№ 15029
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110150374 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 50374 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С. със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори П.П. И М. Ц., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против П. С. Д., с ЕГН **********, от гр. *****************************.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 28.03.2024 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от 4 595,11 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 557,59 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., сумата
от 73,86 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец
април 2023 г. и сумата от 15,25 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г., както и за присъждане
на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Твърди,
че ответникът били потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
– апартамент, находящ се в гр. *********************, с абонатен № ******, но не
заплащал дължимата цена за посочения период, като остатъкът от задължението възлизало
на 986 лв., с оглед на извършено плащане на 06.08.2024 г. на сумата от 4 595,11 лв. Също
така излага твърдения, че Е.С. е сключила договор с „Д.А. с предишно наименовие „Б.” ООД
за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на П. С. Д., че същият
дължи на „Т.С. – гр. София сумата от 986 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да постанови решение съобразно с извършеното плащане и да бъде
осъден ответникът да плати дължимия остатък, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата П. С. Д., с който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Излага твърдения за извършено плащане на сумата от 986 лв. Не оспорва
2
наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва получаване на покана за
плащане на дължимия остатък. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск, претендира направените по делото разноски, преви възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба и извършеното плащане. Моли съда да отхвърли иска, поради
извършено плащане.
С определение от 15.05.2025 г. „Д-А. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „Д-А., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявена е искова претенция са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 18623/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
16.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която П. С. Д. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 4 595,11 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. *****************************, абонатен № ****** за периода от
месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 557,59 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., сумата от 73,86 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 12,25 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
14.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 28.03.2024 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 154,84 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 104,84 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в
предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С. ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № **** от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Д-А., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
3
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор №746 от 25.10.2001 г.,
сключен между „Д-А. и Е.С. на сграда, находяща се в гр. **********************, е видно,
че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно
изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата –
етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Д-А. е
извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ***************, дело № 187
от 03.08.1999 г. на нотариус с рег. № ****, действащ в района на СРС, се установява, че П. С.
Д. е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр.
***************************** като прехвърлителите П. Д. П.ев и Ж.Г.П. са запазили
правото на ползване върху жилището до края на живота си. Видно от представения препис
от Удостоверение за наследници с изх. № 481 от 14.06.2000 г., издадено от община С., П. Д.
П.ев е починал на 18.05.2000 г. и е оставил за свои законни наследници преживялата си
съпруга Ж.Г.П. и децата си Д.П.Т. и П. С. Д..
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонат с инсталация № ************ за периода от месец май 2021 г. до месец юли 2023 г.
са в общ размер на 5 241,81 лв., от които: сумата от 4 668,97 лв. за главница и сумата от
572,84 лв. за лихва за забава.
От представеното от ответника писмено доказателство се установява, че на
28.01.2025 г. ответникът е платил по сметка на ищеца сумата от 986 лв. с основание:
претендирана сума за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. по гр.д. №
5****7/2024 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния недвижим
имот – апартамент, находящ се на адрес: гр. ***************************** на който
адрес е открита партида на абонатен № ******. По делото не се спори, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот по силата на сделка прехвърляне на недвижим
4
имот срещу задължение за гледане и издръжка. Спори се за размера на доставената
топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
праводателя на ответника, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода
от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. е била доставена топлинна енергия на стойност
4 668,97 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 986 лв., поради което следва изцяло да бъде уважена.
5
В исковата молба и в допълнително депозирана по делото молба са изложени
твърдения, че на 06.08.2024 г. ответникът е заплатил сумата от 4 595,11 лв., а на 28.01.2025 г.
– 986 лв.
Съдът приема, че с извършеното плащане на 06.08.2024 г., след подаване на
възражението срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, и с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД са били погасени следните суми: сумата от 235,32 лв. – законна лихва върху сбора от
главниците от 4 668,97 лв., дължима от 28.03.2024 г. до 06.08.2024 г., определена от съда по
чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма, сумата от 557,59 лв. – лихва за
забава, сумата от 12,25 лв. – лихва за забава и сумата от 3 862,81 лв. – главница. След
извършеното на 06.08.2024 г. плащане е останал непогасен остатък от главниците в размер
на 805,16 лв. Следва да се отбележи, че с оглед на подаденото възражение по чл. 414 от
ГПК, към момента на плащането ответникът не е дължал разноски по делото.
Предмет на настоящото производство е остатък от главницата в размер на 986 лв.
С оглед на направеното от ответника възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че на 28.01.2025 г.
ответникът е платил по сметка на ищеца сумата от 986 лв. с основание: претендирана сума
за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. по гр.д. № 5****7/2024 г.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършеното плащане съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват законната
лихва и главницата.
В случая следва да се отбележи, че на основание чл. 162 от ГПК и при използване на
счетоводна програма съдът определя законната лихва върху дължимия остатък от главница в
размер на 805,16 лв., дължима за периода от 07.08.2024 г. до 28.01.2025 г. в размер на 53,35
лв.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответника
плащане, намира, че задължението за главница и законна лихва е изцяло погасено, поради
което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
104,84 платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От
сумата от 154,84 лв. следва да бъде приспадната сумата от 127,49 лв., представляваща
разлика между внесената от ответника сума от 986 лв. и дължимата от 858,51 лв.,
последната представляваща сбора от дължимия остатък от главницата от 805,16 лв. и
законната лихва от 53,35 лв. Дължимата от ответника сума за разноски в заповедното
6
производство възлиза на 27,35 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер
от 150 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същото се явява
неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Т.С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************** представлявано от изпълнителните директори П.П. И
М. Ц., против П. С. Д., с ЕГН **********, от гр. *****************************, с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за
установяване по отношение на ответника, че П. С. Д. дължи на „Т.С. сумата от 986 лв.
/деветстотин осемдесет и шест лева/ - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА П. С. Д., с ЕГН **********, от гр. *****************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************** представлявано от изпълнителните директори П.П. И М. Ц., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. С. Д., с ЕГН **********, от гр. *****************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************** представлявано от изпълнителните директори П.П. И М. Ц., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 27,35 лв. /двадесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 11506 от 16.04.2024 г. по гр.д. № 18623/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д-А., със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, с ЕИК ********, представлявано от управителя Н.Г.Ж., в
качеството му на трето лице помагач на „Т.С. с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
7
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8