РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 10.05.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7936 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./.
Ищците Н.Б.Н., Н.А.П., И.Н.Б. и И.Н.Б.,
последните двама действащи със съгласието на своите законни представители и родители Н.Б.Н. и Н.А.П.
твърдят, че са пострадали в резултат на пътно – транспортно произшествие
реализирано на 29.11.2011г. около 18.00 часа, в обл. К. на главен път Е-79 в,
гр. С. към Б., в близост до разклона за с. Д.. Излагат следния механизъм на ПТП:
На процесната дата в посока гр. С. към гр. Б. се движел лек автомобил марка
„Мазда“, модел „2“ с рег. № ******, управляван от Х.Г.Н.. В същото време насрещно с посока гр. С. се
движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ******, управляван
от И.Б.Н.. След преминаване на разклона за с. Д. лекият автомобил „Мазда“
навлязъл в ляв завой, а насрещно движещият се лек автомобил „Рено“ навлязъл за
изпълнение на десен за него завой, при което настъпил челен удар между
автомобилите, в резултат на който пострадали ищците, пътуващи л.а. „Рено“.
Същите твърдят, че в пряка причинно- следствена връзка от злополуката са
претърпели множество травматични увреждания, а именно: 1/ на Н.Б.Н. са причинени
черепно - мозъчна травма, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, разкъсно
- контузна рана в областта на стернума и на лицето, които травми са му
причинили временно разстройство на здравето, опасно за живота; 2/ на Н.А.П. са причинени телесни увреждания,
изразяващи се във фрактура на лява хълбочна кост, обуславящи затруднение на
движението на цялото тяло, в резултат на което е последвала обективна
невъзможност да се грижи като майка за двете си пострадали при ПТП деца; 3/ на И.Н.Б.
са причинени черепно - мозъчна травма, мозъчно сътресение, контузия на гръдния
кош, придружена с фрактура на седмо ребро в ляво, обуславящи разстройство на
здравето, временно опасно за живота и 4/ на И.Н.Б. са причинени телесни
увреждания, изразяващи се черепно – мозъчна травма, придружена със счупване на
фронталната кост, разкъсно – контузна рана в областта на челото, обуславящи
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Ищците заявяват, че към
датата на пътно – транспортното произшествие л.а. марка „Рено“ с рег. № ******
е нямал активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което са предявили претенция за обезщетение на причинените им от злополуката
неимуществени вреди от Гаранционния Ф.. Същите обаче останали неудовлетворени
от определеният им от Ф.а размер, поради което молят съда да осъди на основание
чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ Гаранционния Ф. като предпочитан
ответник да им заплати обезщетение в
размер на по 65 000 лв. за всеки един от тях за претърпените от
възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, в резултат на претърпените травми и
увреждания, настъпили като последица на ПТП, предизвикано при управление на
МПС, от лице, чиято гражданска отговорност като автомобилист не е била обект на
застрахователно покритие по сключен договор за задължителна застраховка, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.06.2015г. до окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуалност
при условие, че бъда установена вината на водача на л.а. „Мазда“ застрахован
при ЗАД „А.“ към датата на ПТП, ищците претендират на основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ застрахователното дружество да им заплати обезщетение в размер на по 65 000 лв. за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта –
29.01.2011г. до окончателното им изплащане за причинените им от процесното ПТП неимуществени
вреди. Претендират разноски.
Предпочитаният ответник Г. Ф. оспорва
исковете по основание и размер. Сочи, че след проведена процедурата по чл.288,
ал.9 от КЗ /отм./ е изплатил на ищците посочените в исковата молба суми, като е
отчел 50 % съпричиняване от страна на всеки един от тях. Оспорва изложения от
ищците механизъм на ПТП като заявява, че той не се подкрепя от останалите
доказателства по делото. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от всеки един от пострадалите по отношение на собствените му
увреждания. Излага, че всяко от лицата е пътувало без да ползва задължителните
обезопасителни колани или системи за обезопасяване на деца, както и, че същите
са пътували в претоварен автомобил, тъй като при наличие на шест места в
процесния лек автомобил пътниците са били седем. Оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения. Претендира
сторени по делото разноски.
Евентуалният ответник З. „А.“ оспорва
изцяло предявените срещу него искове. Заявява, че исковете са основателни срещу
предпочитания ответник, тъй като процесното пътно – транспортно произшествие и
вредоносните последици от него са настъпили изцяло по вина на водача на л.а.
„Рено“ с рег. № ***. Оспорва изцяло
описания от ищците механизъм на ПТП. Твърди, че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача Х.Г.Н. управлявала застрахования
при него лек автомобил „Мазда“ с рег. № ******. Виновен за пътния инцидент бил
само водача на л.а. „Рено“ И.Б.Н., който навлязъл в насрещната лента за
движение на л.а. „Мазда“. Заявява, че няма причинно – следствена връзка между
действията на застрахования при него автомобил и настъпилите вредоносни
последици. Освен това сочи, че не е водено и не се води наказателно производство спрямо водача Х.Н..
Същата не е наказвана и за административно нарушение за процесното ПТП. В
условията на евентуалност ответникът е направил възражение за независимо
съизвършителство между водачите на двете процесни моторни превозни средства по
отношение на причинените на ищците травматични увреди, както и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите поради
неползване на предпазни колани и детски обезопасителни столчета.
Третите лица – помагачи на страната на
ответника Г. Ф. И.И.Б., Б.И.Б., С.И.Б. и С.И.П. не вземат становище по
исковете.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
От изготвената, приета и неоспорена от
страните по делото съдебна автотехническа експертиза се установи следният
механизъм на настъпване на пътно – транспортното произшествие: На 29.01.2011 г.
около 18:00 часа на главен път Е-79 км 321+990 пътя С. - К. е настъпило ПТП, с
участието на два леки автомобила „Мазда 2” с per. № ****** и „Рено Еспейс” с
per. № ***. Процесният
лек автомобил „Рено Еспейс" се е движел по пътя с посока гр. Б. към гр. С.
в дясната пътна лента със скорост на движение 60 км/ч. Преминавайки по десен
завой с голям радиус, в същото време в срещуположната посока и по пътната лента
за обратно движещите се автомобили се е движел процесния л.а.„Мазда“. Двата автомобила
са се движели в близост до единичната непрекъсната линия, разделяща двете пътни
ленти. И двата автомобила са били частично навлезли в пътната лента за
насрещното им движение. Реализирал се е удар. Лек автомобил „Рено Еспейс” с
предната си част челно, по - силно изразено в ляво се е ударил в предната челна
част на л.а. „Мазда“, по - силно
изразено в ляво. Двата автомобила след удара са се завъртели по посоки обратни
на часовниковата стрелка. З.ната част на л.а. „Рено Еспейс” се е завъртала надясно,
като автомобилът се е отклонил в дясно от посоката му на движение и се е качил
върху мантинелата, намираща се в дясно на пътя извън него. След удара л.а. „Мазда“
се е отклонил на дясно, като е напуснал платното за движение на дясно и се е
установил върху тревна площ от страни на пътя. Според вещото лице от техническа
гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на
л.а. „Рено“ с органите за управление на автомобила, който е навлязъл частично в
пътната лента за насрещно движение. Мястото на удара между двата леки
автомобила по широчина на платното за движение е на около 4,5 м вдясно от левия
край на платното за движение по посока на движението на л.а. „Мазда“ и по
дължина на платното за движение е на около 22 м след линията на ориентира по
посока движението на л.а. „Мазда“. Ударът е настъпил в пътната лента, по която
се е движел л.а. „Мазда“ близо до осевата линия. Скоростта на движение на лекият
автомобил „Рено” непосредствено преди настъпването на ПТП и удара е била около
62 км/ч, като опасната зона за спиране е около 46 м, а скоростта на движение на
лекият автомобил „Мазда” е била около 77 км/ч с опасната зона за спиране около
64 м. Според експертизата, преди настъпването на пътния инцидент двата
автомобила са се движели в десните пътни ленти за посоките им на движение. Към
момента на удара, който е настъпил в зоната на завоя, двата автомобила са се
доближили до централната осева линия на пътя. След настъпването на удара и
двата автомобила се е отклонили на дясно за посоката си на движение. Установи
се също така, че и двете МПС към момента на настъпване на ПТП са се движили в
завой и върху тях са действали центробежни сили, като за л.а. „Мазда“ - който
се е движел във външната лента, центробежната сила е в посока от ляво на дясно,
спрямо неговата посока на движение, т.е. към десния външния край на платното за
движение, а за л.а. „Рено“, който се движи във вътрешната лента, центробежната
сила е в посока от дясно на ляво, считано за неговата посока на движение т.е.
