Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1571 от 13.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1809 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 72/16.07.2020 г., постановено по НАХД № 17/2020 г. на Районен съд – Поморие, както следва: на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (той и ответник по касация), ул. „Шейново“ № 24, ет. 4 чрез старши юрисконсулт И. – Н. – процесуален представител и на „Интерхотел-Поморие“ АД, ЕИК ********* (той и ответник по касация), със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Пейо Яворов“ № 3, представлявано от Б.С.– управител.
С оспореното решение е изменено Наказателно постановление № 02-0002691/07.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), „Интерхотел-Поморие“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, като санкцията е намалена до размер от 100 лева.
Административнонаказващият орган оспорва решението с доводи за неправилно приложение на закона, като се твърди, че установеното нарушение не отговаря на критериите за маловажен случай. В съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея, като претендира отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Иска присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
„Интерхотел-Поморие“ АД оспорва първоинстанционното съдебно решение с доводи неправилност – счита, че са налице основания за пълна отмяна на обжалваното наказателно постановление. Иска от съда посоченото съдебно решение да бъде отменено. При условия на алтернативност, ако касационният съд счете, че не са налице данни за отмяна на наложената глоба в размер на 100 лева, изразява становище относно неоснователността на касационната жалба, подадена от административнонаказващия орган. В съдебно заседание не се представлява, ангажира писмена молба по хода на делото.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно
решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В
подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства от нито един от касационните
жалбоподатели..
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби и иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по жалба на „Интерхотел-Поморие“ АД против Наказателно постановление № 02-0002691/07.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас. Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е осигурило непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на А.И.Ч., на длъжност барман, работила в стопанисвания от дружеството хотел „Интерхотел-Поморие“, находящ се на адрес гр. Поморие, ул. „Пейо Яворов“ № 3 в периода от 28.05.2019 г. до 06.06.2019 г. - десет последователни дни без почивка, включително в седмицата от 28.05.2019 г. до 03.06.2019 г., в условията на въведено със Заповед № 81А/15.05.2019 г. сумирано изчисляване на работното време.
За да измени оспореното наказателно постановление, първата инстанция е приела, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ, тъй като периода, в който лицето е работило без почивка е незначителен, поради което е намалил размера на наложената санкция на 100 лева.
Касационните жалба са подадени в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма
и реквизити, поради което са процесуално
допустими.
Решението на Районен съд – Поморие е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Касационният съдебен състав ще изложи мотиви за всяка от касационните жалби поотделно:
Относно касационната
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас
Този касационен жалбоподател оспорва атакуваното решение на Районен съд – Поморие с доводи за неправилно приложение на института на маловажния случай, специално регламентиран в чл. 415в, ал. 1 от КТ. В жалбата се сочи, че съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време работодателят следва да осигури на работника непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа. Неизпълнението на това изискване спрямо Чернилова е безспорно доказано на база графиците, представени от самото дружество. Нормата на Кодекса на труда се отнася до всяко лице, което има качеството на работник/служител и полага труд по трудов договор. Мотивът в първоинстанционното решение, че не се установява такова нарушение да е налице и за други работещи лица при жалбоподателя, както и че през остатъка от месеца не се установява да е допуснат същият или някой друг от работниците да работи без осигурена междуседмична почивка е неотносим към важността или маловажността на нарушението. Гарантирането на правото на труд и правото на почивка на всеки работник/служел са права, закрепени не само в Кодекса на труда, но и Конституцията на Република България. Без значение е с колко време се надвишава седмичния период, работодателят е длъжен да изпълни законоустановеното си задължение да осигури необходимата почивка на работника.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, първата инстанция е постановила неправилно решение, което следва да се отмени и едновременно с това да се потвърди процесното наказателно постановление.
Относно касационната
жалба на „Интерхотел-Поморие“ АД
Разгледана по същество е неоснователна.
Касационният съд не приема за основателни изложените в жалбата на дружеството възражения. Свидетелските показания в случая макар и относими, не могат да бъдат ценени, тъй като самият работодател е представил писмени доказателства – графици за работното време, на база на които е установено нарушението. Липсват каквито и да са доказателства, че представените графици са изготвяни допълнително.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. Съдът намира следното във връзка с направеното искане:
Съгласно чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс „Касационно производство“. От друга страна, в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е указано, че съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 72/16.07.2020 г., постановено по НАХД № 17/ 2020 г. на Районен съд – Поморие
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002691/07.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Интерхотел-Поморие“ АД, ЕИК ********* (той и ответник по
касация), със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Пейо Яворов“ №
3, представлявано от Б.С.– управител против
Наказателно постановление № 02-0002691/07.01.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас
ОСЪЖДА „Интерхотел-Поморие“ АД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.