Р Е Ш Е Н И Е
№ 260229
гр. Варна, 03.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Варна, гражданско
отделение, Х състав, в
открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8176 по описа
за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Образувано е по предявена искова
молба от Б.С.К., ЕГН **********, и Г.М. К., ЕГН **********, срещу С.И.К., ЕГН **********,
и С.Б.К., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде допусната и извършена делба на следния недвижим имот – триетажна
жилищна сграда, построена в гр. *, с.о. „*“, с адм. адрес *, разположена в ПИ с
идентификатор *по плана на с.о., със ЗП от 106 кв.м. и РЗП 321,2 кв.м.,
представляваща имот с ид. номер *по КККР, одобрени със заповед от 16.05.2008г.
на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед 18 – 1212 – 01.02.2019г., при
квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответниците.
В исковата
молба ищците излагат, че между страните
е налице съсобственост, възникнала както следва:
Сградата е построена в периода от 1992г. до
1996г., в парцел, собственост на първия ответник, придобит по наследство.
Ответниците построили първи (партерен) етаж на сградата, а ищците – втория и
третия (съответно първи жилищен и мансарден). По този начин се владели етажите
от 1995г. до настоящия момент. Към сградата има два броя избени помещения. Сградата
е построена в режим на СИО за ищците и за ответниците. Всеки етаж е
самостоятелен апартамент. През 2013г. дворното място, върху което е изградена
сградата, било прехвърлено чрез дарение на първия ищец и сестра му Е.К., при
равни квоти. В тази сделка не е прехвърляна част от построената сграда.
Извършена е процедура за снабдяване с удостоверение за търпимост. Съсобствеността е възникнала на основание
реализирано строителство и продължило повече от 10 години необезпокоявано
владение върху първи жилищен и мансарден етаж (ет. * и ет. *) от страна на ищците, а за ответниците – на основание реализирано
строителство на партерен етаж (ет. *), в условията на СИО, в имот лична собственост на
единия съпруг – ответник, именно С.К..
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците в
следния смисъл: Искът е неоснователен. Оспорва се наличието на съсобственост
между ищците и ответниците. Сочи се, че ищецът Б.К. действително е участвал с
труд при изграждането на жилищната сграда, но е помагал на родителите си за
построяване на семейния им дом, в изпълнение на свой нравствен дълг, тъй като
апартаментът, в който живели родителите на Б.К. бил продаден именно, за да се
погасят задължения на ищеца. След продажбата на апартамента се наложило майката
на ищеца – С.К. да замине да работи в Гърция. Обстоятелството, че ищецът е
участвал в изграждането на сграда не го прави собственик. Собственик на
сградата по смисъла на чл. 92 ЗС е собственикът на земята. В случая не е
учредено право на строеж, поради което и ищците няма как да станат собственици
на имота. Не е изтекла и предвидената в закона придобивна давност. Към момента
ищците не живеят в имота. През 2013г. ответницата е дарила на децата си Б.К. и Е.К.
само дворното място, без постройката в него. С приемане на дарението ищецът е
признал, че родителите му са собственици на постройката в имота.
След съвкупна
преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за
доброволна делба се установява, че на 04.03.1999г. между С. К., представлявана
от С.К., К. М.и И. М., съсобственици на недвижим имот, придобит по дарение и
наследство от наследодателя И. М., представляващ лозе в землището на гр. *, местност „*“, цялото с площ по
първоначален акт за собственост от 2450 кв.м., се е постигнало съгласие
съсобствеността да бъде доброволно разделена, като на С.И.
К. се дал в дял имот от 786,69 кв.м., лозе в местност „*“ в землището на гр. *, обозначено с номер *.
Установява се от представения НА за
дарение на недвижим имот, с номер *, том *, рег. номер *, дело * от *г., че на *г. С.К. е дарила на сина си Б.С.К.
и на дъщеря си Е.С. К., в равни части, следния свой собствен недвижим имот, а
именно дворно място, с площ от 786,60 кв.м. в с.о. „*“, съставляващо ПИ с номер
*по КККР на гр. *.
Видно от издаденото по делото
Удостоверение за търпимост от 28.12.2018г. Главният архитект на община Варна е
удостоверил, че строеж „жилищна сграда“ със ЗП – 105,8 кв.м. и РЗП – 321,2
кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор *, урегулиран като УПИ 1-74, кв. 2, СО „*“,
гр. Варна, за който няма строителни книжа, е допустим по действащите разпоредби
на ЗУТ и е търпим строеж по смисъла на пар. 127, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗУТ.
Посочено е, че строежът може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
От представената декларация по пар.
127 ПЗР към ЗИД ЗУТ се установява, че ответниците в настоящото производство са
декларирали, че в имот с номер *е изградена жилищна сграда на три етажа, като
строителството е било извършено в периода от 1992г. до 1996г.
Представено
е пълномощно, по силата на което на 28.02.2013г. ответниците упълномощили Б.К.,
ищец, да се снабди с удостоверение за търпимост на процесния недвижим имот,
както и с всички права във връзка с разпореждането с имота.
В открито съдебно заседание на
23.01.2020г. ищецът Б.К. признава, че ответниците нямат друго жилище, освен
процесната сграда.
От разпита на св. М. М., вуйна на Б.К.,
се установява следното: Свидетелката и ищците са съседи, като имотите им ги
дели една ограда. Къщата, предмет на делбата, е строена общо от страните в
производството. Партерният етаж се ползва от ответника С.К.. Ищците Б. и Г.
живели в къщата от 1996г. до 2016г. постоянно, като едва след това се
преместили в гр. Варна, за да е по – удобно детето им да бъде водено на
училище. Ищецът често посещавал имота, дори имал работилница в него.
Ответниците не живели на втори и трети етаж от сградата.
В открито съдебно заседание е разпитан
и св. Й. Т.. Същият заяви, че ищците живеят в процесния имот от 1996г. до
период от преди две – три години. В имота има животни, СОТ, градина и
работилница. На първи етаж от къщата е живял ответникът С.К.. Останалите два
етажа са били обитавани от ищците. СОТ е бил поставен на етажите, в които
ищците живеят.
От разпита на св. П. П.се установява,
че ищците живели в процесния имот за известно време. Ответниците живеят, както
в имота, така и в дома на своята дъщеря Е.. Св. В. Й., братовчед на Б.К., заявява, че към момента ответниците живеят при
своята дъщеря. Б.К. и жена му живеят в процесния имот. Сградата била построена
с помощта на Б.К., като финансирането идвало от неговата майка.
Видно от удостоверение с номер
2/06.03.2019г., издадено по заявление от Б.К. до Дирекция „Устройство на
територията“ на Община Варна, в имот с ид. номер *, урегулиран като УПУ *, кв. *, СО „*“, гр. Варна, е изградено индивидуално
водоземно съоръжение (кладенец).
От представения Договор за охрана с
безплатно предоставени технически средства на обект с номер *, който се явява
процесната сграда, се установява, че СОТ е сложен в имота от края на 2001г.
Установява се от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, че ищците са съпрузи от 1996г.
От
правна страна:
По така наведените в исковата
молба твърдения в тежест на ищците бе да докажат, че са владели непрекъснато и
необезпокоявано процесния имот повече от 10 години на осн. чл. 79 ЗС.
Владението се дефинира в чл. 68 ЗС,
като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез другиго“, т.е. дефинира се като фактически отношения между
гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа
власт върху вещта, без да се позовават на правото на собственост за това, а
само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на
правото да си служат с вещта като със своя. Владението се характеризира с два
признака – упражняването на фактическа власт върху вещ и това, че лицето което
държи вещта, я държи като своя.
Съдът следва да се спре върху
субективния признак на владението, доколкото от събраните доказателства по
делото безспорно се установи, че ищците обективно упражняват власт спрямо
вещта, в случая процесния имот. Субективният признак е характеристика на едно
субективно поведение на владелеца – да държи вещта като своя. Да се държи една
вещ като лична е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че
той е собственик – титуляр на вещното право. Владението трябва да е постоянно,
т.е. фактическата власт върху вещта и държанието й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица. Владението следва да е непрекъснато, т.е.
да не е било прекъсвано за повече от шест месеца. Изгубването на владението за
повече от шест месеца има значение на основание на естествено прекъсване на
придобивната давност. Владението трябва да е несъмнено, т.е. да няма съмнение,
че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си. Намерението
да се държи вещта за себе си трябва да е ясно изразено, по ясен начин, който не
буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска
чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и
да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за
себе си. Владението трябва да е спокойно и явно.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че следва да обсъди най – вече доказателството от л. 7 на
делото, а именно пълномощното, сключено на 28.02.2013г.,
от което се установи, че С.К. и С.К. упълномощили сина им Б.С.К. да се снабди с
удостоверение за търпимост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда
с приблизителна застроена площ от 106,70 кв.м. и полуподземна масивна сграда, с
друго предназначение, изградени в ПИ с номер *с площ от 787 кв.м. по КК на гр.
Варна, район „*“, СО „*“, собственост на
С.И. К., съгласно ДДД от 1999г. В т.4 от пълномощното е посочено, че едно
от действията, които ищецът е следвало да извърши е да декларира описание имоти
като собственост на упълномощителите, настоящи ответници, пред данъчната
администрация.
На тази дата 28.02.2013г. е бил
сключен и договорът за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот, с
номер *, том *, рег. номер *, дело * от *г., от който се установи, че С.К.
е дарила на сина си Б.С.К. и на дъщеря си Е.С. К., в равни части, следния свой
собствен недвижим имот, а именно дворно
място, с площ от 786,60 кв.м. в с.о. „*“, съставляващо ПИ с номер *по КККР на
гр. Варна, без изградените в него постройки. Б.К. е приел дарението и е
подписал НА.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав достига до извод, че Б.К. не е станал собственик на постройките
в дворно място, с площ от 786,60 кв.м. в
с.о. „*“, съставляващо ПИ с номер *по КККР на гр. Варна. Освен това самият
той към 2013г. не е изразявал явно и
несъмнено своето желание да владее процесния имот за себе си, доколкото в
издаденото му пълномощно изрично е било посочено, че собственик на постройката
е С.К.. Именно с това пълномощно след години ищецът е започнал процедура за
издаване на удостоверение за търпимост.
По делото се събраха доказателства,
които могат да бъдат индиция, че ищците са манифестирали явно владение с
намерение за своене спрямо ответниците, но едва след 28.02.2013г. Както съдът посочи по – горе в тежест на ищците бе да
докажат, че са владели непрекъснато и необезпокоявано процесния имот повече от 10 години на осн. чл. 79 ЗС.
Исковата молба е била подадена на 29.05.2019г., към който момент придобивният
давностен срок не е бил изтекъл. Следователно и към настоящия момент ищците не
са придобили собствеността върху етаж * и етаж * от процесната сграда, поради което
не е налице и съсобственост.
Предвид изложеното искът за делба се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора в тежест на
ищците е да заплатят в полза на ответниците сторените от последните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. Неоснователно е направеното
възражение от страна на процесуалния представител на ищците за прекомерност на
претендираното възнаграждение, доколкото за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.С.К., ЕГН **********, и Г.М. К.,
ЕГН **********, срещу С.И.К., ЕГН **********, и С.Б.К., ЕГН **********, да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде допусната и извършена делба на
следния недвижим имот – триетажна жилищна сграда, построена в гр. Варна, с.о. „*“,
с адм. адрес *, разположена в ПИ с идентификатор *по плана на с.о., със ЗП от
106 кв.м. и РЗП 321,2 кв.м., представляваща имот с ид. номер *по КККР, одобрени
със заповед от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед 18 –
1212 – 01.02.2019г., при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответниците,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА Б.С.К., ЕГН **********, и Г.М. К.,
ЕГН **********, да заплатят в полза на С.И.К., ЕГН **********, и С.Б.К., ЕГН **********,
сумата от 1000,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: