Решение по дело №6455/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.С., 30.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ – 17 състав, представляван от съдия Десислава Добрева в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година при участието на секретар К.И., като разгледа т. д. № 6455/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявено е искане с правно основание чл. 266, ал. 4, предл. ІІ от ТЗ. 

В.Г.Г. заявява, че ликвидаторът на дружеството „О.М.“ ООД Е.С.С. проявява нелоялност към съдружниците и протака умишлено производството по ликвидация. Същата е предявила иск срещу дружеството, на което е ликвидатор, за реализация на свое възнаграждение, като пред СРС е образувано ч. гр. д. № 47 307/2011 г. на 45 състав. Насочила е изпълнение срещу имот, който е следвало да бъде прехвърлен на съдружник съобразно решение на ОС на съдружниците в „О.М.“ ООД от 19.04.2001 г.    

             Е.С.С. е подала отговор, в който заявява, че оспорва претенцията с правно основание чл. 266, ал. 4 ТЗ и счита, че не са налице важни причини, които да налагат нейното освобождаване като ликвидатор. Твърди, че двамата съдружници имат крайно противоречиви интереси, поради което с решение на съда № 13 от 26.06.2007 г., постановено по ф. д. № 18 483/1994 г. на СГС, са вписани трима ликвидатори. Молбата на В.Г.Г. е продиктувана от обстоятелството, че същият иска да присвои имот на дружеството или да присвои сумата, която ще се получи от осребряването му. Имотът се намира в гр. С., ул. „*******“ № * и представлява реална част от имот пл. № 576, целият с площ 1108 кв. м., а частта с площ 615, 56 кв. м., при съседи на частта : от три страни завод за мебели и дървопреработващ завод и от изток имот пл. № 576. Реално дружеството има като имущество само този имот и той следва да се осребри. Твърди, че дейността й е препятствана от другите двама ликвидатори.  

            Молителят заявява, че ликвидатор С. не е безпристрастна при осъществяване на своята дейност и работи в полза на съдружника И. А. Г. и срещу интересите на В.Г.Г. и дружество „О.М.“ ООД. Това е така, тъй като С. е била процесуален представител на Г. лично и в качеството му на едноличен собственик на друго дружество в съдебен процес.          

Съобразно приетите по делото доказателства се установяват следните факти :

            Съдружници в ответното дружество „О.М.“ ООД са И. А. Г. и В.Г.Г. при равни дялове – дружествен договор от 01.09.1998 г. 

Ликвидатори на дружеството към момента на подаване на молбата с правно основание чл. 266, ал. 4 ТЗ са К. М.К., Е.С.С. и Ж.П.Г., които представляват дружеството само заедно. През 2004 г. като ликвидатори са назначени К. М.К. и Ж.П.Г., а Е.С.С. е назначена през 2007 г. – удостоверение за актуално състояние от 04.10.2011 г. на СГС, ФО, 5 състав, издадено по ф. д. № 18 438/1994 г. 

 

Молителят Г. извежда правния си интерес да заведе настоящото дело от обстоятелството, че на 19.04.2001 г. съдружниците в „О.М.“ ООД са взели решение ликвидаторът да прехвърли при условията на чл. 268, ал. 2 ТЗ следните обекти от ликвидационното имущество /след оценка от вещи лица/ на съдружниците, както следва : на И. А. Г. 4/9 от имот, представляващ дворно място с площ 1 108 кв. м., находящ се в гр. С., ул. „*******“ № *, местността „Военна рампа - изток“ и метална конструкция /ламаринено хале с площ 412 кв. м./, разположена в парцела, а на В.Г.Г. 5/9 от същия имот и метална конструкция.

На 05.11.2001 г. „О.М.“ ООД, чрез ликвидатора си К. И.ов А. е прехвърлил на „В.Е.В.“ ЕООД  реална част с площ 615, 56 кв. м, при съседи : от три страни завод за мебели и дървопреработващ завод и от изток имот пл. № 576, находяща се в гр. С., ул. „******“ № *, ведно със западната част от метален склад с площ на частта на склада 228, 89 кв. м. срещу част от дълга на длъжника „О.М.“ ООД към „В.Е.В.“ ЕООД в размер на 13 701 лв. Договорът е обективиран в нотариален акт № 192, том ІV, рег. № 12 940, дело № 714/2001 г. С влязло в сила на 07.04.2011 г. решение на СГС, ІІ Д състав, постановено по гр. д. № 6807/2009 г., цитираният договор е прогласен за нищожен.  

На 12.09.2002 г. е проведено ОС на съдружниците в „О.М.“ ООД, на което е взето решение за освобождаване на ликвидатора К. И.ов А.. Същият не е продавал имототите на дружеството, за които е взето решение да бъдат разпределени на съдружниците. Поради непостигане на съгласие между съдружниците е взето решение да бъде сезиран съда да определи нов ликвидатор.

Приет по делото е и отчет на следващите ликвидатори Я.Д. и Л.К.. Същите са констатирали липса на средства на каса и по банковите сметки на дружеството. Срещу „О.М.“ ООД е заведено гр. д. № 1020/2002 г. от „С.“ АД. Към датата на техния отчет кредитори на дружеството са двамата съдружници като И. А. Г. с 11 508, 41 лв., а В.Г.Г. с 5 075, 82 лв. Докладвана е и извършената продан на магазина, находящ се на ул. „*******“ № **. Продажбата е оформена с нотариален акт № 9, том І, рег. № 407, дело № 9/2004 г. от ликвидаторите на „О.М.“ ООД Я.Ж.Д. и Л.Н.К. за сума в размер на 118 000 евро.

Съобразно приетото от съда заключение на вещото лице В.А. се установява, че сумата от 118 000 евро е разпределена за погасяване на задължения към бюджета, разходи за консумативи, хонорари, заплати и др. В заключението е посочено, че общо изразходваната в края ва 2004 г. сума е в размер на 112 972, 78 лв. За 2005 г. са погасени задължения в размер на 28 777, 10 лв. Като наличността в касата е била в размер на 538, 90 лв. За 2006 г. са били погасени задължения в размер на 6 000 лв. като в касата наличността е била в размер на 176, 90 лв. В началото на 2007 г. във валутна сметка на дружеството е имало 28 244, 21 евро. Наличната сума в края на 2007 г. е била в размер на 12 267, 35 евро. За периода 2008 – 2014 г. на експерта не са представени банкови и счетоводни документи. Вещото лице е посочило, че на В.Г. с РКО от 09.04.2004 г. е изплатена сума в размер на 17 000 лв., а основанието за плащане на тази сума е дружествен дял. На другия съдружник не е изплатен дружествен дял. Към 27.01.2004 г. дружеството е разполагало с ДМА в размер на 33 000 лв., а в края на 2007 г. са в размер на 15 000 лв. Парични средства в банки са в размер на 25 000 лв. Реализирана загуба за годината в размер на 23 000 лв.

            Установява се, че на 30.11.2005 г. е съставен констативен протокол от нотариус Анадолиев, с който е удостоверено неявяване на ликвидаторите Ж.П.Г. и К. М.К. в нотариалната кантора за изповядване на сделка по прехвърляне на 4/9 идеални части от метален склад и терен, находящи се в гр. С., ул. „*******“ № *, на съдружника И. А. Г..  

С отказ № 20111230152428/23.01.2012 г.  АВ е препятствала пререгистрация на ответното дружество, тъй като заявлението е било подадено само от ликвидатор С.. Към момента на подаване на молбата с правно основание чл. 266, ал. 4, предл. ІІ ТЗ и до даване ход по същество на молбата дружеството не е пререгистрирано в ТР.

             По искане на ликвидатор С. е образувано заповедно производство по гр. д. № 47307/2011 г. на СРС, 45 състав срещу ответното дружество „О.М.“  ООД с предмет искане на ликвидатора дружеството да бъде осъдено да заплати сума в размер на 9 900 лв., представляваща възнагражение на ликвидатора за 33 месеца, считано от 26.06.2007 г. По делото е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство № 20128380402735, в рамките на което е насочено изпълнение към притежаван от ответното дружество имот, находящ се в гр. С., ул. „*******“ № *, и представляващ реална част от имот пл. № 576, целият с площ 1108 кв. м., частта с площ 615, 56 кв. м., при съседи : от три страни завод за мебели и дървопреработващ завод и от изток имот пл. № 576.     

По делото е прието удостоверение на НАП от 28.07.2014 г., от което се установява, че за периода 2001 г. – 2004 г. ответното дружество има задължения към държавата в размер на 49 776, 70 лв., установени с ревизионни актове. Дружеството притежава три банкови сметки, които на 27.04.2011 г. са закрити. Към СО незаплатените задължения за периода 2005 г. – 2013 г. са в размер на 1 809, 19 лв.

При установените факти във връзка с молбата на В.Г.Г., съдът стигна до следните правни изводи :

            Разпоредбата на чл. 266, ал. 4 ТЗ предвижда, че съдът по седалището на едно дружество може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала. 

В съдебната практика и теория няма еднозначно решение на въпроса производството по чл. 266, ал. 4 ТЗ дали следва да се развие като охранително или като исково. В някои от решенията /решение № 450/10.06.2005 г. ВКС по гр. д. № 657/2004 г., определение № 206/21.03.2011 г. по ч.т. д.№ 181/2011 г., Решение № 865/2001 г. по гр. д. № 617/2001 г./ си ВКС приема, че то е охранително и отказът да се назначи нов ликвидатор може да се обжалва като негативен охранителен акт, а освобождаването на ликвидатора не може да се обжалва от него самия, тъй като той не е заявител и със заличаването си вече не е страна в производството. В други решения /решение № 1907/23.11.2001 г. по гр. д. № 1501/2001 г., определение № 119/26.11.2010 г. по т. д. № 421/2010 г. на ТК, I ТО, определение № 149/12.03.2009 г. по ч. т. д. 131/2009 г./ ВКС приема, че производството по чл. 266, ал. 4 ТЗ е исково и страни по иска са съдружниците, а дружеството е ответник чрез ликвидатора. Д - р Анета Антонова /”Ликвидация на търговски дружества”, изд. „Сиела” 2009 г., стр. 91/ приема, че смяната на ликвидатор по чл. 156, ал. 3 и чл. 266, ал. 4 ТЗ се осъществява по пътя на коститутивен иск, тъй като правото е преобразуващо. Чрез упражняването му се предизвиква промяна в правната сфера на дружеството, свързана с неговите органи. В зависимост от правните последици, които настъпват вследствие реализирането на това право, то може да бъде правопораждащо – в хипотезата, когато до момента на упражняването му дружеството няма назначен ликвидатор или като правопроменящо, когато дружеството има ликвидатор, но съдружниците искат назначаване на друго лице за такъв.

Настоящият състав на съда приема становището, че производството по чл. 266, ал. 4 ТЗ е охранително и спрямо него се прилагат правилата на Глава четиридесет и девета на ГПК и особените правила на ТЗ. 

Няма спор в правната теория и практика, че правоотношението между дружеството и ликвидатора възниква на плоскостта на мандатния договор. Ликвидаторът има правата и задълженията на управител и спрямо него може да бъде предявен иск за вреди по реда на чл. 266, ал. 6 ТЗ.  При  осъществяване на своята функция ликвидаторът има право на възнаграждение съобразно предвиденото в чл. 266, ал. 5 ТЗ.

В настоящата хипотеза с решение № 13, постановено на 26.06.2007 г. по ф. д. № 18 483/1994 г. на СГС, на ликвидатор С. е определено възнаграждение в размер на 300 лв. месечно. Във връзка с реализиране отговорността на дружеството „О.М.“ ООД за изплащане на това възнаграждение за период от 33 месеца, считано от назначаването й, ликвидатор С. е инициирала производство по чл. 410 ГПК. Образувано е гр. д. № 47 307/2011 г. За заповедта дружеството е уведомено чрез ликвидатор К. /чл. 269, ал. 2 ТЗ и определение № 2251/01.02.2013 г. на СГС, АО, ІІІ Г състав/, съответно заповедта е влязла в сила.

Молителят Г. твърди, че със завеждане на заповедното производство ликвидатор С. е извършила действие против интересите на дружеството, становище, което не се споделя от настоящия съдебен състав.

Щом като между ликвидаторът и търговското дружество възниква мандатно правоотношение, то възнаграждението на ликвидатора е винаги за сметка на дружеството, съответно дружеството се явява доверител на ликвидатора и негов длъжник  за заплащане на възнаграждение. В този смисъл ликвидатор С. е инициирала производство за реализиране на едно свое признато от ТЗ и ЗЗД право. Осъществявайки принудително това право чрез иницииране на заповедно и изпълнително производство, ликвидатор С. не е извършила действия против интересите на дружеството, тъй като при насочване на изпълнението към имущество на ответното дружество съдебният изпълнител ще следва да разпредели сумите от осребряването му, прилагайки разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, като вземането на ликвидатора ще бъде удовлетворено след удовлетворяване вземанията на привилигированите кредитори. Кредиторите на дружеството ще следва да се присъединят по реда на чл. 456 ГПК съобразно уведомлението, което са получили от ликвидаторите на „О.М.“ ООД по реда на чл. 267 ТЗ. В случай, че след удовлетворяване на всички присъединили се кредитори остане сума, то тя следва да бъде предадена от съдебния изпълнител на тримата ликвидатори С., Г. и К. – чл. 455, ал. 3 ГПК, които да я разпределят на кредиторите, неприсъединили се в изпълнителното производство, или незаявили вземанията си, съответно да вложат дължимата им се сума в банка, да дадат обезпечения при наличие на спорно вземане и, ако са останали средства, да ги разпределят на съдружниците съобразно ликвидационните им дялове, т. е.  да изпълнят задълженията си, които гарантират защита на кредиторите съобразно предвиденото в чл. 271 и чл. 272 ТЗ.     

Както в интерес на съдружниците, така и в интерес на обществото е ликвидацията да се извърши своевременно, като за целта ликвидаторът следва да осъществи всички действия, предписани му от закона. Точно в този смисъл е и логиката на ликвидационния процес, който определя срок за извършване на ликвидацията. От представените по делото доказателства личи, че ликвидацията на „О.М.“ ООД е продължила повече  от десет години поради противоречивите интереси на съдружниците и липсата на съвместни действия от последно назначените трима ликвидатори Г., К. и С.. Илюстрация на влошените отношения между съдружниците са опитите да бъдат заобиколени правилата на ликвидационното производство с цел удовлетворяване на техни лични интереси /преждевременното изплащане на ликвидационен дял на В.Г.Г. при липса на основание за това, прехвърляне на дял от имот в полза на „В.Е.В.“ ЕООД също в нарушение на правилата, визирани в ТЗ/, както и назначаването от съда на трима ликвидатори. Ликвидаторите от своя страна не са съставили счетоводни документи, не са съставили и изискуемите се от чл. 270, ал. 1, предл ІІ ТЗ ежегодни финансови отчети и доклади за дейността си. Вещото лице А. сочи, че счетоводни документи няма съставени след 2007 г., не са представени доказателства за съставяне на финансови отчети и доклади за дейността на ликвидаторите след 2005 г., съответно за провеждане на ОС на съдружниците в „О.М.“ ООД, на които да са изслушвани отчети и доклади на ликвидаторите след 2002 г. Единствено ликвидатор С. е инициирала пререгистрация на дружеството през 2012 г., но действията й са останали без резултат поради липса на съдействие от останалите двама.

При тези факти съдът счита, че не може да се направи извод, че ликвидационното производство не е приключило до настоящия момент единствено и само поради вина на ликвидатор С.. Напротив, с действията си по образуване на заповедно и изпълнително производство ликвидатор С. всъщност е направила опит да раздвижи ликвидацията и съответно да бъдат извършени действия по осребряване на наличното имущество /имот, представляващ дворно място с площ 1 108 кв. м., находящ се в гр. С., ул. „*******“ № 3, местността „Военна рампа - изток“ и метална конструкция /ламаринено хале с площ 412 кв. м./ и удовлетворяване на кредиторите – държавата и евентуално „С.“ АД, споменато в доклада на ликвидаторите Я.Д. и Л.К. като ищец по гр. д. № 1020/2002 г., заведено срещу  „О.М.“ ООД.

            Другият довод на В.Г. да иска освобождаване на ликвидатор С. е неизпълнението от нейна страна на постигнатото със съдружника И. А. Г. от дата 19.04.2001 г. споразумение. С това споразумение съдружниците са постигнали съгласие за прехвърляне на идеални части от притежавания от дружеството имот на  ул. „*******“ № 3 в своя полза.  Изтъкнатият от молителя довод  също се явява неоснователен.

Цитираното споразумение не може да бъде изпълнено от ликвидатор С. без участието на другите двама ликвидатори, от една страна, а от друга, споразумението е постигнато при нарушение разпоредбата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, тъй като за това прехвърляне трябва да има съгласие на двамата съдружници и на кредиторите – един от които със сигурност е държавата. В случая не се установява наличие на съгласие от страна на държавата за прехвърляне на идеални части от името в полза на молителя, поради което не може да се търси отговорност от ликвидатор С. за неизпълнение на вписаното в протокола от ОС, проведено на 19.04.2001 г., споразумение за прехвърляне.

Последният довод на молителя е заинтересованост на ликвидатор С., тъй като тя е била процесуален представител на „Б. 21“ ЕООД по гр. д. № 9284/2009 г. на СГС, ІІ В отд. Едноличен собственик на капитала на „Б. 21“ ЕООД е И. А. Г.. Съдът счита, че и този довод е неоснователен, тъй на първо място няма идентитет между физическото лице И. А. Г. и юридическото лице „Б. 21“ ЕООД, а от друга страна, не се установява по какъв начин участието на С. в производството по гр. д. № 9284/2009 г. на СГС, ІІ В отд. е засегнало интересите на „О.М.“ ООД или на някои от кредиторите му.     

            Молбата на В.Г.Г. като неоснователна следва да се отхвърли.

            Съдът има предвид, че производството по настоящото дело е охранително, поради което направените в рамките на това производство разноски са за сметка на молителя – чл. 541 ГПК. В съдебно заседание на 19.11.2014 г. съдът е приел заключение на вещото лице А. с цел изясняване на фактите по делото – чл. 533 ГПК. Възнаграждението на вещото лице в размер на 100 лв. е изплатено от бюджета на съда, поради което следва принудително да бъде събрано от молителя – чл. 77 ГПК.

С тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

   

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането с правно основание чл. 266, ал. 4, предл. ІІ ТЗ на В.Г.Г., ЕГН **********,  с адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат П., за освобождаване на лицето Е.С.С., ЕГН **********, в качеството й на ликвидатор на „О.М.“ ООД, БУЛСТАТ ********.

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********,  с адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Пандова, да заплати по сметка на СГС сума в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ :