и на основание НПК:
Производството е по реда на чл. 243, ал.7, във вр. с ал.6 от НПК и е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура- Кърджали против Определение № 44/10.05.2008 година по ч.н.д. № 492/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено постановление от 17.04.2008 година за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура- Кърджали по досъдебно производство № 75/2008 година по описа на РПУ- Кърджали. Определението на съда се протестира като необосновано и незаконосъобразно. В хода на разследването се установило, че процесният случай се развил единствено между Йорданов и Салимехмед, без присъствието на никакви странични свидетели, поради което повторният разпит на разпитаните на дознанието свидетели, бил излишен. Изводът на прокурора за причиняване на телесна повреда поради наличието на силно раздразнение у Йорданов, предизвикано от пострадалия Салимехмед с насилие, се основавали на правилото, че съмненията се тълкуват в полза на обвиняемия. При разследването не били установени никакви доказателства за това, че Йорданов нападнал първи Салимехмед. Очевидно било, че Йорданов е причинил леки телесни повреди на Салимехмед. Но предвид наличието на съмнение за това, кое лице от двамата е станало причината спречкването, се приемало, че е вярно твърдението на Йорданов- че е бил предизвикан от Салимехмед. Нямало доказателства, които да опровергават това твърдение, освен показанията на Салимехмед. Поради изложените съображения с протеста се предлага на въззивния съд да отмени първоинстанционното определение като неправилно и да потвърди постановлението на Районна прокуратура- Кърджали за прекратяване на наказателно производство. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното определение, приема за установено: С постановление от 17.04.2008 година на Районна прокуратура- Кърджали е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 75/2008 година по описа на РПУ- Кърджали, водено срещу Веселин Делчев Йорданов от гр. Кърджали за това, че на 13.12.2007г. в гр. Кърджали, в качеството си на длъжностно лице - Началник „Болнично хранене” при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали, при изпълнение на службата си, причинил на Байрамали Мюмюн Салимехмед от гр. Кърджали, в качеството му на длъжностно лице -Снабдител към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали, при изпълнение на службата му, - две леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсна рана на лявата ушна мида и разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. I и т. 2, предл. I, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на постановлението, за осъществена е приета следната фактическа обстановка: на 13.12.2007г. св. Йорданов- Началник „Болнично хранене" при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали, свидетелят Йорданов, разпоредил да не се дава храна на персонала, тъй като официално не му се полагала храна и той искал да сложи край на съществуващата порочна практика в болницата. Преди обяд съобщил това на Снабдителя към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали- свидетеля Салимехмед в присъствието на Дочка Топчиева. Около 10-15 минути след това Салимехмед отишъл в канцеларията на Йорданов и му поискал обяснение защо му забранява да се храни от болничната храна. Докато Йорданов му обяснявал причините, Салимехмед се развикал, заплашил го с уволнение и с физическа саморазправа. Виждайки, че Салимехмед е много ядосан, Йорданов не реагирал по никакъв начин, за да не го предизвика. След като Салимехмед излязъл, Йорданов заключил вратата на канцеларията си, тъй като се опасявал, че Салимехмед ще се върне и ще продължи с обидите и заплахите. След около 10 минути Салимехмед се върнал и като не успял да влезе в канцеларията, започнал да рита вратата и да ругае. Притеснен, че Салимехмед ще счупи стъклото на остъклената с матирано стъкло врата, Йорданов отключил. С отварянето на вратата Салимехмед се нахвърлил върху него, като започнал да го блъска в гърдите и да го псува. Йорданов не очаквал това нападение, хванал го с две ръце за раменете и се опитал да го избута навън. Салимехмед се съпротивлявал и се опитвал да избута Йорданов навътре. След около 2-3 минути Йорданов успял да избута Салимехмед навън. При бутането помежду им, паднало сакото на Салимехмед и останало в канцеларията на Йорданов. Салимехмед побягнал към кухнята, продължавайки да сипе ругатни и заплахи. Йорданов тръгнал след него. Свидетелят Салимехмед се развикал: „Сали, Сали!". Свидетелката Богданка Костадинова веднага излязла от канцеларията си, която се намирала на около 4 метра от кухнята и на същия етаж (третия), и където била и канцеларията на св.Йорданов. То¸но тогава край нея минавал св.Йорданов и те двамата тръгнали към кухнята. Свидетелят Салимехмед се втурнал в кухненския блок, където работели готвачките. Бил ядосан и изплашен и викал за помощ. Свидетелката Байсие Байрям белела лук. Салимехмед измъкнал от ръката й ножа - среден по големина. Тя скочила и го попитала какво прави. Тогава забелязала, че от дясната страна на устата му имало драскотина. След това на вратата се появил свидетелят Йорданов, който бил пряк началник на работничките от кухнята, заедно със свидетелката Богданка Костадинова. Той останал на вратата, като бил блед, но спокоен. Само стоял и гледал. Салимехмед казал на Йорданов думи от рода на: „Сега ще ти видя сметката!", както и други закани. Тогава Салимехмед тръгнал с ножа срещу него. Свидетелката Байсие Байрям, като видяла това, застанала пред Салимехмед и с голи ръце му измъкнала ножа от ръцете. Тя, заедно със свидетелките Нурие Ферад и Сабиха Рюстем успели да задържат Салимехмед да не продължи срещу Йорданов. Салимехмед веднага се обадил на някого по телефона си и започнал да вика: „Убиха ме, убиха ме!". Когато Йорданов се махнал от вратата, свидетелките пуснали Салимехмед. Свидетелката Севилджан Али, която също била на вратата по време на инцидента, след излизането си от кухнята попитала Йорданов какво се е случило, а той й казал, че Салимехмед се опитал да го нападне с нож, а петнадесет минути преди това блъскал и удрял по вратата на канцеларията му. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото се установило, че на свидетеля Салимехмед са били причинени оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата, лицето, лявото бедро и лигавицата на горната и долната устна; разкъсна рана на лявата ушна мида; разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна Описаните увреждания съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. Горната фактическа обстановка прокурорът е приел, давайки вяра на показанията на свидетелите Байсие Байрам, Нурие Ферад, Мелиха Юсеин, Богданка Костадинова, Гергина Атанасова, Фатие Шевки, Севилджан Али, Сали Муса и Сабиха Рюстем. Като изолирани от тези доказателства прокурорът е приел показанията на свидетелите Христо Христозов, Юсеин Мюмюн, и отчасти на свидетелката Гюкчен Сабри, според които Йорданов е нападнал Салимехмед на площадката на стълбището при втория етаж и го е удрял и ритал. Въз основа на обсъдените доказателства, прокурорът е приел, че показанията на св. Салимехмед за нападение и нанасяне на побой от страна на св. Йорданов остават изолирани от останалата доказателствена съвкупност и не се подкрепят включително от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Направил е извод, че на св. Салимехмед са били причинени леки телесни повреди от страна на св. Йорданов, като и двамата са действали в качеството си на длъжностни лица. Приел е, че телесните увреждания са причинени от св. Йорданов в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Салимехмед с насилие- бутане и блъскане в гърдите; както и с противозаконни действия- заплахи за уволнение и закани за саморазправа. Въз основа на тези съображения, прокурорът е квалифицирал деянието на св. Йорданов като такова по чл. 132, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл. 131, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл. 130, ал.1 и ал.2 от НК, което съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НК съставлявало престъпление от частен характер и се преследвало по тъжба на пострадалия. На основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.4, т.1 и чл. 199, ал.1 от НК е прекратил производството срещу Йорданов за престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и т.2, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. С определението, предмет на въззивната проверка, районният съд е приел, че разследването по досъдебното производство е непълно, поради което е отменил постановлението и е върнал делото на прокурора с указания за събиране на доказателства. Подробни съображения за неизяснените обстоятелства по делото, налагащи провеждането на допълнително разследване, не са изложени. Така постановено, определението на първоинстанционния съд е правилно частично, макар и по различни от изложените съображения. Постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Йорданов е необосновано, като същото съдържа вътрешни противоречия и взаимноизключващи се изводи. Така, от една страна, прокурорът е възприел фактическа обстановка, давайки изцяло вяра на показанията на св. Йорданов, несъдържаща факти на нанасяне на побой от страна на Йорданов на св. Салимехмед. Въз основа на фактите, които е приел за установени, прокурорът е направил извод, че: „Версията на Салимехмед за случилото се на стълбището остава недоказана. Недоказани остават и твърденията му, че след около 10 минути бил отново бит от Йорданов…”. По-нататък, прокурорът прави напълно противоположния извод, а именно, че: „Видно от установеното, на Салимехмед са били причинени леки телесни повреди от страна на обв. Йорданов…Тези телесни повреди, обаче, са били причинени от Йорданов в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Салимехмед с насилие…”. Т.е., въз основа на една и съща фактическа обстановка, прокурорът е направил два взаимноизключващи се извода: че Йорданов не е нанесъл побой на Салимехмед и същевременно този, че му е причинил установените от експертизата телесни увреждания. По този начин волята на прокурора относно решаване на казуса е неясна и вътрешно противоречива, като не дава възможност да бъде подложена на съдебен контрол. При тези данни, следва да бъдат отстранени посочените противоречия, съдържащи се в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Следва, от прокурора да бъде извършен повторен анализ на събраните доказателствени материали, като прецени, при тази фактическа обстановка, която е възприел за установена, налице ли са достатъчно доказателства за авторството на деянието, т.е. доказва ли се по несъмнен начин нанасянето на побой на Салимехмед от Йорданов на инкриминираната дата, по начина, сочен от пострадалия. Отрицателният отговор на този въпрос би обусловил настъпването на процесуалните последици по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. Ако обаче, след повторната преценка на доказателствата, прокурорът прецени, че Йорданов е причинил на Салимехмед телесни увреждания, то следва да опише под формата на съответна фактическа обстановка кога, по какъв начин и по кое време е станало това. Такива фактически обстоятелства, прокурорът не е посочил в акта, който е постановил. Оттук и изводът, че деянието е извършено от Йорданов, както и този, че е извършено в състояние на силно раздразнение, е необоснован. Най-малко, защото самият свидетел не твърди подобно обстоятелство. Напротив, същият в показанията си сочи, че е запазил спокойствие, за да не дразни допълнително Салимехмед, от чиято страна е била проявена агресия и търсен скандал. Данни, че Йорданов е запазил спокойствие включително и в кухнята /макар и последващо като факт/ и след като Салимехмед е бил взел кухненски нож, се съдържат и в показанията на множество свидетели на събитието. Т.е., горният извод може да бъде направен само въз основа на обективни данни по делото за състо нието на дееца, съдържащи се в свидетелски показания, негови обяснения и пр., а не самоволно. Още повече, състоянието на физиологичен афект, което законът е определил като състояние на силно раздразнение- чл. 118, чл. 132 от НК, е такова психично състояние, наличието на което би могло да бъде установено единствено чрез специални знания, каквито прокурорът, респ. съдът, не притежава, а именно- от съдебна психиатрична- психологична експертиза, каквато на досъдебното производство не е назначена и извършена. При това положение, сам по себе си, изводът на прокурора, че деянието Йорданов е извършил в състояние на силно раздразнение, е необоснован, като не почива на никакви доказателства по делото, събрани в тази насока. Предвид изложеното, районният съд е следвало да констатира допуснатите от прокурора противоречия при произнасянето му по реда на чл. 243, ал.1, т.1 от НПК и след като отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, да го върне на прокурора за отстраняването им. Преди постановяването на акт на прокурора, в който да се съдържа несъмнен и безпротиворечив отговор на всички въпроси, които са предмет на доказване по чл. 102 от НПК, повторният разпит на разпитаните на досъдебното производство свидетели, както и разпитът на нови свидетели така, както е указано да се извърши от районния съд, е безпредметно и допълнително би утежнило процеса. Само, ако прокурорът приеме извършване на престъпно деяние от Йорданов, би се наложило извършването на повторния му разпит относно психичното състояние, в което се е намирал и евентуалното назначаване на съответна експертиза, която би потвърдила или отрекла извода на прокурора за състояние на силно раздразнение, респ. наличието на престъпление по чл. 132, ал.1, т.3 и т.4 от НК, което пък от своя страна би обосновала преследване на престъплението по частен ред. Ето защо, следва протестираното определение да бъде отменено в частта му, с която са дадени указания за повторен разпит на свидетели и за разпит на нови свидетели, като след връщане на делото, прокурорът следва да се произнесе по реда на чл. 242, респ. чл. 243 от НПК. В частта, с която постановлението е отменено и делото върнато на Районна прокуратура- Кърджали, определението следва да бъде потвърдено. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Определение № 44/10.05.2008 година, постановено по ч.н.д. № 492/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която са дадени указания за повторен разпит на свидетели и разпит на нови свидетели, вместо което се изпълнят дадените в настоящия съдебен акт указания. ПОТВЪРЖДАВА определениетов останалата му част. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|