Р Е Ш
Е Н И Е
№ 511/12.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№290/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.145
и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.М.П. ***
против Заповед №4506з-58/15.05.2018г. на Началника на ГПУ-Чипровци, с която на
основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.4 и т.11
предложение второ и чл.204, т.4 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от датата на връчване на
заповедта за налагане на наказанието. В жалбата се поддържа, че
административния акт е незаконосъобразен, тъй като не е спазена установената
форма, постановен е при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта
на закона. В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде
отменена като незаконосъобразна, като в писмена защита излага доводи за отмяна
на оспорения административен акт.
Дисциплинарнонаказващият орган, се явява
лично и оспорва жалбата, като по същество на спора излага доводи, че оспорения
административен акт е законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената Заповед №4506з-58/15.05.2018г. на Началника на ГПУ-Чипровци, с която
на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.4 и т.11
предложение второ и чл.204, т.4 ЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от датата на връчване на
заповедта за налагане на наказанието. В административния акт, като мотиви за
налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че на 26.04.2018г. в 8,30
часа в местостоянка на група „ОДГ“ в с.Г*** Г*** , оспорващия се е явил на
работа за дневна смяна в състояние непозволяващо му изпълнението на служебните
задължения, причинено от употреба на алкохол (0,63 промила в издишания въздух).
В мотивите на административния акт е посочено, че нарушението на служебната
дисциплина е установено при проверка съвместно с екип на сектор „ПП“ при ОД МВР
Монтана – проверка с техническо средство А*** „Д*** “ 7510, фабр. №ARDM 0007. В мотивите на
административния акт е посочено, че така описаното неизпълнение на служебните
задължения представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.4 и т.11 ЗМВР се предвижда
дисциплинарно наказание порицание.
От фактическа страна, съдът
намира за безспорно установено следното:
По делото не е спорно, че
оспорващия е назначен на длъжност младши инспектор-полицай в група „ОДГ“ на
ГПУ-Чипровци към РДГП-Драгоман. Видно от
т.2 на приетата на л.14 по делото Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на Министъра
на вътрешните работи, на служителите в МВР е забранено явяването на работа в
състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от
употреба на алкохол, наркотично или други вещества. Видно от приетия на л.29 по
делото Протокол УРИ 4078р-1306/01.02.2016г., оспорващия е запознат със Заповед
№8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи. От приетата на л.13 по делото Докладна
записка от 26.04.2018г., която е изготвена от мл. автоконтрольор М*** Д*** , се
установява, че на 26.04.2018г. на цялата смяна на група „ОДП“ с.Г*** Г*** е
извършена проверка за алкохол с А*** „Д*** “ 7510, фабр. №ARDM 0007, като пробата на оспорващия
е отчела 0,63 промила алкохол в издишания въздух.
Видно от приетите на л.12 по
делото Обяснения рег.№4506р-1299/26.04.2017г., оспорващия е изслушан от
дисциплинарнонаказващият орган, като е дал обяснения във връзка с констатацията
на алкохол при проверката.
С оспорената в настоящето
производство Заповед №4506з-58/15.05.2018г. на Началника на ГПУ-Чипровци, с
която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.4 и
т.11 предложение второ и чл.204, т.4 ЗМВР, на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, като същата е
връчена на оспорващия на 16.05.2018г., видно от положения подпис (л.7 по
делото), тоест жалба вх.№450600-122/30.05.2018г., с която е сезирана настоящата
съдебна инстанция е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
От тази фактическа обстановка,
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът стига до следните правни
изводи по същество на спора:
Съгласно чл.204, т.4 ЗМВР, служители на висши ръководни и ръководни
длъжности имат
правомощия да налагат наказанията
по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР. Със Заповед №8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните
работи (л.31 по делото) е утвърден класификатор на длъжностите в МВР (л.32 по
делото), като длъжността на Началник на ГПУ към ГД „Гранична полиция“ е в
категорията на ръководните длъжности, тоест с оглед това, че видно от
Удостоверение рег.№407800-1737/13.06.2018г. (л.30 по делото) издателя на
административния акт С*** С*** Т. заема длъжността Началник на ГПУ-Чипровци,
следва да се приеме, че в случая е налице компетентност на органа, който е
наложил дисциплинарното наказание.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт не е издаден в предвидената от
закона форма. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Настоящият
съдебен състав установява, че оспорената в настоящето съдебно производство Заповед
№4506з-58/15.05.2018г. на Началника на ГПУ-Чипровци, съдържа всички необходими
реквизити описани в чл.210, ал.1 ЗМВР, тоест не е налице незаконосъобразност
свързана с порок във формата на административния акт. Описанието на мястото,
времето и обстоятелства при което е извършено, както и на доказателствата, въз
основа на които е установено са в съответствие с изискването на чл.210, ал.1 ЗМВР и не дават основание да се приеме, че предвидената форма за издаване на
административния акт не е спазена.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспореният административен акт е постановен при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По разбиране
на настоящият съдебен състав при водене на дисциплинарното производство не е
допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.206 ЗМВР. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР, дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения, а
съгласно разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗМВР,
за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон. В случая
дисциплинарнонаказващият орган е бил информиран с Докладна записка от
26.04.2018г. (л.13 по делото), че при извършване на проверка за алкохол на
служителите в ГПУ Г*** Г*** е отчетено, че пробата на оспорващия е показала 0,63
промила алкохол в издишания въздух. На оспорващия е дадена възможност да
представи обяснения, като видно от приетите на л.12 по делото писмени обяснения
такива са дадени, като с тях оспорващия не е оспорил констатацията на алкохол
от 0,63 промила, а е изложил предполагаеми причини за установения алкохол в
издишания въздух, без да оспорва констатацията за установения алкохол от
издишания въздух и без да иска допълнителни проверки на наличието на алкохол.
