Р Е Ш Е Н И Е
№ 260719
23.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: М. Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 439 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, чрез
адвокат Р.И.Д., за приемане за установено по отношение на ответника Т.М.Ц., ЕГН
**********,с адрес ***, че дължи на ищеца следните суми: 573,59 лева – главница
по Договор за потребителски кредит № 77964/06.06.2018 год., 72 лева – договорна
лихва за периода 06.06.2018-14.08.2019 год., 369,98 лева – договорна такса
„Гарант“ за периода 06.06.2018-14.08.2019 год., и 24,06 лева – обезщетение за
забава за периода 07.02.-14.08.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 573,59 лева, начиная от 19.08.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на разноските, направени по
водене на делото, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гражданско дело № 6 923 по описа на Бургаски
районен съд за 2019 година.
Исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявените установителни искове са
допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед по чл. 410 от ГПК, подаване на възражение от посочения в нея длъжник и указване на кредитора
предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК.
Исковата молба е основана
на следните фактически твърдения:
Посочения по – горе
договор е сключен между ищеца, от една страна като кредитор, и ответника – от
друга, като кредитополучател, по реда на
ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ, като в исковата молба е посочен начина на
кандидатстване за предоставяне на заема и сключването му. Посочено е, че
съгласно формата за кандидатстване ответната страна е имала възможност да
избере да предостави за обезпечаване на задълженията си банкова гаранция или да
бъде предоставена гаранция от дружество, с което заемодателят има сключен
договор. Кредитополучателят е избрала да й бъде осигурен гарант при изпълнение
на задълженията по договора, с което се е задължила към месечната й вноска да
бъде начислена съответната такса. В исковата молба е уточнено, че това
дружество е „БИКНЕЛ КОРП“ ООД и
кредиторът, съгласно сключен между тях договор, се задължава да събира таксата
от кредитополучателите за сметка на гаранта. Насрещното задължение е за
заплащане на задълженията по договора за заем при определени условия – в
случай, че при полагане на грижата на добър търговец сумата не може да бъде
събрана в продължение на две години от датата на изискуемостта. Ответната
страна е погасила първите четири вноски с падежи в периода от 06.07.2018 година
– 06.10.2018 година. По вноска с падеж от 06.11.2018 година е била погасена
само таксата гарант и срокът на договора е продължен с един месец - до 06.07.2019 година, отложена с един месец
е и падежната дата. Ответната страна е погасила вноска с падеж на 06.12.2018
година, а по вноска с падеж от 06.01.2019 година е извършила плащане само на
таксата за гарант, с което срокът на договора е продължен с още един месец – до 06.08.2019 година. По
вноска с падеж на 06.02.2019 година е извършено частично плащане на сума в
размер от 83,43 лева, след което за
вноски с падежи в периода от 06.02.2019 година до 06.08.2019 година не е
извършавала плащания. От името на ищеца в исковата молба е посочено, че е
съобразено поредността на погасяване на задълженията, посочена в чл.76 от ЗЗД,
като са погасени съответно дължимите договорна лихва, такса за гарант,
начислената лихва за забава, както и част от главницата по месечната вноска.
Останала е неплатена главница до пълния предявен размер.
Поради изложеното ищецът,
чрез процесуален представител, предявява исковете си. В исковата молба са
посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен
срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна е дала писмен
отговор на предявения иск, в който не оспорва факта на сключване на договора,
индивидуализиран в исковата молба. Излага, че съгласно погасителен план е поела
задължение да плати по договора следните суми: сумата 1 000 лева,
представляваща главница, сумата 144 лева, представляваща лихва, сумата 740
лева, представляваща такса за гарант. В
писмения отговор са изожени подробни доводи за това, че договорната уговорка за
такса гарант е неравноправна клауза и е недействителна на основание чл.143, т.5
от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД. Потвърждава, че е
извършила плащания по договора на сума в общ размер от 1021 лева, както е
посочено в приложена към исковата молба справка. Поради това в писмения отговор
е поискала да бъде прието с решението по делото, че с тези плащания е погасила
задължения за главница и договорна лихва по договора и предявеният иск да бъде
отхвърлен, както и да бъдат присъдени разноските, направени по водене на
делото.
С разпореждане на страната
е указано, че следва да уточни дали предявява насрещен иск за прогласяване
нищожност на договорната клауза или упражнява правото си с възражение. Уведомена
е, че при неизпълнение в указания срок, включително и на указание за внасяне на
държавна такса, съдът ще приеме, че е сезиран с възражение.
Указанията не са изпълнени, поради което съдът приема,
че е сезиран с възражение.
В съдебно заседание ищецът
не се представлява. В молба, подадената от процесуалния му представител е
изразено становище, че ищецът поддържа предявения иск и са посочени
доказателства. По същество на спора е отправено искане за уважаване на
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът
не се представлява.
По материално правната
квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с
правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр.
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240,
ал.2 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия
материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между
„Кредит Инс” ООД, от една страна, и ответника Т. М.Ц., от друга на 06.06.2018 година, е
сключен договор за предоставяне на 1000 лева,
който факт не е спорен между страните по делото и се установява от
приложения по делото препис от договор № 77964 от 06.06.2018 година. В договора
е посочена сума за връщане в размер на 2 100 лева, ГПР 49, 7 %, фиксиран годишен лихвен процент – 36 %.
Сумата е следвало да бъде върната от заемателя на 12 месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 157 лева,
включваща главница в размер от 83,33 лева,
лихва – 12 лева, такса Гарант – 61, 67 лева. Не е спорно по делото, че
от името на дружеството и в полза на ответната страна е предоставена сумата,
уговорена в договора. Видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства - разписки за извършени
плащания на 12.07.2018 година, 09.08.2018 година, 02.10.2018 година, 18.10.2018 година, 27.11.2018 година, 16.01.2019 година,
02.02.2019 година, 05.02.2019 година, от името на заемателя в изпълнение на
задълженията по договора е платена сума в размер от 1 021 лева.
По
отношение на оспорената от ответната страна такса Гарант настоящият състав приема следното:
Видно
от т.8.4 от Общите условия в случай, че
кредитополучателят не успее или не желае да предостави обезпечение, посочено в
8.3 от договора – банкова гаранция,
кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посоченото и одобрено от страните
дружество – гарант. В този случай кредитоподателя се задължава да събира
дължимите гаранционни такси от името на
избраното от кредитополучателя дружество – гарант, като той урежда отношенията
си с дружеството гарант, съгласно условията на договора, сключен помежду им. В
т .8.5 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не
заплати което и да е свое парично
задължение, произтичащо от договора за кредит
дружеството – гарант ще заплати на кредитодателя всички дължими от кредитополучателя суми,
след получаване на писмено искане от страна на кредитодателя, като дружеството
гарант може да встъпи в правата на кредитодателя. Видно от приложения препис от договор за
гаранция той е сключен на 25.10.2014
година между „Кредит ИНС“ ООД и „БИКНЕЛ КОРП“ ООД.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не
отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за
потребителски кредит съдържа „ годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“. В конкретната хипотеза е
посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но в договора е посочено единствено, че размерът на
годишния процент на разходите се посочва в договора за кредит. Уточнено е, че
размерът на ГПР се изчислява съгласно
формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК /т.5.6./. В случая не е посочено при формиране на
годишния процент на разходите кои компоненти са взети предвид, поради което
настоящият състав приема, че не са спазени цитираните норми и договора за кредит е недействителен.
По изложените по – горе
съображения настоящият състав приема, че не е спазена нормата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, от което по цитираното правило на чл.22 от ЗПК договорът е
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че
ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора и задължението е в размер на 1000
лева и както беше посочено тя е погасена с плащане на основание договора на
сума в размер от 1 021 лева.
По отношение на таксата
гарант следва да бъде посочено още, че тя е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, т. 5 вр. чл.143, ал.2 от Закона за
защита на потребителите. Съгласно тази
норма неравноправна е клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
По изложените съображения
за недействителност на договора и изплащане на сумата, дължима като главница по
договора, настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен.
По разноските, направени
по водене на делото:
Предвид изложеното относно
изхода от спора и съгласно чл. 78 от ГПК
в тежест на ответника не следва да бъдат
присъждани разноските, направени от ищеца по водене на делото. Ответната страна
не е поискала присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх. В, ет.
1, ап. 6, чрез адвокат Р.И.Д., за приемане за установено по отношение на
ответника Т.М.Ц., ЕГН **********,с адрес ***, че дължи на ищеца следните суми:
573,59 лева /петстотин седемдесет и три лева, петдесет и девет стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 77964/06.06.2018
год., сумата 72 лева /седемдесет и два лева/, представляваща договорна лихва,
начислена за периода 06.06.2018-14.08.2019 год., сумата 369,98 лева /триста
шестдесет и девет лева, деветдесет и осем стотинки/, представляваща договорна
такса „Гарант“ за периода 06.06.2018-14.08.2019 год., и сумата 24,06 лева /двадесет и четири лева и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.-14.08.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата от 573,59 лева /сумата
петстотин седемдесет и три лева, петдесет и девет стотинки/, считано от 19.08.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело №
6 923 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ претенциите, предявени от
ищеца „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, чрез
адвокат Р.И.Д., за осъждане на ответника Т.М.Ц., ЕГН **********,с адрес ***, да
плати разноските, направени по водене на настоящото дело и разноските,
направени в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.