№ 12722
гр. С., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110122365 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу В. К. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 3 338,97 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.11.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата, 542,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 12.11.2021 г., 29,83 лв.
– стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 30.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,97 лв. – мораторна лихва
за периода 01.12.2018 г. – 12.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68610/2021 г., по
описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи се, че за процесните периоди са действали общите
условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 45
дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Навеждат се доводи, че след изтичане на определените съгласно общите условия
срокове за плащане, ответникът е изпаднал в забава. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Н. И.“ О., съобразно сключения между това дружество и сградата
1
в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Ищецът моли да бъде установено спрямо ответника, че
дължи процесните суми. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е релевирал възражение за
изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г., собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
2
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. е прието, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
От представеното на л. 16 копие на Заповед от 18.06.2006г., на кмета на
Столична община, район „Л.“ се установява, че ответникът В. К. е пренастанен в
процесното жилище, представляващо ап. № ** находящ се в гр. С., /АДРЕС/, за който е
отреден абонатен № .... Обстоятелството, че процесният апартамент е предоставен под
наем на ответника от Столична община, р-н „Л.“ се потвърждава и от приложените на
л. 18 и л. 19 копия на писма изпратени до ищцовото дружество.
Видно от приложеното на л. 14 копие на заявление – декларация, ответникът В.
К. е депозирал пред ищцовото дружество искане да му бъде открита партида, съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищеца, за
процесния апартамент. Видно от приложеното на л. 15 копие на декларация В. К. е
декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди. Заявлението представлява по
своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е приел предложението на
ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т.
1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани, респ. не са събрани други
доказателства, от които да може да се направи извод, че възникналата по силата на
индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия облигационна
връзка между страните е била прекратена
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът
е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия, в качеството му на наемател на
жилището, който е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през исковия период, елемент от фактическия състав на заявената претенция, който не
се оспорва от ответника К..
Ответникът не оспорва и следните факти и обстоятелства, а именно, че през
исковия период процесното жилище, представляващо ап. № ** находящ се в гр. С.,
/АДРЕС/, за който е отреден абонатен № ..., е било топлофицирано, че сградата, в която
3
се намира топлоснабдения имот е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
през исковия период е доставена топлинна енергия в количество и качество, посочено
в исковата молба на стойност 3338.97лв., че ответникът е в забава в заплащането на
доставената топлинна енергия, респективно дължи мораторна лихва в размер на
542.78лв. за периода 15.09.2019г. – 12.11.2021г., че е извършена услуга дялово
разпределение на стойност 29.83лв. – за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., че
евентуално дължимият се размер на мораторната лихва върху дяловото разпределение
за процесния период е 5.97лв., както и че за тези суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68610/2021г., по описа
на СРС, IIIГО, 180ти състав.
Изложеното обуславя извода за основателност на претенциите, респективно
следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 30.11.2021г.,
респективно всички вземания станали изискуеми преди 30.11.2018г., са погасени по
давност. С оглед изложеното погасени по давност в случая са вземанията за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода м.05.2018г. – м.09.2018г. вкл.
За останалата част от периода м.10.2018г. – м.04.2020г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, непогасената част на претенцията за доставена
топлинна енергия е в размер на 3127.68лв., а размерът на възнаграждението за
извършена услуга дялово разпределение е 29.83лв.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
претенцията за топлинна енергия, като същата следва да бъде уважена до размера от
4
3127.68лв. – за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., като над тази сума до максимално
претендирания размер от 3338.97лв. или за разликата от 211.29лв. искът се явява
неоснователен.
Искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен, доколкото за
периода м.10.2018г. – м.04.2020г., стойността на услугата дялово разпределение е в
размер на 29.93лв., за каквато сума е заявена и исковата претенция.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая ответникът е в забава, считано
от 16.12.2018г. Видно от заключението на вещото лице дължимата се мораторна лихва
за исковия период 15.09.2019г. – 12.11.2021г., върху задължението за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м.04.2020г. е 509.32лв., за
която част акцесорната претенция следва да бъде уважена, като над тази сума, до
максимално предявения размер от 542.78лв. или за разликата от 33.46лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 5.97лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределение разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 3917.55лв., уважената част е в размер на
3666.93лв., респективно отхвърлената част е в размер на 250.62лв.
На ищеца следва да се признаят разноски както следва: 78.35лв. – държавна
такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 205.21лв. – държавна такса в исковото производство,
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 700.00лв. –
депозит за вещи лица по допуснатите експертизи или общо разноски в размер на
1133.56лв.
С оглед уважената част на заявените претенции, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
1061.04лв.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат с оглед отхвърлената
част на исковете, доколкото искане в тази насока не е формулирано, нито се
ангажирани доказателства за сторени разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 4** ал. 1 ГПК, че В. К. К.,
5
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 3127.68лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., за имот с абонатен
№ ..., представляващ ап. № ** находящ се в гр. С., /АДРЕС/, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2021г. до окончателно
изплащане на сумата, 509.32лв. – мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 12.11.2021г. и 29.93лв. – стойността на
услуга дялово разпределение за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 68610/2021г., по описа на СРС,IIIГО,
180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЯ ИСКА за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, в частта, за сумата от 211.29лв. – за периода м.05.2018г. – м.09.2018г. вкл.,
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – в частта, за сумата от 33.46лв., мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД –за сумата от 5.97лв. мораторна лихва върху стойността на
дяловото разпределение за периода 01.12.2018г. – 12.11.2021г., една част като
погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, разноски в размер на 1061.04лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Н. И.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6