Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 294
гр.Пловдив, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА и
прокурора ГАЛИН ГАВРАИЛОВ, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 862 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 9/11.01.2019г. по НОХД № 8205/2017г. по
описа на Районен съд Пловдив, 5 н.с., съдът е признал подс. Ж.М.Д., ЕГН ********** за виновен в това, че
на ***. в с. З., общ. Б., обл. П., в качеството си на **** - *** на с. З., в
кръга на службата си е съставил официален документ - нотариална заверка на
подписите на пълномощно с рег. № 95/28.06.2013г. по описа на Ж.Д. ***, в който
е удостоверил неверни обстоятелства - че подписите за упълномощители са
положени от Р.Т. А. ЕГН ********** и М.Т.П.ЕГН **********, с цел да бъде
използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства,
поради което и на основание чл. 311, ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на шест
месеца лишаване от свобода и на основание чл.311, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.6,
вр. чл.54 от НК го е лишил от право да заема *** „***“ за срок от една година,
считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, като е осъдил подсъдимия да заплати направените
по делото разноски.
Против така постановената присъда е подадена
въззивна жалба от името на подсъдимия чрез защитника му - адв. С.А., в която се
сочи, че същата е незаконосъобразна и несправедлива. Иска се отмяна на присъдата
и признаване на подсъдимия за невиновен. Алтернативно – да бъде изменена
присъдата, деянието да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 311, ал.2
от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78 А от НК с налагане на административно наказание. В допълнение към
въззивната жалба са изложени подробно твърдените от защитата нарушения на
процесуалния закон, за неправилно приложение на материалния такъв, тъй като: в
обвинителния акт липсват ясни фактически твърдения относно конкретно
противоправно поведение на подсъдимия, липсват доказателства той да е съставил
документ под формата на нотариална заверка, тъй като не се установило същото да
е отразено в регистъра за нотариални удостоверявания, както и същият да е
знаел, че подписите не са на посочените в частния документ лица, поради което и
поведението му е несъставомерно, тъй като не е извършено виновно. Излага
съображения и за явна незначителност на стореното. Алтернативно – или съдът да
приеме, че е налице маловажен случай и освободи подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, или да приложи нормата на
чл. 55, ал.1, т.2,б.“б“ от НК, тъй като наложеното му наказание е явно
несправедливо.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва,
че присъдата е правилна и обоснована, а наложеното наказание е справедливо,
поради което се предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Адв. С.А. поддържа подадената жалба и допълнението към
нея, както и посочените основания, като моли съда да я уважи при алтернативно
направените искания.
Жалбоподателят Ж.Д. не се явява.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната
жалба, допълнението към същата и съображенията на страните в съдебно заседание,
а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба на защитника
на подсъдимия е процесуално допустима - подадена в срок и при наличие на правен
интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Ж.М.Д. изпълнявал длъжността ***
на с. З., общ. Б., обл. П. от *** месец ***г., като изпълнявал същата длъжност
към ***г. Тази длъжност подсъдимият изпълнявал в посочения период без
прекъсване, като упражнявал и нотариални функции, тъй като в населеното място
нямало нотариус, нито районен съд.
Свидетелят И.Д. бил *** на
управителния съвет на ЗПК "С. ***", със седалище с. З., обл. П.. В
това си качество сключвал договори за аренда на земеделски земи. Било честа
практика бъдещите арендодатели да упълномощават съпругата му В. Д. да ги
представлява пред нотариус за сключване на договори за аренда със ЗПК "С. ***".
За тази цел имало изготвена бланка на пълномощно, в която при необходимост
свидетелят Д. попълвал данните на конкретните лица и техните имоти.
В такава бланка на пълномощно И.
Д.вписал собственоръчно данни за самоличността на свидетелите Р. Т.А. и М. Т. П.и
конкретните данни на техните имоти - ниви и лозя. Изписал също и трите имена на
А. и П. срещу "упълномощители"
в заключителната част на пълномощното. Попълнената бланка на
пълномощното била представена от И.Д. на подсъдимия за заверка на подписите. На
***г. в с. З., обл. П. подсъдимият Ж.Д., в кръга на службата си - да
удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не
подлежат на вписване, съставил нотариална заверка на подписите на Р. Т.А. и М.
