Решение по дело №26/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260004
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330700026
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

     

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260004

гр. Пловдив, 18.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.09.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 26 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Т.Н.Д. срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***, издадена от *** „***“ „***“ в с-р „КП“ към „***“ при ОД на МВР – Пловдив - Х.Д.В., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Т.Н.Д. в помещение за временно задържане на „Шесто РУ - Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съобразения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание, както и че заповедта е издадена от некомпетентно лице, а също и че в заповедта не се съдържали фактическите основания за задържането на лицето.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт Х.Д.В., не взема становище по жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Т.Н.Д. е бил задържан в помещение за временно задържане на 6-то РУ на МВР. Като мотивировка на заповедта е посочено, че задържането се налага, доколкото са получени данни за извършено престъпление по чл.354А НК, а именно придобил и държи наркотични вещества, във връзка с ДП със ЗМ  404/15.07.2020 г. по описа на 6-то РУ на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗМВР в правомощията на полицейските органи е задържането на лица. В случая по делото безспорно е установено, че задържането на жалбоподателя е осъществено от полицейски органи, по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР, в частност от ***  група „***“ „***“ в с-р „***“ към „Шесто РУ - Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив - Х.Д.В., което не се оспорва от жалбоподателя.

 Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, към която препраща чл.72, ал.9 ЗМВР, за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Видно от представената преписка от „Шесто РУ - Пловдив“ полицейският орган издал заповедта е същият, който е ограничил свободното придвижване на жалбоподателя Т.Д. /докладна записка от 15.07.2020 г. л.12/.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

 За да бъде законосъобразна издадена заповед за задържане на първо място следва да са налице основанията за задържане на лицето, в случая наличие на данни за извършено престъпление, както и заповедта да отговаря на изискванията на чл.74, ал.1 ЗМВР.

Съдът намира, че са налице всички реквизити на заповедта посочено е и правното основание, въз основа на което лицето се задържа, изложени са и фактическа обосновка, а именно съмнение, че лицето е придобило и държи наркотични вещества.

При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В случая безспорно между страните, каквито твърдения изрично излага в жалбата си жалбоподателя, че на 15.07.2020 г. същият при управление на лекия си автомобил бил спрян за проверка от служители на 6- РУП на МВР – Пловдив, като длъжностните лица установили, че в автомобила имало прахообразно вещество. Жалбоподателят обяснил, че това прахообразно вещество представлява хранителни добавки, като въпреки това бил задържан.

Видно от полицейската преписка, както и от представеното от жалбоподателя Постановление за прекратяване на наказателно производство, заведено срещу Т.Д., повод за задържането на същия е, че при претърсване и изземване на лекия му автомобил са намерени найлонови пликчета, в които се съдържат светлокафяво прахообразно вещество, бяло прахообразно вещество и бучки. Видно от самата жалба самият жалбоподател е бил наясно защо се задържа, а именно за съмнение за придобиване и държане на наркотични вещества. Това е посочено и в заповедта за задържане.

Съдът намира, че полицейските органи са действали в рамките на своите правомощия, действията им са били законосъобразни. Наличието на прахообразни вещества затворени в найлонови торбички с неясно съдържание, находящи се в собствения на жалбоподателя автомобил, е дало повод за задържането на същия и обосновава наличието на данни за извършено престъпление по посочената в заповедта правна норма – чл. 345А НК. В случая не се касае до полицейски произвол, а до упражняване на предвидени  в закона правомощия. Няма как към момента на задържане на лицето полицейските органи да установят съдържанието на иззетите вещества, доколкото не разполагат с нужните специални знания и това се извършва чрез съответна експертиза от вещи лица. Каквото е направено в случая.

Обстоятелството, че в последствие, в хода на образуваното бързо наказателно производство, е установено с изготвянето на съответна експертиза, че иззетите прахообразни вещества не съдържат забранени наркотични такива, макар и в едно от тях да са открити следи от такова, не рефлектира върху законността на заповедта за задържане, доколкото към момента на издаването й полицейският орган, издал я е имал налични данни за извършено престъпление по чл.354А НК.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за законосъобразна, а жалбата срещу нея за неоснователна

           Така мотивиран, Пловдивският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на Т.Н.Д., ЕГН ********** за отмяна като незаконосъобразна  Заповед за задържане на лице рег. № ***, издадена от *** в с-р „***“ към „Шесто РУ - Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив - Х.Д.В., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане, за срок от 24 часа, на Т.Н.Д. в помещение за временно задържане на 6-то РУ на ОД на МВР - Пловдив.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