към средната разделителна линия. В с.з. от 18.02.2016г. вещото лице е заявило
категорично, че причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането от страна
на лекия автомобил „Рено“ частично в пътната лента на насрещно движещите се
автомобили около половин до един метър.
По делото е разпитан свидетеля К.И.
участвал в пътния инцидент от 29.01.2011г. Същият заявява, че се е возил на
предната седалка до шофьорското място на лекия автомобил „ Мазда“, управляван
от Х.Н.. Пътували от гр. С. за гр. Б., като преди гр. Д., на разклона за Б.Д.
се ударили челно в насрещен автомобил. Твърди, че колата, в която се е возил не
е напускала платното и, че пред тях не е имало друг автомобил, който да се
налага да изпреварват. Нямало е усложнени метеорологични условия, неравности и
пътният участък е бил добър.
От представената по делото медицинска
документация и изготвената, приета и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза се установява, че причина за настъпилите за ищците увреждания е
процесното ПТП, като същите са се получили от ударите на телата им в интериора
на купето при челния удар между двете МПС. На ищеца Н.Б.Н. са му причинени следните
травми, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота: черепно
– мозъчна травма с мозъчно сътресение, без данни за загуба на съзнание;
контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в областта на гръдната кост и
три разкъсно-контузни рани в областта на лицето. Налице е било временно
затруднение на движението на снагата за период около 3 седмици, поради
възникналите болки и страдания, с общ възстановителен период 20-30 дни при
липса на данни за усложнения. На пострадалата Н.А.П. е причинено счупване на
лява хълбочна кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, с общ възстановителен период 2-3 месеца, при първоначален постелен
режим, вертикализиране с 2 ПС-патерици и последваща рехабилитация. На И.Н.Б. му
е било причинено мозъчно сътресение /комоцио церебри / и контузия и охлузване
челно на главата /контузио регио фронталис капитис/. По съвкупност получените
травматични промени са причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с възстановителен период около 20-30 дни при липса
на усложнения. Пострадалата от ПТП И.Н.Б. е претърпяла следните увреждания:
контузия на мозъка, счупване на базата на черепа /средна ямка в дясно/, линеарна
фрактура на челната кост на черепа и разкъсно - контузна рана на челото. По
съвкупност увредите са причинили на ищцата разстройство на здравето временно
опасно за живота, с общ възстановителен период от 2-3 месеца при липса на
усложнения. Всички
пострадали са били диагностицирани, като им е била оказана по спешност първа
помощ в МБАЛ „Св. И. Рилски“- гр. Д., след което са били насочени за
продължение на лечението в УМБАЛСМ"Пирогов" ЕАД – гр. С..
От показанията на разпитания по делото
свидетел И.Н. се установява, че същият е роднина на пострадалите. Видял ги на
другия ден след катастрофата. Заявява, че брат му Н.Н. имал сътресение на
мозъка, като от преживения стрес получил и хепатит В. Съпругата на брат му
имала счупен таз, сътресение на мозъка и синини. Била около 40-50 дни на легло.
Плетениците му също били много зле. На И. й бил спукан черепа от пред и отЗ.,
което наложила да бъди оперирана и шита. И до днес изпитвала главоболие и страх
като се возила в автомобил. На всичките му роднини злополуката се отразила
негативно в емоционален аспект, като децата били водени и на психолог.
В настоящото производство, за да бъдат
успешно проведени предявените от ищците искове следва да бъдат установени
фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института
на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: деяние
(действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна
вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината
на дееца. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
29.01.2011г. е настъпило пътно – транспортно произшествие, вследствие на което
ищците са получили множество травми. Въз основа на установения механизъм на
настъпване на пътно – транспортното произшествие се обосновава изводът, че
основната причина за реализирането на пътния инцидент е поведението на водача И.Б.Н.,
управлявал лекия автомобил „Рено“, който се е движел в противоречие с
нормативните изисквания заложени в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл.
16, ал.1,т.1 ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне, а съгласно чл.25, ал. 2 ЗДвП
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Видно от заключението на автотехническата експертиза и
показанията на разпитания в тази връзка свидетел, водачът на процесното „Рено“
е допуснал настъпване на ПТП, тъй като не е могъл да овладее управляваният от
него автомобил. При навлизане в завой, същият не е предвидил действащите
центробежните сили и е допуснал автомобилът му да се отклони и да навлезе
частично в пътната лента за насрещно движение, в която точно в този момент се е
намирал друг автомобил и е последвал челен удар. Предвид изложеното, съдът
намира, за установени противоправността на поведението на водача на лекия
автомобил „Рено“, което е било в противоречие с предписаното в горецитираните
правила за движение от ЗДвП и представлява деликтно поведение, съгласно
изискванията на чл.45 от ЗЗД, причиняването на вредите – увреждане на здравето
на пострадалите ищци по това дело, вината на водача, пряката причинна връзка
между деянието на водача на увреждащото моторно превозно средство и настъпилите
общественоопасни последици – травматични увреждания на пострадалите като
елемент от извършения деликт.
За да бъде уважена предявената претенция
спрямо Г. Ф. като предпочитан ответник по делото обаче, следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 288 от КЗ /отм./. Съгласно чл. 288, ал. 1, т.
2, б.„а“ от КЗ /отм./ безвиновната отговорност на Г. Ф. за изплащане на
обезщетения на пострадали от пътно –
транспортното произшествие лица се ангажира, когато ПТП е настъпило на територията на Република България
и е причинено от водач на моторно превозно средство, който няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите т.е.
отговорността се свързва с настъпването на застрахователен риск, чието
осъществяване е застрахователното събитие. Застрахователното събитие е
настъпването на ПТП и зависимост от наличието на задължителна застраховка към
този момент, отговорността за заплащане на обезщетение е на застрахователя или
на Гаранционния Ф.. Правопораждащият факт е сбъдването на застрахователния риск
и оттук релевантността на наличието на застраховка към момента на събитието -
ПТП. По делото се установи от направена справка в Информационния център към Г. Ф.,
че лекият автомобил „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. № ****** към датата на ПТП
не е имал активно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът Г. Ф.
от своя страна не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи
обосновано предположение, че вина за процесното ПТП има водачът на лекият
автомобил „Мазда“, който е притежавал валидно сключена застраховка в ЗД „А.“ АД
и също е бил участник в пътния инцидент. С оглед на това, в случая ГФ не би
могъл да черпи и изгодни за себе си последици. Друго изискване посочено в
материалноправната норма на чл. 288 от КЗ /отм./ е вследствие на ПТП да са настъпили
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания.
Безспорно се установи, че именно в резултат на злополуката ищците са претърпели
различни травматични увреди. Освен виновно причиняване на ПТП за ангажиране
отговорността на Г. Ф. според нормата на чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ е необходимо
увреденото лице да е предявило претенцията си по административен ред пред Ф.а и
същият да не се е произнесъл в тримесечен срок от завеждането й, да е отказал
изплащане на обезщетение или увреденото лица да не е съгласно с размера на
обезщетението. По делото няма спор между ищците и Ф.а, че пострадалите са
предявили извънсъдебно претенцията си за изплащане на обезщетение пред
предпочитания ответник. От представено в настоящото производство писмо изх. №
24-01.402/01.10.2013 г. на Г. Ф. е видно, че пострадалите са подали молба до Ф.а
за изплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат
на процесното ПТП. Същият е одобрил претенциите им както следва: за Н.А.П. -
обезщетение в размер на 3 000 лв.; за Н.Б.Н. - обезщетение в размер на 2 000
лв., за И.Н.Б. – 4 000 лв. и за И.Н.Б. – 1 500 лв. При определяне размера на
тези обезщетения Ф.а е отчел 1/2 допринасяне за вредоносния резултат от страна
на всеки един от пострадалите.
С оглед на така изложеното, съдът
намира, че в случая са налице всички кумулативно дадените предпоставки,
заложени в разпоредбата на чл. 288 от КЗ /отм./, поради което и исковата
претенция срещу Ф.а като предпочитан ответник се явява основателна.
При така установеното съдът намира, че
по делото не бяха представени доказателства, от които да се направи заключение
за виновността на водача на другият автомобил – участник в процесното ПТП, от
което да следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователното
дружество, при което той е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което съдът намира, че не следва да разглежда предявените
от ищците искове срещу ЗАД „А.“ АД като евентуален ответник.
Безспорно се установи по делото, че всеки
един от ищците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които вреди са в пряка причинна връзка с виновното противоправно
деяние на водача на лекият автомобил „Рено“. Относно спорния между страните в
това производство въпрос за размера на дължимите обезщетения, както и дали е
налице съпричиняване от страна на пострадалите на вредоносния резултат, което
да бъде основание за намаляване на размера на отговорността съобразно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД съдът намира следното: Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник - пешеходец в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, Г. Ф. е направил възражение за съпричиняване
като се е позовал на факта, че всяко от лицата е пътувало без да ползва
задължителните обезопасителни колани или системи за обезопасяване на деца,
както и, че същите са пътували в претоварен автомобил, тъй като при наличие на
шест места в процесния лек автомобил пътниците са били седем. От заключенията на
автотехническата и съдебномедицинската експертизи се установи, че ищецът Н.Н.
се е возил на предната седалка, а майката Н.П. е седяла на задната дясна
седалка - втори ред, като е държала И.Б. на 2 г. в ръцете си, до нея отляво е
седял И.Б. - на 4 години. Въпреки, че фабрично автомобилът е бил снабден с
обезопасителни колани по делото няма обективни данни ищците-пасажери в
процесния автомобил „Рено" да са били с предпазни колани, съответно - детски
обезопасителни столчета. Ударът е бил челен с левите части на автомобилите и
последващо завъртане около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата
стрелка и възкачване отзад на „Реното“ върху страничната лява мантинела с
предна част към гр.Б.. Въз основа на получените наранявания, локализирани по
фронталната част на тялото, главата, гърдите, корема /дясна хълбочна кост/,
вещото лице е категорично, че пострадалите не са били с поставени обезопасителни
колани /обезопасителни столчета/ и са били в състояние на свободно придвижване
и блъскане в детайли от интериора на купето. Няма наранявания по телата на
ищците, характерни за поставен обезопасителен колан. В случая при
този челен удар телата са полетели хаотично и са се блъскали напред и наляво в купето,
в седалките, в предното стъкло и арматурното табло. Ако ищците са ползвали
колани и обезопасителни столчета при пътуване в процесния автомобил, каквото е
и императивното правило заложено в ЗДвП, уврежданията им са щели да бъдат в
много по-малка степен. Относно направеното възражение за съпричиняване от
гледна точка на това, че автомобилът е бил претоварен, съдът намира следното: По
данни от завода – производител местата предназначени за пътници в л.а. „Рено“,
модел „Еспейс“ в производство от 2003 г. са седем плюс мястото на водача. Към
момента на настъпването на ПТП има данни, че в процесния автомобил са пътували
четирима възрастни човека плюс пет деца - общо девет човека. Общото им тегло не
е надвишавало пределно допустимото за автомобила. В делото няма данни за
количеството товар, който е бил натоварен в автомобила. По тази причина не може
да се определи дали процесния автомобил „Рено“ към момента на настъпване на ПТП
е бил претоварен. Ако процесният автомобил към момента на настъпване на ПТП е
бил претоварен, то управлението му е било затруднено за водача, повече когато
се е движел по завои. Въз основа на така установеното по отношение на претовареността
на процесния автомобил, съдът намира, че независимо от килограмите, които може
да понесе дадено МПС, следва винаги да се има предвид, че щом броя на пътниците
надвишава фабричния брой на местата на даден автомобил, то следва при управлението
на такъв автомобил водачът му да бъде още по – внимателен и по прецизен,
особено и когато се движел в тъмната част на денонощието, в участък със завои. Ето
защо, преценявайки всички обстоятелствата по делото, съдът намира, че с
поведението си ищците сами са се поставили в условията на повишен риск и
опасност, поради което и направеното от ответника Г. Ф. възражение за
съпричиняване се явява основателно и е в размер на 50 % за всеки един от тях.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ГПК. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, продължителността на периода на лечение и възстановяване,
както и налице някакви последици за в бъдеще за здравето на пострадалите. С
оглед на тези критерии съдът намира, по размера на предявените искове следното:
По отношение на предявения от Н.Б.Н. иск
за сумата от 65 000 лв., следва да се има в предвид, че в резултат от ПТП
реализирано на 29.01.2011г. са му причинени следните травми довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота: черепно – мозъчна травма с мозъчно
сътресение, без данни за загуба на съзнание; контузия на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана в областта на гръдната кост и три разкъсно-контузни рани
в областта на лицето. Те са създали временно неудобство на пострадалия и затруднение
на движението на снагата му за период от около 3 седмици. Съдът като взе
предвид увредите, сравнително краткият период на лечение, младата възраст – 28 г.,
психичният стрес от преживяното, пълното възстановяване на пострадалия след
инцидента и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че размерът на
обезщетението от 9 000 лв. се явява подходящ. Следва да се отчете 50 % на
съпричиняване, както и изплатеното извънсъдебно обезщетение от 2000 лв. от Г. Ф.
намира, че в случая подходящото обезщетение е размер на 2 500 лв., като в
останалата част за разликата до пълния предявен размер от 65 000 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения от Н.А.П. иск
за сумата от 65 000 лв., съдът намира следното: На пострадалата са й били
причинено счупване на лява хълбочна кост довело до трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник, с общ възстановителен период 2-3 месеца, при
първоначален постелен режим, вертикализиране с 2 ПС-патерици и последваща
рехабилитация. Преценявайки тази травма, изживеният шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези
свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, невъзможността
за полагане на грижи спрямо двете си малолетни деца и младата възраст – 25г. и
при отчитане на 50 % съпричиняване, както и изплатеното извънсъдебно
обезщетение от 3 500 лв., съдът намира, че подходящото обезщетение на
причинените на пострадалата неимуществени вреди от ПТП е в размер на 4 000
лв., като в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 65 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявеният от И.Н.Б., действащ със
съгласието на своите законни представители и родители Н.П. и Н.Н. иск за сумата
от 65 000 лв., съдът намира, че с оглед причиненото му мозъчно сътресение
и контузия и охлузване челно на главата довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота с възстановителен период около 20-30 дни при липса
на усложнения и преживеният стрес подходящият размер на обезщетението за
причинените му вреди е в размер на 2 000 лв., като е отчетен процента на
съпричиняване и изплатеното от Г. Ф. обезщетение от 1 500 лв. В останалата
част за разликата до пълния предявен размер от 65 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявеният от И.Н.Б., действаща със
съгласието на своите законни представители и родители Н.П. и Н.Н. иск за сумата
от 65 000 лв. съдът намира следното: От процесното пътно – транспортно
произшествие на малолетното дете са му причинени контузия на мозъка, счупване
на базата на черепа /средна ямка в дясно/, линеарна фрактура на челната кост на
черепа и разкъсно - контузна рана на челото. С оглед на тези травматични
увреждания, които в своята съвкупност са причинили на пострадалата разстройство
на здравето временно опасно за живота, с общ възстановителен период от 2-3 месеца
при липса на усложнения, съдът намира, че размерът на обезщетението им следва
да бъда от 6 000 лв., като е отчетен процента на съпричиняване и
изплатеното от Г. Ф. обезщетение от 4 000 лв. В останалата част за разликата до
пълния предявен размер от 65 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на размера на горните
обезщетения настоящият съдебен състав е съобразил той да отговаря както на
принципа на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД, така и на социално –
икономическите условия на живот в страната.
Ответникът Г. Ф. е оспорил претенцията
за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на
подаване на исковата молба.
Съгласно нормата
на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./ ГФ дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът
за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението може да предяви
претенцията си по съдебен ред. При тълкуването системно на двете разпоредби и с
оглед на житейската справедливост следва изводът, че при произнасяне на Ф.а по
размера на обезщетението, с който увреденото лице не е съгласно и в случай на
определяне на по – голямо обезщетение по съдебен ред, то ГФ дължи обезщетение
за забава, тъй като не определеният от него размер не съответства на нанесените
вреди, и с което е станал повод за завеждане на делото, а оттам – дължи законна
лихва и разноски по делото. В случая, увредените лица са поискали присъждане на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2015г. Ето
защо, следва да се приеме, че такава се дължи от датата, от която е поискана, а
именно 18.06.2015г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
По отношение
на разноските.
С оглед на
предявеният материален интерес в общ размер на 260 000 лв., минималният
размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилото на чл.38 от ЗА вр.
чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения би бил
2 082, 50 лв. за всеки един по отделно.
В полза на
ответника Г. Ф., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 377,69 лв., както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл. 7, ал.
2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 895 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
В полза на
евентуалния ответник ЗАД„А.“ АД, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 2 620 лв. /вкл. депозити за вещи лица
и адвокатско възнаграждение/.
Ответникът Г.
Ф., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС сумата от 580 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на Н.Б.Н., ЕГН ********** на
основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата 2 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от черепно – мозъчна травма с мозъчно сътресение, контузия на гръдния
кош, разкъсно-контузна рана в областта на гръдната кост и три разкъсно-контузни
рани в областта на лицето, настъпили в резултат от пътно – транспортно
произшествие от 29.01.2011г. по вина на водача на „Рено Еспейс” с per. № *** И.Б.Н., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата по пълния предявен размер от 65 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.А.П., ЕГН **********
на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата 4 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
причинено счупване на лява хълбочна кост, довело до
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, настъпили в резултат
от пътно – транспортно произшествие от 29.01.2011г. по вина на водача на „Рено
Еспейс” с per. № *** И.Б.Н., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата по пълния предявен размер от 65 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Н.Б., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своите законни представители и родители Н.П.
и Н.Н., на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата 2 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причиненото
му мозъчно сътресение и контузия и охлузване челно на главата довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, настъпили в резултат от
пътно – транспортно произшествие от 29.01.2011г. по вина на водача на „Рено
Еспейс” с per. № *** И.Б.Н., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата по пълния предявен размер от 65 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Н.Б., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своите законни представители и родители
Н.П. и Н.Н., на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.“а“ КЗ /отм./ сумата 6 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени от контузия
на мозъка, счупване на базата на черепа /средна ямка в дясно/, линеарна
фрактура на челната кост на черепа и разкъсно - контузна рана на челото,
настъпили в резултат от пътно – транспортно произшествие от 29.01.2011г. по
вина на водача на „Рено Еспейс” с per. № *** И.Б.Н., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата по пълния предявен
размер от 65 000 лв.
ОСЪЖДА
Г. Ф.,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Н.Д., на основание чл. 38 ЗА сумата 464,56 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно на уважената част от исковете, дължимо при
осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
Н.Б.Н. ЕГН
**********, Н.А.П., ЕГН **********, И.Н.Б., ЕГН ********** и И.Н.Б., ЕГН **********, последните
двама действащи със съгласието на своите законни представители и родители Н.П.
и Н.Н. за заплатят на Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 377,69
лв. – разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения сумата 7 895 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 580 лв. - дължима държавна такса
по уважените срещу ответника искове.
ОСЪЖДА
Н.Б.Н. ЕГН
**********, Н.А.П., ЕГН **********, И.Н.Б., ЕГН ********** и И.Н.Б., ЕГН **********, последните
двама действащи със съгласието на своите законни представители и родители Н.П.
и Н.Н. да заплатят на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК **** на основание чл.78, ал.4 от ГПК сторени по делото разноски в размер на 2620 лв.
Решението е постановено при участието на
И.И.Б. ЕГН **********, Б.И.Б. ЕГН **********, С.И.Б., ЕГН: ********** и С.И.П.
ЕГН ********** като трети лица – помагачи на страната на ответника Г. Ф..
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: