РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Бяла, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100554 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД
срещу П. Ц. Н..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Комбиниран договор за
продажба и балансиране на ел.енергия на краен клиент № 11443/02.09.2021 г.,
във връзка с който ищецът доставял на ответника електрическа енергия за
обект с адрес: гр.Б., общ.Б., ул.“Ц.Б.“ № **** с ИТН **********. Сочи, че за
потребената за месец декември 2021 г. електрическа енергия издал фактура №
478385/31.12.2021 г. на стойност 771,67 лв. с падеж 20.01.2022 г. Твърди, че
ответникът не е платил задължението, като заради просрочието дължи и
обезщетение за забава съгласно договорните клаузи. Твърди също, че се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 342/2022
г. на РС-Бяла, но ответникът възразил срещу дължимостта на вземанията, с
което обосновава правния си интерес от инициирате на настоящото исково
производство.
При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено
съществуването на вземания от ответника за сумата от 771,67 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и 25,08 лв. -
мораторна лихва за периода 20.01.2022 г. - 16.05.2022 г. Претендира и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Ответникът признава, че е сключил договор за продажба
на електрическа енергия с ищеца, но само за едно помещение - хол, ползван
като адвокатска кантора, в жилище, находящо се на сочения в исковата молба
1
адрес. Признава и че е правил плащания по този договор, но навежда
възражение за недействителност на същия като твърди, че при договарянето е
използвана измама - представителят на ищеца го уверил, че ще се изчисли
квадратура и кубатура и ще се плаща само за едно помещение, а останалите
помещения ще се плащат отделно като битова енергия, а впоследствие
установил, че ищецът не е разделил енергията и претендира цялата
консумирана в имота енергия по промишлени цени. В подаденото по реда на
чл.414 от ГПК възражение ответникът навежда бланкетно възражение за
нищожност на договора.
Въпреки предоставената му от съда възможност ответникът не
обосновава възраженията си и не конкретизира твърденията си относно
използваната при договарянето измама, нито уточнява конкретните факти и
обстоятелства, от които твърди да произтича нищожността на процесния
договор.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответникът не се явява
и не се представлява. С писмена молба ищецът моли за уважаване на исковата
претенция.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.26 и чл.27
от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 342/2022 г. по описа на РС-Бяла, въз
основа на постъпило в съда на 17.05.2022 г. заявление от „РИТЪМ-4-ТБ“
ООД срещу П. Ц. Н. е издадена Заповед № 148/18.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата 771,67 лв. - главница, ведно
със законната лихва за периода от 17.05.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 25,08 лв. - мораторна лихва за периода 20.01.2022 г. до 16.05.2022 г.;
сумата 25 лв. - държавна такса. Вземането си заявителят е обосновал с
твърдения за сключен с длъжника Комбиниран договор за продажба и
балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 11443/02.09.2021 г. и
доставена и потребена от длъжника ел.енергия, за което е издадена фактура
№ 478385/31.12.2021 г. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника /ответника/ срещу издадената заповед за
изпълнение с възражение за недължимост на претендираната сума и
нищожност на договора, във връзка с което на заявителя е указана
възможността в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията си по издадената заповед за
изпълнение. За указанията заявителят е уведомен на 27.06.2022 г., като на
15.07.2022 г. по пощата е изпратена исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими –
същите изхождат от лице с правен интерес, предявени са в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК – подадено в срок от длъжника по заповед по чл.410 от ГПК
възражение, като исковата претенция е насочена срещу ответник, който е
пасивно легитимиран да отговоря по същата.
2
Страните по делото не спорят, че са сключили договор за продажба и
балансиране на електрическа енергия. Препис от договора е представен по
делото и приобщен към доказателствения материал. Видно от същия на
02.09.2021 г. ищецът и ответникът са подписали Комбиниран договор за
продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 11443,
със страни: ищецът като продавач, а ответникът като купувач, и предмет:
продажба на активна нетна електрическа енергия с място на доставка,
установимо от Приложение № 2 от договора във връзка с чл.1: обект
„адвокатска кантора“ с абонатен номер/ИТН 32Z470208108011В и обект
„зъболекарски кабинет“ с абонатен номер/ИТН 32Z470208108064R, и двата
на адрес: гр.Б., ул.“Ц.Б.“ № ****. Несъстоятелно е твърдението на ответника,
че договорът е сключен само за едно помещение в жилищна сграда - от
съдържанието на договора такъв извод не може да бъде изведен, като по
делото липсват както твърдения, така и доказателства за подписвани между
страните последващи анекси/допълнителни споразумения, с които да е
внесена промяна относно обектите, място на доставка на ел.енергията.
Уговореният между страните срок на договора е една календарна година
считано от 0:00 ч. на 01.09.2021 г. /чл.2.1/. По силата на чл.4.1.2 ищецът се е
задължил да продава и обезпечава в мястото на доставяне количество
електрическа енергия съобразно нуждите на ответника. Договорено е до
девето число на следващия месец дружеството да издава и изпраща фактура
на клиента за количеството доставена ел.енергия на база на предоставените
от мрежовия оператор валидирани стойности от средствата за търговско
измерване за съответния период, като срокът за плащане на сумата е до
двадесето число в месеца, в който е издадена фактурата /чл.3.2./. Съгласно
договорните условия цената на МВтч активна електрическа енергия е равна
на клиринговата почасова цена на Българска независима енергийна борса в
сегмент „Пазар ден напред“ плюс добавка от 10 лв/МВтч, умножена по
съответното потребление в същия час, като върху тази цена допълнително се
начисляват акциз, цена за „Задължения към обществото“ и данък добавена
стойност и/или други такси и допълнителни задължения, основани на
законодателна промяна и/или решение на регулаторен орган /чл.3.1./. По
силата на чл.4.2.2 от договора клиентът /ответникът/ се е задължил да
заплаща на търговеца /ищеца/ цялата му доставена активна електрическа
енергия на база на предоставените от мрежовия оператор към търговеца
валидирани стойности от средствата за търговско измерване. Съгласно
чл.4.2.6 от договора при промяна статута на обектите на доставка ответникът
се е задължил да уведоми за това ищецът. Уговорени са също условията за
прекратяване на договора - с изтичане на уговорения срок, по взаимно
съгласие на страните, с писмено предизвестие от търговеца при неплащане
цената на доставената енергия, с едностранно писмено предизвестие от
страните.
По делото нито се твърди, нито се установява договорът да е прекратен
предсрочно, поради което ищецът и ответникът по делото са били валидно
обвързани от същия за процесния месец декември 2021 г.
Съобразно заявеното в отговора на исковата молба съдът приема, че
възраженията на ответника сочат на унищожаемост на договора поради
измама. По делото обаче липсват доказателства волеизявлението на ответника
за сключване на договора да е направено под действието на неверни
представи, предизвикани умишлено у него от представител на ищеца.
3
Възражението на ответника за нищожност на договора, наведено още в
заповедното производство, е бланкетно, а съдът е ограничен от
диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя
инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност,
да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат
доказателства. В случай, че основанието за нищожност произтича от факти,
които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са
посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които се извежда
нищожността, при спазване на установените в ГПК преклузии. Когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е
длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да
се позове на нея не е обвързано със срок. Някои от общите основания за
нищожност по чл.26 от ЗЗД се установяват от самата сделка - такива са
противоречие на съдържанието на договора с императивна правна норма;
неспазване на формата; нарушение на добрите нрави, установимо от самата
сделка; невъзможен предмет от правна гледна точка, установима от самия
договор /така разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената в
случая проверка в тази насока съдът не констатира пороци, поради което в
процесния период страните са били валидно обвързани от сключения между
тях договор.
Не е налице спор между страните по делото, че ищецът е доставял
електрическа енергия на ответника в изпълнение на задълженията си по
процесния договор, включително и за месец декември 2021 г., като
изпълнението на това задължение от страна на дружеството е основание и
обуславя изпълнението на насрещното задължение на ответника-клиент по
договора да заплати цената на доставеното количество ел.енергия на база на
предоставените от мрежовия оператор стойности от средствата за търговско
измерване /СТИ/.
Ищецът представя фактура № ********** от 31.12.2021 г., издадена на
името на ответника, видно от която е остойностил цената, акциза, таксата
„Задължения към обществото“ и мрежови такси и услуги за 1.108 МВтч,
посочени като ел.енергия за месец декември, на сумата в размер на 771,67 лв.
