№ 8102
гр. С., 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110143084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от ЕТ „****“ против
„****“ ЗАД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 24 487 лв. –
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № ****/150/**** от 19.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в
съда – 09.08.2022 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 3 503,01 лв. - лихва
за забава за периода 12.03.2021 г. – 08.08.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е лизингополучател по договор за финансов лизинг от
18.10.2018 г. с лизингодател „****“ АД относно МПС **** ****, рег. № ****, като за
МПС е сключен от лизингодателя договор за застраховка имущество “Каско” №
****/150/**** от 19.09.2019 г. с ответника. С договор за цесия от 03.08.2022 г. „****“
АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по договора във връзка с настъпило на
11.09.2020 г. в гр. **** застрахователно събитие кражба, като ответникът –
застраховател е уведомен за цесията на 05.08.2022 г. На 10.09.2020 г. в гр. С. на бул.
„****“ № 16 водачът К.Д.Х. паркирал МПС **** ****, рег. № **** пред дома си
вечерта и на сутринта на следващия ден 11.09.2020 г. установил, че МПС е изчезнало.
Подаден е сигнал за кражба и образуваното ДП № ***/2020 г. по описа на 07 РУ СДВР,
пр.пр. 33204/2020 г. по описа на СРП, което е спряно с постановление от 09.03.2022 г.
Ищецът сочи, че по време на отнемането на МПС малкият талон в оригинал се е
намирал в него, което обстоятелство съобщил на застрахователя. Според ищеца
средната пазарна стойност на МПС от тази марка към датата на отнемането е 44 998,76
лв. Ответникът заплатил на ищеца сумата от 20 511,76 лв. – застрахователно
обезщетение, като се обосновал, че оставянето на свидетелство за регистрация на МПС
част 2 в МПС е допринесло за настъпване на застрахователното събитие, поради което
намалява обезщетението наполовина. Ищецът сочи, че липсва причинно –следствена
връзка между настъпването на събитието – кражба, и наличието на талона в МПС.
1
Оспорва да са налице законови или договорни основания за намаляване на
обезщетението. Претендира лихва за забава считано от 12.03.2021 г., понеже е
уведомил застрахователя на 11.09.2020 г. и шестмесечният срок е изтекъл на
11.03.2021 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който не оспорва
между него и „****“ АД да е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“
относно МПС **** ****, рег. № ****; не спори рискът „кражба“ да е покрит риск и
събитието да се е осъществило в периода на покритие при сочения от ищеца
механизъм на сочената дата и място; не спори и да е уведомен своевременно, като
застрахованият е представил всички необходими документи. Не оспорва и да е
уведомен за цесията, както и прехвърлянето на вземането с валиден договор за цесия в
полза на ищеца.
Оспорва иска по основание и размер при твърдения, че средната пазарна
стойност на имуществото е не сочената от ищеца, а 41 023,53 лв. Твърди, че поради
оставянето на свидетелство за регистрация на МПС част 2 в автомобила е налице
хипотезата на т. 92 ОУ. Сочи, че според т. 78,8 ОУ застрахованият или водачът са
длъжни да не оставят в ППС малкия талон, а според т. 88,4,1 ОУ при уведомяване за
събитието малкият и големият талон следва да се представят в оригинал, като ако това
не е сторено според т. 92 ОУ обезщетението се намалява наполовина, както е и
сторено. Излага, че според чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът е длъжен да носи по време
на управление на МПС свидетелството за регистрация, като водачът може да е
собственик или упълномощено лице. Поради това малкият талон служи за
идентификация за ППС и удостоверява собствеността върху ППС. Оспорва да е
поставен в забава на сочената от ищеца дата. Претендира разноски.
Страните не спорят, че между ответника и „****“ АД е сключен валиден
застрахователен договор по застраховка „Каско“ ****/150/**** от 19.09.2019 г.
относно МПС **** ****, рег. № ****; че рискът „кражба“ е покрит риск и събитието
от 10-11.09.2020 г. се е осъществило в периода на покритие при сочения от ищеца
механизъм на соченото място - в гр. С. на бул. „****“ № 16; че ответникът е уведомен
за събитието своевременно, като застрахованият е представил всички необходими
документи. Не оспорва и да е уведомен за цесията на 05.08.2022 г. с писмо вх. № 1-101-
4101-3228, както и прехвърлянето на вземането с валиден договор за цесия в полза на
ищеца от 03.08.2022 г. Не се спори и че МПС е оставено паркирано от К.Д.Х., който е
бил надлежно упълномощен водач; че при кражбата в МПС е бил оставен малкият
талон - свидетелство за регистрация на МПС част 2, в оригинал. Ищецът не спори, че е
получил сумата от 20 511,76 лв. – застрахователно обезщетение.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже вид и размер на
вредата – стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие; падеж на
задължението за изплащане на застрахователното обезщетение на 12.03.2021 г., като
към 11.09.2020 г. е представил всички необходими документи без малкия талон. По
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже размера на дължимата лихва.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си; че е отказал плащане на застрахователно обезщетение или
2
част от него поради неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да
бъде допуснато.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
С определение № 8028/28.02.2023 г. делото е НАСРОЧЕНО за 24.04.2023 г.
/понеделник/, от 10,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК на ищеца.
ДОПУСКА изготвяне на САТЕ, като вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и направи справки където е необходимо да даде отговор на
въпросите, посочени исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.П. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне по делото на доказателства за
внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозита в срок делото ще се
разглежда без горепосочената експертиза/и.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4