№ 3685
гр. С., 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20231110130799 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника К. Т. С., чрез адв. Б., с която се иска допълване
на Определение № 40803 от 15.11.2023г., с което съдът е обезсилил Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 30799/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав.
В молбата се поддържа, че съдебният състав е пропуснал да се произнесе в частта за
разноските, претендирани от длъжника още с възражението по чл. 414 ГПК. Ето защо моли
съда да допълни определението от 15.11.2023 г. в частта за разноските.
В указания от съда срок е постъпил отговор на молбата от заявителя „Софийска вода“
АД, чрез юрк. Лазарова, в който е посочено, че искането на длъжника е неоснователно,
евентуално релевира възражение за прекомерност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 с-в , след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на молителя и заявителя, както и след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска допълване на определението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на
заинтересованата страна. В разглеждания случай длъжникът е релевирал своевременно
искане за присъждане на разноски, по което съдът дължи произнасяне.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги
1
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл
задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Следователно, ако заповедта за изпълнение бъде обезсилена, след като е депозирано
възражение по чл. 414 ГПК, се предполага, че заявителят неоснователно е заставил
длъжника да направи разноски по делото. В този случай длъжникът има право на разноски
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им.
Упражняването на това право не е постановено в зависимост от представянето на списък на
разноските по чл. 80 ГПК /арг. чл. 80, изр. 2 ГПК/.
В частност искането за присъждане на разноски е релевирано още с възражението по
чл. 414 ГПК, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът приема за основателно релевираното от процесуалния представител на
заявителя възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,
претендирано от процесуалния представител на длъжника в заповедното производство, като
аргументите за това са следните:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково
производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл.
414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право
на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по
ч.т.д.№ 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на 800 лв., означава да се приравни по
сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и
явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени
от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в състезателно
исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
2
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лв. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че размерът на минималното
адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на възражение по чл.
414 от ГПК възлиза на сумата от 200 лв. (в този смисъл са Определение № 12475 от
19.10.2023 г. по ч.гр.д № 11537/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-1-Л състав, Определение №
3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение
№ 2530 от 23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – „Е“ въззивен състав,
Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915
от 03.02.2020 г. по гр.д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г.
по в.гр.д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. №
13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.гр.д. № 597/2021 г. по
описа на Софийски окръжен съд). В горния смисъл е и преобладаващата съдебна практика в
страната - Решение № 887 от 16.10.2019 г. по т.д. № 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна;
Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т.д. № 1369/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора;
Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна;
Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 860/2016 г. на Окръжен съд – Варна;
Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик;
Определение № 260258 от 28.07.2020 г. по в.ч.т.д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна;
Определение № 260214 от 23.07.2020 г. по в.ч.т.д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна;
Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и
др.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПЪЛВА Определение № 40803 от 15.11.2023г., постановено по ч.гр.д. №
30799/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № ***, ет. 3, Бизнес център Интерпред Ц.Б., да заплати на адв. К.И. Б.,
ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство в заповедното производство, дължимо при условията на чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК за допълване на Определение
№ 40803 от 15.11.2023г., постановено по ч.гр.д. № 30799/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4