№ 803
гр. Стара Загора, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530104748 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявените са обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД спрямо Ю. М. К. за сумите 166,67 лв. – главница /трета падежирала
вноска/ и 19,10 лв. - договорно възнаграждение за периода 21.07.2021 г. до
21.07.2021 г., по сключен между страните договор за потребителски кредит
SO № **** г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. **** г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от
23.07.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД твърди, че е подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжницата Ю. М. К., която подала
възражение срещу заповедта.
1
Заповедта за изпълнение била подадена за падежирала и непогасена 1
вноска /трета/ за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2021г. по индивидуален
Договор за потребителски кредит SO № *** от дата **** г. сключен между
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с търговско наименование HAPPY
CREDIT като Кредитодател и Ю. М. К. като Кредитополучател. Договарянето
било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за
потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и
отношението реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона
за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните
бил сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в
платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата
на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД служещ като
потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и
Общите условия, уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД и Ю. М. К. за предоставения от
Дружеството потребителски кредит.
Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни
документи, изпратени му от Кредитодателя по електронната поща, в това
число преддоговорнна информация, Декларациии, Договора в едно с ОУ,
молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител,
както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.
Всички документи, изпратени на Кредитодателя били във формат,
непозволяващ промяна/корекция по документите, като същите са му
предоставени в PDF формат.
По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски
кредит SO № ****г. между ищецът отпуснал на ответницата кредит в размер
на 1000,00 лв. С подписване на процесния Договор, ищецът предоставил
сумата, по личната банкова сметка на ответницата, с което изпълнил
2
задълженията си по Договора, а ответницата се е задължила да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 6 месечни
погасителни вноски, 5 от които в размер на 185,77 лв., а последната 6-та
вноска в размер на 185,75 лв. /включващи главница и договорна лихва/.
По Договора за кредит, ответницата е извършвала плащания преди
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и настоящата искова молба по
процесния Договор покриващи само първата погасителна вноска.
Към настоящия момент дължимата главница по забавената падежирала
и претендирана трета вноска била в размер на 166,67 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален Договор за потребителски кредит SO № **** г. между
страните, ответни;ата се е задължила да ползва и върне отпуснатата сума,
ведно с дължимата договорна лихва. В настоящия случай дължала договорна
лихва в размер на 19,10 лв. за периода от 20.07.2021 г. датата на трета
забавена вноска до 20.07.2021 г. - датата на последната просрочена вноска.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи главница по трета забавена падежирала вноска: 166,67
лв., договорна лихва: 19,10 лв. за периода от дата на трета забавена вноска
20.07.2021 г. до 20.07.2021 г. - дата на последната просрочена вноска, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -
23.07.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба, като е заела позиция за неоснователност на иска.
Ищцовото дружество твърдяло, че между него и ответницата бил
сключен Договор за потребителски кредит SO-*** от **** г. /„ДПК“ или
„Процесният ДПК“/ , при следните параметри: сума на кредита – 1000,00 лв.,
който съгласно фиксинга на БНБ - 1,95583, се равнява на 511,29 Евро; срок на
кредита - 6 месеца; брой погасителни вноски - 6 вноски; размер на месечната
погасителна вноска - 266,67 лв.; Фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/:
38,29%; годишен процент на разходите – 45,78%; лихвен процент на ден -
ЛИПСВА; общо задължение по кредита С ВКЛЮЧЕНА ТАКСА
ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ – 1600,00 лв., които се равняват на 818,07
Евро.
3
На първо място счита, че твърдяното облигационно правоотношение
/Процесният ДПК/, не е възникнало. Видно от исковата молба, за Процесния
ДПК се твърди, че е сключен във формата на електронен документ, чрез
средства за комуникация от разстояние. При това положение, към Процесния
ДПК приложение намирали специалните закони - Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР“/ и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/. Оспорва, че е
налице валидно сключен онлайн договор за потребителски кредит между
страните. Оспорва, че между страните е съставен електронен документ -
процесният ДПК, съгласно изискванията на специалните закони. Ответницата
не е давала съгласие си за сключването му, като „подписът”, който се
намирал на последна, самостоятелна страница към договора, бил пренесен от
други документи и не е полаган за конкретния ДПК. Този „подпис”, бил
абсолютно идентичен както с подписа върху разпечатката на Стандартния
Европейски формуляр, приложен към исковата молба, така и с „подпис”,
който се намира върху отделна, самостоятелна страница на друг Договор за
кредит, по който ищцовото дружество е завело отделно производство в PC -
Стара Загора.
Отделно от горното, върху приложените Общи условия на ищцовото
дружество не фигурирал подпис на ответницата.
Освен това счита, че процесният договор е недействителен изцяло
съгласно специалните правила на ЗПК и с оглед защитата на потребителите,
предоставена от разпоредбите на ЗЗП. Договорът бил бланков, поради което
същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните. Към
ДЗ нямало Общи условия, подписани на всяка страница от ответницата и с
които тя да се е запознала предварително, каквито са изискванията на ЗПК, а
именно - чл. 11, ал. 2 ЗПК. Липсата на подписани от страните Общи условия,
които са неразделна част от Индивидуалния ДЗ, води до недействителност на
целия Договор за потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Счита, че изискването за вид, форма, и размер на шрифта, в който бил
изготвен процесният ДПК, не било спазено. ДПК съдържал таблици и
разбивки, от които на потребителя не е ясно как е формирана общата сума на
кредита и месечните му вноски. Не било спазено изискването договорът да е
изготвен на ясен и разбираем за потребителя език, поради което ДПК е
4
недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Отделно от горното считам, че процесният ДПК е недействителен, тъй
като не съдържал и погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.
Действително, в ДПК е инкорпорирана таблица, озаглавена „Погасителен
план”, която обаче не била достатъчно ясна и подробна и не съдържала
законоизискуемите реквизити на погасителния план по смисъла на ЗПК.
Не било спазено и изискването, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПК договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден.
Липсата на информация за лихвения процент на ден според законодателя
представлява съществено неспазване на изискванията към договорите за
потребителски кредити, поради което в чл. 22 ЗПК се предвижда
недействителност на целия ДПК, ако договорът не отговаря на изискванията
към задължителните реквизити към ДПК, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 20, пр.
последно от ЗПК.
Отделно от това оспорва, че ответницата реално е получил сумата от
1000,00 лв. или евровата й равностойност от ищцовото дружество.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата е заплатила сума в размер
на една погасителна вноска, тоест - 266,67 лв. преди образуване на
настоящото производство, с които плащания счита, че дори и хипотетично да
е получила някаква сума от ищеца, то сумата по третата погасителна вноска е
заплатена.
Прави и изрични възражения за недействителност на клаузата за
договорна лихва - съгласно твърденията на ищцовото дружество, както и
видно от приложения ДПК Фиксираният годишен лихвен процент бил
38.29%. Независимо че ГПР от 45,78 %, включващ и фиксирания годишен
лихвен процент от 38,29 %, сам по себе си отговаря на законовите изисквания
за горна граница на ГПР, то размерът на възнаградителната лихва, който е
38,29 %, представлява нарушение на добрите нрави. Поради това и клаузата,
регламентираща договорна, възнаградителна лихва в размер на 38,29 % , била
нищожна на посоченото основание - нарушение на добрите нрави. В
настоящия случай, записаната в ДПК възнаградителна лихва, която била в
размер от 38,29 %. надхвърлял трикратния размер на законната лихва с оглед
обстоятелството, че към момента на сключване на ДЗ. законната лихва е била
в размер на 10,01 % /основен лихвен процент на БНБ от 0,01% съгласно
5
информацията, публикувана в официалния сайт на БНБ плюс десет пункта/.
Отделно от горното, в месечната вноска, независимо че не била претендирала
в пълния й размер от 266,67 лв., се включва не само чистата стойност на
кредита и договорна лихва, която сама по себе си е нищожна, а и такси за
експресно разглеждане. Тази „такса” представлявала скрита лихва и ако бе
включена в ГПР, то ГПР значително щеше да надхвърли допустимия таван от
пет пъти размера на законната лихва, което е още едно основание за
обявяване на целия ДПК за недействителен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените и приети като писмени доказателства копия на
индивидуален договор за потребителски кредит SO № ****г., Общи условия
/л. 7-28 от делото/, преводно нареждане от ****г. /л. 29 от делото/,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити /л. 30-37 от делото/, се установява, че на ****г.
страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от
1000,00лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, като кредитодател, и ищеца Ю.
М. К., като кредитополучател, е сключен на **** г. договор за паричен заем
№ SO № ****г., като сумата по кредита била реално предоставена от
кредитора и усвоена от длъжника.
Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит № SO № ****г., /л. 7-11 от делото/ и Общите условия към него /л.12-
28 от делото/, сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и
ответницата, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на
1000,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 38,29%, и начин на връщане:
6 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 20.10.2021 г. /срокът на
кредита е шест месеца/, с уговорена такса за експресно разглеждане на
кредита 80,90 лв. към всяка погасителна вноска /чл.1, ал. 3 от договора/. В чл.