с включен данък добавена стойност. Като падеж за заплащане на сумата е
посочено 20.01.2022 г. Макар фактурата да е издадена по-рано от уговорения
от страните срок /до девето число на следващия месец/, посочения във
фактурата падеж съответства на уговорения с договора срок за плащане.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато
изслушването на съдебна електротехническа и оценъчна експертиза,
изготвена след оглед на място на адреса на доставка. Вещото лице сочи, че в
имота съществуват две сгради, едната от които към момента на огледа се
ползва за зъболекарски кабинет, а другата представлява жилищна сграда, в
една от стаите на която се помещава „адвокатска кантора“, като за всеки от
двата обекта е изградено отделно измерване на консумираната ел.енергия
чрез средства за търговско измерване, монтирани в табло извън имота.
Пояснено е, че електромерите измерват количество потребена
електроенергия, а дали същата ще се заплаща като по цена за битов или за
стопански субект зависи от сключения между доставчика и клиента договор.
В съдебно заседание експертът уточнява, че цялата жилищна сграда в имота,
част от която е и помещението, посочено от ответника като „адвокатска
4
кантора“, е с един електромер и този електромер отчита консумацията в
цялата сграда, а не само в „адвокатската кантора“. Съгласно заключението на
експерта електроенергията в имота в процесния период /01.12.2021 г. -
31.12.2021 г./ е отчитана както следва: за сграда 07603.501.22363.1, обект
********** - адвокатска кантора, от електромер 32Z470208108011В, а за
сграда 07603.501.22363.2, обект ********** - зъболекарски кабинет, от
електромер 32Z470208108064R. По данни от експертизата общата сума на
консумираната ел.енергия за обект ********** - адвокатска кантора за месец
декември 2021 г. е 0,977 МВтч, а за обект ********** - зъболекарски кабинет
- 0,131 МВтч, като цената на ел.енергията, изчислена по реда и правилата на
чл.3.1 от договора се равнява на 490,26 лв/ МВтч, акцизът е в размер на 2 лв/
МВтч, задължение към обществото - 7,18 лв/ МВтч, данъкът добавена
стойност - 20%, като ставките са определени с Решение № Ц-27 от 01.07.2021
г. на Комисията на енергийно и водно регулиране и от Закона за данъка върху
добавената стойност. Така експертът сочи, че общата сума за консумираната
ел.енергия в обект ********** - зъболекарски кабинет се равнява на 108,06
лв., а в обект ********** - адвокатска кантора - на 663,61 лв. В табличен вид
/Приложение № 2 и Приложение № 3 към експертизата/ вещото лице посочва
стойностите на потребеното количество ел.енергия по дати и часове, отчетени
от електромерите в обектите. Експертът дава заключение и за консумацията
на един принтер, един компютър, един телевизор и три електрически
икономични лампи за един месец при максимална 24-часова консумация,
въпрос, допуснат по искане на ответната страна, и след установяване на място
при огледа на марката и модела на електроуредите, а именно: 0,528 МВтч.
Експертът дава заключение и за стойността на отчетените като потребени
количества ел.енергия по цена за битова ел.енергия.
Ответникът възразява, че ищецът претендира цялата потребена в имота
електроенергия по промишлени цени, което кореспондира на данните от
заключението на назначената по делото експертиза. Тълкувайки сключения
между страните договор обаче не може да се счете, че същият касае
единствено и само доставка и балансиране на ел.енергия само в помещение,
именувано „адвокатска кантора“, а не в цялата сграда в имота - подобно
отграничение в договора липсва, още повече, че при описание на обектите -
места на доставката, изрично срещу обекта „адвокатска кантора“ като номер
на измервателна точка е посочен номерът на електромера, чрез който е
извършено отчитането и след като с договора ответникът се е задължил да
заплаща доставеното му количество ел.енергия в местата на доставка,
посочени в договора, на база стойностите от средствата за търговско
измерване, изрично индивидуализирани в договора чрез посочване на техните
номера, ищецът правилно е остойностил количеството ел.енергия, отчетена на
СТИ за процесните обекти. Общото количество на фактурираната ел.енергия
/1.108 МВтч / съответства на количеството, отчетено от електромерите /0,977
МВтч и 0,131 МВтч /, като цената на количеството ел.енергията /663,61 лв. и
108,06 лв./ се равнява на посочената във фактурата обща сума с включен
данък добавена стойност /771,67 лв./.
