№ 17531
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123525 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
27.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23525/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Б. П. Х. срещу С. Т. Д., като се твърди, че страните били
съсобственици по отношение на следния недвижим имот: Апартамент № 39, находящ се в
гр. ......................., с площ от 66,14 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, заедно с
избено помещение № 18, с площ от 2,99 кв. м., заедно с 2,221 % ид. ч. от общите части на
сградата, представляващ имот с идентификатор 68134.4354.787.8.18 по ККР, одобрени със
Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение от 06.04.2022 г., при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж
68134.4354.787.8.17, под обекта: 68134.4354.787.8.15, над обекта 68134.4354.787.8.21.
Поддържа, че имота бил придобит по силата на възмездната разпоредителна сделка –
покупко-продажба, като имота бил придобит при равни квоти между страните. Навежда
доводи, че страните живеели заедно до 06.12.2013 г., след което била напуснала имота, като
1
ответника я бил лишил от достъп до имота, като бил взел ключа от същия, като и
понастоящем отказвал да я пусне в имота. Иска допускането извършването на съдебна делба
на процесния имот при равни квоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенцията е процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че действително заедно са
закупили имота, но уговорката преди придобиването му била да се заплати имота
съвместно, за което бил сключен договор за банков кредит. Поддържа, че ищцата не била
заплатила нито една вноска по банковия кредит нито към самия ответник, нито към банката.
Навежда доводи, че след раздялата им през 2011 г., ищцата била заявила, че нямала никакъв
интерес към имота и плащането на данъци, съответно плащането на банковия кредит,
поради което прави извод, че след като е заявил пред ищцата и трети лица, то имота е
изцяло негов по силата на давностно владение за периода от 01.01.2011 г. до 01.01.2022 г..
Излага подробни съображения за наличието на елементите на давностното владение. Иска
отхвърляне на иска.
С Определение от 28.03.2023 г., съдът не е приел за съвместно разглеждане за
съвместно разглеждане на основание чл. 211 ГПК, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК насрещни
положителни установителни искове предявени от ответника в инкорпорирана в отговора на
исковата молба насрещна искова молба, уточнени с молби от 16.09.2022 г., 17.10.2022 г. и
12.12.2022 г. Като с оглед мотивите на определението следва да се изясни, че практически
насрещните искове са върнати, тъй като са били нередовни, което е причината и същите да
не бъдат изпратени за съответно образуване на ново дело.
С протоколно определение от 05.06.2023 г., съдът е приел за съвместно разглеждане
искане за привременни мерки, което е направено от ищцата, която претендира ответника да
й заплаща сумата от 300,00 лева от датата на допускане на делбата до приключването на
производството, като са развитие доводи, че е лишена от ползването на имота. Иска да бъде
допусната поисканата привременна мярка,
Ответникът е оспорил искането за допускане на привременна мярка, като е посочил,
че ищцата не е лишена от ползването на имота. Поддържа в евентуалност, че размера на
поисканото обезщетение по привременната мярка е в завишен размер. Прави искане за
отхвърляне на претендираната привременна мярка.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
I. От фактическа страна.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том VI, рег. №
21829, нот. дело № 1020/2010 г., като се изяснява, че ТДТ, РПТ, С Ж.ва Т и ДРТ са продали
на С. Т. Д. и Б. П. Х., следния недвижим имот: Апартамент № 39, находящ се в гр.
......................., с площ от 66,14 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, заедно с избено
помещение № 18, с площ от 2,99 кв. м., заедно с 2,221 % ид. ч. от общите части на сградата,
представляващ имот с идентификатор 68134.4354.787.8.18 по ККР, одобрени със Заповед №
РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от
06.04.2022 г., при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж 68134.4354.787.8.17, под
обекта: 68134.4354.787.8.15, над обекта 68134.4354.787.8.21.
С Нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот №
83, том VII, рег. № 22849, нот. дело № 1103/2010 г. се установява, че са поправени очевидни
фактически грешки в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том VI, рег. №
21829, нот. дело № 1020/2010 г.
Приложена е Схема № 15-368870/06.04.2022 г., като се изяснява, че процесния имот
2
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.787.8.18, при
съседи обекти с идентификатори: на същия етаж 68134.4354.787.8.17, под обекта:
68134.4354.787.8.15, над обекта 68134.4354.787.8.21.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. МК и св.
ЗМ.
От казаното от св. К се изяснява, че познавала ищцата, с която били работили заедно,
тъй като работели в Люлин и СРС и се виждали ежедневено. Покрай работата се били
сближили и вече имала представа за лични живот на ищцата. Знаела, че ищцата живеела с
партньора си в жилище в ж. к. „Люлин“, бл. 364А, докато не се наложило ищцата да го
напусне по негово искане. Свидетелства, че била помогнала за събирането и пренасянето на
багажа, което смята, че е станало през 2013 г. Помнела го, защото бил на личен празник на
близък до нея човек, където трябвало до иде след това, което било на 06.12.2013 г., като
била закарала ищцата с кола, заедно с багажът й, които последната била изнесла и свалила
пред блока. Било в Ста част на деня, като доколкото знаела имотът се обитавал преди
изнасянето на багажа, както и понастоящем. Изяснява, че след това знаела от ищцата, че
достъпа до имота й бил ограничен, което било направено от С., доколкото свидетелят
знаела. Сочи, че багажът занесли до имот в ж. к. „Люлин 10“, където ищцата била наема
апартамент. По отношение ограничаването на достъпа уточнява, че не знае точно как е
ограничен последния, но ищцата не можела да влезне. Предполага, че доколкото ищцата
била живяла в имота, последната била имала ключ, а след като се изнесла от имота не може
да каже дали е имала ключ или не е имала ключ. Свидетелства за отношения между страните
свързани с посещения на районна полиция, като няколкото пъти лично била придружавала
ищцата. Последните два случая били свързано с конфликт, които бил възникнал след
напускането на имота, като ищцата се чувствала заплашена. Свидетелства, че не й било
известно С. да се е свързвал с нея, за да й предостави ключ от имота или наличието на
нотариална покана. Уточнява, че познавала ищца от 2011 г., когато работела в СРС и
връчвала призовките в офиса, където ищцата работела в офиса на адв. Дамянов.
Свидетелства, че по отношение на сигналите не знае какво е станало, просто знаела, че
когато е имало проблем тя била първия човек, които бил търсен, за да я придружи да подава
съответния сигнал. В повечето случая ответникът се появявал, като веднъж заявил, че
винаги знае. По отношение на багажа сочи, че го била натоварила в колата, като синът на
ищцата не бил с нея, а доколкото знаела за детето се грижели баба му и дядо му. Не знаела
дали ищцата била взимала детето при себе си. Първо баща му не го давал, а в последствие
не знаела причината. Знаела от ищцата, че последната искала да се върне да ползва имота,
тъй като в определен момент била сменила работата си, поради което била останала без
доходи и нямало къде да отиде, но й било отказано. Изяснява, че това знаела от ищцата, не
било станало в присъствието й на свидетел.
При разпита на св. М се изяснява, тъй като с ответника били приятели от 25 години,
като я познавал от офис в Люлин, където тя отговаряла за дейността на брокер, където
работела. Уточнява, че страните живеели на съпружески начала и имали дете, което
познавал откакто се било родило. Не може да каже точно от кога била живяла в имота, но
това било откакто бил закупен до края на 2011 г., когато отношенията между страните се
били обтегнали, за да ищцата да съжителства с друг мъж, което бил и поводът.
Свидетелства, че ищцата била напуснала имота доброволно. Изяснява, че самият той бил
помагал за апартамента, а ищцата се била преместила под наем в ж. к. „Люлин“, като бил
помагал на С. да пренесе част от обзавеждането, защото апартамента, който Б. била наела
бил необзаведен, който се явявал нейна квартира. Сочи, че след напускането ищцата не била
ходила в имота, за което и майката на ответника заявявала болката си, че майката на детето
на страните не идвала да го вижда и не го търсела. Утонява, че лично той и жената с която
живеел са ходили да вземат детето от училище. Свидетелства, че Б. и до настоящият момент
следвало да има ключ от имота, освен ако не го била изхвърлила, тъй като в имота не било
3
сменявано нищо. След напускането на ищцата в имота живеела майката на С., той и детето,
тъй като трябвало някои да се грижи за детето. Свидетелства, че ищцата не е идвала вижда
детето си и не била възпрепятствана до достъп до имота, като не може да каже дали е
претендирано някакво обезщетение до момент. Имотът бил закупен през 2011 г., като имал
нужда от освежителен ремонт и бил необзаведен. Сградата не била ново строителство, а
била вторична сграда. В имота имало тоалетна, но бил необзаведен, освен това нямало и
никаква покъщнина – мебели и кухня. След това били направили ремонт, за да могат да
обитават имота. По време на ремонта страните били в друг апартамент в ж. к. „Люлин“,
където живеела майката на С.. Уточнява, че живеели и в двамата ремонта, тъй като след
покупката на апартамента, ремонтът бил извършван последователно, но без да е сигурен
свидетелят сочи, че около лятото се изнесли да живеят в новия апартамент. Знаел за
ремонта, тъй като ходели заедно. В имота имало две стаи. От имота били изнесли една
малка секция, както и два стола, които били закарали на Б., което било направено от
свидетеля и С.. Изяснява, че тъй като не живеел в квартал „Люлин“ не можел да каже точно
къде се намирала квартирата, но била на 5-6 минути с кола от процесния имот.
Свидетелства, че не знае лично ищцата да е правела ремонт или да е плащала данъци, тъй
като винаги споделяла, че имала финансови проблеми. Уточнява, че офиса в който ищцата
била работела се намирал зад Кооперативния пазар, като страните работели заедно. След
това когато ищцата имала връзка с друг мъж през 2011 г. престанали да живеят заедно и тя
се била изнесла. Когато се запознали ищцата карала автомобил „Алфа Ромео“, а раздялата
станала през 2011 г. Детето по това време било малко, но не може да каже на колко години е
било, но трябвало да бъде или в първи клас или в предучилищната.
Основният принцип при кредитираното на свидетелите е визиран в правилото на чл.
172 ГПК, според което показанията на роднините, на настойника или на попечителя на
посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с
насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на
пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
В случая с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
свидетелите изопачават фактите за които съобщават или ги затаяват. Въпреки това, за да се
направи правилна преценка дали и в коя част следва да се кредитират показанията следва да
се вземе предвид следното:
С протоколно определение от 04.05.2023 г., съдът е допуснал събирането на гласни
доказателствени средства, както следва (с оглед изявленията на процесуалните
представители в о. с. з.):
- на страната на ищеца за изясняване на обстоятелства свързани с това докога е
живяла ищцата в имота, как е напуснала имота и при какви обстоятелства.
- на страната на ответника за обстоятелства свързани с това дали ищцата е живяла в
процесния имот, съответно дали е имала намерение да ползва имота и извършвала ли е
действия в тази насока.
При това положение, съдът намира, че като процесуално допустими следва да
обсъжда показанията на свидетелите единствено за посочените обстоятелства. За останалите
факти посочени от свидетелите при разпитите им същите не са допускани, като в случая
дори при конотативната преценка на заявеното се изяснява, че изобщо не се касае за т. нар.
„контролни въпроси“, а практически процесуалните представители са задавали процесуално
недопустими въпроси – за обстоятелства за каквито не са били допуснати свидетелите.
Действително, съдът е имал процесуалната възможност да не допусне въпросите и в о. с. з.,
но с оглед изясняване на правния спор (чл. 10 ГПК) е счел, че е по релевантно посоченото в
настоящите мотиви да се изясни на страните, респ. процесуалните им представители с
4
мотивите на настоящото съдебно решение.
С оглед изложеното, съдът намира, че може да кредитира показанията на св. К
частично единствено в частите касаещи личната помощ по натоварване и пренасяне на
багажа на ищцата, в които части макар и да се допуснат определени неточности, то с оглед
изминалия период от време и особеностите на човешката памет може да се направи извод,
че свидетелят дава достоверни показания. В частите касаещи настоящите производство – за
лишаването от достъп до имота показанията на свидетелят нямат подобен характер.
Свидетелските показания изискват пряко възприемане на факти – т. нар. преки (първични)
свидетелски показания или тяхното опосредено възприемане – т. нар. вторични
(опосредени) свидетелски показания (напр. чрез разказ на свидетел пряк очевидец, които се
възпроизвежда от свидетеля). И в двата случая свидетелските показания са преки, но в
зависима от начина на възприемане на релевантните факти – първично или вторично
доказателствено средство, което има единствено значение за оценката на показанията,
съобразно правилото на чл. 172 ГПК. Преразказването на твърдения на страна в процеса не
може да доведе до извод, че са налице „свидетелски показания“, тъй като свидетелят няма
преки или опосредени впечатления за релевантните факти, а разказва твърдения на страните
така както са възприети, което е в противоречие с изискванията на чл. 163, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 170 ГПК. Нещо повече, свидетелят може да носи отговорност за изопачени или затаени
факти, но не и за преразказ на твърдения на една от страните по делото. Тоест, преразказа на
факти е само по себе си опосредено твърдение на страна в гражданския процес, а не гласно
доказателствено средство, което се събира чрез разпит на допуснати свидетели. Тоест, в
посочената част – за лишаването от достъп – казаното от свидетеля няма характер на
свидетелски показания, а на преразказ на твърдения на страна, поради което показанията на
св. К в тази част не следва да бъдат кредитирани.