2, ал. 1 от договора са посочени падежите на отделните вноски и размерите на
главницата, договорната лихва и таксата за експресно разглеждане на
кредита.
6
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л. 121-125 от делото/, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че размерът на предоставения кредит е
1000,00 лв. като сумата е била реално получена от ответницата. Налице е едно
единствено плащане на първата погасителна вноска, като по процесната
трета погасителна вноска няма плащане. По делото бе назначено и
изслушано и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
целта на което бе да установи как се отразява на ГПР включването на таксата
за експресно разглеждане, като в.л. установява наличие на по-малък
договорен лихвен процент на ден, т.е. в договора за кредит договорната лихва
е по-малка отколкото би се дължала при заложените параметри /114,62 лв. е
договорната лихва, а би се дължала 191,45 лв./.
От приложеното ч.гр.д. № **** г. на Старозагорски районен съд се
установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с
която е разпоредено Ю. М. К. да заплати на „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД сумата от 166,67 лв. - главница, 19,10 лв. - договорно
възнаграждение за периода 20.07.2021 г. до 20.07.2021 г., по сключен между
страните договор за потребителски кредит SO № ****г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. **** г. на Старозагорски
районен съд, ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното
плащане.
На настоящия съд е служебно известно на основание чл. 155 ГПК
/обявено на страните в о.с.з. на 08.09.2022 г., вж. протокол от о.с.з./, че
между страните с решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. № 4272/2021 г. на
Старозагорски районен съд потвърдено с решение № 212/04.08.2022 г. по
в.т.д. № 174/2022 г. на Старозагорски окръжен съд е разрешен правен спор
относно дължимостта на втора погасителна вноска по процесния договор за
потребителски кредит SO № ****г., като е призната дължимостта й от
ответницата на ищеца. В посочените съдебни решения е прието наличието на
сключен договор за потребителски кредит SO № ****г., между ищеца и
ответницата, реалното предоставяне на заема от 1000,00 лв. от ищеца на
ответницата и че договор за потребителски кредит SO № ****г. е
действителен /всички възражения на ответницата за неговата нищожност –
изцяло или на отделни негови клаузи, са приети за неоснователни, респ.
7
отхвърлени/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове за съществуване на процесните вземания е
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът ответник е подал
възражение и на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск. Искът е предявен в месечния срок, като паричното
вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за
изпълнение, поради което установителните искове са допустими.
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответницата - на кредитополучател; 2/ реалното
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
В случая исковете за главница /166,67/ и за договорно
възнаграждение /19,10 лв./ са основателни по следните съображения:
1/ С решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. № 4272/2021 г. на
Старозагорски районен съд потвърдено с решение № 212/04.08.2022 г. по
в.т.д. № 174/2022 г. на Старозагорски окръжен съд е разрешен правен спор
относно дължимостта на втора погасителна вноска по процесния договор за
потребителски кредит SO № ****г., като е призната дължимостта й от
ответницата на ищеца. В посочените съдебни решения е прието наличието на
8
сключен договор за потребителски кредит SO № ****г., между ищеца и
ответницата и реалното предоставяне на заема от 1000,00 лв. от ищеца на
ответницата. В случая тези два въпроса относно възникналото между
страните облигационно правоотношение по договора за потребителски
кредит от **** г. и предоставянето на сумата от 1000,00 лв. от ищеца на
ответницата са установени със сила на присъдено нещо /СПН/ между
страните по правния спор с посочените влезли в сила съдебни решения.
Поради това тези влезли в сила решения, ползващи се със сила на
пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие,
правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което
трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие,
произтичащо от установеното с решението правно положение, задължават
страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно
установеното правно положение / чл. 298, ал. 1 ГПК/ и непререшаемост на
спора - чл. 299 ГПК – така т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК. А в случая съдебно установеното е, че
между страните е налице договор за потребителски кредит от **** г. и
сумата по кредита е била предоставена реално от ищеца на ответницата,
т.е. по тези възражения на ответника вече е налице съдебно произнасяне
с влязъл в сила съдебен акт.
В обобщение – първите две предпоставки за уважаване на исковете са
налице и то установени със СПН с решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. №
4272/2021 г. на Старозагорски районен съд потвърдено с решение №
212/04.08.2022 г. по в.т.д. № 174/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, а
именно 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от
договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има качеството
на кредитодател, а ответницата - на кредитополучател; 2/ реалното
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора. Изложените съображения в
цитираните съдебни актове по тези два въпроса се споделят изцяло от
настоящия съд и няма да бъдат повтаряни още повече, че както се посочи
съдебните решения се ползват със СПН по тези въпроси.
2/ Действително ответницата има качеството потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който
9
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 1000
лева в полза на ответницата като физическо лице й е предоставена
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител
ответницата разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори
следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично
установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. №
3686/2014 г., І т.о. /, която задължава първоинстанционният и въззивният съд
да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
решение № 384/02.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и
определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. В
този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните
клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148
ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които
противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в
този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката
за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.
Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК с новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр.
100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за
нищожността по чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските
договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на
такава клауза, на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, съдът отказва издаването
10
на заповед за изпълнение.
В случая съдът в своите решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. №
4272/2021 г. на Старозагорски районен съд потвърдено с решение №
212/04.08.2022 г. по в.т.д. № 174/2022 г. на Старозагорски окръжен съд е
обсъдил действителността на договора за потребителски кредит от **** г.,
като е приел същия за действителен отхвърляйки всички възражения за
нищожност на договора релевирани от ответника /същите възражения са
релевирани и по настоящото дело/. Освен това в рамките на своята пълна
служебна проверка за наличие на нищожност на договора за потребителски
кредит, вкл. наличие на отделни неравноправни клаузи /напр. клаузата за
договорна лихва/ нито Старозагорски районен съд, нито Старозагорски
окръжен съд са констатирали пороци на договора, респ. отделни негови
клаузи водещи до нищожност.
Поради изложеното настоящият съд е обвързан от тази преценка –
процесният договор за потребителски кредит е действителен, вкл. неговите
клаузи, обективирана в решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. № 4272/2021 г.
на Старозагорски районен съд потвърдено с решение № 212/04.08.2022 г. по
в.т.д. № 174/2022 г. на Старозагорски окръжен съд ползващи се със СПН по
този въпрос – относно действителността на договора за кредит. Действителна
е и клаузата за договорна лихва – изрично обсъдена в посочените съдебни
актове.
В обобщение - в решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. № 4272/2021 г. на
Старозагорски районен съд потвърдено с решение № 212/04.08.2022 г. по
в.т.д. № 174/2022 г. на Старозагорски окръжен съд е прието, че договор за
потребителски кредит от **** г. е действителен, вкл. клаузата за договорна
лихва, като изложените съображения по действителността на договора се
споделят изцяло от настоящия съд и няма да бъдат повтаряни още повече, че
както се посочи съдебните решения се ползват със СПН по тези въпроси.
3/ Налице са и другите две предпоставки за уважаване на исковете -
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо
връщане на главницата и договорната лихва, и неизпълнение на това
задължение /които не са обхванати от СПН на горецитираните съдебни
решения/ по следните съображения:
Падежът на процесната трета вноска е настъпил на 20.07.2021 г., а
11
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.07.2021 г.,
т.е. към момента на подаване на заявлението посочената вноска е била
падежирала като следва да се има предвид и Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК, в което е прието, че е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по
чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за
уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато
тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявление.
По отношение на изпълнението на задължението следва да се посочи, че
от една страна ответницата не твърди в отговора на исковата молба да е
заплатила третата падежирала вноска и от друга страна от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установи, че третата вноска не е
заплатена.
При това положение настоящият съд намира, че предявените
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД /главница/ и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД /договорна лихва/ следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
12
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото производство в
размер на общо 625,00 лв. /400,00 лв. адвокатско възнаграждение, 25,00 лв.
държавна такса, 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице/ и разноски за
заповедното производство в размер на общо 385,00 лв. /25,00 лв. държавна
такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД /главница/ и по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД /договорна лихва/ по
отношение на Ю. М. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. *********,
съществуването на вземането на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин“ № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, за сумата общо в размер на 185,77 лв.
/сто осемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки / представляващи 1/
неплатена главница за трета падежирала на 20.07.2021 г. вноска /166,67 лв./ и
2/ неплатена договорна лихва за периода 20.07.2021 г.-20.07.2021 г. /19,10 лв./
по договор за потребителски кредит SO № ****г., ведно със законната лихва
върху тази сума до окончателното плащане, считано от 23.07.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1073/27.07.2021 г. по ч.гр.д. **** г. по описа на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. М. К., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ********* да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин“ № 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, сума в размер на 625,00 лв. /шестстотин
двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство
13
съдебни разноски за доплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, както и сума в размер на 385,00 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № **** г. по описа на Старозагорски районен съд
съдебни разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 298 и чл. 299 ГПК към решението да се приложат
решение № 600/16.12.2021 г. по гр.д. № 4272/2021 г. на Старозагорски
районен съд потвърдено с решение № 212/04.08.2022 г. по в.т.д. № 174/2022 г.
на Старозагорски окръжен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14