№ 18947
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110127444 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** /с предишно наименование
****/ срещу Ж. К. Ж., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 115.50 лв. – неплатена лизингова цена по Договор за лизинг с клиентски №
***/11.06.2017 г. на устройство **** № ****, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44047/2020 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че договорът за лизинг е сключен между ответника и **** във
връзка със сключения между тях Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ***, по който ответникът е ползвал електронни съобщителни услуги за
мобилен номер **** по тарифен план ****. Излага, че по договора за лизинг ответникът е
получил устройството срещу задължение да заплаща 24 броя месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 5.50 лв. Сочи, че поради неплащане от абоната на задълженията му за
електронни съобщителни услуги за период на потребление от 11.06.2017 г. до 14.08.2017 г.
**** е прекратила едностранно и предсрочно на основание чл. 50 вр. чл. 43.1. от Общите
условия Договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Твърди, че предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен
номер е дало право на дружеството да претендира предсрочно на основание чл. 38 от
Общите условия на **** за лизинг на устройства останалите 21 броя месечни лизингови
вноски. Посочва, че с Приложение № 1 към Договор за цесия от 16.10.2018 г. **** е
прехвърлило на **** процесното вземане, а **** го е прехвърлило на ищеца /с предишно
наименование ****/ с Договор за цесия от 01.10.2019 г. Счита, че ответникът следва да се
счита уведомен за двете цесия с връчването на исковата молба и нейните приложения, сред
които е и уведомление от ****, действащо като пълномощник на **** по първата цесия,
както и от свое име по втората цесия.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
1
посочва, че не му е трябвал телефон, защото не може да говори.
Във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът оспорва наличието на правоотношение
между него и заявителя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44047/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че е сезиран с
иск правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между
**** и ответника е сключен процесният договор за лизинг на мобилно устройство, в
изпълнение на който лизингодателят е предоставил лизинговото имущество на ответника,
като последният е поел задължение да заплаща за него 24 броя лизингови вноски в
твърдения размер; изискуемост на вземането в предявения размер; прехвърляне на
процесното вземане в полза на ищеца по силата на два договора за цесия и надлежно
уведомяване на ответника за цесиите.
По делото се установява, че между **** и Ж. К. Ж. е сключен Договор от 11.06.2017
г. за предоставяне на мобилна услуга за номер 0877 534 221 по абонаментен план ****
срещу цена на месечен абонамент в размер на 13.99 лв., като в същия документ е
инкорпориран и договор за лизинг на устройство № **** за срок от 24 месеца. Договорът е
подписан за абонат, като ответникът не оспорва положения подпис. Неразделна част от
договора е двустранно подписано Приложение № 1/11.06.2017 г. – Договорни условия за
лизинг на устройство, като подписът за клиент също не е оспорен от ответника. В чл. 1 от
приложението е посочено, че дружеството се задължава да предостави на клиента за
временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца устройство **** № ****, а клиентът се
задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 132 лв., включваща главница 121.95
лв. /с вкл. ДДС/ и лихва 10.05 лв. Съгласно чл. 4 от приложението клиентът се задължава да
заплати сумата на 24 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5.50 лв., дължими
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията по договора за услуги.
В чл. 7 от приложението е уговорено, че търговецът има право да прекрати договорните
условия за лизинг в случай на прекратяване на договора за услуги поради неизпълнение на
задължения на клиента по него, като в този случай оставащите лизингови вноски стават
незабавно изискуеми, освен ако клиентът не заяви писмено, че желае продължаване
действието на договорните условия за лизинг. Според чл. 15 от приложението неразделна
част от договора са Общите договорни условия за лизинг на устройства, които клиентът
декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и се задължава да ги спазва,
доколкото не са изрично изменени с настоящите договорни условия, които ще имат
приоритет пред Общите условия при прилагане и изпълнение на договора.
Предвид установените факти съдът намира възражението на ответника, че не е
сключил договор за лизинг, за неоснователно, защото противното се доказва от събраните
писмени доказателства. Обстоятелството дали той може да говори е напълно неотносимо,
след като е сключил договора, още повече като се има предвид, че той е сключен за
устройство, което има и други функционалности освен провеждането на телефонни
разговори.
Обстоятелството, че **** е било изправна страна по договора за лизинг, защото е
2
предало лизинговото устройство в деня на сключването му, не е спорно между страните, а и
се установява от клаузата на чл. 10 от приложението, в която е посочено, че с подписването
на приложението клиентът потвърждава, че дружеството му е предало устройството във вид,
годен за употреба и съответстващ напълно на договорените технически характеристики,
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. Предаването на
лизинговата вещ се доказва и от представения в заповедното производство на хартиен
носител и в исковото производство на електронен носител Приемо-предавателен протокол
№ ****/11.06.2017 г., съдържащ подпис за приел от Ж. Ж., който подпис не е оспорен от
него.
Изяснява се по делото, че търговецът е издал месечни сметки за дължими суми по
комбинирания договор за мобилни услуги и лизинг, включващи и първите три лизингови
вноски. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказва плащане на задълженията
за лизингови вноски. Поради това на 15.09.2017 г. е издадена кредитна сметка, с която са
начислени неустойка за предсрочно прекратяване на мобилната услуга, неустойка по
договора за устройството и остатъкът от лизинговата цена.
Задължението за лизинговата цена е с краен срок на погасяване на 11.06.2019 г.,
защото договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му.
Този срок е изтекъл още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно
притезанието е станало изискуемо още преди завеждане на делото, поради което е без
значение за крайния му изход дали в по-ранен момент е настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията на **** по договора, респ. безпредметно е обсъждането на наведените от
ищеца в тази връзка твърдения.
Ето защо съдът намира, че ответникът има изискуемо задължение по договора за
лизинг в претендирания размер от 115.50 лв., за което не твърди и не доказва да го е
погасил чрез плащане.
Ответникът оспорва във възражението по чл. 414 ГПК наличието на отношения с
ищеца, от което следва, че оспорва активната му материалноправна легитимация. По този
въпрос съдът намира следното:
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.,
сключен между **** и ****. Съгласно т. 2 цедентът прехвърля възмездно по силата на този
договор на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1
към този договор. Според т. 1.7. „Приложение № 1“ означават заедно и поотделно в
зависимост от случая Приложения № 1 по т. 1.1.1 и/или т. 1.1.2., съдържащи списък/таблица
в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците
по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с които
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от договора за цесия.
За доказване, че процесното вземане е предмет на сключения договор за цесия от
16.10.2018 г., по делото е представено Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от ****, според което негово вземане срещу Ж. К. Ж. в размер на 132 лв. е
прехвърлено на **** по силата на договора за цесия от 16.10.2018 г., като е посочено, че
тази информация представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от
16.10.2018 г. Съдът намира, че с този документ не се установява прехвърляне на процесното
вземане, защото той е едностранно съставен от едната страна по договора, а договорът за
цесия изисква съгласие на цедента и цесионера относно всички негови клаузи, включително
относно предмета. Същевременно в документа не се съдържа пълна индивидуализация на
цедираното вземане/вземания по вид и основание, а е посочен само размер.
По делото е представено на електронен носител и цялото Приложение № 1, като при
извършване на оглед се установи, че в него се съдържа запис на името на ответника Ж. К.
Ж. за сума от 253.72 лв. по „***“. Съдът счита, че и в Приложение № 1 липсва надлежна
3
индивидуализация на прехвърленото вземане срещу ответника. При положение, че от
представените по делото месечни сметки и кредитна сметка се установява, че той е имал
различни по вид и размер задължения към **** /за неплатени суми за мобилни услуги, за
неустойки, за неплатена лизингова цена/, тази непълнота в Приложение № 1 относно
индивидуализиращите прехвърленото вземане данни е съществена, особено като се има
предвид очевидното несъответствие между данните в Приложение № 1 и данните в
Потвърждението за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което в действителност
няма характер на извлечение от Приложението № 1, защото съдържа данни за различен
размер на прехвърленото вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че не е проведено пълно доказване по делото, че
вземането на **** срещу ответника за неплатена лизингова цена в размер на 115.50 лв. е
прехвърлено с договора за цесия от 16.10.2018 г.
На следващо място, не се доказва процесното вземане да е било предмет и на
договора за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който ищецът твърди, че има качеството на
кредитор на ответника. Единственото представено в тази връзка доказателство е Извлечение
от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., издадено от ищеца. Този
едностранно съставен от ищеца документ, целящ доказване на изгодни за него фактически
твърдения, няма обвързваща доказателствена сила. Поради това с изготвения доклад съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства, че процесното вземане е прехвърлено с договора
за цесия от 01.10.2019 г. Въпреки това той не представя други доказателства в тази връзка,
поради което твърдението му е останало недоказано.
При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема, че ищцовото дружество не е носител на вземането
за лизингова цена, произтичащо от процесния договор за лизинг, защото липсват
доказателства това вземане да е било предмет на прехвърляне в негова полза. Следователно
ищецът не притежава материалноправна легитимация спрямо длъжника по отношение на
вземането за лизингова цена и предявеният иск е изцяло неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК принципно
би имал ответникът, но в случая той нито претендира, нито доказва извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от **** /с
предишно наименование ****“/, ЕИК ****, със съдебен адрес: ****, срещу Ж. К. Ж.в, ЕГН
**********, с адрес: **** 4, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 115.50 лв. – неплатена лизингова цена по Договор за лизинг с клиентски №
***/11.06.2017 г. на устройство **** № ****, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44047/2020 г. по описа на
СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4