Съгласно чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забава. По правилото на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съобразно договорните условия, в случая падежът на
задължението за заплащане на потребената ел.енергия за месец декември
5
2021 г. е 20.01.2022 г. и е бил настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, от който момент с
оглед правилото на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявена разглежданата
искова претенция. Съобразно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Заплащането на дължимата сума е в доказателствена тежест на
ответника, но същият нито твърди, нито доказва извършено в полза на ищеца
плащане. По реда на чл.162 от ГПК при отчитане размерът на законната
лихва, определен от Министерски съвет, за периода от датата на изпадане в
забава - 21.01.2022 г., до 16.05.2022 г., съдът пресметна че размерът на
обезщетението за забава върху задължението от 771,67 лв. се равнява на
сумата 24,87 лв., като основателно се явява и акцесорното искане за
присъждане на законна лихва от датата на завеждане на заявлението по чл.410
от ГПК в съда - 17.05.2022 г. Неоснователно ищецът претендира обезщетение
за забава за 20.01.2022 г., тъй като тази дата е крайният срок за заплащане на
задължението съобразно договорните условия и длъжникът изпада в забава
след изтичането на тази дата, т.е. ответникът е в забава от 21.01.2022 г.
Така в обобщение на гореизложеното исковата претенция на ищеца се
явява основателна за сумата от 771,67 лв. - главница, ведно със законната
лихва считано от 17.05.2022 г. до окончателното плащане, както и за сумата
24,87 лв. - мораторна лихва за периода от 21.01.2022 г. до 16.05.2022 г., като
за 20.01.2022 г. и за горницата над 24,87 лв. до заявените 25,08 лв.
претенцията за мораторна лихва подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на спора, по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
право на разноски имат и двете страни - ищецът съразмерно на уважената
част на исковете, ответникът - съразмерно на отхвърлената. Ищецът
своевременно е сезирал съда с искане в тази насока. В заповедното
производство същият е сторил разноски в размер на 25 лв. - заплатена
държавна такса, а в настоящото исково производство - 215 лв. /75 лв.
държавна такса, 140 лв. депозит за вещо лице/. Така съразмерно на уважената
част на исковете за заповедното производство на ищца се следва сумата 24,99
лв., а за исковото производство - сумата 214,94 лв., които са в тежест на
ответника.
Предвид липсата на сезиране на съда от страна на ответника с искане за
присъждане на разноски, такива не му се присъждат.
На основание чл.258, ал.1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК , че П. Ц. Н.,
ЕГН **********, адрес: гр.Б., обл.Р., ул.„Ц.Б.“ № ***, дължи на „РИТЪМ - 4
- ТБ“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С.З., обл.С.З., ул.
„С.К.Б.” № ***, ет.***, сумата от 771,67 лв. /седемстотин седемдесет и един
лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща неплатена
електрическа енергия, потребена за месец декември 2021 г. в обект
„адвокатска кантора“ с абонатен номер/ИТН 32Z470208108011В и обект
6
„зъболекарски кабинет“ с абонатен номер/ИТН 32Z470208108064R, и двата
на адрес: гр.Б., ул.“Ц.Б.“ № ***, по сключен между страните Комбиниран
договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент
№ 11443 от 02.09.2021 г., за което е издадена фактура №
**********/31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
17.05.2022 г. до окончателното ù плащане, както и сумата от 24,87 лв.
/двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 21.01.2022 г. до 16.05.2022 г., за което е издадена Заповед №
148/18.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 342/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, като ОТХВЪРЛЯ
иска да се приеме за установено съществуването на вземане за мораторна
лихва за горницата над 24,87 лв. до претендираните 25,08 лв. и за датата
20.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Ц. Н., ЕГН **********,
адрес: гр.Б., обл.Р., ул.„Ц.Б.“ № ***, да заплати на „РИТЪМ - 4 - ТБ“ ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С.З., обл.С.З., ул.„С.К.Б.” №
***, ет.***, сумата от 24,99 лв. /двадесет и четири лева и деветдесет и
девет стотинки/ - разноски за производството по ч.гр.дело № 342/2022 г. по
описа на Районен съд – Бяла, както и сумата от 214,94 лв. /двеста и
четиринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски за
производството по гр.дело № 554/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
7