Т.П.в гореописаното пълномощно от тяхно име с посочени в пълномощното техни
данни, съответно за А. - ЕГН ********** и за П. - ЕГН **********. На посочената
дата - ***г., свидетелите Р. А.и М.П. не се били явявали лично при подсъдимия
като кмет на с. Зелениково за заверка на инкриминираното пълномощно и изобщо не
се били подписвали за "упълномощители" в описанато пълномощно. Макар
да бил наясно, че в задълженията му влизало да се увери в авторството на
подписите и въпреки, че свидетелите Т.и А. не се явили пред подсъдимия и същият
не се уверил, че подписите са положени от тях, той удостоверил последното
обстоятелство чрез съставяне на нотариална заверка. Нотариалната заверка била
съставена чрез полагане на правоъгълен печат, в който свидетелката Б. Б.- *** в
кметството на с. З., изписала датата - ****г.,
имената на кмета - Ж.Д.,***, имената на А. и П. и регистрационен номер на
документа - № 95/28.06.2013г. и било подписано от кмета Ж.Д. на мястото за кмет
в правоъгълния печат. Бил положен и кръгъл печат на кмета на с. З..
Пълномощното било изведено в изходящ дневник, в който фигурирали номер и дата
на пълномощното.
По този начин подсъдимият
удостоверил невярното обстоятелство, че подписите в пълномощното са изпълнени
от посочените като упълномощители лица - свидетелите Т. и А., без същите да са
се явили на инкриминираната дата пред него лично, за да се подпишат или да
потвърдят подписите си. Пълномощното от името на А. и П. с рег. №
95/28.06.2013г. било използвано пред нотариус М. П. А., с район на
действие-Районен съд гр. П., за сключване на договори за аренда на земеделски
земи между тях двамата и ЗПК "С.***".
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд се е позовал на събраните в хода на
воденото досъдебно производство доказателства:
договори за аренда на земеделски земи, справки от нотариус П.- А.,
скици, справки съдимост на подсъдимия, приходна квитанция, изходящ дневник,
копие и оригинал на пълномощно, медицински документи; гласни доказателствени
средства: показанията на Р.А. (дадени в хода на съдебното следствие),
показанията на И. М. Д.(дадените в хода на съдебното следствие – частично, а
приобщените по реда на чл.281, ал.5 НПК - изцяло), показанията на свидетелката
В. Д. (дадените в хода на съдебното следствие – частично, а приобщените по реда
на чл.281, ал.5 – изцяло), показанията на свидетелката Б. Б., показанията на
свидетеля М. П. (дадените в хода на съдебното следствие), както и на
свидетелите В. Х., П.Ш. и П. П., обясненията на подсъдимия – частично;
заключения на съдебно-почерковата експертиза и допълнителната такава.
Районният съд изцяло е дал вяра
на писмените доказателства и заключенията на извършените експертизи, като ги е
намерил за обективни и кореспондиращи помежду си, както и гласните
доказателствени средства, с изключение на показанията на свидетелите И. Д. и В.Д.и
обясненията на подсъдимия, които съдът е кредитирал частично. Анализирайки
доказателствата, е достигнал до правния извод за обективна и субективна
съставомерност на стореното от подсъдимия като престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и отхвърляйки доводите на защитата за маловажен случай /а и за
малозначителност/, му е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК,
мотивирайки се с посочване на констатирани от съда смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Настоящата инстанция намира, че
районният съд задълбочено и коректно е анализирал всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства и е достигнал до правилни фактически и
правни изводи. Установената от него фактология съответства на събраните
доказателства. Правилно районният съд е отчел като безспорно установени
следните обстоятелства: относно длъжностното качество на подсъдимия към
инкриминирания момент, относно авторството на положения ръкописен текст - данни за свидетелите П. и А. в
инкриминираното пълномощно, както и за имотите им /в лицето на свид. Д./; както
и относно авторството на положената нотариална заверка на пълномощното /в
лицето на подсъдимия за положения подпис срещу „***“ на печата-заверка върху
пълномощното/. Обосновано предвид събраните писмени и гласни доказателства, а и
предвид заключението на назначените първоначална и особено допълнителна
съдебно-почеркова експертиза, необорени от други доказателства, съдът е приел
за установени посочените по-горе обстоятелства.
Районният съд е отдал нужното
внимание и на основно спорно обстоятелство – относно авторството на положените
подписи в пълномощното срещу имената на свди. А. и П., като задълбочено е
обсъдил всички събрани релевантни доказателства в тази насока. Правилно долната
инстанция се е доверила на показанията
на свидетелите А. и П. в частта, в която отричат да са полагали подписи върху
инкриминирания документ, тъй като показанията им в тази насока не остават
изолирани – същите не само се подкрепят от експертното становище на вещото лице
С. от изготвената първоначална и допълнителна /работила върху оригинала на
пълномощното/ почеркова експертиза, но така и остават неопровергани от
показанията на свидетелите Х., Ш. Б., дори от обясненията на подсъдимия, който
в обясненията си не можа да посочи конкретно подписите полагани ли са в негово
присъствие или не. Що се касае до показанията на свид. И. Д. и на неговата
съпруга – свид. В.Д., обосновано районният съд е подходил критично към твърденията
им конкретно в частта относно начина на полагане на подписи на лицата под
пълномощните и последващата им заверка, като е приел да кредитира именно
показанията им от досъдебното производство в тази част, приобщени по
предвидения в НПК процесуален ред /по чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК за
свид. Д. и вр. с ал.1, т.1 от НПК за свид. Д./. Макар Д. да е призван по делото
като свидетел, същият е декларирал на досъдебното производство показания, които
са неблагоприятни за него /че е носил в кметството предварително подписани пълномощни
за заверка, без титулярите да се явяват пред кмета/ и това е несъмнено
установено не само от приобщените му показания от досъдебното производство, но
и от тези на неговата съпруга /отречени от същата в съдебна фаза, но правилно декларираните
пред съда отхвърлени като неправдоподобни/, защото същите намират пълно потвърждение
и в обясненията на подсъдимия, който не отрича посочената от свидетелите
практика на неприсъствени заверки в този период.
