Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 13 08.02.2021
година град
Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На втори февруари
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 14 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Делото е образувано по жалбата на „КИДС-ЕЕ“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С.Ш. М.,
против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 7-ФК/13.01.2021 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е
наложена ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. В жалбата се сочи, че актът е
незаконосъобразен и немотивиран. Моли съдът да постанови отмяна на
заповедта за налагане на ПАМ.
Ответникът по жалбата я счита за
неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2021 г. при
извършена проверка на детски магазин,
находящ се в гр. Омуртаг, ул. „Л.Каравелов“ №1 –стопанисван от жалбоподателя,
е констатирано, че търговецът извършва продажби на стоки чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване – вендинг кафе – автомат, без да има
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП,
офис Търговище фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване.
Горните факти са описани в АУАН № F586586 от 19.01.2021 г. на НАП
и АУАН № F586587 от 19.01.2021 г. на НАП.
Приети като доказателство по делото са свидетелства за регистрация на
фискално устройство от 07.01.2021 г., ЗНПАМ № 7-ФК/13.01.2021 г. на НАП,
ТД-Варна, протокол за извършена проверка № 0430634/06.01.2021 г. на НАП, ЗНПАМ
№ 7-ФК/13.01.2021 г. на НАП, ТД-Варна, ведно с разписка за връчване, протокол
за извършена проверка № 0430634/06.01.2021 г. на НАП, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката на т.о. детски магазин
„Кидс ЕЕ“, копие от дневен отчет, отчет на фискалната памет, обяснение от С. М.,
договор за абонаментно обслужване на ел. касови апарати № *********/07.01.2021
г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от 07.01.2021 г.,
договор за абонаментно сервизно обслужване на ел. касови апарати № ********* от
07.01.2021 г., свидетелство за регистриране на фискално устройство от
07.01.2021 г., АУАН № F586586 от 19.01.2021 г. на НАП, Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на ЦУ НАП, Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на ЦУ
НАП.
В
с.з. съдът е допуснал до разпит двама свидетели като показанията кореспондират
с писмените доказателства по делото и съдът ги кредитира.
Оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка , издадена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл. 187,ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. В тази насока са Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
ЦУ НАП, Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на ЦУ НАП.
Оспореният административен акт е в
установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му.
Административният орган е съобразил всички относими към продължителността на срока
на ПАМ обстоятелства и е изложил подробни мотиви в тази насока.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.
е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства
като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа
всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването
й.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка е обоснован с конкретните фактически обстоятелства, в
съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В случая, определеният срок за налагане на
ПАМ 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в
самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за
такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона
по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок,
административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност
в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Доколкото законът регламентира задължение
на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесните.
Оспорената заповед е материално
законосъобразна.
В случая са налице предвидените от закона предпоставки за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и
приложението на чл. 187 ЗДДС. Вендинг автоматът е съоръжение, от което се
извършват продажби на стоки и като такова е търговски обект. Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, предвижда, че продажбата може да се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин,
определени с наредбата. Такава се явява Наредба Н-18/2006 г. Регламентираният
от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба чрез ФУВАС, а именно
чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, която представлява издаването
му, без такъв да се издава на хартиен носител, в случая безспорно е нарушен.
Това обстоятелство е доказано чрез протоколите за извършената проверка. В тази
връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя, че заповедта за налагане на
ПАМ е немотивирана.
Наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите в
тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на
превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, респективно – на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или
оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е
неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в
Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Към реда за
издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал.8,т.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. и по чл. 7, ал. 1 от наредбата за издаване на фискалния бон при
извършването на плащането.
Оспореният административен акт изпълнява
целите по чл. 22 ЗАНН и по конкретно – предотвратяване
на административни нарушения, засягащи интересите на държавния
бюджет поради неправилно отчитане на продажбите. Продължителността на мярката е
съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
Срок от 14 дни при максимален от 30 дни не ограничава правата на търговеца в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона
цел. Неоснователно е оплакването, че посредством ПАМ жалбоподателят би
претърпял имуществени вреди, от които би загубил и фискът. Несъмнено тази мярка
причинява вреди, но те са допустими и непротивопоставими на целта на закона.
Ирелевантен в случая е факта, че след
извършената проверка и констатираното нарушение в обекта е монтирано и въведено
в експоатация ФУ, данни за което са представени по делото. Така констатираното
е в подкрепа на тезата, че наложените санкции, включетелно процесната ПАМ са
изиграли своето превантивно и възпитаващо въздействие върху нарушителя който
своевременно е съобразил своите по- нататъшни действия и поведение при
осъществяване на търговската дейност с нормативните разпоредби, в т.ч. ЗДДС и
Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ.
Административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от
хода на административнонаказателното производство. Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Въз основа на изложеното жалбата е
неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът се
представлява от юрисконсулт. Настоящото дело не представлява фактическа или
правна сложност, поради което следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КИДС-ЕЕ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от С. Ш. М., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 7-ФК/13.01.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б.“б“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на
търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „КИДС-ЕЕ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С.Ш. М. да заплати
на ТД на НАП - София разноски по делото сумата 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.