Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Галина Владимирова и на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова к.н.а.х.д. № 1308 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Велин 681“ ООД, подадена чрез управителя и представляващ
дружеството В.Я.С., срещу решение № 527/18.04.2022
г. по н.а.х.д. № 721/2022 г. на ВРС, V състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0819-004606/04.11.2021 г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 483 ал.
1 т. 1 КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 638 ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1 КЗ. По съображения за явна несправедливост на
наложеното наказание – касационно основание по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, се иска обжалваното решение да бъде отменено от касационната инстанция и
наместо него тя да постанови друго, с което да отмени наказателното
постановление.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
29.09.2022 г. касаторът „Велин 681“ ООД се представлява от управителя на
дружеството В.Я.С., който поддържа касационната жалба.
Ответникът – началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника му главен юрисконсулт
Катя Лукова-Атанасова са подадени писмени бележки с. д. № 14385/28.09.2022 г.,
с които касационната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира при
оставяне в сила на въззивното решение на ОД на МВР-Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 63д ал. 5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като прецени процесуалната допустимост на касационната
жалба, съдът, изхождайки от задължението си по чл. 218 ал. 2 АПК, намира
следното по нейната основателност:
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
„Велин 681“ ООД за това, че на 08.08.2021 г. около 22:05 ч. в гр. Варна
представляващият „Велин 681“ ООД управлява без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ собствения на
дружеството товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“ с рег. № Р****КВ, който е регистриран на територията на страната и
не е спрян от движение.
За да постанови този резултат, решаващият делото съд
коректно е обсъдил събраните доказателства и извеждайки въз основа на тях фактическите
си констатации, е съотнесъл точно приложимите материалноправни норми.
Съответно на данните по делото съдът се е позовал на
посочената и от АНО норма на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ, според която договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение. Оттук,
обвързвайки това нормативно установено за собственика на превозното средство
задължение с факта, че на посочените в НП дата, час и място представляващият
търговско дружество „Велин 681“ ООД, явяващо се собственик на процесния
регистриран в страната и неспрян от движение
товарен автомобил, е управлявал същия без сключен договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, съдът правилно е приел, че за това
административно нарушение е приложима санкцията по чл. 638 ал. 1 т. 2 КЗ. Разпоредбата
предвижда налагането на имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице или
едноличен търговец, притежаващ качеството на лице по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ, който не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Съдът правилно е посочил, че субект на нарушението в случая е именно търговско
дружество „Велин 681“ ООД, след като то е притежателят на автомобила. Поради
това регламентираното в чл. 638 ал. 1 т. 1 КЗ значително
по-ниско по размера си административно наказание „глоба“ от 250 лв. е
неприложимо в случая, тъй като то се налага на физическите лица, неизпълнили
задължението си да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за притежавано от тях и регистрирано на
територията на страната МПС, неспряно от движение.
Съдът правилно е приел, че нарушението, макар да е
отстранено след извършването му, не би могло да се квалифицира като маловажно
като се има предвид, че през 2019 г. и 2020 г. за автомобила отново е била
установена липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Касационната инстанция намира за неоснователно единственото
въведено с касационната жалба оплакване за явна несправедливост на наказанието.
Правилен е изводът на районния съд, че наложените на касатора принудителни
административни мерки нямат никакво касателство към въпроса за размера и
справедливостта на наложената му с НП административнонаказателна санкция, тъй
като принудителните административни мерки не са административни наказания,
поради което с прилагането им поначало не би могло да се достигне до дублиране
на административнонаказателната отговорност. Както се посочи, предвидената в
чл. 638 ал. 1 т. 2 КЗ имуществена
санкция е във фиксиран размер от 2000 лв.. При това положение като се съобрази
чл. 27 ал. 1 ЗАНН, според който административното наказание се определя в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, както и чл. 27
ал. 5 ЗАНН, според който единствено за наказанията „глоба“ и „временно лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност“ е допустимо определянето
им под нормативно предвидения най-нисък размер и то само в предвидените в закона
случаи, се налага извод, че липсва възможност за намаляване на фиксирано
определения от законодателя размер на имуществената санкция за безсъмнено
установеното административно нарушение.
В съвкупността си изложеното сочи на неоснователност
на касационната жалба, поради което атакуваното с нея решение на ВРС следва да
се остави в сила.
При този изход на спора на ОД на МВР – Варна следва да
се присъдят, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, направените в касационната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, изчислен по
реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП,
следва да бъде определен на нормативно установения минимум от 80 лв., предвид
невисоката правна сложност на делото, приключило само в едно съдебно заседание
в касационната инстанция.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 527/18.04.2022 г. по н.а.х.д. № 721/2022 г.
на ВРС, V състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0819-004606/04.11.2021 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Варна, с което на „Велин 681“ ООД за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева, на основание чл. 638 ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1 КЗ
ОСЪЖДА „Велин
681“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ОД на МВР
– Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/