Решение по дело №2903/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 791
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702903
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:791                                 16.06.2022г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На тридесет и първи май                             две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2903 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.57а, ал.3 и чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на З.Я.М., ЕГН-**********,*** Стамболийски №57, ет.3, ап.5, против заповед № РД-16-1926/30.11.2021г. на кмета на Община Поморие, с която е наредено премахването на преместваем обект: „Метален склад“, реализиран в поземлен имот ************, в местност П. по кадастралната карта на гр.Поморие, вид на територия „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ с площ от 1115 кв.м.

Жалбоподателката намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Счита, че в констативния акт процесният обект е приет за преместваем, без да се извърши негово описание, позволяващо проверка на този извод. В хода на производството не са събрани доказателства в тази насока. Твърди, че в собствения й земеделски имот няма разположени преместваеми обекти. Описаното в констативния акт и заповедта не функционира като преместваем обект и склад, а е складиран в поземления имот. До него няма достъп, заключен и не е захранен с ток и вода. Счита също, че с оглед конструкцията на обекта и закрепването му към терена, той се квалифицира като строеж, но не и като преместваем обект. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. По нейно искане съдът допусна извършването на съдебно-техническа експертиза. Пред съда жалбоподателката се представлява адвокат П.С. ***, който поддържа жалбата на изложените основания. Представя писмена защита в която поддържа възраженията си. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен нарочен списък.

Ответникът – кмет на Община Поморие, представя административната преписка по която е издадена оспорената заповед. Пред съда, чрез редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат Юри Б. ***, оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Представя писмена защита в която доразвива тезите си. Претендира присъждане на разноски със списък по чл.80 от ГПК.

Заинтересованата страна Д.И.М., чрез общия с жалбоподателката пълномощник, адвокат П.С., поддържа жалбата и пледира за уважаването по изложените по-горе съображения.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Главният предмет на доказване касае спор за законосъобразното съществуване на обекта: „Метален склад“, реализиран в поземлен имот ************, в местност П. по кадастралната карта на гр.Поморие, вид на територия „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ с площ от 1115 кв.м. Съгласно представените в административната преписка титули, собствеността на поземления имот върху който се намира конструкцията е разпределена между три физически лица, както следва:

З.Я.М. е собственик на 1/2 ид.част от посочения имот, съгласно нотариален акт за продажба на под № 195, т.ІІ, рег.№ 1567 д.№ 412/13.09.2000г. на нотариус рег.№ 289 (л.36). С нотариален акт № 171, т.ІV, рег.№ 1748, д.№ 731/11.05.2006г. на нотариус № 289 (л.30), тя и съсобственика й – заинтересования Д.И.М. (имотът е бил придобит в режим на СИО), са учредили право на строеж върху този имот в полза на лицето К. Атанасов А., за да построи и стане собственик на едноетажна постройка за селско-стопански нужди. От своя страна К. А. е закупил другата 1/2 ид.част от поземления имот с нотариален акт № 193, т.ІV, рег.№ 2824 д.№ 660/09.12.2004г. на нотариус рег.№ 249 (л.29) и с нотариален акт № 24, т.VІІ, рег.№ 2702 д.№ 1169/20.07.2006г. на нотариус рег.№ 289 (л.35) е учредил на З. и Д. Мавродиеви право на строеж за едноетажна стопанска постройка. За последната е издадено и разрешение за строеж № 81/09.08.2006г.  в полза на Мавродиеви.

По повод изпратена жалба от лицето Б. М. Д., чрез пълномощник, (л.53) до Министерство на вътрешните работи, от ОДМВР-Бургас с писмо рег.№ 251000-15216/29.07.2020г. (л.58), във връзка с извършвана проверка на Икономическа полиция, поискали от кмета на Община Поморие присъствие на служители от общинската администрация за съвместна проверка за законността на изградени търговски обекти – автомивки, сервизни помещения и др., находящи се на ул.Мусала в гр.Поморие. Извършването на такава проверка от кмета на общината изискал и Областен управител-Бургас с писмо № 08-00-726/28.07.2021г. (л.57). Последвало извършването на множество проверки и размяна на кореспонденция между тези органи и кмета на Община Поморие, за няколко посочени имота, един от които е поземлен имот ************.

 

Релевантно за настоящия процес е, че с писмо изх.№ 30-2606-1/12.10.2021г. (л.41) кметът на общината изпратил уведомление до няколко физически лица, между които и жалбоподателката, че на 20 и 21.10.2021г. ще се извърши проверка относно установяване законността на изградените търговски обекти, находящи се на ул.Мусала, гр.Поморие.

За извършената проверка на място в присъствието на Д.М.,*** съставили констативен акт № 22/20.10.2021г. (л.17). В него описали, че при извършена проверка на процесния „Метален склад“ установили, че поземления имот ************, в който той е реализиран, е съсобственост между К.А. и З.М. при равни квоти. Металният склад е изграден от З. и Д. Мавродиеви. За него няма одобрена схема и разрешение за поставяне. Изпълнен е от стени от профилирана ламарина с приблизителна площ от 15,74 кв.м., като е долепен до обект „Стопанска постройка“. Посочено е, че изпълнението представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, реализиран без разрешение за поставяне. Към акта са приложени две фотоснимки и геодезическо заснемане. Като нарушена разпоредба е посочен чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ и е указано, че актът е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Този акт е връчен на Д.М. на 23.11.2021г. с нарочен протокол (л.13). Срещу него не са подавани възражения.

В резултат на проведеното административно производство и при същите описани факти както в констативен акт № 22/20.10.2021г., кметът на Община Поморие е постановил заповед № РД-16-1926/30.11.2021г., с която е наредено да бъде премахнат преместваем обект „Метален склад“, реализиран в поземлен имот ************, в местност П. по кадастралната карта на гр.Поморие, вид на територия „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ с площ от 1115 кв.м., като за доброволното изпълнение е определен 30-дневен срок. При неизпълнение на заповедта в посочения срок е отразено, че обектът следва да бъде премахнат принудително за сметка на адресата на заповедта.

Заповедта е връчена на З. и Д. Мавродиеви на 09.12.2021г., а жалбата срещу нея е подадена на 21.12.2021г.

По искане на жалбоподателката съдът допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза за характера на процесното метално съоръжение. Вещото лице дава в подробно описание на същото в заключението си, според което то представлява метална конструкция с размери 8,40 х 2,00 м. и площ от 16,80 кв.м. Покрито е с едноскатен покрив с височини от 2,05 м. и 1,80 м. В източната си част е долепен до построената в имота сграда, ползвана за автосервиз, собственост на жалбоподателката. Конструкцията се състои от метални рамки и столици от горещо валцовани профили – квадрат 30х30 мм. и ъглов 40х40 мм., от запад бетонирани в основата – стоманобетонна плоча, от изток захванати за конструкцията на автосервиза чрез електродъгово заваряване, покрива и стените от три страни – поцинкована профилирана ламарина. Стената от изток е съществуващият ограждащ зид на автосервиза. Подът е стоманобетонова плоча с дебелина ~ 10 см., която може да послужи за основа на строеж – лека постройка. Част от съоръжението може да се пренесе с кран, без основата и без стената от изток, но след отрязване на всяка една от металните рамки в основата. На другото място пренесената част няма да има съществуващото предназначение и индивидуализация.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.57а, ал.3 от ЗУТ. Тя е в писмена форма и има съдържание, отговарящо на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. При реализирането на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят самостоятелната отмяна на акта на това основание.

Съдът намира, че издадената заповед е мотивирана, като административният орган е изложил в подробности фактическата обстановка и е посочил съответните според него правни основания. Процесният обект е описан в достатъчна степен за да бъде индивидуализиран, а до колко същият може да се квалифицира като преместваем обект или представлява строеж, това е въпрос който касае материалната законосъобразност на издадената заповед.

В тази насока и поради извършената неправилна преценка от страна ответния орган, следва да се приеме, че същият погрешно е приложил материалния закон, тъй като не е съобразил характера на процесното съоръжение. В заповедта е посочено, че е налице преместваем обект, поставен без разрешение за поставяне.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според ал.2 за първите два типа обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. Съответният подзаконов нормативен акт е Наредба №6 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламна дейност на територията на Община Поморие (съкр. Наредба №6, публ. https://ospomorie.bg/naredba-6/) и в нейния чл.11 е описан редът за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти.

Легалното определение на преместваем обект е дадено в §5, т.80 от ДР на ЗУТ, съгласно което това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

При така посочените приложими правни норми настоящият съдебен състав счита, че административният орган не е изяснил характера на процесния обект и какво би се случило с него ако той бъде отделен от повърхността за която е закрепен. Безспорно легалната дефиниция на понятието преместваем обект изисква същият да може да бъде отделен от мястото на което се ползва без да губи своята индивидуализация, което в настоящия случай не е така – видно от становището на вещото лице, при демонтаж на съоръжението, само част от него може да се пренесе с кран, но без основата и без стената от изток. Основата може да послужи за основа за изграждане на строеж, което изрично е забранено от в §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а източната стена направо е част от друг строеж. Освен това на друго място пренесената част няма да има съществуващото предназначение и индивидуализация.

На следващо място трябва да се посочи, че в глава втора на Наредба №6 има ясна класификация на всички преместваеми обекти. Административният орган никъде в текста на процесната заповед не сочи като какъв точно обект класифицира процесното съоръжение, а само че то е преместваем обект. Не са посочени и нарушените норми от Наредба №6. Съгласно описанието на този тип обекти в чл.4 от Наредба №6, процесният обект не може да бъде квалифициран под никоя от изброените категории преместваеми обекти. Съгласно неговото описание той следва да бъде квалифициран като строеж, предвид трайното му прикрепване към терена – чрез бетониране и заваряване към стоманобетонна плоча.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за установено, че обекта „Метален склад“ не отговаря на дефинициите за преместваем обект, поради което заповедта, като издадена при неправилно прилагане на материалния закон, следва да се отмени. При този резултат на делото право на присъждане на съдебно-деловодни разноски има жалбоподателката, съобразно нормата на чл.143, ал.1 от АПК, като в нейна полза следва да се присъди общо сума в размер на 1360 лева – 10 лева държавна такса, 450 лева за разноски по извършената експертиза и възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-16-1926/30.11.2021г. на кмета на Община Поморие, с която е наредено на З.Я.М. и Д.И.М. да премахнат преместваем обект: „Метален склад“, реализиран в поземлен имот ************, в местност П. по кадастралната карта на гр.Поморие, вид на територия „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ с площ от 1115 кв.м.

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на З.Я.М., ЕГН-**********,*** Стамболийски №57, ет.3, ап.5, сумата от 1360лв. (хиляда триста и шестдесет лева) за съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.

 

 

                                                                                                 

                                                                           СЪДИЯ: