О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 04.06.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4031/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на А.И.Д.,
И.И.И. и М.Ж.А. срещу
П.М. Вълчева, Д.Л.В., С. Лилчева К., Й.Л.М., Г.М.К.
и Е.Б.В. за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор №83404.503.30 по кадастрална карта на с. Шкорпиловци, на основание
наследяване по закон и договор за покупко-продажба на недвижим имот и за отмяна
на КНА в частта му за ½ ид.ч. от имота, на основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл.537
ал.2 ГПК.
Твърденията изложени в исковата и
уточняващата я молба, въз основа на които ищците са основали исковата си
претенция са следните: Твърдят да са собственици на ½ ид.ч. от парцел №V, кв.3, с площ 911кв.м по плана на
с.Шкорпиловци на осн. нот.
Акт за покупко – продажба на НИ, том III, дело
948/1970г., както и на осн. удостоверение за наследници
№ 6128/31.07.2014г. През 2011г. ищците установили, че в имота им има поставен
втори катинар. Впоследствие разбрали, че имотът бил възстановен по ЗСПЗЗ на ответниците, за което последните се сдобили с НА №55, том
VIII, дело 5538/1997г. От своя страна те продали процесния
имот през 2004г. на Майя И. Димитрова, с НА №79, том III, дело №479/2004г.
Сочат, че с цел да се разреши имотния спор, ищците са подали ИМ пред първоинстанционния съд – РС – Варна. Производството по
делото било образувано срещу Майя И. Димитрова, като ответник и при участието
на страната на ответника на трети лица помагачи: П.М. Вълчева, Д.Л.В., С. Лилчева К., Й.Л.М., Г.М.К. и Е.Б.В., за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №83404.503.30 по кадастрална
карта на с. Шкорпиловци на основание договор за покупко-продажба на недвижим
имот. С решение №1138/23.03.2016г. по гр.д.№ 11012/2014г. първоинстанционният
съд отхвърлил така предявения иск, като съдебният акт е потвърден с Решение по
в.гр.д.№1746/2016г. по описа на ВОС.
За допустимостта на производството съдът следи служебно.
Настоящият състав преценява, че
така предявеният иск е недопустим.
Правото на иск
е насочено към образуване на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила на пресъдено
нещо. Бъде ли постигната крайната му цел - разрешаване на гражданския спор,
който го е породил, то се погасява. Повторен иск относно спор, разрешен със
сила на пресъдено нещо е недопустим /чл. 299 ГПК/.
Съобразно разпоредбата на чл.
298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и
на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение има действие и по
отношение на частните и универсални правоприемници на страните. Видно от
приложените решения, настоящият спор е бил вече на вниманието на две съдебни
инстанции, като решението на ВОС е влязло в законна сила. Налице е идентичност
в предмета и страните на настоящото дело с този по гр.д. № 11012/2014г. по
описа на РС - Варна. Първоначално искът е бил предявен срещу Майя И. Димитрова.
С приключването на предходния процес настоящите ответници,
към него момент подпомагаща страна в процеса - са обвързани от силата на
мотивите на първоинстанционното решение, с което
безспорно е установено, че ищците не са собственици на процесната
ид.част от имота. От друга страна в предходния процес
е предявено същото основание на исковата претенция, а всички възражения на
ищците са били на вниманието и респ. разгледани и отхвърлени от ВРС,
впоследствие и от ВОС, с две последователни съдебни решения.
Под обективни предели на силата
на пресъдено нещо се разбира предметът, за който СПН
важи, спорът, за който не може да се пререшава. Този предмет е материалното
право, по което съдът се е произнесъл с решението. Основанието на иска са тези
факти и фактически обстоятелства, с които ищецът обосновава възникването на
субективното право, чиято защита търси със съответната квалификация, дадена от
съда.
В заключение, предметът на двете
дела е идентичен, тоест страните в настоящото производство са обвързани от
влязлото в сила решение гр.д. № 11012/2014г. по описа на РС - Варна.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 4031/2020г. на ВРС, 19-ти състав, на основание чл.
130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: