Определение по дело №113/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 90/20.07.2012 г., постановено по гр.д. № 708/2011 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на извлечение от сметка *824134 за периода от 01.03.2005 г. до 01.03.2006 г. на името на Ц. К. К., ведно с превода, който е представен, извлечение от ежедневно банкиране за периода до 05.07.2005 г. на кредитна сметка на Банка Монреал, чекинг сметка *-145 на името на Я. П., ведно с приложение, продължение от състояние на сметка от Банка Монреал *-145, извлечение от ежедневно банкиране от 04.08.2006 г. по сметка *-145 на ВМО Банка Монреал на името на Я. П. и продължение по същата сметка и извлечение на името на Ц. К. К. за периода от 01.03.2005 г. до 01.03.2006 г. по сметка *664013 на БДСК-Кърджали, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж от 29.01.2005 г. между “А. х.” ООД и П. Г. П. и депозитна разписка от 29.01.2005 г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж от 29.01.2005 г. между “А. х.” О. – гр.С. и Ц. К. К.. Със същото решение са отхвърлени предявените от И. П. Б. против Я. Г. П. искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 968.71 лв. – глаÔница, представляваща левовата равностойност на дадена му в заем сума от 7 188.80 канадски долара, както и за заплащане на сумата от 3 537.02 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.06.2008 г. до 02.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани. В полза на ответника са присъдени разноски в размер на 851.80 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката И. П. Б., която го обжалва чрез процесуалния си представител като необосновано – постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и установените по делото факти. В жалбата се излагат съображения за доказаност на твърдения от ищеца договор за заем, съгласно който на ответника била преведена сумата от 9 968.71 лв., равняваща се на 7 188.80 лв. Установено било от показанията на разпитаните свидетели, че след завръщането си в България през месец декември 2006 г. ответникът в присъствието на свидетели и ищеца потвърдил договореното между страните, респ. даването и получаването на сумата, както и задължението му да върне сумата до 31.05.2008 г. Твърди се, че показанията на свидетелите В. Д. и П. П. следвало да бъдат кредитирани, а за втория свидетел и поради допустимостта им на основание чл.164, т.3 от ГПК предвид роднинството му с ответника. Свидетелят П. П. не бил заинтересован, тъй като бракът му с ищцата бил прекратен и в житейски план следвало да бъде отрицателно настроен спрямо бившата си съпруга. Показанията си този свидетел следвало да се кредитират тъй като той установявал неизгодни за своя брат – ответника, факти. Сочи се, че тезата на ответника за даден от него заем останала недоказана, а показанията на свидетелите Т. К. и К. П. били ирелевантни, тъй като същите не били преки очевидци на давани от в заем пари на П. П.. От извлеченията от банкови сметки се установило, че ответникът превеждал пари на майка си Ц. К., но не и на ищцата или на бившия й съпруг. Не били установени датата, мястото и сумата на такъв заем. Необоснован бил изводът на съда, че тезата на ответника се доказвала от основанията, посочено в документа за банков превод – “семейна помощ”. Това основание кореспондирало с твърденията на ищцата, тъй като заемът бил предоставен на член от семейството в по-широк смисъл – бивш девер на ищцата, а заем се предоставяло при недостиг на парични средства, когато била необходима финансова помощ. Доводите и доказателствата на ответника били ирелевантни за спора. Неотносими били и представените протоколи от разпити на свидетели по различни граждански и наказателни дела, тъй като не била проверена тяхната достоверност, същите не можели да се свържат с обстоятелствата по делото и не били задължителни за съда поради факта, че не се ползували със задължителна сила. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като му присъди направените разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивницата представя писмена молба, в която поддържа жалбата си и излага съображения за допуснати нарушения на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като съдът допуснал гласни доказателства, което били недопустими за установяване на договорно отношение в размер над 5000 лв., а страните по делото не се намирали в роднинство по сватовство до втора степен. Обжалваното решение на Кърджалийския район съд било постановено и в нарушение на чл.76, ал.4 от СК, тъй като в случая се касаело за отношения между девер и снаха, като степента на родство по сватовство се получавала от сбора на степените на родство между единия съпруг и неговите роднини. Твърди се също, че родството по сватовство се прекратявало с прекратяването на брака, за което съществувало писмено доказателство.

Въззиваемият Я. Г. П. оспорва въззивната жалба лично и в представено писмено становище. От показанията на свидетелите Краева и Петков се установявало, че ответникът дал в заем на ищцата и бившият й съпруг сумата от 10 000 лв., която била предадена на последните от неговата майка. Излагат се съображения за относимост на представените по делото писмени доказателства по наказателни дела, в които се съдържали неизгодни за ищцата изявления. Твърди се, че посочените от въззивницата свидетели не установявали релевираните в исковата молба факти. Моли съда да потвърди обжалваното решение на КърджалиÚския районен съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на дадена в заем сума от 9 968.71 лв. и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време (мораторна лихва) в размер на 3 537.02 лв. В исковата молба ищцата сочи, че сумата от 9 968.71 лв., равняваща се на 7 188.80 канадски долара, представлява заем, който предоставила на ответника. Ответникът в отговора си излага съображения, че не е получавал претендираната сума в заем, а същата представлява върнат от ищцата и бившият й съпруг заям, предоставен им от него.

Не се спори от страните, че процесната сума в размер на 9 968.71 лв., равняваща се на 7 188.80 канадски долара, е била преведена от ищцата на ответника чрез банков превод на 04.06.2006 г. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява, че тази сума представлява заем, който ищцата предоставила на ответника. Така, в исковата молба се твърди, че след като ответника се завърнал в страната през месец декември 2006 г. в присъствието на свидетели същият потвърдил даването и получаването на претендираната сума и задължението му да върне заема до 31.05.2008 г. Свидетелят П. П. – брат на ответника и бивш съпруг на ищцата, посочва, че през 2006 г. се срещнал с Я. П. в кафе “Е.”, собственост на свидетеля И. Т., като в негово присъствие заявил, че уговорката за връщането на парите ще бъде спазена. Същевременно свидетелят И. Т. отрича да се е срещал с И. Б., Я. П., П. П. и свидетеля В. П., като сочи, че не знае кой на кого давал пари. Твърди също, че такава среща не се е състояла в неговото заведение и не е виждал Я. П. да го посещава. Разбира се, свидетелят В. П. твърди, че се е състояла такава среща, на която са присъствали той, П. П., Я. П., И. Б. и една нейна приятелка, както и И. Т., но от друга страна свидетелят П. П. не посочва, че на тази среща е присъствал свидетеля В. П.. Ето защо показанията на тези двама свидетели - П. П. и В. П., са противоречиви и нелогични и се опровергават както сами по себе си, така и от показанията на свидетеля И. Т. Освен това свидетелят П. П. е заинтересован от изхода на делото, тъй като същият е бил подсъдим по наказателно дело, образувано по сигнал на своя брат – ответника Я. П., както и предвид спорът помежду им относно недвижим имот в к.к. “Слънчев бряг”. В тази връзка изложеният във въззивната жалба довод за допуснато нарушение на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е неоснователен. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля П. П. не поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, а поради това, че същите се опровергават от показанията на свидетеля Иван Тончев, както и предвид особените му отношения с ищцата. На следващо място от показанията на свидетелите Т. К. и К. П. се установява, че Я. П. е дал заем на брат си П. П. и съпругата му И. Б. в размер на 10 000 лв., които са им били необходими във връзка със закупения от тях апартамент. Показанията на тези свидетели са логични и непротиворечиви, поради което обосновано са били кредитирани от първоинстанционния съд. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че показанията на тези свидетели не следвало да се приемат тъй като същите не били присъствали на предаването на парите от Ц. К. на П. П. и И. Б.. Житейски нелогично е присъствието на тези свидетели при предаването на пари от майката на ответника - Ц. К. на сина си П. П. и И. Б., но пък съвсем логични са показанията на свидетелката Т. К., която сочи, че за предаването на парите е научила от сестра си Ц. К.. Нещо повече, тази свидетелка заявява, че е присъствала на разговори между Ц. К. и П. П., на които майката на свидетеля му е казвала да си върнат парите на Я.. В подкрепа на показанията на свидетелите Т. К. и К. П. е и представеното извлечение от банковата сметка на Ц. К. (л.28 и 29 от 708/2011 г. по описа на РС – Кърджали) видно от което на 29.06.2005 г. Я. П. е изпратил на майка си сумата от 11 484 лв. и на същия ден Ц. К. е изтеглила сума‗а от 10 100 лв.

Твърденията на ищцата за предоставен от нея заем на ответника се опровергават и от изявленията на И. Б., дадени от нея като свидетел по НОХД № 226/2008 г. по описа на РС – Несебър (л.240 от гр.д. № 708/2011 г. по описа на РС – Кърджали), където същата посочва, че банковият превод от 10 000 лв., който изпратила на Я. П. е бил по повод “приказките, които чух, че видите ли той изплащал кредита на майка си и ние сме го обременявали по този начин......По мои груби сметки си направих заключение и лично аз му изпратих парите”. В тези изявления ищцата не твърди, че сумата от 10 000 лв. е заем, която тя е дала на ответника по негово искане, а описва съвсем различни отношения между страните. Показанията на ищцата са дадени от нея като свидетел по наказателно дело, но същите представляват извънсъдебни изявления на ищеца по настоящото дело, в които се сочат неизгодни за страната факти и обстоятелства, поради което следва да бъдат ценени, а изложените в този смисъл доводи във възивната жалба са неоснователни.

Що се отнася до изложения във въззивната жалба довод, че в документа за банков превод на процесната сума е посочено, че същата представлява “семейна помощ”, то следва да се посочи, че точният израз е “семейна подкрепа”, а не “семейна помощ”. От този израз, обаче не може да се направи недвусмислен извод, че се касае за предоставен договор за заем, още повече, че посоченото извлечение представлява суифт-съобщение, а не документ, съставен от вносителя на сумата. Впрочем, в представеното удостоверение изх. № 10-10-01-1819/30.03.2010 г., изд. от Финансов център на “Банка ДСК” ЕАД – Г. не е посочено основанието на което е преведена процесната сума, поради което не може да се направи извод, че се касае за предоставена сума в заем.

Като е достигнал до такива правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/20.07.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 708 по описа за 2011 г. на същия съд.

ОСЪЖДА И. П. Б. от Г., с ЕГН * да заплати на Я. Г. П. от Г., Б.Б. № *, вх.”А”, .5, ап.18, с ЕГН * направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.