№ 27
гр. Кула , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20201330100142 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за допускане съдебна делба на имоти.
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от В. И.
С., ЕГН ********** от с. К., общ. Столична, обл. София, ул. „ ......” № 7 чрез
адв. Л. И. И. – АК – Видин против Т. И. А., ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. „ .... и Н. Е. П., ЕГН ********** от с. Р., общ. Б., обл Видин за съдебна
делба на недвижими имоти, както следва: Парцел ... в кв. 63 по плана на
**********, целия от 770 кв. м. и на Парцел .. в кв. 63 по плана на
**********, целият от 770 кв. м., ведно с построената в парцела плевня. С
исковата молба се твърди, че страните са съсобственици по наследство при
равни права на посочените имоти, но не са успели да постигнат доброволно
делба. Твърди се, че имотите се ползват само от ответника, без да се посочва
точно кой ответник и се прави искане на основание чл. 344, ал.2 ГПК съдът
да се произнесе кой собственик кой имот да ползва и прави исканеза
осъждане на ответниците да ѝ заплащат обезщетение в размер на 50 лв.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Т. И. А. и Н. Е. П., чрез процесуален представител - адв. Е.Б. С.,
с който заявяват, че не оспорват допустимостта на иска, но намират същия за
частично основателен – по отношение наличието на неподелена
съсобственост и за неоснователен по отношение на претенцията на ищцата за
1
равни права върху имотите. Излагат твърдения, че с Нотариален акт ..., том I,
дело 36/1986 година на Районен съд - Кула, общият им наследодател И.П.П. е
дарил на ищцата и на ответницата Т. И. А. с равни права собствения си парцел
VII - 171 в кв.69 по действуващия тогава дворищно-регулационен план, с
площ 1000 кв.метра, заедно с масивната жилищна сграда в парцела, а видно
от Нотариален акт № 113, том I, дело 272/1990 година на Районен съд - Кула,
общият им наследодател И.П.П. по време на брака си с ответницата Н.П., е
придобил чрез покупко-продажба 270/770 идеални части от парцел VIII-586 и
от парцел IХ-586 в квартал 63. Твърди се също, че по действащия
понастоящем план за регулация на с.Р. от 1987 година парцел VIII 586 в кв.63
е с площ 770 квадратни метра, като парцел VII-171 по стария дворищно-
регулационен план участва в него с 500 кв.метра, каквото е и положението с
парцел IХ-586 в същия квартал 63, също с площ 770 кв.метра, като парцел
VII-171 участва в него също с 500 кв.метра. С оглед на изложеното твърдят,
че ищцата и ответницата Т.А. притежават по силата на дарението от 1986
година по 500/770 идеални части от всеки от двата парцела, съответно-
ответницата Н.П. притежава по 135/770 идеални части и от двата парцела по
силата на брака /СИО/ и всяка от страните притежава по наследство по 45/770
идеални части, с оглед на което правата на съделителите са следните:
ответницата Н.П.- общо по 180/770 идеални части от терена-и от двата
парцела, както и по 1/3 идеална част от двуетажната стопанска сграда /плевня/
в парцел ... и гаража с площ 20 кв.метра, който попада и в парцел IХ-586 и в
парцел VIII-586, а ищцата и ответницата Т.А.- 545/770 идеални части от всеки
от парцелите /от тях- 500/770 идеални части по дарението и 45/770 идеални
части по наследство/, по 1/3 идеална част от двуетажната стопанска
сграда/плевня/ и от гаража, както и 1/2 идеална част от двуетажната масивна
жилищна сграда в парцел VIII-586.
С отговора на исковата молба, ответниците правят искане за включване на
нови имоти в делбената маса на основание чл. 341, ал.2 ГПК, за които
твърдят, че са съсобствени между страните, а именно - двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в парцел VІІІ – 586 в кв.63 по плана на с. Р. и
масивен гараж с площ 20 кв.м. построен в парцел VІІІ – 586 и парцел ІХ-586
в кв.63 по плана с. Р., което искане не се оспорва от ищцата, които имоти с
протоколно определение на съда от 24.02.2021г. са включени в делбената
маса.
2
С отговора, ответниците оспорват имуществените претенции на ищцата за
обезщетение като неоснователни, като твърдят, че не са използвали имотите
изцяло за себе си, а само са го съхраняват и поддържат и не са пречили и не
пречат на ищцата да ги ползва съобразно правата си.Твърдят също, че ищцата
твърди пред тях, че няма интерес към имотите, че няма да се връща в с.Р., че
иска да ù бъде заплатен дела, но не постигат споразумение. Излагат
твърдения, че ищцата не желае да полага каквито и да било грижи за своята
майка-ответницата Н.П., а грижите и за майката и за наследодателя Иван П.
са полагани и се полагат единствено от ответницата Т.А. вече повече от 20
години.
В съдебно заседание ищцата, редовно уведомена не се явява, а се
представлява от адв. Р., чрез която поддържа жалбата. Ответницата Н. Е. П.
не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител
– адв. С., а ответницата Т. И. А. се явява лично и се представлява от адв. С.,
които поддържат отговора на исковата молба и молят съда да се постанови
решение, с което да се допусне до делба процесиите имоти при посочените от
тях в отговора на исковата молба квоти, а по отношение на искането на
ищцата по чл.344 ал.2 ГПК, поддържат становището си за неоснователност на
същата с доводите, че тази възможност се дава на съделител – съсобственик,
който е лишен от правото да ползва дела си, какъвто не е настоящия случай,
защото ответниците ползват по – малка част от дела си и по никакъв начин
ищцата не е възпрепятствана да ползва своя дял.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата,
преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна: От приетото по делото удостоверение за наследници
се установява, че страните по делото са наследници на И.П.П., ЕГН
2607...1782, бивш жител на **********, починал на 24.08.20...г.,
съделителката Н. Е. П. е преживяла съпруга, а другите две съделителки са му
дъщери. От приетия по делото Нотариален акт ..., том I, дело 36/1986 година
на Районен съд - Кула се установява, че общият им наследодател И.П.П. е
дарил на дъщерите си - ищцата и ответницата Т. И. А. с равни права
собствения си парцел VII - 171 в кв.69 по действуващия тогава дворищно-
регулационен план, с площ 1000 кв.метра, заедно с масивната жилищна
сграда в парцела, а видно то Нотариален акт № 113, том I, дело 272/1990
година на Районен съд - Кула, общият им наследодател И.П.П. по време на
3
брака си с ответницата Н.П., е придобил чрез покупко-продажба 270/770
идеални части от парцел VIII-586 и от парцел IХ-586 в квартал 63, ведно с
построената в него двуетажната стопанска сграда /плевня/. Видно от приетото
по делото удостоверение, издадено от кмета на община Б., имоти - парцел
УПИ VIII-586, кв. 63 от около 770 кв. м. и парцел УПИ ..., кв. 63 от около 770
кв. м. са записани в разписният лист на Т.И. А., В. И. С. и И.П.П., като в имот
ПИ 586 са построени двуетажна масивно жилище 68 кв. м., двуетажна
паянтова сграда /плевня/ - 116 кв. м., и масива сграда /гараж/ 20 кв. по
действащият план на с. Р. приет със Заповед № ИК 25-547 от 14.07.1987 г.;
имот - парцел VIII-586, кв. 63 от 270/770 кв. м. идеални части и парцел ..., кв.
63 от 270/770 кв. м. идеални части с построена в него двуетажна паянтова
сграда /плевня/, двата от около 540 кв. м. по плана на с. Р., съгласно
Нотариален акт № 113, том 1, дело 271 от 18 октомври 1990 г. е записан на
И.П.П., като имот с дворно място от около 1000 кв. м., съставляващо парцел
VII-171, в кв. 69 с построени в него масивна жилищна сграда находящц се в с.
Р. съгласно Нотариален акт № ..., том 1, дело 36 от 14 март 1986г., записан на
Т.И. А. и В. И. С. е идентичен с VIII-586, кв. 63 от около 500 кв. м. и парцел
..., кв. 63 от около 500 кв. м. от гореописаният имот.
Фактическата обстановка се установява от посочените нотариални актове -
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 113, том I, дело
№ 271/1990г. на РС – Кула и Нотариален акт № ..., том I, дело 36/1986г. на РС
– Кула, Скица № ТУ13/84 от 26.06.2020г., издадена от община Б.,
Удостоверение на наследници изх. № 154/26.06.2020г., издадено от кметство
с. Р., удостоверения за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК с изх. №№
**********/26.06.2020г. и **********/26.06.2020г., Скица № ТУ13/68 от
15.05.2020г., издадена от община Б., Удостоверение изх. № ТУ – 31/...78 от
24.08.2020г., издадено от кмета на община Б..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Правото на собственост върху 270/770 идеални части от парцел VIII-586 и
от парцел IХ-586 в квартал 63, ведно с построената в него двуетажната
стопанска сграда /плевня/ е принадлежало на наследодателя на страните по
4
делото. Според чл.5 ал.1 от Закона за наследството ЗН/ децата на починалия
наследяват по равни части от наследството, а съгласно чл. 9, ал.1 ЗН,
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че е
налице съсобственост между страните в настоящото производство относно
процесиите имоти, на различни правни основание, при следните квоти: На
първо място съделителките В. И. С. и Т. И. А. са съсобственици с равни
права, на основание направеното им дарение от техния наследодател - И.П.П.
на 500/770 ид. части от парцел IХ-586 и на 500/770 ид. части от парцел VIII-
586 и на двуетажната масивна жилищна сграда в парцел VIII-586. По
отношение на останалата част от посочените парцели от по 270/770 ид. части,
както и двуетажната стопанска сграда/плевня/ и от гаража, трите съделителки
са съсобственици на основание наследяване на общия им наследодател П..
Тъй като посоченото имущество е придобито по време на брака на
наследодателя със съделителката С., то същата има право на ½ ид. части от
него, а от останалата ½, всяка от съделителките има по 1/3 на основание
посочените от съда разпоредби от Закона за наследството– чл.5, ал1 и чл.9,
ал.1. С оглед на посоченото, ответницата Н.П.- преживяла съпруга има по
180/770 идеални части от всеки от двата парцела, както и 2/3 идеална част от
двуетажната стопанска сграда /плевня/ в парцел ... и 1/3 идеална част от
гаража с площ 20 кв.метра, който попада и в парцел IХ-586 и в парцел VIII-
586, а ищцата и ответницата Т.А.- дъщери на общия наследодател притежават
по 295/770 идеални части от всеки от парцелите/от тях- 250/770 идеални
части по дарението и 45/770 идеални части по наследство/, по 1/6 идеална
част от двуетажната стопанска сграда/плевня/ и по 1/3 идеални части от
гаража по наследство, както и 1/2 идеална част от двуетажната масивна
жилищна сграда в парцел VIII-586 по дарението/.
С оглед посоченото, предявеният иск за делба, е основателен и доказан и
следва да бъде уважен за процесиите имоти, поради което следва да се
допусне делба по отношение на процесиите имоти между съделителите В. И.
С., Т. И. А. и Н. Е. П. с посочените квоти.
По искането за постановяване на привременни мерки:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кой от наследниците от кои имоти ще се ползват до
5
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда
привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати
до делба, през време на висящността на делбеното производство.
Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й форми е
някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността. В конкретния случай такова искане е направено от ищцата
В. И. С. с исковата молба. Ответниците твърдят, че никой от тях не
препятства ищцата да ползва имотите, съобразно правата си. Липсват и
твърдения от ищцата, другите съдебителки да пречи да ползва имота. На
следващо място, по делото не се установява, че съделителките се ползват от
имотите извън собствените си права. Неколкократно в хода на делото, в
проведените открити съдебни заседания, съделителките Т. И. А. и Н. Е. П.,
чрез техния процесуален представетел изявиха желание да предоставят и
връзка с ключове от постройките в имота на ищата или на нейния
процесуален представител, който отказа, ако ищцата не разполага по някаква
причина към момента с такива и многократно заявиха, че те ползват само
сутеренния етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в
парцел VIII-586 и около 300 кв. м. от него, който съделителката А. обработва.
Това обстоятелство се установява и от разпитания по делото свидетели Ангел
Захариев Алексов –син на съделителката А. и Цветан Атанасов Брумаров -
живущ в съсед на процесните имоти. Тоест, от събраните по делото
доказателства, не може да бъде направен извода, че ответницата е лишена от
възможността да ползва съсобстевния имот, а напротив има такава
възможност, но явно сама се поставя в невъзможност, тъй като не го
посещава. От изслушаната от съда експертиза се установява, че не може да
бъде определена наемна цена за отдаване под наем на жилищни имоти в с. Р.,
тъй като няма жилищна криза и търсене, като практиката е да се предоставят
за ползване имоти срещу задължение за стопанисване. При това положение,
липсва основание за постановяване на привременната мярка по чл. 344, ал. 2
ГПК, като молбата на ищцата за това следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в
6
делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането
на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с
решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на
разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто
смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на
Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят
съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по
делбата. Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.20... г., по гр. д. № 70/2011 г./,
че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата
позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.20... г. по
гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а
присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора
фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на разноските не
следва да се разглежда в това производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 344 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба на следните недвижими имоти: Поземлен имот,
586, кв. 63 по плана на **********, състоящ се от УПИ ... в кв. 63 по плана на
**********, целия от 770 кв. м,, ведно с построената в него двуетажната
масивна жилищна сграда със застроена площ 68 кв.м., УПИ .. в кв. 63 по
плана на **********, целия от 770 кв. м., ведно с построената в него
двуетажната стопанска сграда/ плевня/ с площ 116 кв. м. , както и на масивна
сграда - гараж с площ от 20 кв.м., построен в УПИ VІІІ – 586 и УПИ ІХ-586 в
кв. 63 по плана на с. Р. между: В. И. С., ЕГН **********, Т. И. А., ЕГН
********** и Н. Е. П., ЕГН ********** , при следните квоти: Н. Е. П. -
180/770 идеални части от УПИ .. в кв. 63 по плана на **********, целият от
770 кв. м., 180/770 идеални части от УПИ ... в кв. 63 по плана на **********,
целият от 770 кв. м., както и 2/3 идеална част от двуетажната стопанска
сграда /плевня/ с площ 116 кв. м. в УПИ ... и 1/3 идеална част от масивна
сграда/гараж/ с площ 20 кв.метра, който попада в УПИ IХ-586 и в УПИ VIII-
586, В. И. С. - 295/770 идеални части от УПИ .. в кв. 63 по плана на
7
**********, целият от 770 кв. м., 1/6 идеална част двуетажната стопанска
сграда /плевня/ с площ 116 кв. м. в УПИ ... , 295/770 идеални части от УПИ ...
в кв. 63 по плана на **********, целият от 770 кв. м., 1/3 идеални части от
масивна сграда - гараж с площ от 20 кв.м.,който попада в УПИ IХ-586 и в
УПИ VIII-586, както и 1/2 идеална част от двуетажната масивна жилищна
сграда със застроена площ 68 кв.м., находяща се в УПИ-VIII 586 и Т. И. А. -
295/770 идеални части от УПИ .. в кв. 63 по плана на **********, целият от
770 кв. м., 295/770 идеални части от УПИ ... в кв. 63 по плана на **********,
целият от 770 кв. м., 1/6 идеална част от двуетажната стопанска
сграда/плевня/ с площ 116 кв. м. в УПИ ... и 1/3 идеални части от масивна
сграда - гараж с площ от 20 кв.м., който попада в УПИ IХ-586 и в УПИ VIII-
586, както и 1/2 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда със
застроена площ 68 кв.м., находяща се в в УПИ VIII-586.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането по чл. 344, ал. 2
ГПК на В. И. С., ЕГН **********, за осъждане на Т. И. А., ЕГН ********** и
Н. Е. П., ЕГН **********, да заплащат сумата от 50/петдесет/лева месечно,
представляваща обезщетение за ползване на делбения имот от тях, считано от
датата на предявяване на иска за делба – 02.09.2020 г. до окончателното
извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК имащо
характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин, с
частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в
останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок, на основание чл. 259,
ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8