По отношение на казаното от св. М, съдът намира, че в обсъжданите части (посочени
по-горе в мотивите на настоящото решение), показанията на свидетелят следва да се
кредитират, тъй като са житейски и правно логични. Казаното кореспондира с останалите
доказателства по делото, като релевантните обстоятелства се съобщават от свидетеля под
страх от наказателна отговорност и следва да се вземе предвид, че последният е бил пряк
очевидец на съобщението, което с оглед особеностите на човешката памет и изминалия
период от време обяснява неточностите в определени обстоятелства, които в крайна сметка
се пречупват от човешкото съзнание, респ. от перцепцията на човека, както и сугестията и
контрасугестията във всяка отделна ситуация.
Прието и неоспорено е заключението на СТЕ от което се изяснява, че средния
пазарен наем на процесния имот е в размер на 528,00 лева.
Съдът, като взе предвид заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставени задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
II. От правна страна.
5
1. По отношение на иска за делба.
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
От представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192,
том VI, рег. № 21829, нот. дело № 1020/2010 г. и Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 83, том VII, рег. № 22849, нот. дело № 1103/2010 г.,
съдът намира, че безспорно се установява, че страните в настоящото производство са
придобили собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 39, находящ се в
гр. ......................., с площ от 66,14 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, заедно с
избено помещение № 18, с площ от 2,99 кв. м., заедно с 2,221 % ид. ч. от общите части на
сградата, представляващ имот с идентификатор 68134.4354.787.8.18 по ККР, одобрени със
Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение от 06.04.2022 г., при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж
68134.4354.787.8.17, под обекта: 68134.4354.787.8.15, над обекта 68134.4354.787.8.21.
Според нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното.
В случая по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства от които да може
да се направи извод, че презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС е оборена, поради което с оглед
данните по делото трябва да се направи извод, че процесния недвижим имот е придобит от
ищеца и ответника по силата на правна сделка при равни квоти в съсобствеността от по 1/2
ид. ч..
Следователно са установени пълно и главно всички материални предпоставки за
уважаване на предявени иск за делба, поради което същата следва да бъде допусната между
страните при равни квоти от по 1/2 ид. ч.
Неоснователно е възражението за наличието на придобивна давност, което е
направено от ответника.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, ответника следва да установи
фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е
постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно
– такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец, както и изтеклия период на
твърдяната придобивна давност. Ищецът следва да установи пълно и главно, че давността е
била спирана или прекъсвана, респ. че владението е било нарушено за период по-голям от
шест месеца.
6
В случая с оглед разпределената доказателствена тежест, съдът счита, че нито един от
елементите на владението за придобиването на имота по давност не е установен, още по-
малко е установена хипотезата на превръщането на държането във владение (interversio
possesionis), поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
На първо място, съдът намира, че следва да отбележи, че изобщо неотносими към
въпроса за давността са представените от ищеца договор за банков кредит, извлечение и
писмени доказателствени средства по отношения извършени плащания по банковия кредит.
Това би могло да обуслови други претенции между страните, но за възраженията и предмета
по правния спор по първата фаза на делбата е ирелевантно, доколкото в случая не се
твърди, а и няма как да има трансформация, тъй като страните не са се намирали в брака
(per argumentum a contrario от чл. 21 СК). Тоест, евентуално подобни плащания и
погасяване в отношения на обикновена съсобственост могат да породят облигационни
вземания, но не и да доведат до изменени на вещноправният режим, респ. да се направи
извод, че е налице владение. Те биха могли да имат значение от доказателственоправна
гледна точка, като индиция за владение, но само при положение, че по делото е установена
пълно и главно хипотезата на interversio possesionis.
На следващо място, съдът намира, че следва да изясни, че владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се
държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт
се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на
чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без
оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността
за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а
именно субективния признак на владението (animus domini rem sibi habendi) – намерението
да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак
на владението (corpus possessionis) – упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е
длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя
го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се
нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори - така ТР № 1/2012 г. от 6.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г.
на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за
2012 г.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК: „Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по
7
чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.“.