Соченото от оспорващият нарушение
на административнопроизводствените правила, което е свързано с начина на
установява на наличието на алкохол не е установява от настоящият съдебен
състав. Това е така, тъй като съгласно т.12 от Заповед №8121з-396/05.08.2014г.
на Министъра на вътрешните работи (л.14,15 по делото), държавните служители на
ръководни длъжности в МВР организират постоянен контрол и предприемат ефективни
мерки спрямо техните подчинени за недопускане на нарушения на служебната
дисциплина, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи
вещества, съгласно т.7 от същата заповед, за установяване и доказване на
употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества могат да се
използват всички налични средства, допустими от закона. От разпитаните по
делото свидетели В.С., Р.А., Т.В., Т.Т., А.А., А.Д. и К.К., чиито показания се
кредитират изцяло от настоящият съдебен състав като безпристрастни и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства, се установява, че регулярно
на служителите на ГПУ с.Г*** Г*** са извършвани проверки за наличие на алкохол
при носене на службата, тоест следва да се приеме, че в служителите на
ръководни длъжности в изпълнение на заповед на Министъра на вътрешните работи
са осъществявали възложените им служебни задължения, като в случая е провеждана
регулярна проверка на служителите.
При установяването и доказването на употребата на алкохол от оспорващия не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като както установяването така и доказването е в съответствие с изискванията на т.7 от Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи, тъй като са използвани средства допустими от закона. Това е така, тъй като установяването на употребата на алкохол е в съответствие с изискванията предвидени в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните вещества и техните аналози (редакция ДВ бр.61/2017г. действаща към момента на проверката). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните вещества и техните аналози (ред. ДВ бр.61/2017г.) При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества илитехни аналози – с тест, тоест след като в случая с А*** „Д*** “ 7510, фабр. №ARDM 0007, който видно от протокол на л.57 по делото е бил годен за употреба към момента на проверката, е установено, че оспорващия има концентрация от 0,63 промила в издишания въздух, следва да се приеме, че установяването на дисциплинарното нарушение е станало по ред предвиден в закона. Настоящият съдебен състав не намира основание да приеме в случая не е спазен реда за установяване на употребата на алкохол, тъй като събраните по делото доказателства не сочат да са били налице основания да се приложи реда на чл.3, ал.2 Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните вещества и техните аналози (ред. ДВ бр.61/2017г.), съгласно която установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. По разбиране на настоящият съдебен състав, по делото не се установява по отношение на оспорващият да са налице едно от основанията, които да са налагали прилагането на реда за установяване на концентрацията на алкохол по чл.3, ал.2 Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните вещества и техните аналози (ред. ДВ бр.61/2017г.). Настоящият съдебен състав счита, че доказателствата по делото дават основание да се приеме, че след извършването на проверката с А*** „Д*** “ 7510, фабр. №ARDM 0007, оспорващия не е имал възражения и не е оспорил надлежно показанията на техническото средство. Основание за този извод на настоящият съдебен състав дават както Обясненията на оспорващия (л.12 по делото), дадени непосредствено след извършването на проверката за алкохол, в който липсва оспорване на резултати от извършената проверка, така и свидетелските показания на свидетелите В.С., Р.А., Т.В., Т.Т., А.А., А.Д. и К.К., които не установяват да са направени възражения по направеното установяване на концентрация на алкохол. Настоящият съдебен състав счита, че твърденията на оспорващия, че не му е извършена и „кръвна проба“ е изградена защитна теза , която не почива на събраните по делото доказателства, тъй като в случая към момента на даване на пробата с техническо средство липсва възражения по отношение на резултата от пробата, която е показала 0,63 промила алкохол.
