№ 1180
гр. Бургас, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501525 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адвокат
Иван Танев от БАК с адрес: гр. Бургас, ул. „Македония“ №61-63, партер, офис
1, като особен процесуален представител на ответниците Г. Я. В., ЕГН
**********, и И. Я. В., ЕГН **********, против Решение №1438 от
28.06.2023г., постановено по гр.дело №6013/2022 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което съдът е приел за установено по отношение на страните, че в
полза на въззиваемия – ищец „Топлофикация – Бургас“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано
от изпълнителния директор Христо Илиев, против въззиваемите съществуват
вземания за следните суми, дължими от тях разделно: 688,93 лв. главница за
доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление и
сградни инсталации, както и за предоставена услуга за отчет на дялово
разпределение за периода – м. февруари 2020 г . март 2022 г.; 82,44 лв. –
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от
16.06.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.05.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1990/27.06.2022 г.
1
по ч.гр.д. №3371/2022 г. по описа на БРС, поправена с разпореждане №
6873/28.06.2023 г., като е отхвърлил акцесорните искове за горницата над
82,44 лв. до пълния размер от 87,31 лв. за мораторна лихва върху главниците
за топлинна енергия за периода от 09.04.2020 г. до 15.06.2020 г. и върху
главниците за услуга за отчет за дялово разпределение. Осъдил е
въззивниците да заплатят сумата от 792 лв. – разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват
въззивниците, които считат същото за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда за
отмяна на решението досежно уважените предявени искове и отхвърляне на
исковите претенции на въззиваемото дружество като неоснователни и
недоказани. Излагат съображения. Оспорват обстоятелството, че същите са
собственици на процесния недвижим имот в ж.к. „Славейков“; считат, че
неправилно дружеството не е съставило изравнителни сметки по чл.154,
изречение 2 от ЗЕ. По отношение на приетата от съда съдебно-техническа
експертиза считат, че вещото лице се е позовало на данни посочени от
„Топлофикация – Бургас“, които не са проверени от експерта И.саят т.н.
индивидуални сметки за разпределение на топлинна енергия. В този смисъл,
обосновават тезата, че поради липсата на издаване на фактури по които
въззивниците следва да заплатят изразходваната топлоенергия, което е по
вина на дружеството, районния съд е стигнал до извода, че въззивниците са
изпаднали в забава.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат Милена Ангелова от БАК, процесуален представител на
„Топлофикация – Бургас“ АД, ЕИК **********, представлявано от
изпълнителния директор Христо Илиев, с който оспорва подадената въззивна
жалба. На първо място счита, че жалбата е недопустима, тъй като
въззивниците не са участвалИ.то страна в първоинстанционното
производство и нямат правен интерес от водене на въззивното производство.
Оспорват се изложените оплаквания от въззивниците с отговора на
въззивната жалба. Позовава се на обстоятелството, че топлинната енергия е
отчитана ежемесечно, което изключва съставянето на изравнителни сметки.
Счита, че заключението на вещото лице е установило законосъобразното
приложение на действащата нормативна уредба. Позовава се на Общите
2
условия на дружеството, като моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалвания съдебен акт. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Бургас е разгледал искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.318, ал.2, чл.288 от ТЗ и чл.200, във вр. с чл.79, ал.1,
предл.първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства И.то
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено от
въззивника против Г. Я. В. ЕГН: ********** и И. Я. В. ЕГН **********
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Със
заповед № 1990/27.06.2022 г. на БРС по ч.гр.д. №3371/2022 г. съдът е
разпоредил длъжниците да платят на „Топлофикация“ ЕАД сумата от 688,93
лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена
топлоенергия през периода м.февруари 2020 – м.март 2022 г. в имот находящ
се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.34, вх.4, ет.1, ап.ляв, сумата от 87,31 лв.,
представляваща сборна мораторна лихва върху главницата, дължима в
периода от 01.04.2022 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2022 г. до изплащане на задължението, както и
сумата от 125 лв. – разноски по делото. Видно от представените по делото
доказателства, въззивниците не са намерени на постоянния си и настоящ
адрес, поради което съдът е указал на въззиваемото дружество в едномесечен
срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането по
цитираната по-горе заповед. В изпълнение на дадените указания кредиторът е
предявил вземането срещу длъжниците.
При разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция съдът е
събрал писмени доказателства, изслушал е съдебно-техническа експертиза от
инж. Жулиета Едрева и е постановил решение с мотивите на което
настоящата съдебна инстанция изразява съгласие и на основание чл.272 от
3
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд. Счел е, че от
представените писмени доказателства се установява правото на собственост
на въззивниците върху процесния недвижим имот, който последните са
придобили по наследство от родителите си Я. Г. В., починал на 27.06.1985 г. и
И. И. В.а, починала на 21.03.2012 г., и тъй като претенцията обхваща периода
февруари 2020 г. – март 2022 г., то въззивниците са тези, които в качеството
си на съсобственици на имота следва да отговарят за предявената претенция.
Изложил е четири предпоставки, наличието на които обуславя основателност
на претенцията.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, касаещи правото на
собственост на въззивниците върху процесния недвижим имот, както и
несъобразяване на районния съд с изложеното от вещото лице по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително и
обстоятелството, че вещото лице не се е запознало с издадените на
въззивниците фактури и същите липсват по делото. В отговора на въззивната
жалба въззиваемото дружество счита, че въззивната жалба е недопустима, тъй
като тя е подадена от лица които не са участвалИ.то страна в
първоинстанционното производство, поради което за тях не е налице
процесуална легитимация и липсва правен интерес за водене на настоящото
дело. Настоящата съдебна инстанция намира направеното възражение за
неоснователно, въззивниците чрез назначения им особен представител са
участвали в производството по делото и с оглед резултата от същото имат
правен интерес да обжалват решението на БРС. Нещо повече, процесуалният
им представител може да подаде въззивна жалба и да не внесе държавна
такса, но това обстоятелство не е пречка за разглеждане на делото.
Що се отнася до направеното от въззивниците възражение за това, че
липсват доказателства, че последните са собственици на процесния недвижим
имот, съдът намира, че от представените справки от Службата по вписвания и
приложеното удостоверение за наследници се установява, че въззивниците са
собственици при равни квоти от ½ ид.част върху процесния недвижим имот,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.34, вх.4, ет.1, ап.ляв. Съдът не
следва да коментира представения договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти по силата на който
И. В.а е закупила същия, тъй като цитирания договор е несвоевременно
представен и по отношение на него действа преклузията на чл.266, ал.1 от
4
ГПК. В този смисъл, направеното възражение от въззивниците, досежно
правото на собственост, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда –етажна собственост, присъединена към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Въззиваемото дружество е представило
Общи условия за продажба на топлинна енергия от дружеството на
потребители в гр. Бургас, които са приети с решение по протокол № 01-10-
2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация“ – Бургас
ЕАД, които са одобрени с решение на ДКЕВР на основание чл.150 ал.1 от ЗЕ
и съответно публикувани в два всекидневника. Същите са задължителни в
отношенията между „Топлофикация“ и нейните клиенти. По силата на
осъщественото наследяване на недвижимия имот, въззивниците са
потребители на топлинна енергия.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, при извършена проверка за документацията за
потреблението на топлинна енергия и извършена справка в счетоводството на
„Топлофикация-Бургас“ и при топлинния счетоводител на „Топлофикация-
Бургас, е установено, че топлинния счетоводител е отчитал ежемесечно
водомерите за топла вода в отделните имоти в сградата – етажна собственост.
Според заключението в жилището на въззивниците за обследвания период е
имало 3 радиатора в три стаи, щранг-лира в банята и един водомер за топла
вода. Начислена е топлинна енергия за отопляем обем 117 куб.м. За
процесният период трите радиатора са били затапени и е начислявана
топлинна енергия за от щранг-лира в банята за отопляем обем от 8 кв.м. За
месеците март, април и май 2020 г. е начислявана топлинна енергия за БГВ
съответно по 2 куб.м. за първия месец и по 1 куб.м. - за останалите два
месеца. След този момент не е начислявана топлинна енергия, тъй като
отклонението за топла вода е било затапено. Вещото лице е констатирано, че
няма служебни начисления поради неосигурен достъп до апартамента за
процесния период. Констатирано е, че няма изравняване на сметките на
потребителите, тъй като отчитането е било за всеки месец. Вещото лице е
посочило, че претендираните суми са коректно посочени и отговарят на
претенцията. Според експерта разпределението на доставената топлинна
5
енергия за апартамента през процесния период е правилно определена, при
спазване на действащите нормативни разпоредби, включително в случаите на
неосигурен достъп за отчет по чл.61 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването.
В този смисъл, експертизата не е установила несъответствие при
разпределената топлинна енергия, както и по отношение на цената на
топлинната енергия, която съответства на утвърдената цена по решенията на
ДКЕВР.
Оплакването във въззивната жалба за това, че районният съд не е дал
отговор на релевираните в отговора на исковата молба възражения относно
несъставянето от ищеца на изравнителни сметки по чл.154, изр.второ от ЗЕ е
неоснователно с оглед на обстоятелството, че отчитането на топлоенергията е
ставало всеки месец. Обстоятелството, че в съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че описаните в заключението фактури не са налични по делото и тя
собствено не ги е видяла, на практика не отговаря на истината. Това е така,
тъй като вещото лице е посочило дословно, че „По т.1, на стр.3 от
заключението тези фактури, които съм описала се издават всеки месец. Те не
са налични по делото. Има такива издадени. Те не са като другите фактури,
издават се автоматично. В таблицата която е дадена са изписани номерата на
фактурите, но аз не съм ги видяла лично.“ От това изявление не може да се
направи извод, че такива фактури не са били издавани, нещо повече самото
заключение на вещото лице не е било оспорено от въззивниците в съдебното
заседание в което е било прието, поради което съдът намира изложеното във
въззивната жалба оплакване за неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира ,че по делото се установи
обстоятелството, че между страните съществува облигационно
правоотношение, безспорно е, че през процесния период въззиваемите са
получавали топлинна енергия на съобразена с решението на ДКЕВР цена. От
друга страна няма доказателства за това, че въззивниците са извършили
плащане на претендираните суми. Съгласно общите условия и разпоредбите
на ЗЕ, последните са изпаднали в забава поради което дължат претендираните
суми.
При това положение съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му. С оглед резултата по
6
делото на въззиваемото дружество се дължи сумата от 400 лева – депозит за
назначен особен представител, която следва да бъде платена от въззивниците.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1438 от 28.06.2023г., постановено по
гр.дело №6013/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Г. Я. В., ЕГН: ********** и И. Я. В., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Македония“ №61-63, партер, офис 1, чрез
адвокат Иван Танев – особен представител, да заплатят на „Топлофикация –
Бургас“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово, представлявано от изпълнителния директор Христо
Илиев, сумата от 400 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7