РЕШЕНИЕ

гр. М.,

5.05.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ПЕТКОВ

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско (брачно) дело № 70443 по описа за 2009 година и за да се произнесе, СЪДЪТ съобрази следното:

 

Искът е за развод и с правно основание чл. 99, ал. 1 СК (отм. ).

Ищцата С.Б.П. xxx твърди в исковата молба, че двамата с ответника са сключили граждански брак на 12.03.1988 г. в гр. М. с акт № 57 от същата дата/ 23.09.1990г., от който брак, който е първи и за двамата, те имат родени две деца: П. Р. П. с ЕГН xxxxxxxxxx и Б. Р. П. с ЕГН xxxxxxxxxx. Ищцата твърди още, че след сключването на брака се установили да живеят в жилището на нейния баща на посочения в ИМ адрес, на който пребивават и понастоящем. В началото брачните им отношения потръгнали и се развивали в рамките на нормалните такива. Постепенно обаче настъпило влошаване на междуличностните отношения на двамата съпрузи и все по-често, според ищцата между тях се появявали недоразумения и неразбирателство... В тази връзка ищцата твърди, че от години ответникът не се грижи аз семейството и издръжката на децата. По тази причина се наложило ищцата да поеме изцяло грижите по отглеждането и издръжката на децата, както и по обезпечаване издръжката на семейството. Ищцата твърди също така, че ответникът започнал да употребява алкохол и то в значителни количества, като под въздействие на същия ставал агресивен и буйнствал, нанасяйки побои на нея и на децата.

Ищцата поддържа, че това поведение на ответника е довело до отчуждаването помежду им, а от друга страна то станало достояние на целия квартал... Според ищцата бракът им е окончателно разрушен, опразнен от съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Поради което запазването на този брак според ищцата е неоправдано и не е в интерес нито на двамата съпрузи, нито на децата.

По същество ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака, като допусне развод по изключителна вина на ответника; упражняването на родителските права спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца П. и Б. да бъде предоставено на нея, а ответникът бъде осъден да й заплаща като майка и законна представителка на двете деца месечна издръжка – по 60 лева месечно за П. и по 50 лева месечно за Б., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Семейното жилище находящо се на адрес: гр. М., ул. П. А. 4 да бъде предоставено на ищцата, тъй като междувременно е придобито от нея по наследство от нейните родители. Ищцата моли също така в съдебното решение да се постанови след развода тя да носи предбрачното си фамилно име И., както и да й бъдат присъдени в тяжест на ответника направените разноски по делото.

Ответникът Р.П.П. с последен известен адрес xxx, призован при условията и по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК не е изразил становище по иска.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Страните по делото са съпрузи, като бракът помежду им е сключен на 12.03.1988 г. в гр. Михайловград (сега М.) с акт за граждански брак № 57 от същата дата, като от брака имат родени две ненавършили пълнолетие деца: П. Р. П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Б. Р. П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.

От доказателствата по делото е видно, че след сключването на брака двамата съпрузи са се установили да живеят в жилището на родителите на ищцата на посочения в исковата молба адрес, на който пребивават и към момента на предявяване на настоящия иск. Отначало отношенията между съпрузите се развивали в рамките на нормалното. Постепенно обаче

настъпило тези отношения се влошили и все по-често започнали да възникват недоразумения

и неразбирателство между страните по делото... Наличните данни сочат, че през последните

години ответникът напълно се е дезинтересирал от семейството и грижите за децата, поради което цялата тежест по оглеждането, възпитанието и издръжката на двете деца, а така също и по обезпечаването на издръжката на семейството се наложило да се поеме само от ищцата. В потвърждение на това поведение на ответника са свидетелските показания на разпитаните по делото П. Р. П. (дъщеря) и С. И. В. (съсед на страните), от които се установява също така, че ответникът се пристрастил и системно е злоупотребявал с алкохола. Според свид. П. последният постоянно тормозел майка й, непрекъснато се напивал и в това си състояние често й нанасял побой. Не работел и не давал никаква издръжка на семейството. Нещо повече, при всяка възможност ответникът се стремял да продаде вещи от обзавеждането на семейното жилище, за да си набавя средства за закупуване на алкохол... Свидетелят В. потвърди в показанията си, че междуличностните отношения на страните били много лоши, което според свидетеля се дължало изключително на поведението на ответника, който изобщо не мислел за семейството. Имал силна пристрастеност към алкохола, постоянно пиел и под въздействието на употребения алкохол се държал агресивно с близките си. Същият свидетел в показанията си (л. 30) установява също така, че ответникът “играел на машинки”, т. е. участвал в хазартни игри...

            По делото е безспорно установено, че ответникът е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН срещу съпругата си (настоящата ищца) на 29.12.2009г. по повод на което е образувано гр. д. № 70634/2009г. по описа на РС–М. и е постановено решение (заверен препис от същото е приложено на л. 24-29), с което е спрямо ответника Р.П.П. са взети мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН (отстраняване от семейното жилище за срок от 18 месеца), по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН (забрана за приближаване от ответника до сем. жилище, местоработата на съпругата му, както и училищата, където учат дъщерите им) за срок от 18 месеца, както и по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН (задължаване на настоящия ответник да посещава специализирани програми за лечение на пристрастеността към алкохола).

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за установена по един несъмнен и категоричен начин. Същата е изцяло в унисон със събраните доказателствени средства по делото, включително и гласните такива, на които съдът дава вяра, като в тази връзка от особена ценност са свидетелските показания на С. В., който както се посочи по-горе е съсед на страните и като такъв е могъл да придобие непосредствени впечатления и да възприеме фактите от значение за случая и преди всичко състоянието на отношенията между страните... Съдът кредитира и показанията на свид. П. Р. П., при оценката на които съобрази правната норма на чл. 172 ГПК, като в тази връзка съдът счита, че особено близка родствена връзка в случая изобщо не е повлияла на достоверността и правдивостта на тези свидетелски показания, които са подробни, безпротиворечиви и в пълен унисон с целия останал събран доказателствен материал по делото. От своя страна ответникът не е проявил никаква процесуална активност, макар по надлежния ред да е бил запознат със съдържанието на исковата молба. Въпреки това ответникът не е посочвал и представял доказателства, нито е правил доказателствени искания, включително и такива целящи да оборят доказателствата на другата страна. Нещо повече, както вече бе посочено по-горе, ответникът изобщо не е изразил становище по така предявения иск.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в конкретния случай се касае за брачна връзка, изпразнена от всякакво съдържание. Предвид настъпилото отчуждение между двамата съпрузи, видно от доказателствата по делото следва да се заключи, че този брак е лишен от смисъла, който законът и моралът влагат в него, като към настоящия момент бракът между страните съществува само формално. Обективните данни по делото несъмнено сочат на разкъсване на семейната общност, с ясно отчетлива тенденция към необратимост. Причините за това според съда са преди всичко в укоримото поведение на ответника, който в случая несъмнено е проявил безотговорност, злоупотребявайки с алкохола и под влияние на този порок е демонстрирал пренебрежително и на моменти грубо отношение спрямо съпругата си (настояща ищца) включително упражнявайки физическо насилие върху нея и отделно от това се е напълно дезинтересирал от семейството. В резултат от всичко това, ответникът е нарушил

своите брачни задължения и по този начин е ангажирал брачната си вина.

Продължение на решението по гр. (бр. ) д. № 70443/2009г. на РС–М., ІІІ гр. състав – стр. 3

 

Съдебната практика приема, че докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения и в този смисъл брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения. Реакцията на единия от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране обаче е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина (т. 7 от П 10-71-Пл. ВС). В конкретния случай не са налице никакви данни по делото, от които да е видно, че ищцата също е нарушила брачните си задължения.

Като краен резултат всичко изложено по-горе се е стигнало до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и това положение с оглед данните по делото очевидно не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални съпружески отношения.

От гореизложеното следва извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като това разстройство не може да бъде преодоляно по никакъв начин, поради което съдът намира, че същият следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

С оглед на установената фактическа обстановка по делото в процесния случай вината за настъпилото в брака между страните дълбоко и непоправимо разстройство е на съпругът Р.П.П. – ответник по делото.

Съобразявайки, че към настоящия момент грижите по отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца П. –р. 3.11.1994г. и Б. –р. 30.08.1997г. се полагат само и единствено от ищцата, съдът намира, че именно на нея би следвало да бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо децата и занапред, като същевременно и с оглед изискванията на закона (чл. 322, ал. 2 ГПК), на ответника следва да бъде определен режим за лични отношения с двете деца (доколко той ще пожелае да се ползва от него е съвсем отделен въпрос), както следва: същият да има право да ги вижда всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа и да ги взема при себе си за един месец през лятото, несъвпадащ с евентуалния годишен отпуск на майката.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК съответно чл. 82, ал. 1 СК (отм. ) родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката по силата чл. 142, ал. 1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 150 СК съотв. чл. 86 СК (отм. ) може да бъде изменена или прекратена. Съдебната практика приема, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5 – 70 – Пл. ВС). В тази връзка би следвало да се има предвид, че задълженият за издръжка родител поначало не би могъл успешно да се позове на евентуална безработица като пречка за плащането на дължимата от него издръжка (В този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 – 70 – Пл. ВС).

С оглед обстоятелствата по делото съдът намира, че издръжката на децата която следва да им заплаща ответникът следва да бъде определена, съответно присъдена в размерите, както са посочени в петитума на исковата молба, като поначало няма пречка в един бъдещ момент при условията и по реда на чл. 150 СК евентуално да се претендира изменение...

Доколкото в случая издръжката за двете деца е изрично предявена с исковата молба (като обективно съединен иск), то съдът счита, че тя се дължи от ответника от датата на подаване на исковата молба (а не от влизането на бракоразводното решение в сила, каквато хипотеза би била налице в случай, че издръжката се присъжда от съда служебно по силата на чл. 322, ал. 2 ГПК) до настъпване на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на двете издръжки, със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане. По отношение на началния момент, от който се дължи издръжката може да се приведе като допълнителен аргумент регламентираната в закона възможност – 149 СК, съотв. чл. 87 СК (отм) да се претендира издръжката и за минало време – за срок до 1 година преди предявяването на иска.

Съдът намира, че така определения размер на издръжката за децата не би съставлявал особено затруднение за никой от двамата родители и по никакъв начин не застрашава тяхната собствена издръжка, особено като се има предвид, че и двете издръжки в случая са в рамките на законоустановения минимум.

Семейното жилище, находящо се в гр. М., ул. П. А. 4, за което има данни, че междувременно същото е придобито от ищцата по наследство и в момента е изключителна нейна собственост, следва да й бъде предоставено за ползване след развода.

След развода ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име И..

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1-во ГПК ответникът дължи и следва да заплати по сметка на РС–М. остатъкът от дължимата държавна такса за допускане на развода в размер на 25.00 лева, както и 158.40 лева д. т. върху присъдените издръжки, 15.00 лева д. т. за промяна на име, а така също и 5.00 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 105. 50 лева направени в производството разноски.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД между С.Б.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Р.П.П. с последен известен адрес:xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 12.03. 1988 г. в гр. М. с Акт за граждански брак № 57/12.03.1988г., поради настъпилото в същия брак дълбоко и непоправимо разстройство.

ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство в брака е на съпруга Р.П.П..

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца П. Р. П. –р. 3.11.1994г., ЕГН xxxxxxxxxx и Б. Р. П. –р. 30.08.1997г., ЕГН xxxxxxxxxx на майката С.Б.П. с горепосочени адрес и ЕГН, като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Р.П.П. с двете деца, както следва: същият да има право да ги вижда всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа, а така също да ги взема при себе си за един месец през лятото, който да не съвпадат с евентуален годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Р.П.П. с посочен по-горе ЕГН ДА ЗАПЛАЩА по 60 (шестдесет) лева месечна издръжка на П. Р. П. –р. 3.11.1994г., ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на нейната майка С.Б.П., а на С.Б.П. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАЩА по 50 (петдесет) лева месечна издръжка, считано от 25.09.2009г. и за двете издръжки до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.

 Семейното жилище, находящо се в гр. М., ул. П. А. 4 се предоставя за ползване след развода от С.Б.П..

След развода съпругата С.Б.П. да носи занапред предбрачното си фамилно име И..

ОСЪЖДА Р.П.П. с посочен по-горе ЕГН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – М. 25.00 (двадесет и пет лева 00 ст. ) лева допълнителна държавна такса за допускане развода, както и 158.40 лева (сто петдесет и осем лева и 40 ст. ) държавна такса върху присъдените издръжки, 15.00 (петнадесет лева нула ст. ) лева държавна такса за промяна на име, а така също и 5.00 (пет лева 00 ст. ) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 ОСЪЖДА Р.П.П. с посочен по-горе ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.П. с посочени по-горе адрес и ЕГН сумата 105.50 лева (сто и пет лева и 50 ст. ) разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–М. в двуседмичен срок от съобщението.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: