Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 14.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7331/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Ф.И.И., Б.Е.И., Я.А.И. и А.А.И., с която са предявени искове срещу ЗК Л.И.АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата от по 200000 лв. за първата, третия и четвъртия ищец и 250000 лв. за втория ищец, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 19.04.2016 г., при което е починал Е.Я.И. – съпруг, баща и син на ищците. Претендират законната лихва от деликта и направените по делото разноски.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 19.04.2016 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починал близкият им родственик, което им е причинило значителни болки и страдания.

            Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер, позовава се на съпричиняване.

Третото лице помагач не взема становище по иска.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 12.06.2017 г. на Окръжен съд - Пазарджик по НОХД №388/2017 г. М.С.М.е признат за виновен в това, че на 19.04.2016 г. при управление на лек автомобил „Дачия“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал.2 ЗдвП, като при възникване на опасността – пушек – не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Е.Я.И..

Видно от мотивите към присъдата, пострадалият е пътувал на задната седалка, зад водача в лек автомобил „БМВ“, който е изпреварил лекия автомобил „Дачия“, управляван от делинквента М.. В един момент от задната част на автомобила „БМВ“ започнал да излиза пушек, водачът пуснал аварийните светлини, спрял и слязъл от автомобила. Пострадалият Е.И. е тръгнал да излиза от задната лява врата на автомобила. Движещият се отзад автомобил „Дачия“ започнал да навлиза в облак от гъст дим, делинквентът М. завил в ляво с намерение да заобиколи авариралия автомобил, но не успял и ударил задната лява част на автомобила и намиращия се до нея Е.Я.И..

По силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила решение. Следва да се отбележи, че съгласно чл.305 НПК присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив и съставлява единство между трите (за разлика от решенията на гражданския съд, при които се формира сила на пресъдено нещо по въпросите в диспозитива на акта). Поради това обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, които по чл.300 ГПК са задължителни за граждански съд, следва да се извличат както от диспозитива, така и от мотивите, които представляват част от присъдата.

Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства (Удостоверение за наследници, Удостоверение за родствени връзки, Акт за раждане), че починалият и бил съпруг на Ф.И.И. и баща на Б.Е.И. и син на ищците Я.А.И. и А.А.И..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Ищците Ф.И.И. и Б.Е.И. са съпруга и син на починалия, а ищците Я.А.И. и А.А.И. – негови родители, поради което четиримата имат право на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди. По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на децата на ищците. Родството между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените и имуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Безспорно е между страните, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Дачия“, с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък.

От показанията на свидетелите А.И.и К.И. се установява, че ищците и починалия живеели заедно в едно домакинство – къщата на Ф.и Е., в която отглеждали сина си Б.и тази на родителите на Е.– Я. и А. били в един двор, двете семейства имали общо ежедневие, заедно сядали на маса, отношенията им били хармонични и безконфликтни, били свързани с взаимна обич и уважение. След смъртта у родителите са възникнали здравословни проблеми, а съпругата на починалия примела успокоителни медикаменти. Синът на починалия изключително тежко приема загубата на баща си. Цялото семейство ежедневно посещава гроба на починалия и не се е възстановило от загубата.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия Феиз (36 г.) и възрастта на ищците към момента на злополуката (34 г., 8 г., 59 г. и 62 г.) и Алиме (20 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между ищците и пострадалия, топлите им отношения на обич и взаимна грижа. Следва да се вземе предвид, че ищците са загубили починалия в момент, в който последният е бил зрял мъж в разцвета на силите си, изгубили са безвъзвратно и грижата, която щяха да получават от него за отглеждането и възпитанието на сина му, за изграждането на общ живот със съпругата му и за подкрепата на родителите му при оттеглянето им от активен начин на живот. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо е в размер на по 150000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг, баща и дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата общо от по 150000 за всеки от ищците, в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. От присъдата на наказателния съд и приетата по делото комплексната медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в момента на удара пострадалият се е намирал прав до отворената задна лява врата на автомобила. Експертите не могат с категоричност да кажат дали в този момент Е.И. е излизал или вече е бил извън автомобила. По силата на чл.95 ЗДвП на пътниците на превозно средство, спряно за престой или паркирано, е вменено задължение да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. По делото се установи, че към момента спиране на автомобила „БМВ“ и слизане на пострадалия е била налице изключително ограничена видимост от гъстия черен дим, излизащ от задната му част, което обективно е възпрепятствало пострадалия да се увери, че не създава опасност за движението. Поради това следва да се приеме, че дължимото от него правомерно поведение е било или да не напуска автомобила, или при необходимост да слезе – да го извърши от дясната врата на задната седалка, от където няма съприкосновение с преминаващите автомобили. Поради това съдът приема, че е налице противоправно поведение на пострадалия, с което е допринесъл за настъпване на вредите. Възражението за съпричиняване за основателно и определените обезщетения следва да бъдат намалени със стойност, съответстваща на приноса на пострадалия, която съдът определя на 1/5 (20%).

Предявените искове следва да се уважат за сумата от по 120000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва, но същата не се дължи от деня на деликта, както се претендира. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото от отговора на застрахователната претенция (л.64) е видно, че същата е предявена на 19.09.2016 г., когато е образувана щетата при застрахователя. От това съдът приема, че уведомяването е извършено на тази дата и претенцията за лихва за забава е основателна, считано от 19.09.2016 г.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищците следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 12556,82 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита, съразмерно с уважената част от исковете и с включен ДДС.

На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 304,71 лв. разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 19200 лв. – държавна такса.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*******, да заплати на Ф.И.И., ЕГН:**********, Б.Е.И., ЕГН:**********, Я.А.И., ЕГН:********** и А.А.И., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от по 120000 лв. на всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на Е.Я.И. при произшествие, осъществено на 19.04.2016 г., заедно със законната лихва от 19.09.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200000 лв. за първата, третия и четвъртия ищец и 250000 лв. за втория ищец.

ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*******, да заплати на да заплати на адв. Р.И.М., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 12556,82 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.

ОСЪЖДА Ф.И.И., ЕГН:**********, Б.Е.И., ЕГН:**********, Я.А.И., ЕГН:********** и А.А.И., ЕГН:**********, да заплатят на ЗК Л.И.АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 304,71 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 19200 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – М.Ю.К., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: