№ 17741
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110168164 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 367498/14.11.2024г. на СРС,
подадена от Р. И. С. срещу „**********“ ЕАД и „*********“ ЕООД. С определение от
23.09.2025г. съдът е допуснал по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения
осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Ищецът Р. И. С. чрез адв. М. М. е предявил срещу ответниците искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1
ЗЗД, както следва:
Срещу „**********“ ЕАД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между
него и ищеца Договор за потребителски кредит № 2422731/27.07.2021г. е нищожен,
а при условията на евентуалност, ако искът за нищожност на договора не бъде
прогласен изцяло за нищожен, то се предявява иск за прогласяване на нищожността
на чл. 4 от него, предвиждащ предоставяне на обезпечение;
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1708,53 лева,
представляваща недължимо платени суми по договора за кредит - възнаградителна
лихва и такса /възнаграждение/ за поръчителство.
Срещу „*********“ ЕООД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между
него и ищеца Договор от 27.07.2021г. за поръчителство към Договор за
потребителски кредит № 2422731/27.07.2021г. е нищожен.
Ищецът твърди, че сключил с „**********“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
2422731/27.07.2021г., по силата на който получил в заем сумата от 4000,00 лева при ГПР от
21,83% и годишна лихва от 19,91%. Подробно обосновава, че „**********“ ЕАД използвало
заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на
ГПР и нейната нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител,
то следвало да се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради
което и посоченият в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в
заблуждение, като само на това основание договорът бил нищожен. Дори и целият договор
да не е нищожен, то нищожна била уговорката за предоставяне на обезпечение. Изискването
1
за сключване на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора,
прехвърляло риска от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на
кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка
била недействителна. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което
не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.
Нарушавал се принципът на справедливостта, като се заобикалял и чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Били
събрани такси, комисионни и лихви, които не били свързани с договора за кредит.
„**********“ ЕАД и предоставящото обезпечението „*********“ ЕООД били свързани
лица. Ищецът-заемател платил всички суми по договора на ответника „**********“ ЕАД. За
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „**********“ ЕАД чрез юрк. Вл.Т. е депозирал
Отговор на исковата молба, вх. № 41969/06.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като заявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Искът за
нищожност на договора за кредит бил недопустим, тъй като вече не бил действащ между
страните. Нямало правен интерес от предявяване на установителен иск тогава, когато
можело да се предяви осъдителен иск. Не оспорва, че е сключил с ищеца описания в
исковата молба договор при посочените параметри, като общо дължимата по него за
връщане сума била 4551,30 лева. Не оспорва, че ищецът е усвоил отпуснатата му в заем
сума. Не оспорва, че дължимите по кредита суми са платени предсрочно и доброволно,
поради което не е платена изцяло дължимата договорна лихва. Признава, че е получил от
ищеца и сумата от 100,00 лева, разпределена за погасяване на дължими суми, различни от
задължението за главница по договора за кредит. Обосновава, че законосъобразно и
правилно е посочен размерът на ГПР. Заемополучателят нямал информация за размера на
възнаграждението на поръчителя и нямал задължение да го включва в ГПР, още повече, че
се касаело за възнаграждение по договор за поръчка. Сочи, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително, а само опция, като обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин. Не оспорва, че в ГПР е включена само
възнаградителната лихва по кредита. За насрочените по делото публични съдебни заседания
не изпраща представител. Становище изразява в писмен вид, като предявените искове се
оспорват.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ ЕООД чрез юрк. С.С. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 371550/18.11.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неодпустим и неоснователен. Искът бил недопустим, тъй като договорите за кредит
и поръчителство вече били погасени, поради което за ищеца липсвал правен интерес да води
делото. Лисвала необходимост от предявяване на установителен иск срещу дружеството, тъй
като при предявен срещу другия ответник осъдителен иск съдът щял да обсъди и доводите
за нищожност на договора за поръчителство. Не оспорва, че е сключил с ищеца описания в
исковата молба договор за поръчителство, както и че е налице сключен между него и другия
ответник договор за кредит. Дружеството е сключило договор за поръчителство, по който се
е задължило да гарантира за ищеца по договора за кредит срещу възнаграждение от 228,91
лева, което при това не било заплатено в пълния уговорен размер, тъй като кредитът бил
предсрочно погасен. Сключването на договора за поръчителство ставало след сключване на
договора за кредит, като се изтъква, че заемополучателят имал възможност да сключи
договора за кредит и без обезпечение, тъй като обезпечените и необезпечените кредити на
„**********“ ЕАД не се отпускали по различен начин и обезпечението не било
задължително условие за получаване на кредит. Оспорва се договорът за поръчителство да
противоречи на добрите нрави, съответно да съставлява скрито оскъпяване на кредита.
Възнаграждението по него нямало основание да се включи при изчисляването на ГПР.
Наличието на свързаност между двете ответни дружества не водело до скрито оскъпяване на
кредита, тъй като, от една страна предоставянето на подобни услуги влизало в предмета на
дейност на „*********“ ЕООД, а от друга страна заемателят избирал дали да плаща
възнаграждението по договора за поръчителство на „*********“ ЕООД директно или чрез
„**********“ ЕАД. Последното не било титуляр на вземането, а само получава сумите от
името и за сметка на поръчителя. За насрочените по делото публични съдебни заседания не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се
оспорва.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията в отговорите ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
2
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на целия / на отделните негови клаузи на сочените основания. В тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с
правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на
ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса
на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително.
Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори относно това, че са сключени описаните в исковата
молба договори при посочените в исковата молба условия, както и че ищецът е получил
предоставената в заем сума.
Видно от заключението на изслушаното по делото заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвена от
компетентно вещо лице, при пълно, изчерпателно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси и без индикации за неправилност, че Р. С. е заплатил по договорите общо 5708,93
лева, от които 4000,00 лева са отишли за погасяване на главницата, 324,52 лева за погасяване
на лихва за забава, както и 1376,85 лева за вноски по договора за поръчителство. Вещото
лице е изчислило, че, ако възнаграждението по договора за поръчителство се включи при
изчисляването на ГПР, то размерът на същия възлиза на 191,92%.
Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТР),
едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "*********" ЕООД е
"**********" ЕАД. Вписаните в Търговския регистър обстоятелства, съобразно чл. 5 и чл. 9,
ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на
третите лица, като за тях, с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост
от представяне на нарочни доказателства.
Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на
поръчителство формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са
функционално свързани, защото договорът за поръчителство е във връзка с договора за
кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено
от него, според текста на самия договор. Затова договорът за поръчителство има акцесорен
характер. В тази връзка следва да се обърне внимание, че възнаграждението по договора за
гаранция реално е платимо на кредитора по договора за заем и потенциално се изплаща на
последния ведно с вноските по кредита. Отчитайки свързаността между заемодателя и
дружеството-гарант, съдът приема, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПКр, като формално бъде посочен ГПР от 21,83%. Той обаче не е действителен,
тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това
възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, §
1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
поради което реалният ГПР по договора не е този, посочен в него, като и надхвърля лимита
по чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр,
потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които
следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11
ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва
всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от
21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/.
Създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за
поръчителство, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две
свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два
свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на
3
потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания.
При факта, че учредяването на обезпечението обективно е предвидено изначално като
последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от
потребителя още едно плащане, при това в значителен размер, съизмерим с главницата по
кредита. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като
се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Затова и договорът за предоставяне на поръчителство също е сключен в
условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр, което го прави и нищожен
поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД. Той следва да се разглежда като
нищожен и поради това, че е акцесорен договор към друг нищожен такъв.
Това е достатъчно, за да бъде аргументирана основателност на исковете за
прогласяване нищожността на договорите.
При нищожен договор за кредит заемателят дължи връщането само на чистата
стойност на кредита, т.е. на получената /чл. 23 ЗПКр/. При това положение всичко платено
над нея подлежи на връщане, включително и процесната сумата от 1708,53 лева /5708,93
лева – 4000,00 лева = 1708,93 лева/. По делото не са ангажирани доказателства
възнагражденията по договора за поръчителство да са преведени на ответника „*********“
ЕООД. Вещото лице по изслушаната експертиза е установило, че плащането е
„администрирано към „*********“ ЕООД“, но доказателства за реално прехвърляне на
сумата по делото няма. Затова и искът за връщането ú, предявен срещу „**********“
ЕАД, е основателен и следва да бъде уважен.
Гореизложените аргументи са достатъчни за произнасяне по предявените искове и
решаване на спора по делото, като останалите заявени от страните доводи не разколебават
направените заключения и обсъждането им се явява безпредметно. Поради уважаване на
главния предявен иск за недействителност на договора за кредит не са налице процесуални
предпоставки за произнасяне по евентуално съединения с него иск за прогласяване на
нищожност на конкретна клауза от него.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Доказани са реално сторени разноски в размер от 1642,33 лева, които следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца. Заплатеното възнаграждение на адв. М. в размер от
960,00 лева, преценено съобразно фактическата, процесуалната и правната сложност на
спора, защитавания по делото материален интерес и съответстващата степен на
интензивност на процесуалните усилия, не може да се окачестви като прекомерен. От
присъдената като разноски сума ответникът „**********“ ЕАД следва да заплати 1067,51
лева, а ответникът „*********“ ЕООД – 574,82 лева.
Водим от горното, съдът.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, че сключеният между „**********“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, и Р. И. С., ЕГН **********, от град София,
Договор за потребителски кредит № 2422731/27.07.2021г. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, че сключеният между „*********“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище в град София, и Р. И. С., ЕГН **********, от град София,
Договор от 27.07.2021г. за поръчителство към Договор за потребителски кредит №
2422731/27.07.2021г. е нищожен.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на Р. И. С., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от сумата от 1708,53 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор
за потребителски кредит № 2422731/27.07.2021г.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, и
„*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплатят на Р. И. С.,
ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 1642,33
лева, представляваща разноски по делото в производството пред районния съд /гр.д. №
4
68164/2024г. на СРС/, като от нея ответникът „**********“ ЕАД заплати 1067,51 лева, а
„*********“ ЕООД – 574,82 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5