От събраните по делото доказателства не може се направи категоричен извод, че е
налице interversio possessionis, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, която е разпределена между страните, съдът намира, че следва да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Сама по себе си презумпцията на чл. 69 ЗС, за да бъде надлежно приложена
изисква установяване на действия от обективна страна за наличието на действия от които да
може да се направи извод, не само за преобръщането на държането във владение, но и че
corpus possidentis е осъществяван постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. В
случая подобни факти не са установени да не говорим за факта, че самия свидетел М (на
страна на ответника) сочи, че ищцата имала ключ и не била препятстваната от това да
ползва имота, което изобщо не води до извод и за отблъскване на владението, а по скоро за
детенция от страна на ответника по отношение на идеалните части на ищцата, което
изключва владението и презумпцията на чл. 69 ЗС за animus domini. Ето защо, възражението
за придобивна давност е неоснователно.
2. По отношение на привременната мярка по чл. 344 ГПК.
За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в
полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, следва в
обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от двамата
съсобственици едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един от
съсобствениците.
Определението на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер, тъй като с
него се уреждат отношенията между съсобствениците в периода от момента на
постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по
извършването й.
С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че безспорно е установено, че
процесният имот се ползва от ответника.
Ищцата не установи пълно и главни, че ответника упражняват изцяло фактическата
власт върху делбения имот, като възпрепятстват останалите съсобственици да използват
имота съобразно техните права – фактически или правно, лично или чрез трети лица, поради
което искането за определяне на привременни мерки следва да бъде отхвърлено като
неоснователно поради неговата недоказаност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Без да бъде
8
установено това правнорелевантно обстоятелство, съдът не може да се намесва в
частноправните отношения на съсобствениците и евентуално да преурежда отношенията
между тях. Напротив – по делото е проведено, макар и насрещно доказване чрез показанията
на кредитирания св. М, от което се изяснява, че ищцата сама е напуснала имота, има ключ
от последния и не са извършвани действия, които да я възпрепятстват да ползва имота.
Насрещното доказване макар и да е непълно и главно е достатъчно да разколебае тезата на
насрещната страната с оглед разпределената доказателствената тежест (арг. чл. 154, ал. 1
ГПК). Нещо повече – нито едно от твърдените обстоятелства от ищцата (за лишаване от
достъп, за влошени отношения между страните, като принципно последното е ирелевантно с
оглед останалите обстоятелства по делото, или ищцата да е правила действително опит за
достъп до имота, които да е бил отказан) не се установи, което води до извод за
неоснователност на искането за привременна мярка.
III. По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК Страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78 ГПК. В случая не са налице обективно, кумулативно съединени
искове, поради което и съдът намира, че отговорността за съдебните разноски следва да бъде
разпределена във фазата по извършване на съдебната делба.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на основание чл. 34 ЗС на следния
недвижим имот: Апартамент № 39, находящ се в гр. ......................., с площ от 66,14 кв. м.,
състоящ се от една стая, дневна, кухня, заедно с избено помещение № 18, с площ от 2,99 кв.
м., заедно с 2,221 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващ имот с
идентификатор 68134.4354.787.8.18 по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 06.04.2022 г., при съседи
обекти с идентификатори: на същия етаж 68134.4354.787.8.17, под обекта:
68134.4354.787.8.15, над обекта 68134.4354.787.8.21 между Б. П. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ..................... и С. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ......................., при следните
квоти в съсобствеността: 1/2 ид. ч. за Б. П. Х., ЕГН: ********** и 1/2 ид. ч. за С. Т. Д.,
ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................... срещу
С. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ......................., за допускане на привременна мярка
по чл. 344, ал. 2 ГПК, за осъждане за заплащане на сумата от 300,00 лева месечно за
лишаване от ползване на следния недвижим имот Апартамент № 39, находящ се в гр.
......................., с площ от 66,14 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, заедно с избено
помещение № 18, с площ от 2,99 кв. м., заедно с 2,221 % ид. ч. от общите части на сградата,
представляващ имот с идентификатор 68134.4354.787.8.18 по ККР, одобрени със Заповед №
РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от
06.04.2022 г., при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж 68134.4354.787.8.17, под
обекта: 68134.4354.787.8.15, над обекта 68134.4354.787.8.21 от влизане в сила на настоящото
определение до окончателното извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която не е допусната привременната мярка по чл. 344, ал.
2 ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва с въззивна частна жалба пред
СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
9
РЕШЕНИЕТО в останалата си част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10