Р Е Ш Е Н И Е № 260426
гр.Пловдив,
05.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Илияна
Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1111 по
описа за 2019 година, намери за установено следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
А.Т.Ю. ***, съдебен адрес:*** – адв.
П. К., твърди, че на *** г. в град ***, на кръстовището на улица ***, при
управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, водачът Б.Б.М. нарушил
правилата за движение по пътищата и при извършване на завой наляво отнел
предимството на движещия се направо лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***,
управляван от ищеца, в резултат на което причинил ПТП. По случая било
образувано ДП № 2/2018 г. по описа на 6-то РУ на МВР – ***, пр.пр. 126/2018 г.
по описа на РП – ***. Твърди също, че в следствие на описаното ПТП, причинено
по вина на Б. М., са му причинени неимуществени вреди болки и страдания от
настъпилите множествени закрити счупвания на подбедрицата. Същият бил лекуван в
КОТ в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – *** до 08.01.2020 г. Твърди, че описаните
травми са му причинили множество и силни
болки, много страдания, дълго време е трябвало да спазва покой, нарушен е
начина му на живот, изпитвал неудобства, настъпила промяна в начина му на
социално общуване, страдал от нарушаване на съня, силна напрегнатост в резултат
на преживения стрес. Оценява настъпилите неимуществени вреди на сумата 90 000
лева, от които претендира частично 30 000 лева. Твърди също, че са му причинени
и имуществени вреди в размер на 2 014.80 лева, представляващи стойността на
закупен медицински заключващ пирон и потребителска такса.
Ищецът твърди, че вина за
настъпилото ПТП носи единствено водача Б. М.. Същият имал сключена с ответното
дружество застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, което станало
причина ищецът да предяви пред дружеството претенциите си за заплащане на
застрахователно обезщетение. По образуваната пред дружеството преписка щета №
0000-1000-03-19-7313/24.04.2019 г. застрахователят определил и предложил
обезщетение в размер на 20 000 лева, което поради ниския му, според ищеца,
размер, не било прието.
Ищецът претендира ответното дружество
да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от
09.01.2018 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ответното дружество ЗД „Лев инс“ АД
– град София, бул. Черни връх № 51Д, съдебен адрес:*** – адв. В.Д., оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на настъпване на
ПТП, вината на водача Б. М.. Твърди, че е налице съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от ищеца поради движение с превишена и несъобразена
скорост; защото пострадалият не се е движел в най-дясна свободна лента на
пътното платно и поради липса на поставен предпазен колан. Оспорва размера на
претендираните неимуществени вреди поради тяхната прекомерност, както и
периода, през който те са търпени. Счита че същите не са възникнали през
твърдения от ищеца период и не са с посочения интензитет. Излага твърдения, че
травматичните увреждания на ищеца са третирани и протекли при нормален ход на
възстановяване за такива заболявания, без усложнения, а ищецът не е потърсил
други медицински грижи, нито се е явил на насрочените му контролни прегледи.
В допълнителна искова молба и
допълнителен отговор на същата страните поддържат становищата си.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с протоколно
определение, постановено по НОХД № 7787/2020 г. на РС – ***, VII-ми н.с-в, приложено по делото, образувано
по внесен обвинителен акт против Б.Б.М. за това, че същия на *** г. в
град ***, на кръстовището на улица ***, при управление на лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и при
извършване на завой наляво отнел предимството на движещия се направо лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, управляван от ищеца, в резултат на
което причинил ПТП, е прекратено производството по делото, на основание чл.
343, ал.2, т.2 от НК, вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НК – поради отказ на
пострадалия А.Ю..
По делото е приложен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., съгласно който на посочената дата,
около *** ч., лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, управляван
от Б.Б.М.,*** и улица ***, при извършване на завой наляво, отнел
предимството на движещия се направо лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***,
управляван от ищеца и причинил ПТП, при което пострадал А.Т.Ю..
Според отразеното в протокола,
водачът М. е отнел предимството на насрещно движещия се автомобил, управляван
от ищеца, което причинило и самото ПТП.
В трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Доказателствената сила на протокола
за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата
на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт.
Отстоянието във времево отношение на
огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за
механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето
защо, вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП.
В процесният случай, така
съставеният протокол, е оспорен от ответната страна като по делото е допусната
и изслушана комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изводите
в която относно самия механизъм на настъпване на ПТП, не бяха оспорени от
страните. Съдът намира заключението по тази експертиза за компетентно изготвено
и непротиворечащо на събраните по делото доказателства.
При съпоставка със съставения
констативен протокол, се установява следния най-вероятен механизъм на
настъпване на процесното ПТП:
Водачът А.Ю. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ по платното за движение на ул.***, в град ***, в
посока от запад на изток. По същото време водачът М. е управлявал лек автомобил
Опел Астра по същата улица, но от изток на запад. Вещото лице е посочило три
варианта на поведение на водачът М., съответно при негово потегляне от място за
маневра наляво; при същата маневра, но с равномерно движение и със закъснително
движение. Във всяка от трите хипотези водачът М. е предприел маневра завой на
ляво, при която е пресякъл пътя на движение на насрещно идващия автомобил. Във
всяка една от посочените хипотези, ищецът се е движил в посока направо, при
ясна видимост и скорост около 54 км./ч. Не се ангажираха каквито и да е други
доказателства от страните, които да оборват посочените фактически изводи. С неправилно
предприетата маневра наляво от водача М., според съда, е отнето предимството на
управлявания от ищеца автомобил, което е станало причина за настъпване на
удара.
В отговора на исковата молба са
направени възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с
факта, че водачът М. не се е движил в най-дясната възможна лента, както и че
същият е бил без предпазен колан.
Съдът намира възраженията за
неоснователни.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Движението на управлявания от ищеца
автомобил в свободна средна лента, от една страна, не е в нарушение на ЗДвП. От
друга, дори да е в такова нарушение, от изслушаната съдебно автотехническа
експертиза, не се установи, че движение в друга лента, би довела до избягване
на сблъсъка, при предприетата от водача на насрещния автомобил маневра завой
наляво. Това е така, защото, се установява, че при настъпване на удара,
скоростта на движение на автомобила на ищеца е била 54 км./ч., а за да бъде
избегнат удар, той е следвало да се движи със скорост не по-голяма от 34 км./ч.
Неоснователно и недоказано е и
второто възражение за съпричиняване, а именно, че ищецът е пътувал без
предпазен колан. От една страна, по делото не се събраха каквито и да е
доказателства за този твърдян от ответното дружество факт. От друга, дори
ищецът да е пътувал без предпазен колан, сам по себе си този факт на нарушение
на норма на ЗДвП не е достатъчен, за да приеме съда наличието на съпричиняване.
За да е налице последното, следва поведението на пострадалия конкретно да е
довело до тези настъпили травми. А съгласно неоспореното от страните заключение
на цитираната комплексна съдебна експертиза, със или без поставен предпазен
колан, ищецът е щял да получи посочените травми, които се намират в зона, която
коланът не предпазва – десен долен крайник. Не се ангажираха други доказателста
от ответната страна, за опровергаване на този извод, поради което съдът намира
така направеното възражение за неоснователно.
Предвид така посочените
доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това,
както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в
исковата молба, които съдът намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищеца са били причинени: „Множество счупвания на подбедрицата, закрито. Фрактура крукурис декстра.“ От представената епикриза, издадена от КОТ при УМБАЛ „Св. Георги“ се установява, че ищецът е постъпил на *** г. и е бил изписан на *** г. В резултат на извършена рентгенография е установено така описаното счупване. На датата на постъпването му била извършена оперативно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фабула.
Експертът е посочил, че посочената травма е довела до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник. Възстановителния процес с провеждане на ЛФК обичайно трае около 4-5 месеца, при благоприятен ход на същия и при липса на усложнения в него, за каквито липсват данни.
По делото не са събрани никакви други данни относно претърпените от ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност. Ето защо, съдът приема, че същите са с обичаен характер и продължителност при такъв род травми.
По делото са приети като
доказателство фактура № **********/***г., издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на
ищеца за сумата 1980 лв., заплатена от него за комплект заключващ пирон за
тибиална фрактура; фактура № **********/***г., за заплатена от ищеца
потребителска такса в размер на 34.80 лв. или общо 2014.80 лв.
Други доказателства относно
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди по делото не са ангажирани.
Съдът намира,
че в резултат на настъпилото ПТП ищеца е претърпял неимуществени вреди – болки
и страдания от настъпилите и подробно описани по-горе счупвания на дясната
подбедрица, както и имуществени вреди. Последните се изразяват в стойността на
закупените от ищеца медицински изделия, както и заплатена потребителска такса, които
съдът приема, че са направени в непосредствена връзка с претърпените увреждания
и с цел нормалното му възстановяване.
Всички тези
негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено
вследствие от настъпилото ПТП.
При това
положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила,
е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
По делото са прието като доказателство писмо от ответното дружество,
отправено до ищеца по повод негова молба вх. № 5779/24.04.2019 г. за изплащане
на обезщетение за претърпени от него телесни увреждания в резултат на
процесното ПТП, с което писмо му е предложено обезщетение в размер на 20 000
лв. за претърпените неимуществени вреди.
В исковата молба е изложено твърдение, че размерът на посоченото
обезщетение не е достатъчен и не е удовлетворил ищеца, поради което е предявил
настоящия иск.
В открито съдебно заседание на 20.09.2021 г. по делото е прието като
доказателство писмено споразумение № 642/26.07.2019 г., подписано между
страните, съгласно което същите се споразумяват, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от процесното ПТП, е
в размер на 20 000 лв. Приети са като доказателства и два броя платежни
нареждания от 07.10.2019 и 01.11.2019 г., с които посочената сума е заплатена
на два пъти, съответно всеки от тях по 10 000 лв.
В становище относно така приетите доказателства, процесуалният представител
е възразил същите да не се приемат поради настъпила преклузия, а ако се приеме,
че такава не е налице, те да се вземат предвид от съда като извършено частично
плащане за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Безспорно е установено от коментираните
по-горе доказателства настъпилите за ищеца
имуществени и неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка с
поведението на водача на автомобила. Ето защо, налице са всички елементи за
ангажиране на отговорността на водача, като причинител на вредите, респ. на
неговия застраховател – ответник по прекия иск.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно,
а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен
по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита
обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с
вида и характера на причинените на ищцата физически травми, както и интензитета
на причинените болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищецът е получил процесните травми,
които са довели до трайна невъзможност за предвижване. Оздравителния процес,
при липса на други събрани доказателства в тази насока, следва да се приеме, че
е продължил 4-5 месеца, който срок е обичаен при такъв род травми.
Не се събраха никакви доказателства претърпените
от ищеца болки и страдания да са били с друг интензитет или продължителност
освен обичайния за такъв род травми.
Следва да се отчете, че
възстановителния процес като краен резултат е протекъл нормално, а ищеца следва
да се приеме, че е напълно възстановен, доколкото няма данни за усложнения.
Едновременно с това, съдът приема,
че в резултат на произшествието, ищеца е претърпял неблагоприятна промяна на
начина на живот за периода на пълното му възстановяване.
При така приетите факти, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 20 000 лева, а претенцията в останалата част за заплащане на сума в размер на 30 000 лв., предявена като частична от 90 000 лв., е неоснователна и недоказана.
От страна на ищеца не се оспорва, че ответното дружество вече му е изплатило обезщетение в посочения размер от 20 000 лв., поради което съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователен и иска за заплащане на лихва върху претендираната главница за периода 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане, доколкото не се оспорва от ищеца, че сумата от 20 000 лв., определена от съда като справедлива за претърпените от него вреди, от една страна му е изплатена, а от друга същата възмездява всички претърпени от него неимуществени вреди.
На ищеца следва да се присъдят изцяло причинените му, описани подробно по-горе имуществени вреди в размер на 2014.80 лв., които не са предмет на постигнатото между страните споразумение
Върху посочените посоченото обезщетение следва да се присъди и законна лихва. На основание чл.497, ал.1, т.2 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, съгласно която застрахователят изпада в забава след изтичане на тримесечен срок от заявяване на претенцията, което в конкретния случай, се е случило на 24.04.2019 г., законната лихва следва да се присъди, считано от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане, като се отхвърли искането за присъждане на законна лихва, считано от 09.01.2018 г.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски, но такива реално не са извършени от него.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П.К., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 371.04 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 80.59 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс“ АД – град София, бул. Черни връх № 51Д, съдебен адрес:*** – адв. В.Д., да заплати на А.Т.Ю. *** , съдебен адрес:*** – адв. П. К., сумата 2014.80 лв., обезщетение за имуществени вреди, за заплатени медицински консумативи и потребителска такса, които вреди са в резултат на ПТП, настъпило на ***г. в град ***, на кръстовището на улица ***, по вина на Б.Б.М., управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва, считано от 09.01.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на А.Т.Ю. ***, съдебен адрес:*** – адв. П. К., предявен против ЗД „Лев инс“ АД – град София, бул. Черни връх № 51Д, съдебен адрес:*** – адв. В.Д., за заплащане на сумата 30 000 лв., предявена като частичен иск от пълен размер от 90 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от причинена фрактура на подбедрицата на десен долен крайник, настъпила в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс“ АД – град София, бул. Черни връх № 51Д, съдебен адрес:*** – адв. В.Д., да заплати на адвокат П.К. ***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 371.04 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс“ АД – град
София, бул. Черни връх № 51Д, съдебен адрес:*** – адв. В.Д., да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете
в размер на 80.59 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: