№ 845
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
011664/13.12.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на А.П.Б., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
На 18.04.2021г. в 18:48ч. жалбоподателят Б. управлявал МПС Мерцедес
Виано ЦДИ 2,2 с рег. № **** в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен
1
възел „Скобелева майка“ с посока на движение от запад към изток. В този
момент управляваното МПС било засечено от АТСС ARH CAM S1 –
11743CA да се движи със скорост 108 км/ч при максимално разрешена
скорост за движение в населено място 50 км/ч, като при отчитане на толеранс
на измерената скорост от минус 3% се получил размер на наказуемата
скорост от 105 км/ч.
В хода на извършената проверка се установило, че процесното МПС е
собственост на Л. Б.а, поради което било изискано от нея да посочи дали тя
или друго лице е управлявало превозното средство. С декларация от
14.11.2021г. по чл. 188 от ЗДвП Л. Б.а в качеството си на собственик
декларирала, че автомобилът на процесната дата и час бил управляван от
жалбоподателя Б.. Към декларацията било приложено и копие от СУМПС на
жалбоподателя, надлежно приобщено в хода на съдебното следствие.
След установяване на водача на превозното средство, същият бил
поканен да се яви за съставяне на АУАН. На 23.11.2021г., в присъствието на
жалбоподателя, св. Г. издал АУАН бл. № 174591. На жалбоподателя били
предявени материалите по преписката, включително снимковия материал,
като той не възразил пред полицейските служители и подписал акта без
възражения. Впоследствие, на 13.12.2021г. било издадено обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните в хода на съдебното производство доказателства:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито
и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол;
- Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от
18.04.2021г., от който се установява, че на процесната дата 18.04.2021г. е бил
осъществено наблюдение на процесния участък с АТСС № 11743СА, както и
2
приложената към протокола снимка на АТСС;
- представените доказателства за годността на техническото средство,
което е от одобрен тип, видно от приложеното по делото удостоверение за
одобрен тип с №17.09.5126, вписано е в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, и е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 65-С-
ИСИС/ 28.09.2020г.,
-приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че
същото е собственост на Л. Б.а,
-Декларацията по чл. 188 от ЗДвП ведно с приложен към нея снимков
материал.
Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за техническа проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като
приложен както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 108
км/час. Три процента от 108 км/ч представляват 3, 24 км/ч, като след
приспадането им от измерената скорост от 108 км/ч се установява, че
действителната стойност на скоростта на движение на процесния автомобил е
105 км/ч (с точност 104, 76 км/ч). Именно такава стойност на установената
скорост е посочена в наказателното постановление. По тези съображения
съдът приема, че скоростта на движение, която е вписана в НП, отговаря на
обективната действителност – в този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – Решение № 192/07.02.2022г. по КАНД № 3133/2021г. по описа
на АС-Пловдив с което е оставено в сила решение на контролираната
инстанция, с което е потвърдено наказателно постановление при същите
параметри на отчетена скорост и толеранс.
Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
3
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 – 11743CA, представляващо преносима
система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното
отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото удостоверение;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под
номер 5126, видно от удостоверението.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими
реквизити;
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата, АТСС е
използвано във времевия диапазон от 10,00 часа до 20,00 часа на 18.04.2021г.,
а процесното нарушение е установено на същата дата в 18,48 часа, тоест в
рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото
място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно
никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на
използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е
представена снимка на разположението на АТСС.
Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС
4
следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на
протокола в процесния случай не е разколебана, поради което
законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен
начин.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е
оспорена по делото, а и се установява от представената Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН Едва след откриване на действителния
водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за допуснатото
нарушение да се ангажира личната отговорност на действително установения
водач или при невъзможност за това презумпционната субсидиарна
отговорност на собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая конкретният
субект, чиято отговорност следва да се ангажира, е бил установен на
14.11.2021г., когато е подадена декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Именно от
тази дата на контролните органи е станало ясно, че жалбоподателят е бил
водачът на ППС и с АУАН и НП следва да се ангажира именно неговата
лична отговорност като действителен водач, а не личната отговорност на
някое трето лице или презумпционната отговорност на собственика (в
случаите, когато същият не посочи дали той е бил водачът, нито посочи на
кое лице е предоставил процесното ППС), поради което именно от тази дата –
14.11.2021г. се счита открит нарушителят и е започнал да тече тримесечният
срок.
Допълнителен аргумент, че именно на дата 14.11.2021г. е открит
нарушителят, е видното от текста на АУАН и НП, че жалбоподателят е
наказан в качеството на действителен водач на ППС, при изпълнително
деяние „управлява“ превозното средство, а не в качеството на
собственик.Така и Решение № 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 /
5
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
АУАН е издаден на 23.11.2021г., като нарушителят е присъствал при
съставянето му.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира
на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми.
В тази насока съдът съобрази възражението, че е налице разминаване в
датата на извършване на релевираното нарушение в АУАН и НП, като намери
същото за неоснователно. Както в АУАН, така и в НП, като дата на
извършване на нарушението е посочена датата 18.04.2021г., поради което и не
е налице визираното от жалбоподателя нарушение при описанието на
процесното деяние.
На следващо място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно
изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДВП, доколкото за наказуемо
превишение над 50 км/час в градски условия се предвижда наказание
лишаване от правоуправление, в случая е издадено НП, а не ЕФ, въпреки, че
нарушението е заснето с АТСС.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма – чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП,
доколкото при движение със 105 км/ч водачът е превишил максимално
позволената скорост в населено място от 50 км/ч с 55 км/час в градски
условия и попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената
санкция кореспондира със законоустановения размер, изчислен по формулата,
посочена в чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП – 700 лв. +50 лв. за всеки 5 км/час
превишение над 50 км/час, а именно – 750 лв. Законосъбразно е наложено и
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца.
С оглед на изложеното, процесното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна,
която обаче не е претендирала такива, поради което и разноски не следва да
6
се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Х н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
011664/13.12.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на А.П.Б., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7