Впрочем следва да се отбележи,
че обясненията на подсъдимия Д., дадени пред съда, не контрират изявлено
обвинението, като самият Д. изразява единствено предположение, че е възможно да
е заверил пълномощното и без лицата да са се явили пред него и положили
подписите си. Действително не само показанията на засегнатите А.и П., но и
заключението на експерта-графолог /и от двете експертни заключения/ категорично
дават основание да се приеме, че същият е положил заверката си без подписите да
са полагани пред него и в отсъствие на лицата към този момент, за да ги
потвърдят. Заключението по назначената СПЕ и допълнителната такава, е само
предвиден процесуален способ за проверка на събраните гласни доказателства и
както вече се посочи – същите категорично потвърждават показанията на
свидетелите П. и А., поради което правилно районният съд им се е доверил.
Съставеният инкриминиран
документ в последствие е бил използван за сключване на договори за аренда от
името на свидетелите А. и П. с кооперацията, представлявана от свид. Д., което
се установява от приложените договори, в които изрично е посочено
представителството за пълномощника свид. В. Д. въз основа на инкриминираното
пълномощно.
Въз основа на
така анализираните доказателства, законосъобразен е изводът на районния съд, че
се доказва от правна страна подс. Д. да е реализирал състава на престъплението
по 311, ал.1 от НК. Правилно долната инстанция е приела, че подсъдимият като
кмет на кметство с. З.е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. б НК,
като орган, с право на държавна удостоверителна власт. Като такъв изпълнявал
удостоверителни функции по чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, поради което и бил длъжен са спазва всички изисквания на охранителното
производство по глава 54 от ГПК, които регламентират нотариалното
удостоверяване. В частност, свързано с конкретния случай, нотариалната заверка
на частен документ за удостоверяване на подписа се подчинява на правилата по
чл. 589, чл. 578, ал. 4 и 5 от ГПК. Съгласно тези правила при удостоверяване на
подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване,
трябва да се явят лично пред нотариуса или изпълняващото удостоверителни
функции длъжностно лице и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече
положените подписи, а той, преди да издаде своя акт, проверява самоличността,
дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Законът
изрично е посочил, че самоличността на непознатите на нотариуса/длъжностното
лице, овластено с удостоверителни функции, се установява с документ за
самоличност, а при липсата на такъв лицето удостоверява самоличността си с двама
свидетели с установена самоличност. След това удостоверяването на подписите на
частен документ се извършва с надпис върху документа. Каквато й форма да се
използва от съответното длъжностно лице/нотариус за удостоверяване на подписите
на частен документ, тя удостоверява, че посочените по-горе изисквания са
изпълнени, защото целта на нотариалната заверка на подписа е именно, че лицето,
което се е явило пред нотариуса или съответното длъжностно лице, изпълняващо
удостоверителни функции, е подписало съответния частен документ.
Официалният документ -
нотариалната заверка на подписите върху инкриминираното пълномощно е документ с
невярно съдържание /Постановление
№ 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/ 81 на Пленума на ВС/. Безспорно е
установено, че лицата, подписали това пълномощно, не са се явили лично пред Д.,
не са положили подписите си пред него, нито пък са потвърдили преди това
положените от тях подписи, още по-малко е проверена самоличността на което й да
било от тези лица. Обстоятелството, че по-късно, е установено, че същите не са
били ощетени при последващото използване на този документ, не налага друг
извод, доколкото използването на съставения неистински документ е предвидена от
законодателя само като цел, но не и като елемент от състава на престъплението,
т.е. за съставомерността му не е необходимо този документ непременно да бъде
използван.
Нормата на чл. 311, ал. 1 НК не
е бланкетна и не изисква приобщаването на каквито й да било разпоредби,
регламентиращи едно или друго право/задължение на длъжностното лице, изпълняващо
удостоверителни функции. Впрочем задължението за отразяване на заверката в
съответния регистър е последващо удостоверителната функция, не е част от същото
и има само технически характер, т.е. е без значение за съставомерността на деянието
от наказатално-правна гледна точка. И за пълнота- установява се, че заверката е
отразена в изходящия дневник, копие от който е представен в хода на досъдебното
производство.