Пълнотата изиска да се отбележи, че настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетеля И*** Ц*** , като безпристрастни и обективно дадени, които установяват, че на оспорващия са извършени кръвни изследвания на 26.04.2018г. (резултати от кръвна картина на л.46 по делото), като тези свидетелски показания установяват, че в случая оспорващия едва пред медицинското лице, което е служител на медицинската лаборатория е изявило евентуално желание да се извърши проверка за наличие на алкохол в кръвта му чрез вземане на кръвна проба. В тази връзка следва да отбележи, че дори такива изследвания да бяха извършени то след като те не са извършени при спазване на реда в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните вещества и техните аналози (ред. ДВ бр.61/2017г.), то те биха били неотносими за случая, тъй като нямаше да са извършени по надлежния ред разписан в действащия към момента материален закон.По разбиране на настоящият съдебен състав по делото е категорично и безспорно установено с писмени доказателства (Докладна записка от 26.04.2018г., която е изготвена от мл. автоконтрольор М*** Д*** и Обяснения рег.№4506р-1299/26.04.2017г. дадени от оспорващия) и свидетелски показания на свидетелите В.С., Р.А., Т.В., Т.Т., А.А., А.Д. и К.К., че на 26.04.2018г. в 8,30 часа оспорващия е изпробван с годно техническо средство за употреба на алкохол, като е установено наличието на 0,63 промила в издишания въздух. Тази безспорна констатация е дала основание на дисциплинарнонаказващия орган, законосъобразно да приеме, при съобразяване на Заповед №8121з-396/05.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи, че оспорващия следва да бъде наказан с дисциплинарно наказание порицание на основание нарушение по чл.200, ал.1, т.4 ЗМВР, тъй като е налице установено явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, и на основание нарушение по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, тъй като е налице установено неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, които са свързани с употребата на алкохол при носене на службата. Следва да се отбележи, че за да е налице дисциплинарно нарушение не е необходимо във всички случай да е налице вредоносен резултат от деянието, което е осъществило нарушението, както неоснователно поддържа в писмената си защита оспорващия, а следва да се установи, че с деянието е осъществено неизпълнение на служебни задължения от служителя. Неоснователно е поддържаното от оспорващия, че след като е представил болничен лист, който не бил оспорен от ответната страна, то в случая не е налице дисциплинарно нарушение, тъй като бил временно неработоспособен на 26.04.2018г. Това е така, тъй като в случая от събраните по делото доказателства е ясно и категорично установено, че оспорващия се е явил на работа и му е извършена проверка за алкохол с годно техническо средство, което е установило концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,63 промила, тоест действията по установяването на здравословното състояние на оспорващия от компетентните медицински органи са извършени след като е установено дисциплинарното нарушение на оспорващия, респективно следва да приеме, че това обстоятелство е изцяло ирелевантно за спора и по скоро е индиция за създадена защитна теза свързана с неработоспособност на оспорващия, която е възникнала след установяване на дисциплинарното нарушение. Настоящият съдебен състав счита, че в случая липсва основание да се приеме, че правото на защита на оспорващия е нарушено, тъй като видно от болничния лист, който е приет по делото бил в неработоспособност в деня на извършване на дисциплинарното нарушения, тъй като ако това бе така то оспорващия нямаше да е упражнил надлежно правото си да даде писмени обяснения по случая, с който ясно е посочил и своето виждане за причините за наличието на концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,63 промила.
Пълнотата изисква да се отбележи, че оспорения административен акт изцяло съответства на целта на закона, тъй като с него е наложено дисциплинарно наказание на служител, който е следвало да изпълнява надлежно служебните си задължения съобразно изискванията на Заповед №8121з-396/05.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи, която налага изрична забрана за употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества в работно време, както и извън работно време на определени територии. Следва да се отбележи, че целта на закона изисква по отношение на този вид дисциплинарни нарушение да се налагат определен вид дисциплинарни наказания, като в случая това изискване е спазено изцяло от дисциплинарнонаказващия орган. Следва да се отбележи, че целта на закона е именно пресичане на всякаква употребата на алкохол от служители от системата на МВР, който изпълняват служебните си задължения, които в повечето случай са свързани с предотвратяване на престъпления и употреба на оръжие.
При служебна проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт
по реда на чл.168, ал.1 АПК, на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на административно
производствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в
съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№4506з-58/15.05.2018г. на Началника на ГПУ-Чипровци, с която на основание
чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.4 и т.11 предложение
второ и чл.204, т.4 ЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„порицание за срок от шест месеца”, считано от датата на връчване на заповедта
за налагане на наказанието, е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата отхвърлена като неоснователна, поради което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.П. *** против
Заповед №4506з-58/15.05.2018г. на Началника на ГПУ-Чипровци.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: