№ 207
гр. Шумен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20223600500425 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на Т. К. Д. от гр. Варна, срещу отказ на ЧСИ А.Р., рег.
№ 930 да прекрати производството по изп.д. № 20179300749, по което е длъжник, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателят намира постановения отказ за неправилен и незаконосъобразен,
поради което моли съдът да го отмени и му присъди извършените по делото разноски.
Твърди, че последното изпълнително действие по делото, изразяващо се в налагане на
запори върху вземания е от 14.01.2019 г.. На 20.07.2022 г. подал молба за прекратяване на
изпълнителното дело. След справка в кантората на ЧСИ на 01.08.2022 г. получил препис от
молбата с резолюция на ЧСИ „ Отказвам. Не са налице условията за прекратяване на осн.
чл.433, ал.1, т.8. Нова спр……, пенсия запор „. Резолюцията е с нечетлив текст и без датата,
поради което счита, че е направена след получаване на молбата му за прекратяване на
делото. Непосредствено преди молбата е приложена справка от НОИ, върху която ЧСИ е
поставила резолюция „ Запор пенсия такса ….„, която също е с нечетлив текст и без
посочена дата. След като справката е извършена на 27.07.2022 г., т.е. 7 дни след като е
входирана молбата му за прекратяване на делото, счита, че към 20.07.2022 г. са били налице
основания за перемпция и следващото изпълнително действие, а именно запор на пенсия се
явява невалидно извършено.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят „ Дженерал Трейдинг Груп „ ЕООД, гр.
1
Шумен, ЕИК ... не е депозирал отговор по жалбата.
ЧСИ А.Р. е изпратила писмено становище, в което изразява мнение, че жалбата е
изцяло неоснователна.
От материалите по делото се установява следното: Изп.д. № 749/2017 г. по описа на
ЧСИ А. Р., с район на действие ШОС е образувано по молба вх. № 09661/08.08.2017 г. от „
Дженерал Трейдинг Груп „ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК ... срещу жалбоподателя Т. К. Д., въз
основа на изпълнителен лист № 8317/07.08.2017 г., издаден на основание определение №
674/07.03.2017 г. по в.т.д. № 158/2017 г. на ВОС, решение № 460/07.07.2017 г. по в.т.д. №
668/2017 г. по описа на ВОС и решение № 4553/02.12.2016 г. по гр.д. № 5883/2016 г. по
описа на ВРС, за парично вземане на адв. Н. И. Т. при ШАК, в размер на 5 567.05 лева -
дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., срещу длъжник Т.
К. Д., което вземане е било прехвърлено от адв. Т. на взискателя „ Дженерал Трейдинг Груп
„ ЕООД, гр. Шумен с договор за цесия от 08.08.2017 г.. С молбата си за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил изрично на ЧСИ всички права по чл.18, ал.1 –
6 от ЗЧСИ и е поискал пълно проучване имуществото на длъжника, вкл. вземанията му от
банки, трудови договори, недвижими имоти и МПС, след което да бъдат наложени запори и
възбрани върху всички тях. Въз основа удостоверение на НАП, като взискател е
присъединена Държавата. След извършено проучване имуществото на длъжника, със
съобщения от 24.08.2017 г. ЧСИ е поискал налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника в „ ПИБ „ АД, „ Прокредит Банк България „ АД, „ Банка ДСК „ ЕАД и „
Интернешънъл Асет Банк „ АД. На 18.09.2017 г. на същия е връчена покана за доброволно
изпълнение, с която е уведомен за наложените от ЧСИ запори върху банковите му сметки в
посочените банки. На 19.10.2017 г. и на 16.07.2018 г. на страните са предявени протоколи за
разпределение на постъпили суми. С молба от 09.01.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ
да наложи запор върху вземанията на длъжника, в качеството му на взискател, по изп.д.
№№ 897/2013 г. 899/2013 г., 901/2013 г. и 902/2013 г. по описа на ЧСИ С.К-Д., рег. № 718.
На 14.01.2019 е изпратено запорно съобщение изх. № 388/14.01.2019 г. за наложените
запори до посочения ЧСИ, получено от него на 15.01.2019 г.. Същото съобщение е
изпратено и до длъжника и е получено от пълномощника му на 21.01.2019 г.. На 21.10.2020
г. е върнат отговор изх. № 21080/16.10.2020 г. от ЧСИ К.-Д., че във връзка със запорно
съобщение изх. № 388/14.01.2019 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по
изп.д. № 490/2015 г., № 492/2015 г., № 493/2015 г. и, в изпълнение на същите по банковата
сметка на ЧСИ Д. Златева ще бъдат преведени събраните по тях суми, съответно в размер на
283.38 лева, 207.38 лева и 243.38 лева, както и, че изп.д. № 491/2015 г. е прекратено с
постановление от 15.10.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 02.11.2020 г. ЧСИ е
изготвил протокол за разпределение на сумата от 734.14 лева, платени на 22.10.2020 г. от Т.
К. Д. – запор на вземане, като е определил дата за предявяването му на 23.11.2020 г., за
която страните са били уведомени съответно на 02.11.2020 г. – първоначалния взискател и
на 09.11.2020 г. – присъединеният взискател и длъжникът. По делото липсва протокол за
предявяване на това разпределение. С молба от 20.07.2022 г. длъжникът е поискал
2
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С разпореждане
без дата, поставено върху молбата ЧСИ е отказал спиране на принудителното изпълнение,
поради липса на условията за това по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В акта е отразено и, че е
налице нова справка за пенсия, върху която да се наложи запор, след внасяне на такса. На
л.176 от приложеното копие от изпълнителното дело е приобщена справка от НОИ с дата
27.07.2022 г., в която е отразено, че на длъжника е определена безсрочна пенсия за
осигурителен стаж по чл.69 КСО, в размер на 866.63 лева. Върху справката е поставена
резолюция от ЧСИ за налагане на запор върху пенсията, след внасяне на дължимата такса от
взискателя, за което да се съобщи на длъжника. На л.177 е приложено разпореждане изх. №
9791/27.07.2022 г., постановено по молба на длъжника от 20.07.2022 г., с което ЧСИ отказва
да прекрати делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като не са налице условията
на разпоредбата. На л.179 е приложено запорно съобщение до НОИ – Варна, изх. №
9826/28.07.2022 г., с което е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия.
Съобщението за наложения запор е връчено на длъжника, чрез пълномощник на 01.08.2022
г.. На 05.08.2022 г. е върнат отговор от НОИ – Варна, че по наложения запор не могат да
бъдат правени удръжки, тъй като се удържат суми за погасяване на публично вземане по
ДОПК.
Като взе предвид изложеното, съдът намери, че депозираната жалба е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ,
редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
С ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с което е обявено за
изгубело сила ППВС № 3/18.11.1980 г., се приема, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ). Такива изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
3
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая от доказателствата по делото се установи, че последният предприет от
ЧСИ, по възлагане на взискателя изпълнителен способ е налагане на запор върху вземания
на длъжника по изпълнителни дела по описа на ЧСИ С.К-Д., рег. № 718, по които той е
взискател, като, съобразно чл.450 от ГПК, запорът се счита за наложен на 15.01.2019 г. по
отношение на третото задължено лице и на 21.01.2019 г. по отношение на длъжника. От
друга страна, от приложените на л. 168 - 169 от изпълнителното дело преводни нареждания
се установи, че сумите по всяко от посочените изпълнителни дела №№ 490/2015 г., №
492/2015 г. и № 493/2015 г. по описа на ЧСИ С.К-Д. са били преведени по сметка на ЧСИ
А.Р., по изп.д. № 749/2017 г. на 22.10.2020 г..
Предвид горното и, в съответствие с постановеното в т.10 от ТР № 2/15 г. на
ОСГТК, а именно, че запорът върху вземане на длъжника е изпълнително действие по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което се осъществява считано от налагането му до
постъпването на плащане от третото задължено лице, както и с възприетото в Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., ІV г.о. на ВКС, съгласно което двугодишният срок
за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
4
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане, съдът приема, че от датата на изчерпване действията по
принудително изпълнение във връзка с наложения на 15.01.2019 г. запор, последното от
които е осъществено на 22.10.2020 г. и се изразява в превеждане на сумите по запорираните
вземания от третото задължено лице по сметка на ЧСИ А.Р., до депозиране молбата на
длъжника за прекратавяне на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от
20.07.2022 г. не е могъл да изтече визирания в законовия текст двугодишен срок, поради
което делото не е било перемирано. Перемпция не е настъпила и към датата на депозиране
на жалбата, предвид факта, че двугодишният срок е бил прекъснат с налагане на запор върху
пенсията на длъжника със запорно съобщение от 28.07.2022 г., независимо от факта, че
същият не е бил реализиран.
Поради изложените доводи, намира, че разгледаната жалба е изцяло неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, депозираната от Т. К. Д. от гр.
Варна жалба срещу разпореждане изх. № 9791/27.07.2022 г. по изп.д. № 20179300749 по
описа на ЧСИ А.Р., рег. № 930, с което отказва да прекрати производството по делото на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5