Неприсъствената заверка на
подпис, поради своето естество, поначало и в настоящият случай е умишлено
деяние. Д. не може по причина на
небрежност да пропусне да забележи липсата на лицата, чийто подпис заверява,
още повече при наличието на законово изискване за проверка на самоличността им.
Съзнавал е, че извършва нотариалното заверяване в нарушение на правилата, които
го регламентират и е сторил това с цел издадения от него официален документ да
бъде използван, за което свидетелстват и неговите обяснения.
Не е допуснато нарушение на
материалния закон с отказа на съда да преквалифицира деянието на жалбоподателя
като по-леко наказуемо престъпление – по чл. 311, ал.2 от НК /маловажен
случай/. Настоящият състав изразява съгласие с изложените съображения на
районния съд, като следва да се отбележи и обстоятелството, че така създадената
принципно порочна организация на работа в кметството по заверки на подписите на
лица-член кооператори към този момент, макар и да е предвидена като облекчение
за гражданите, е съвсем незаконосъобразна, създава потенциална опасност от
друго невярно нотариално удостоверяване на подписи, което да доведе до
причиняване на вреди на физически или юридически лица; а и събраните гласни
доказателства касателно установената процедура на неприсъствено заверяване на
подписи върху частни документи в кметството показва подценяване и неглижиране
на едни изключително отговорни удостоверителни функции, с които е натоварен
кметът на населеното място в случаите на чл. 83 от ЗННД.
Предвид изложеното, на още
по-голямо основание неоснователни са възраженията на защитата за липса или явна
незначителност на обществена опасност на деянието. Изложените съображения от
районния съд в тази насока са убедителни и се споделят напълно от въззивния
състав, още повече и предвид показанията на свид. А., свързани с липсата на каквото
и да било уведомяване и желание за продължаване на арендните отношения с
кооперацията. Изложените от защитата доводи
за липса на причинени имуществени вреди на двете засегнати лица, за липсата на
користни мотиви у подсъдимия й, предоверяване и добронамереност като подбуди за
извършване на деянието, са все обстоятелства от значение при индивидуализиране
на наказанието. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че районният
съд, излагайки релевантните за определяне на наказателната отговорност на лицето
обстоятелства, е пренебрегнал констатираните смекчаващи такива – в случая това
са изключително добрите характеристични данни за подсъдимия /виж показанията на
свид .Ш., П., П., характеристична справка/, фактът, че същият се ползва с уважение
и доверие сред съселяните си, влошеното му здравословно състояние, за което има
надлежно представени и приобщени медицински документи, изразеното искрено
разкаяние, предоверяването, подбудите за извършване на деянието – желание да
помогне на съгражданите си, чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата
трудова ангажираност и не на последно място – възрастта му. Всички тези
обстоятелства несъмнено са многобройни такива, щото и най-лекото предвидено в
нарушената материална норма наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Ето
защо, настоящият състав намира, че следва наказанието на подсъдимия да бъде определено
по реда на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като наказанието лишаване от
свобода бъде заменено с „пробация“ за срок от една година при двете задължителни
пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която да се
изпълнява два пъти седмично на домашния адрес на подсъдимия – с. З., общ. Б.,
ул. „***-та“ № *** и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Според
настоящия въззивен състав конкретният случай и особено данните за личността на
подсъдимия не налагат да бъде наказван и с предвиденото само като възможност
наказание „лишаване от права“. В тази насока присъдата на районния съд следва
да бъде изменена.
Първостепенният съд се е
произнесъл и по отношение на направените по делото разноски, спазвайки
разпоредбите на НПК, като изложените в тази връзка към присъдата мотиви се
споделят и не е необходимо да се преповтарят.
По възражението на защитата за
неяснота на обвинението касателно изпълнителното деяние /в допълнителните
бележки към въззивната жалба/, следва да се посочи, че същото е преклудирано по
реда на чл. 248, ал.3 от НПК; още повече, че има и произнасяне по същото от
въззивен състав по реда на чл. 249, ал.3 от НПК.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 337 ал.1 т.1, вр. чл.334, т.3 и чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда №
9/11.01.2019г. по НОХД № 8205/2017г. по описа на Районен съд Пловдив, 5 н.с., като
я отменя в частта, в която на подсъдимия Ж.М.Д. са наложени наказания лишаване
от свобода и лишаване от права по реда на чл. 54 от НК, като вместо това на
основание чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, която да се изпълнява два пъти седмично на адрес
– с. З., общ. Б., ул. „***-та“ № *** за срок от една година и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: