№ 544
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 539/10.04.2025 г. по т.д. № 969/2024 г. на СГС, VI-3 състав е
осъдено „ИНИЦИАТИВИ“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Е. Т., ЕГН
**********, по предявените като частични обективно съединени осъдителни искове,
на основание чл. 181, вр. чл. 247а и чл. 246 ТЗ сумите, както следва: - сума в размер на
25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от
общ размер от 54 626.40 лева за финансовата 2017г.; - за сума в размер на 25 100 лева,
предявена частично за неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от общ размер от
38 102.40 лева за финансовата 2018г. и - за сума в размер на 25 100 лева, предявена
частично за неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от общ размер от 86 183.33
лева за финансовата 2019 година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 22.06.2023г. и до окончателното им погасяване, като искът е отхвърлен за сумата от
4 000 лева, предявена частично от общо неизплатени и дължими дивиденти на ищеца
от общ размер на 21 722.80 лева за финансовата 2016г., като погасен по давност.
Ответникът „Инициативи“ АД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е
неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. На първо място се
поддържа, че решението е постановено при нередовна искова молба, за което
неколкократно били правени възражения пред СГС, като едва с молба от 16.11.2023 г.
ищецът конкретизирал петитума си и едва с допълнителната искова молба представил
справка по чл. 366 ГПК. Ищецът обаче изобщо не заявил въз основа на кои конкретни
решения на ОСА са `възникнали претендираните от него вземания в нарушение на чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, което затруднило защитата на ответника. Съдът постановил
решението си в противоречие с чл. 210 ГПК, като, въпреки че приел, че са предявени
1
кумулативно обективно съединени искове, в мотивите си не разгледал исковете за
различните години поотделно, а постановил общи мотиви, като достигнал до
неправилния извод, че решението за приемане на ГФО за съответната финансова
година се явява и предпоставка за възникването на разпределените в него дивиденти.
Не били разгледани и всички правоизключващи възражения на ответника за
всяка искова година.
Фактическите изводи на съда дали са взети валидни решения на ОСА за
разпределяне на дивидент били направени в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът
не доказал, че са налице валидни решения на ОСА за разпределение на дивидент. В
същото време от счетоводството на ответника ставало ясно, че дивиденти са
разпределяни между акционерите неравномерно. Съдът неправилно приложил
последиците на чл. 190, ал. 2 ГПК вр. чл. 161 ГПК, като това приложение
противоречало и на дадените указания по разпределение на доказателствената тежест.
Това приложение не съответствало и на събраните доказателства. Съдът обсъдил
заключението на ССЕ относно записите по сметка 425, но не и записите по партида на
отделните акционери. Освен това заключението било изготвено само въз основа на
счетоводството, но не и въз основа на решения на ОСА. Счетоводните записи не били
обсъдени заедно със събраните гласни и писмени доказателства. Неправилно
осчетоводяванията на изплатени дивиденти и платени данъци върху тях се
приравнявало на наличие на взети решения от ОСА за изплащане на дивиденти. Дори
да се приемело приетото от съда че тези записи са извънсъдебни признания за
основанието и дължимостта на вземанията, то това важало само за сумите, за които
тези условия са изпълнени. Освен това се поддържа, че тези осчетоводявания са
осчетоводявания на невзети решения, а ако представляват признание, то е налице
хипотезата на материално незаконосъобразни решения, взети в нарушение на
правилото по чл. 181 ТЗ.
Ответникът намира, че съдът неправилно не бил обсъдил клаузата на чл. 16 от
Договор за продажба на акции, като според нея страните били уредили всички свои
отношения и нямали претенции.
Неправилни били и изводите на съда относно датата, на която вземането за
дивидент е станало изискуемо и при разглеждане на възражението за погасяване на
вземанията по давност неправилно обвързвал датата на възникване на вземането с
подаване на ГФО в АВ. Неправилно съдът приемал, че ответникът дължи да докаже на
коя дата е настъпила изискуемостта, тъй като това бил изгоден за него факт.
Неправилно съдът приел, че клаузата на чл. 89, ал. 1 от Устава на дружеството-
ответник е нищожна, като излагал неясни и противоречиви доводи.
Въз основа на изложеното ответникът е поискал първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени.
Ищецът С. Е. Т. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи
за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът С. Е. Т. е твърдял в исковата си молба, че бил акционер в ответното
дружество „Инициативи“ АД в периода от 2007 г. до 11.01.2021 г., като е притежавал
21 броя обикновени поименни акции, всяка с право на един глас и с номинална
стойност от 1000 (хиляда) лева, представляващи 19,44% от капитала на дружеството.
Сочил е, че на 22.12.2020 г. продал всички притежавани от него акции от капитала на
останалите акционери, с 4 броя джира, осъществени въз основа и при условията на
Договора за продажба на акции от 22.12.2020 г. Договорът действал занапред по
отношение на имуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, вкл. и
правото на дивидент. Сочил е, че в процесния период акциите са били от един клас с
равни права. Поддържал е, че за всяка от годините в периода 2016 г. - 2019 година бил
приет и одобрен ГФО след изтичане на съответната финансова година и било взето
решение за изплащане на дивиденти от печалбата за съответната година, вкл. и от
неразпределена печалба от предходни години, след съответно взето решение от ОСА.
Сочил е още, че невярно било отразено в съответните протоколи от ОСА в исковия
период, че ищецът е присъствал на заседанията на СД и ОСА, на които са взети
съответните решения за свикване на ОСА и за приемане на ГФО. Той не бил
присъствал и на ОСА, на които били взети решения за изплащане на дивиденти за
2016 година, 2017, 2018 година и 2019 година, поради което и не можел да уточни
датата на проведените събрания. Оспорвал е подписите, положени от негово име на
протоколите, представени пред търговския регистър и списъците към тях, описани
конкретно в исковата молба. Поддържал е, че въпреки взетите решения за
разпределение на печалба чрез изплащане на дивидент за финансовите 2016 г. – 2019
година, дължимите на ищеца като акционер и съобразно дяловото му участие суми не
му били изплатени. Разликата между декларираната печалба за съответната финансова
година и начислената за разпределение печалба водела до извод, че е начислен за
изплащане дивидент от печалбата за съответната година и/или неразпределена печалба
от минали години, което било видно от приетите ГФО. Единствено за 2019 година
признава да е получил част от дължимия му се дивидент от разпределение на печалба
от минали години в размер на 2268.17 лева. Претендирал е стойности в нетен размер,
след данъчно облагане на дължимите суми от разпределени дивиденти, както следва:
1. сума в размер на 4 000 лева, представляваща част от разпределени и
полагащи се дивиденти в общ размер на 21 722,80 лева, съгласно отразяванията в
Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2016г.; 2. сума в размер
на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ
размер на 54 626,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на
дружеството за финансовата 2017г.; 3. сума в размер на 25 100 лева, представляваща
част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 38 102,40 лева,
съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за
финансовата 2018г.; 4. сумата в размер на 25 100 лева, представляваща част от
разпределени и полагащи се дивиденти в общ остатъчен размер на 86 183,33 лева,
съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за
финансовата 2019г. (88 452 лева) и след приспадане на извършеното частично плащане
от 2268,17 лева. Претендира законна лихва върху всеки от предявените искове, считано
от датата на предявяване на исковата молба на 21.06.2023г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът „Инициативи“ АД е оспорвал исковете. Оспорвал е размера на
дивидентите, които е следвало да бъдат платени на ищеца. Сочил е, че във всяка от
финансовите години в периода дивидентите са били неравномерно разпределени
3
между петима активно участващи в оперативната дейност на дружеството акционери,
сред които и ищецът. Сочи, че дивидентите в периода са начислявани и изплащани по
решение на ОСА, като всяка от годините са провеждани множество събрания и са
приемани множество решения за частично разпределение на неразпределена печалба
от минали години /като през 2020 година е установена липсата на оригиналите на тези
документи/, като сумите за всеки акционер са определяни с оглед приноса му към
дружествените дела, а не пропорционалното участие, съобразно притежаваните акции.
На този принцип били определяни и размерите на разпределените за ищеца
дивиденти, начислени при ответника, като за 2016 година е отричал да са
разпределени дивиденти в негова полза. За 2017 и 2018 година е сочил, че по решение
на ОСА общо са разпределени на ищеца по 21 052.62 лева за година, а за 2019 година
– 23 440.16 лева. Дивиденти в тези размери били изплатени на ищеца срещу РКО и
след приспадане на данък по чл. 38, ал.1, т. 2, б. а ЗДДФЛ. Поддържал е още, че дори
да не са му платени, той не ги е търсил в едногодишен срок и на основание чл. 89 от
Устава, същите остават в полза на дружеството. В допълнение е сочил, че плащанията
са извършени, без да са били налице предпоставките по чл. 247а ТЗ. Направил е и
възражение за давност по отношение на претенциите за дивиденти за 2016 г., 2017 г. и
2018 година. Поддържал е и че с прехвърлянето на акциите са прехвърлени и
вземанията за дивиденти, а с чл. 16 от договора за продажба на акции ищецът се е
съгласил, че няма облигационни вземания за дивиденти към дружеството, което било
релевантно за определяне на продажната цена. Твърдял е, че до 11.01.2021 година
ищецът е участвал и е имал достъп до дружествените документи и информация в
качеството си на член на СД и правен консултант, а предприетите действия и
изпратени покани касаят последващ исковия период. Поради изложеното ответникът е
искал съдът да отхвърли иска.
Във връзка с отговора на исковата молба ищецът е възразил, че не е участвал в
каквито и да е ОСА, на които са взимани решения за разпределение на печалба за
дивиденти в процесния период и не може да посочи дати на провеждане на такива.
Сочил е, че от 2017 година няма достъп до никакви книжа, документи и
счетоводството на дружеството, за което е отправял и множество покани и завел
съдебно дело, исковете по което е оттеглил, поради постигнато съгласие за продажба
на акциите. Законът не допускал възможност за прилагане на друг критерий, освен
установения в чл. 181 ТЗ /и чл. 16 от Устава/ при разпределение на дивидентите,
поради това е намерил и посочените размери на определените му дивиденти за
несъответни на решенията на ОСА и на закона. Считал е и че се е разпоредил с
акциите, след като в неговия патримониум е възникнало правото на вземане за
дивидент за съответните години и съответно – той е притежател на това право, което
не е предмет на договорите за продажба. Оспорвал е твърдението, че вземанията му са
погасени по давност, като е поддържал, че е приложим 5- годишният давностен срок,
считано от обявяване на ГФО за съответната година или от извършено плащане.
Твърдял е, че в случая нормата на чл. 89 от Устава е неприложима, тъй като за
признатите от ответника суми се твърди да има и плащане, а за останалата част –
ищецът оспорва да е узнал за това, че му е разпределен дивидент. Считал е обаче, че
установеното в чл. 89, ал. 3 от Устава противоречи на добрите нрави, на закона, както
и го заобикаля, както и че извънсъдебното поведение на ответника сочи, че същият не
е зачел действието на нормата на чл. 89, ал. 3 от Устава при осчетоводяването.
В допълнителния си отговор ответникът е пояснил, че в счетоводството му няма
начислени дивиденти за 2016 г. За 2017 г. имало отразени три решения на ОСА,
касаещи С. Т., съответно № 33/14.08.2017 г. за 9 473.68 лева, № 34/15.08.2017 г. за
9 473.68 лева и № 35/16.08.2017 г. за 2 105.26 лева или за общо 21 052.62 лева.
За 2018 г. имало отразени три решения на ОСА, касаещи С. Т., съответно №
4
59/11.07.2018 г. за 9 473.68 лева, № 63/18.07.2018 г. за 2 105.26 лева и № 67/08.08.2018
г. за 9 473.68 лева или за общо 21 052.62 лева.
За 2019 г. имало отразени четири решения на ОСА, касаещи С. Т., съответно №
75/15.03.2019 г. за 9 473.68 лева, № 80/22.03.2019 г. за 9 473.68 лева № 83/27.03.2019 г.
за 2 105.26 лева и № 112/31.12.2019 г. за 2 387.54 лева или за общо 23 440.16 лева.
Посочено е още, че оригиналите на посочените протоколи не се намират в
архивите на дружеството, което е открито за първи път през 2020 г., по време на
преговорния процес с ищеца.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания, както и заключения на
ССЕ и СГЕ, от които се установява следното:
Между страните не е било спорно, че ищецът е бил акционер в ответното
дружество в периода от 2007 г. до 11.01.2021 г., като е притежавал 21 броя обикновени
поименни акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 1000 (хиляда)
лева, представляващи 19,44% от капитала на дружеството, които е прехвърлил на
останалите акционери с договор за продажба на акции и джиро от 22.12.2020 г., както
и че няма атакувани и отменени по съдебен ред решения на Общо събрание на
акционерите /ОСА/ за разпределение на печалба в процесните периоди, с иск по чл. 74
ТЗ или предявен иск за установяване на тяхната нищожност.
С Договор за продажба на акции от 22.12.2020 г. С. Е. Т. е продал на четирима
други акционери в „Инициативи“ АД всички свои 21 броя обикновени поименни
акции. В чл. 8 от договора е уговорено, че с прехвърляне собствеността върху акциите,
продавачът прехвърля на купувачите занапред и всички произтичащи от тези акции
права и задължения на акционери „Инициативи“ АД. В чл. 16, ал. 1 от договора е
записано, че с плащането на пълната продажна цена и предаването на временните
удостоверения с положени джира, С. Т. декларира, че всички отношения с
„Инициативи“ АД и купувачите като акционери, а някои от тях и като членове на СД
са уредени и няма никакви претенции към тях, както и те нямат претенции към С. Т..
Също така в чл. 16, ал. 2 С. Т. се е задължил да подаде молба до СГС по т.д. №
2455/2020 г. за оттегляне на иска. Видно от представената от ответника искова молба,
въз основа на която е било образувано това дело, същото е било с предмет иск по чл.
71 ТЗ, като С. Т. е твърдял, че не му се предават временните удостоверения за
притежаваните от него 21 акции, с цел да не може да ги продаде на трети лица, не му
се осигурява участие в заседания на СД и ОСА, като не е канен за такива и съответно е
лишен от защита по чл. 74 ТЗ, тъй като не узнава за тях. Поискал е да бъде осъдено
„Инициативи“ АД да му предаде 21 броя поименни акции, както и два протокола от
ОСА, проведени през 2019 г.
Представен е Устав на „Инициативи“ АД, като видно от чл. 89, ал. 1 от него,
приетите от ОСА дивиденти започват за се изплащат в едномесечен срок от датата на
провеждане на ОСА, на което е взето решение за изплащането им. Според чл. 89, ал. 3
непотърсените в едногодишен срок дивиденти, считано от края на годината, за която
се отнасят, остават в полза на дружеството и се отнасят във фонд „Резервен“.
Представени са ГФО за периода 2016 – 2018 г., както и протоколи от годишни
ОСА, на които е приеман годишен доклад и заверен ГФО за съответната година, като
във всички тях е приемано печалбата да бъде отнесена като неразпределена печалба от
минали години.
Представен е и протокол от ОСА от 31.12.2019 г., с който е взето решение за
разпределяне на печалба от минали години в размер на 12 281.62 лева, от които след
данък за С. Т. – 2 268.17 лева. Според представени извлечения от сметки, от тази сума
5
са му е изплатени на два пъти общо 2 268.17 лева.
Свидетелката Д. М. Т. е заявила, че е счетоводител на ИНИЦИАТИВИ от
учредяване на дружеството през 2003 г., вече 22 г. С. Т. познава в качеството му на
акционер на дружеството. Водили разговори, посещавал ги е в офиса, носил е
документи, давали му информация, помагали му с неговата лична годишна данъчна
декларация. Посочила е, че при осчетоводяването на дивиденти се взимат предвид
всички първични и вторични счетоводни документи, РКО, протоколи, като това е
практиката. През целия период, в който са счетоводители на ИНИЦИАТИВИ,
осчетоводяването на дивиденти е ставало срещу надлежно представени документи от
акционерите, това са РКО, банкови извлечения, протоколи от събрания на
акционерите. Това, което е пишело в документите, е било осчетоводено и влязло в
счетоводните регистри. Съдържанието на протоколите и другите документи е такова,
каквото е отразено в счетоводните записи. Свидетелката ги е видяла. Направило й е
впечатление, че дивидентите, които са разпределяни, не са пропорционално на
акционерното участие. Нееднократно са дискутирали това с акционерите, но й било
отговорено, че е взето такова решение и те трябва да го осчетоводят, съобразно
съдържанието му.
По делото са разпитани още няколко свидетели относно ангажираността на
ищеца с работите на дружеството и достъпа му до офиса на ответното дружество.
О заключението на основната ССЕ, изготвено от вещото лице Д. Г., неоспорено
от страните, се установява, че ответното дружество е начислило в сметка 425 дивидент
след данък в размер на: за 2016 – 108 152 лева; за 2017 г. – 275 537.98 лева; за 2018 г. –
186 199.96 лева и за 2019 г. – 454 386.70 лева (след корекция от НАП). Посочено е
процентното участие в капитала на всеки акционер. Изчислен е размерът на печалбата
за всяка година от исковия период и съответно припадащата се на С. Т. част.
Проверени са справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за процесния период и е констатирано,
че за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. има декларирано изплащане на С. Т. на дивиденти за
2017 г. – 20 000 лева, за 2018 г. – 20 000 лева и за 2019 г. – 22 268.15 лева.
Вещото лице е изчислила, че за 2016 г. ответникът има текуща печалба в размер
на 99 000 лева, неразпределена печалба от минали години 2 792 хил. лева и минус 229
хил. лева – непокрита загуба от предходни години;
за 2017 г. – 2 334 хил. лева – неразпределена печалба от минали години, минус
120 хил. лева – непокрита загуба от минали години и 1 хил. лева – текуща печалба.
за 2018 г. – 2 133 хил. лева неразпределена печалба от минали години, минус 115
хил. лева – непокрити загуби от минали години и 1 хил. лева – текуща печалба;
за 2019 г. – 1 555 хил. лева неразпределена печалба от минали години, минус 114
хил. лева – непокрита загуба и 13 хил. лева – текуща печалба.
Вещото лице е пояснила как е формиран размера на неразпределената печалба
от минали години за всяка от процесните години.
Посочено е какви данъци са платени върху начислените на С. Т. дивиденти,
както и наличността на каса в деня, в който е осчетоводено плащане на дивиденти към
него, която винаги е била на по-висока стойност от плащането.
Вещото лице е изчислила и допустимия размер на дивидентите, които ответното
дружество е можело да начислява за всяка процесна година и е посочила, че
фактически разпределеният дивидент е по-малък от допустимия съобразно
предпоставките по чл. 247а ТЗ. Изчислила е още, че съобразно процентното участие на
С. Т. в капитала на ответното дружество 19.44%, на него се полагат 21 024.75 лева за
2016 г.; 53 564.58 лева за 2017 г.; 36 197.27 лева за 2018 г. и 83 916.14 лева за 2019 г.
В допълнително заключение на ССЕ са посочени начислените и изплатените
6
суми на всеки акционер в исковия период според счетоводните записвания на
ответника, както и е изчислено и направено сравнение между тези суми и полагащите
се според правилото на чл. 181 ТЗ дивиденти, като видно от тези изчисления е, че
никой не е получавал дивидент според това правило, а или повече, или по-малко от
размера, изчислен съобразно правилото на чл. 181 ТЗ.
От заключението на Съдебно-графичната експертиза, изготвено от вещото лице
С. Ц., неоспорено от страните, се установява, че подписите от името на С. Т. в два
протокола от годишно ОСА за 2017 г. и 2018 г. не са изпълнени от него, както и
подписите в няколко протоколи от заседание на СД.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 247а ТЗ вр. чл. 181 ТЗ за изплащане
на вземания за дивидент за годините от 2016 г. до 2019 г., като пред въззивната
инстанция спорът е пренесен само в частта му относно годините 2017 г. – 2019 г.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че е нередовна исковата молба. В
същата, нейното уточнение едновременно с допълнителната искова молба ясно и
достатъчно пълно са изложени фактите, от които произтичат процесните вземания и
ясно е формулиран петитум, определящи по достатъчно ясен и пълен начин
претендираното вземане и вида защита, който се иска от ищеца.
Правото да получи дивидент като част от печалбата е имуществена част от
членственото правоотношение на акционера. То е право на акционера да получи част
от реализираната от дружеството чиста (балансова) печалба съразмерно на участието
му в капитала - чл. 181 ТЗ. Правото на дивидент е елемент от правоспособността на
акционера, елемент от членствената правоспособност, то е абстрактна потенциална
възможност да се придобие конкретно право на вземане, когато и доколкото в
правната действителност се реализира фактическия състав, с чието възникване законът
свързва пораждането на това право на вземане и когато то стане изискуемо то става
конкретно облигационно право на дивидент.
Безпротиворечиво се приема в теорията и съдебната практика, че фактическият
състав на облигационното вземането за дивидент включва следните елементи: Първата
предпоставка е изтичането на съответната година, като според & 1, т. 14 от ДР на ЗСч
отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година - 1.01-31.12.
Втората предпоставка е приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от
дипломиран експерт-счетоводител, третата – да е налице чиста печалба (балансова
печалба) съобразно чл. 247а ТЗ и последната - решението на общото събрание на
съдружниците/ акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба.
Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент се превръща в
конкратно право на вземане в полза на съдружника/акционера към капиталовото
търговско дружество.
В случая първата предпоставка е несъмнено налице, тъй като до датата на
исковата молба са изтекли всички финансови години за периода 2017 г. – 2019 г.
Налице е и втората предпоставка – за посочените години има приети заверени
ГФО, които са обявени и в ТРРЮЛНЦ.
Третата предпоставка също е установена посредством заключение на ССЕ – за
всички спорни години има реализирана частта печалба и е осчетоводено разпределяне
на дивидент в общ размер по-малък от тази чиста печалба.
Тези предпоставки са установени пред първата инстанция и липсва спор по
наличието им пред въззивната инстанция.
Спорните моменти пред настоящата инстанция касаят четвъртата последна
7
предпоставка – взети ли са решения от ОСА за разпределяне на част от чистата
печалба като дивидент и какво е съдържанието на тези решения.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ищецът не доказал
вземането на решения на ОСА за изплащане на дивидент за годините от 2017 г. до
2019 г. Вярно е, че ТЗ изисква съставянето на писмени протоколи от заседанията на
ОСА – чл. 232 ТЗ, но това е форма за доказване. С писмените протоколи взетите
решения биха били доказани пряко. Доказването на взетите решения обаче може да
стане както с преки доказателства, така и чрез съвкупност от косвени доказателства. В
случая на първо място, вземането на такива решения от ОСА за процесните години е
признато от ответника с отговора на исковата молба, което признание по отношение на
ищеца е конкретизирано с допълнителния отговор на исковата молба. На следващо
място, признание на този неизгоден за ответника факт съставляват и записите в
неговото счетоводство, отразили разпределен дивидент за всяка от процесните години.
На трето място, такова признание са и справките по чл. 73 от ЗОДФЛ, в които
определеният дивидент е посочен. На последно място, при възраженията си за липса
на пряко доказване на твърдените решения чрез протоколите, които ги обективират,
ответникът не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение –
съобразно чл. 232, ал. 5 ТЗ към годината на образуване на първоинстанционното
производство не е бил изтекъл минималният срок от 5 години, в който ответното
дружество е било длъжно да пази протоколите от ОСА в специална книга най-малко за
годините 2018 г. и 2019 г., но е заявило, че не ги съхранява без да сочи основателна
причина за това или стоящи извън волята му обстоятелства. Ищецът няма нито
задължение, нито възможност да държи копия от тези протоколи, а още по-малко
техни оригинали. Ето защо е неоснователно и оплакването, че неправилно първата
инстанция приравнила счетоводните записи на решения на ОСА – както бе посочено,
дори нередовното счетоводство служи за доказване на неизгоден за дружеството факт,
който то е осчетоводило като настъпил.
Не следва да бъдат обсъждани оплакванията, че са осчетоводявани невзети
решения, а ако такива са взети – те са материално незаконосъобразни, доколкото
такива възражения не са своевременно релевирани с отговора на исковата молба, а са
направени едва с въззивната жалба. Освен това, напротив, с отговора на исковата
молба ответникът е направено изрично признание за вземането на такива решения, а
тяхната материална незаконосъобразност не може да бъде предмет на разглеждане в
това производство.
Във връзка с оплакването, че в обжалваното решение не са разгледани
правоизключващите възражения на ответника, настоящият състав констатира, че тези
възражения са основно следните: 1. Разпределеният на ищеца дивидент през всички
процесни години е по-малък от претендирания, тъй като според решенията на ОСА
дивидентът е разпределян според приноса на всеки акционер, а не според правилото на
чл. 181 ТЗ; 2. Определеният на ищеца дивидент за периода от 2017 г. до 2019 г. е
изплатен на ищеца в брой, за което са издадени РКО; 3. Вземанията на ищеца са се
погасили на основание чл. 89 от Устава поради факта, че са непотърсени повече от
една година; 4. С чл. 16 от договора за продажба на акции от 22.12.2020 г. ищецът е
заявил, че няма претенции към ответното дружество; 5. Вземанията на ответника са
погасени по давност.
Първото възражение е неоснователно. Правилото на закона, че правото на
дивидент е съответно на дела в капитала – чл. 181, ал. 1 ТЗ, което е възпроизведено в
Устава на ответното дружество (чл. 16, ал. 1) и което правило е императивно,
постановява равнопоставеност на акционерите от един клас. Твърдението на ответника
е, че ОСА е вземало решение в отклонение от това правило и е разпределяло дивидент
8
според друг критерий – приноса на всеки акционер. Доказването на това твърдение за
допускано отклонение от императивното правило е било в тежест на ответника (което
отклонение, макар и незаконосъобразно решение на ОСА следва да бъде съобразено,
доколкото не е отменено по реда на чл. 74 ТЗ). Ответникът не е представил
съответните протоколи от ОСА, съответно, за установяване на твърдяното съдържание
на решенията на ОСА е ангажирал свидетелските показания на свидетелката Т..
Доколкото за доказването на твърдяното обстоятелство се изисква писмен акт
(писменият протокол за решенията на ОСА е законоустановена форма на доказване на
решенията), то предвид чл. 164, ал. 2 вр. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК доказването на това
обстоятелство със свидетелски показания е допустимо само с изрично съгласие на
насрещната страна. Макар първоинстанционният съд да не е питал изрично ищеца
дали е съгласен да бъдат събрани гласни доказателства относно съдържанието на
протоколите от ОСА, то в откритото съдебно заседание процесуалният му
представител изрично е заявил, че иска свидетелката Т. да бъде разпитана за
съдържанието на протоколите. Ето защо показанията й следва да бъдат обсъдени.
Същите настоящият съдебен състав намира за недостоверни на първо място, защото
свидетелката работи от 22 години с ответното дружество, което поражда съмнение за
нейната безпристрастност. На следващо място, ако бе свидетелствала, че дивидентите
се осчетоводяват по начин, различен от взети решения от ОСА, тя би уличила сама
себе си в незаконосъобразно осчетоводяване, което не би направила, т.е., не може да се
приеме за достоверно твърдението, че дивиденти са осчетоводявани според взети в
липсващи протоколи решения на ОСА. Още повече, че въпреки твърденията й за
осчетоводяване съобразно протоколи и РКО, такива не са намерени в счетоводството
дори за 2018 г. и 2019 г. На четвърто място, свидетелката не сочи конкретни протоколи
и не става ясно за кои години става дума. От друга страна твърди, че дивидентите са
разпределяни не съобразно участието в капитала, но от единствения представен по
делото Протокол от 31.12.2019 г. е видно, че на С. Т. е разпределена сума,
съставляваща именно 19.44% от разпределяната сума след данъци 11667.54 лева,
каквото е неговото участие в капитала. Т.е., не може да се изведе някакво трайно
фактическо поведение на ОСА при разпределяне на дивидентите същите да се
разпределят съобразно твърдения принос на всеки от тях, а не според чл. 181 ТЗ.
Други доказателства относно съдържанието на решенията на ОСА, касаещи
размера на индивидуално разпределения дивидент не са ангажирани. Не може да
служи като такова доказателство счетоводството на ответника, предвид нормата на чл.
182 ГПК, доколкото същото е нередовно водено – не се установява наличие на
изискуемите се първични документи – протоколи за разпределяне на дивидент и РКО
за осчетоводеното им изплащане, а в случая твърдението за разпределяне на ищеца
дивидент, по-малък от дължимия се съобразно чл. 181 ТЗ е изгоден за ответника факт.
Както бе посочено по-горе, нередовното счетоводство може да служи като
доказателство (признание), но само относно неизгодни за ответника факти.
Ето защо и предвид посоченото по-горе настоящият съдебен състав намира, че
са доказани взети решения за разпределяне на дивидент за финансовите 2017 г., 2018 г.
и 2019 г., а поради липса на доказателства за друго съдържание, следва да се приеме,
че разпределението по отделни акционери е било съобразно изискването на чл. 181 ТЗ
и чл. 16, ал. 1 от Устава на „Инициативи“ АД.
От заключението на ССЕ се установява дължимия се за всяка година размер на
дивидента, дължим се на С. Т. и той е в нетен размер, както следва: 53 564.58 лева за
2017 г.; 36 197.27 лева за 2018 г. и 83 916.14 лева за 2019 г.
Недоказано е възражението, че определеният на ищеца дивидент е заплатен.
Твърдяното плащане в брой не е доказано, тъй като ответникът не е представил
9
съставените РКО за нито една от процесните години. Доказано е само плащане по
банков път съобразно решението по протокол от 31.12.2019 г. в общ размер на 2268.17
лева след данък, но това плащане се признава и от ищеца.
Неоснователно е оплакването срещу приетото от СГС, че правилото на чл. 89,
ал. 3 от Устава на ответното дружество е нищожно. Събирането на вземанията е
ограничено от давностен срок, който в случая е общият 5-годишен срок. Посоченото
правило скъсява този срок до една година от края на финансовата година, за който
дивидента се отнася. Това договорно изменение на законоустановения давностен срок
пряко противоречи на забраната по чл. 113 ЗЗД и според същия законов текст такова
договорно съглашение е недействително.
Основателно е оплакването, че СГС не е разгледал възражението на ответника,
основано на чл. 16 от Договора за продажба на акции от 22.12.2022 г. Разгледано обаче
това възражение е неоснователно, предвид следното: Договорът за продажба на акции
е сключен след като ищецът е депозирал исковата молба, въз основа на която е
образувано т.д. № 2455/2020 г. на СГС. Вярно е, че в алинея първа на чл. 16 С. Т. е
заявил, че с джиросване на временните удостоверения и получаване на продажната
цена на акциите всички отношения с „Инициативи“ АД са уредени, но това изявление
следва да се тълкува заедно с алинея втора, с която С. Т. се е задължил да оттегли иска
си по т.д. № 2455/2020 г. на СГС. Т.е., по-скоро с изпълнението на договора за
продажба на акции С. Т. се е съгласил, че всички отношения с ответното дружество
във връзка с този спор, който е свързан и с възможността на ищеца да продаде акциите
си, са уредени. Посочената клауза не може да се тълкува като споразумение между С.
Т. и дружеството, че всички отношения между тях са уредени, дори и тези извън спора
по посоченото дело и свързаните с него отношения. Още повече, че „Инициативи“ АД
не е страна по договора за продажба на акции, като от положените в края му подписи
не се и установява акционерът изпълнителен директор да се е подписал освен като
акционер и в качеството си на изпълнителен директор на дружеството.
Друг въпрос, който се поставя е дали при прехвърляне на акциите на С. Т., в
патримониума на приобретателите са преминали и процесните вземания за дивидент.
На въпроса „Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично
постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период,
кому принадлежат правата върху нея – на прехвърлителя или на приобретателя?“ е
отговорено в съдебната практика в Решение № 226/19.02.2014 г. по т.д. № 727/2012 г.
на ВКС, I т.о. по следния начин: Ако правото на получаване на част от печалбата вече
е възникнало за съдружника, преди прекратяването на членството му и
прехвърлителят не е реализирал възникналото си вземането към дружеството и не го е
отстъпил с договора по чл.129 ал.2 ТЗ на приобретателя, то принадлежи нему. Макар
въпросът да е разглеждан по отношение на дивидентите в дружество с ограничена
отговорност, даденият отговор е приложив и по отношение на акционерното
дружество. В конкретния случай в Договора за продажба на акции между С. Т. и
останалите акционери в „Инициативи“ АД липсва уговорка за прехвърляне и на
възникналите и нереализирани негови вземания за дивидент, поради което и именно С.
Т. е останал материално легитимиран да ги получи.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, свързани с приетия от
първата инстанция начален момент на течение на погасителната давност за вземанията.
Давността представлява период от време, в който, след възникване на вземането,
кредиторът бездейства и не предприема действия по събирането му. За да се приеме,
че кредиторът бездейства, той следва да знае, че е едно негово вземане е възникнало,
но въпреки това в определен от закона срок да бездейства. В конкретния случай по
делото не се установява С. Т. да е узнал за разпределения му дивидент, тъй като няма
10
доказателства той да е бил поканен или да е присъствал на общите събрания, които са
вземали решения за разпределение на дивидент за периода 2017 – 2019 г. Първият
момент, в който той е могъл да узнае, че е разпределян дивидент е именно
обявяването на ГФО за съответната година в ТРРЮЛНЦ. ГФО За 2017 г. е обявен на
30.06.2018 г. Съобразно правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, че давността тече от момента,
когато вземането е станало изискуемо и предвид правилото на чл. 89, ал. 1 от Устава
на ответното дружество, че дивидента се дължи един месец след вземане на
решението за разпределението му, (като най-късния момент на вземането му следва да
се приеме датата на обявяване на ГФО), давността е започнала да тече от 31.07.2018 г.
и изтича на 31.07.2023 г. Искът е предявен на 21.06.2023 г., преди изтичане на
давностния срок и съобразно правилото на чл. 116, б. „б“ ЗЗД това предявяване е
прекъснало течението на давностния срок, поради което той не е изтекъл. Не е изтекъл
и давностният срок относно вземанията за дивидент за 2018 г. и 2019 г., тъй като
давността за тях при горните мотиви и на още по-голяма основание не е изтекла преди
предявяване на исковата молба.
Следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав не споделя
становището на първата инстанция, че уговорката в чл. 89, ал. 1 от Устава, скъсяваща
срока, в който настъпва изискуемостта на дивидента от законоустановените три месеца
на един месец, е нищожна. Посоченият срок е предвиден в полза на дружеството,
поради което няма пречка в Устава му да бъде предвиден по-кратък срок, в който
вземането за дивидент става изискуемо, както е в случая.
Предвид горното и доколкото посредством заключение на ССЕ е установено по
делото, че за всяка от исковите години, предмет на въззивното производство (2017 г.,
2018 г. и 2019 г.) дължимият се на С. Т. дивидент е с по-висок размер от неговите
частични претенции, то предявените частични искове за тези години са изцяло
основателни.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с
крайния извод на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната осъдителна част.
По разноските: При този изход от спора, право на разноски пред настоящата
инстанция има въззиваемият. Неговият процесуален представител обаче е заявил в
откритото съдебно заседание, че нямат разноски, поради което разноски не се
присъждат.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 539/10.04.2025 г. по т.д. № 969/2024 г. на СГС, VI-
3 състав в обжалваната осъдителна част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12