Р Е Ш Е Н И Е
№4040/11.10.2012г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди и дванадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №
13899 по описа
на Варненски районен съд за 2011г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК от М.Б.М., ЕГН ********** и А.Х.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „К.Р." № 67,
съдебен адресат: Адвокат М.С. от ВАК с адрес на
кантората в гр. Варна, бул. „В.В." № 277, ет. 4, стая
21, АД „З. и С." срещу С.Г.З., ЕГН ********** и Б.Р.З., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ищците М.Б.М., ЕГН ********** и А.Х.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „К.Р." № 67, са собственици на урегулиран поземлен имот XXV-750 с площ 600 кв.м., попадащ в кв. 96 по плана на с. Близнаци, общ. Аврен, обл.
Варна, находящ се в м-ст "Зорница", при
граници: УПИ XXVIII-753, УПИ XXVI-751, УПИ XXII-747 и улица.
В исковата молба се излага,
че ищците по силата на
договор за покупко – продажба от 11.01.2005г., обективиран в НА
№ 16, том. І, рег.
№ 393, дело 12/11.01.2005г. са придобили в режим на СИО процесния
урегулиран поземлен имот XXV-750 с площ 600 кв.м., попадащ
в кв. 96 по плана
на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна. Сочи
се, че на
04.05.2011г. от продавачите по сделката – Н.П. и Х.Х., им е било съобщено, че срещу последните
е било инициирано исково производство от С.Г.З. и Б.З. с правно осн. чл.
108 от ЗС, което
дело с решение по в.гр. дело № 1354/2009г. на ВОС предявената
искова претенция на Захариеви е била уважена. Излага се,
че в хода на съдебното производство
настоящите ищци не са били
конституирани като страни. Сочи се, че с оглед изхода на
процеса Захариеви са се сдобили
с ИЛ, въз основа на който е образувано
горепосоченото изпълнително
дело. Сочат , че за
същите, е налице правен интерес
от предявяване на настоящия установителен
иск, като поддържат, че считано от
придобиване на имота 11.01.2005г. до
момента, осъществяват фактическа власт върху него.
Сочат придобивно основание: осъществена покупко – продажба, обективирана в НА №
16, том І, рег. 393, дело № 12 от 11.01.2005г.,
като при условията на евентуалност сочат придобивна давност, осъществявана чрез добросъвестно владение на процесния
имот за периода
11.01.2005г.-20.09.2011г.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от
ответниците.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение от
20.08.1998г. ищците са сключили граждански брак, за което обстоятелство е
издаден акт за граждански брак № 1106/20.08.1993г.
Въз
основа на договор за покупко – продажба от 11.01.2005г., съставен в нотариален
акт № 16, т.І, рег. № 393, дело № 12/2005г. по описа на нот.
А.Г., с район на действие ВРС, ищците са придобили собствеността върху урегулиран поземлен имот XXV-750 с площ 600 кв.м., попадащ в кв. 96 по плана на с. Близнаци, общ. Аврен, обл.
Варна, находящ се в м-ст "Зорница", при
граници: УПИ XXVIII-753, УПИ XXVI-751, УПИ XXII-747 и улица. Прехвърлители
по разпоредителната сделка са Н.А.П. и Х.П.Х..
От ангажирания по делото протокол се
установява, че владението на ищците от продавачите по горепосочената сделка е
предадено на 11.01.2005г.
По делото се ангажира препис от
искова молба с вх. дело № 13309/01.09.2006г., по силата на която е образувано
гр. дело № 6232/2006г. на ВРС с предмет
предявен от С.Г.З. и Б.Р.З. ревандикационен иск с
правно осн. чл. 108 ЗС срещу Х.П.Х. и Н.П. П., досежно процесния имот.
С решение №1515/08.12.2010г.,
постановено по гр. дело № 1354/2009г. на ВОС, влязло в законна сила на
11.04.2011г. е отменено решение постановено по гр. дело № 6232/2006г. на ВРС,
като предявения от С.Г.З. и Б.Р.З. ревандикационен
иск с правно осн. чл. 108 ЗС срещу Х.П.Х. и Н.П. П., досежно процесния имот е уважен, съответно последните са
осъдени да предадат владението върху имота, а на осн.
чл. 431, ал.2 ГПК отм. издадения нот. акт № 17, т.І, нот.дело №17/1997г. на нотариус при ВРС е бил отменен.
От заключението на СТЕ на в.л. Ш. Х.
се установява, че имота посочен в НА № 16, т.І, рег. № 393, дело №
12/11.01.2005г., е идентичен в процесния УПИ № ХХV – 750, с площ от 600 кв.м.
по плана на с. Близнаци. Установява се също така, че за периода от 11.01.2005г.
до към момента на изготвяне на заключението на в.л., не са извършвани
регулационни и кадастрални изменения, касаещи процесния имот.
С определение постановено в с.з.
проведено на 09.03.2012г. е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че Х.Х. и Н. Х. (продавачи по договора за покупко
продажба от 11.05.2005г.), са в родствена връзка с втория ищец, като последната
(А.М.) е тяхна дъщеря.
По искане на ищеца, са допуснати
гласни доказателства, като са изслушани свидетелите Б.С. и П.Т..
Свид. С.
сочи, че познава ищците, същия е съсед, като неговия имот се намира срещу този
на ищците. Сочи, че преди 5-6 години Х. ( Х.Х.) е прехвърлил на М. ( ищеца М.М.)
имота. Сочи, че Х. е закупил имота през 1981г. – 1982г. Сочи, че знае от
ищците, че същите са закупили от Х. половината от неговия недвижим имот,
съответно са го облагородили. Сочи, че през годините е виждал ищците М. и А. в
имота, като същите са посещавали имота предимно през събота и неделя. Свидетелят
сочи, че не познава ответниците, не е виждал други хора в имота освен ищците.
Свид. Т.
сочи, че познава ищците, знае, че същите имота имот в с. Близнаци, посещавал е
имота многократно след 2005г. , като първото му посещение в имота е било през
лятото на 2005г. При посещенията си други лица освен М. и А. в имота не е
виждал.
По искане на ответника е допуснат до
разпит свид. К. М., без родство и дела със страните.
Свидетеля сочи, че познава З. (С.З.), Р. З., Х. и Н. П.. Сочи, че Р. З. и
семейство Х., са имали съседни имоти в с. Близнаци, като имотите са били
разделени по средата от плет. Свидетелят сочи, че преди смъртта на Р. З. е
посещавал многократно имота, а след смъртта – около 2005г., също е посещавал
имота няколко пъти. Сочи, че при посещението си след 2005г., е бил придружаван
от С.З. и негов колега, като свидетеля сочи, че са отишли до входната врата на
имота и са установили, че на същата е поставен нов катинар. След това са отишли
при кмета на селото, с оглед това да търсят съдействие за влизане в имота, но
не получили такова. При това си посещение свидетеля сочи, че не са влизали в
имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените
в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на
тях, петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен
иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване по отношение на
ответниците,
на правото на собственост на ищците по отношение
на описания в исковата молба имот. Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните
досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищцата следва да установи
по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното придобивно основание.
В разглежданият случай, ищците се
позовават на деривативно придобивно основание, а т.е. покупко – продажба оформена
в НА № 16/11.01.2005г., като в условията на евентуалност се сочи оригинерно такова, а т.е.
придобиване на имота по силата на давностно владение, осъществявано от
ищците, последните като добросъвестни владелци за периода от придобиване на
имота 11.01.2005г. до предявяване на исковата молба в съда 20.09.2011г.
В разпоредбата на чл.114 б. „а” изр.
2 от ЗС е посочено, че когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на
закона, то произвежда спрямо трети лица действието,
посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба
вписването има значение само за
да даде гласност
на съдебния
спор относно имота.
Подлежат на вписване всички искови молби, които имат за предмет право
на собственост или други вещни права върху недвижими
имоти.Това са: искове за предаване
владението върху недвижим имот по
чл. 108 ЗС; за
преустановяване на действия, с които се пречи
на упражняване на собственост
по чл. 109 ЗС; искове за
установяване съществуването на правото
на собственост
по чл. 124, ал.1 ГПК; исковете за делба и други.
Вписването на тези молби цели
да се доведе
до знанието на всички неучастващи
в процеса лица, наличието на висящ
процес, чиито последици могат да бъдат признаване,
учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на вече съществуващо
право на собственост
или други вещни права върху имота. Без да се третира въпросът
дали вписването на тези искови молби има само оповестително или оповестително защитно действие, смисълът на вписването се състои в това, че уважаването
със съдебно решение на предявените
искове, неминуемо ще доведе
до обвързване на третите неучаствали
в процеса лица и придобили вещни права върху имотите с констатациите на съда и последиците от влязлото в сила
решение.
Основният принцип
заложен в разпоредбата на чл. 114 б. „ в” от ЗС е, че придобитите от трети лица
вещни права
след вписването на исковата молба не могат да се противопоставят на ищеца
вписал
исковата си молба. Съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал.3 ГПК съдебното решение във всички
случаи съставлява сила на пресъдено
нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се касае
за недвижим имот. Изключението има предвид хипотезата на
оповестително – защитно действие на
вписването на исковата молба, при което съдебното решение, с което
се уважава иска, не е противопоставимо на третото лице, вписало права върху имота
преди вписване на исковата молба. В тази
хипотеза не важи правилото, че никой не
може да прехвърли право, което не притежава,
и с отпадане правото
на праводателя отпада и правото на приобретателя.
В настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ищците по силата на възмездна сделка от
11.01.2005г., обективирана в нотариален акт № 16, т.І, рег. № 393 дело
№12/2005г, вписан на 11.01.2005г. в Служба по вписванията гр. Варна, са
придобили собствеността върху процесния имот. От заключението на СТЕ, същото
кредитирано от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема, че имота
посочен в цитирания нотариален акт, е идентичен с процесния. Установи се също
така, че въз основа на искова молба от 01.09.2006г., е инициирано съдебно
производство от настоящите ответниците срещу праводателите на ищците по
разпоредителната сделка от 2005г. , за което е образувано гр. дело №
6232/2006г. на ВРС, съответно е
постановен съдебен акт по гр. дело № 1354/2009г. на ВОС, влязъл в законна сила
на 11.04.2011г. Така постановеното съдебно решение, по силата на което е уважен
предявения от настоящите ответници ревандикационен
иск срещу праводателите на ищците по разпоредителната сделка от 2005г., не може
да бъде противопоставено на ищците, които имат качеството на трети лица, които
са придобили собственост върху недвижим имот, преди вписване на исковата молба,
претенцията по която се уважава. Предвид това, а и с оглед на гореизложеното
ищците, са придобили права върху процесния имот въз основа на посочената
разпоредителна сделка от 2005г., които права не отпадат при постановяване на
посоченото решение постановено по гр. дело № 1354/2009г. на ВОС.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения положителен установителен
иск за собственост досежно процесния имот е доказан, доколкото ищците по силата
на пълно и главно доказване установиха, че са собственици на процесния имот въз
основа на сделка, а т.е договор за покупко – продажба от 11.01.2005г., оформен
в предвидената от закона форма, а именно нотариален акт №16, т.І, рег. №393, дело
№12/2005г. на нотариус А.Г. с район на действие ВРС.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по
наведеното в условията на евентуалност придобивно основание, а т.е.
осъществявано от ищците добросъвестно владение за релевирания в исковата молба
период, съответно не следва да обсъжда събраните в тази насока гласни
доказателства.
С оглед изхода на спора искането на
ищците за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да бъде уважено, като
ответника следва да заплати сумата от 290 лева, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.З., ЕГН ********** и Б.Р.З., ЕГН ********** ***, че М.Б.М., ЕГН ********** и А.Х.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „К.Р." № 67, съдебен адресат: адвокат М.С. от ВАК с адрес на кантората в гр. Варна, бул. „В.В." № 277, ет. 4, стая 21 са
собственици на урегулиран поземлен имот XXV-750 с площ 600 кв.м., попадащ
в кв. 96 по плана
на с. Близнаци, община Аврен, обл. Варна, находящ се в м-ст "Зорница", при граници: УПИ XXVIII-753, УПИ XXVI-751, УПИ XXII-747 и улица, въз
основа на договор
за покупко – продажба от 11.01.2005г., оформен в нотариален акт №16, т.І, рег.
№393, дело №12/2005г. на нотариус А.Г. с район на действие ВРС, на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК.
Осъжда С.Г.З., ЕГН ********** и Б.Р.З., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Б.М., ЕГН ********** и А.Х.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „К.Р." № 67, съдебен адресат: адвокат М.С. от ВАК с адрес на кантората в гр. Варна, бул. „В.В." № 277, ет. 4, стая 21
сумата от 290 (двеста и деветдесет)
лева, съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: