Р Е Ш Е Н И Е №
1237
гр. Пловдив, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, II състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
Теодора Цанова и прокурор Данаила Станкова, като разгледа адм. дело № 2823 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен
иск от П.Т.Н., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. М.
със съдебен адрес:*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
– гр. София за присъждане на обезщетение в размер общо на 15 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от
ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация,
както следва: 1. от 01.05.2014 г. до 01.01.2015 г. ; 01.06.2016 г. до
01.03.2017 г.; 05.08.2017 г. до 02.11.2020 г. - датата на предявяване на
исковата молба, в които периоди се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.
Пловдив, като претендира неимуществени вреди съответно в размер на 2 500
лв., 2 500 лв. и 6 000 лв.; 2. от 01.01.2014 г. до 01.05.2014 г. и
01.05.2017 г. до 05.08.2017 г., в които периоди се твърди, че е пребивавал в Следствения
арест – гр. Пловдив, като претендира неимуществени вреди съответно в размер на по
750 лв. за всеки от двата периода; 3. от
01.04.2015 г. до 01.04.2016 г., в който период се твърди, че е пребивавал в
Затвора – гр. Пазарджик, като претендира неимуществени вреди в размер на 2 500
лв.В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в това,
че ищецът е бил поставен в унизително и нечовешко положение, като се сочи за
Затвора Пловдив, че нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е
имал достатъчно жизнено пространство, липсвала вентилация и свеж въздух;храната
била с лошо качество и не съдържала достатъчно калории; недостатъчна естествена
светлина в спалните помещения; липса на изолация на външните стени на затвора;
липсана достатъчно шкафчета и мебели; спалното бельо се сменяло много рядко;
наличие на дървеници и бълхи; както и гризачи; неосигуряване на достъп до
течаща вода; спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не му
е дадена възможност за участие в програми за въздействие, което от своя страна
е довело до поведенческа и личностна криза, която е налице и към момента на
депозиране на исковата молба; лоша обща хигиена, поддържана от затворническата
администрация, предразполагаща разпространяването на зарази. Все в тази насока
се посочва и че здравето му е било поставено в риск от заразяване с
„Коронавирус“, следствие от допуснат до работа надзирател със съмнения за
заболяване. Оплаквания са изложени и относно липсата на адекватно медицинско
лечение - от 2016 г. бил диагностициран
като болен от Хепатит С, след като бил поставен в една килия с други заразени.
По отношение двата престоя в Следствения арест – Пловдив се сочи, че го
принуждавали да се съблича при всяко свиждане с близък или адвокат, както и се
правят идентични с горните оплаквания по отношение санитарно-битовите условия,
както и се правят такива оплаквания по отношение престоя в Затвора Пазарджик. В
с.з. процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ.
Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. , оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периодите преди 2015
г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП –
Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
Искът е процесуално
допустим, а разгледан по същество е частично основателен. По делото са представени многобройни писмени
доказателства във връзка с конкретните оплаквания и претенции на ищеца, които
ще бъдат обсъдени по-долу отнесени към тези оплаквания и претенции, за които се
отнасят, съответно към периодите, за които имат отношение или има смисъл да
бъдат обсъждани, предвид изричното възражение за изтекла погасителна давност.
Разпитани са като свидетели А.К. и А.Н.. Св.К. сочи, че в килия № 12, в която е
пребивавал с ищеца около „година и нещо“
битовите условия били лоши /мръсни стени, влага, неремонтиран под/, че
въпреки наличието на два прозореца – голям и малък нямало достатъчно светлина,
тоалетната била малка /около 3 кв.м./, килията била малка е не отговаряла на
хората вътре /т.е. има повече лишени от свобода, токолкото позволява площта/,
отоплението не било редовно, нямало мебели. Свидетелят не дава никаква
информация във връзка с конкретните оплаквания на ищеца по повод здравословното
му състояние, описани в исковата молба. Посочва, че раздавали почистващи
препарати, но не стигали, както и че пръскали против инсекти, но имало
дървеници и хлебарки. Св.Н. сочи, че три пъти през различни периоди били с
ищеца в килия № 18. Килията била пренаселена, имало хлебарки, дървеници, мухъл,
през прозореца не влизала достатъчно светлина. Свидетелят не дава конкретни
показания във връзка с конкретните оплаквания на ищеца по повод здравословното
му състояние, описани в исковата молба.
1.
На
първо място ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди за три
периода, през които се твърди, че че е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:
1.1.
в
размер на 2 500 лв. за период
01.05.2014 г. – 01.04.2015 г. От
представените от ответника справки /л.51, л.245 и сл., л.279 и л.281 и
сл./ се установява, че през периодите 01.05.2014 г. – 30.06.2014 г. и
20.10.2014 г. - 01.04.2015 г.
ищецът не е бил в Затвора Пловдив, при което в тази част исковата претенция е
неоснователна. По отношение на периода 01.07.2014 г. – 19.10.2014 г., когато се
установява, че ищецът действително е бил в Затвора Пловдив, има изрично
възражение за изтекла погасителна давност, поради което и по отношение на този
период претенцията следва да бъде отхвърлена.
1.2
в
размер на 2 500 лв. за период 01.06.2016
г. – 01.03.2017 г. От представените от ответника справки /л.51, л.245 и сл., л.279 и л.281 и
сл./ се установява, че от 01.06.2016 г. до
29.08.2016 г. ищецът не е бил в Затвора Пловдив, съответно претенцията е
неоснователна. От 30.08.2016 г. до 01.03.2017 г. ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, като в тази част претенцията е основателна, тъй като въпреки изричните
указания ответника не е
представил доказателства във връзка с направените оплаквания за
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което в съответствие с чл.248, ал.3 от ЗИНЗС
тези факти следва да се приемат за доказани. За този период дължимото
обезщетение съдът определя на 1660 лв.,
което е изчислено съобразно заявената от ищеца претенция и съразмерно на
доказаната част от претенцията.
1.3. в размер на 6 000 лв. за периода 05.08.2017 г. – 02.11.2020 г. –
датата на подаване на исковата молба. От представените от ответника справки /л.51,
л.245 и сл., л.279 и л.281 и сл./ се
установява, че от 05.08.2017 г. до 17.08.2017 г. ищецът не е бил в Затвора
Пловдив, при което в тази част претенцията е неоснователна. За периода 18.08.2017
г. – 02.11.2020 г. действително се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, като в тази част претенцията е частично основателна, предвид следното:
За началото на периода – до
17.11.2017 г. няма доказателства за
жилищната площ, въпреки изрично дадените указания, при което това оплакване по
исковата молба следва да се приеме за
доказано. Впоследствие през определени периоди от време /общо 267 дни/ не е
било спазено изискването за минимална жилищна площ, което е видно от справката
на л.245 и сл. Не се доказаха, съответно
са опровергани от представените от ответника справки твърденията за липса на
вентилация /ППЗИНЗС предвижда осигуряване на възможност за проветряване,
каквато е осигурена/, неосигуряване на
диета, още повече, че липсват доказателства за заболявания, които да налагат
такава /докладна записка на л.54 и
л.97/, липсват доказателства за заболяване от Хепатит С, както се твърди в
исковата молба, налице са доказателства за санитарните възли и баните, които
опровергават твърденията в исковата молба, оплакването за липса на достатъчно
дневна светлина се дължи на субективно възприятие на ищеца, като в същото време
са налице доказателства за наличие на дневна светлина в съответните помещения в
затвора, оплакването за лошото качество на храната също се дължи на лични възприетия на ищеца, освен
това оплакването е изключително общо и неконкретно, при което от същото ищецът
няма как да изведе за себе си благоприятни изводи, опровергано е и твърдението
за липса на достатъчно завивки, представени са моногобройни доказателства за
редовно извършвани дезинсекция, дезинфекция и дератизация, при което не е налице бездействие на администрацията в
този смисъл, като в същото време е неоснователно и оплакването за неосигуряване
на лекарства и неоказване на медицинска помощ, предвид представените докладни
записки. Опровергани от представените справи са и останалите твърдения на ищеца - за липса индивидуална и корекционна работа и неосигуряване на възможност за участие в
програми за въздействие, което от своя страна довело до поведенческа и
личностна криза, която била налице и към момента на депозиране на исковата
молба; лоша обща хигиена, поддържана от затворническата администрация,
предразполагаща разпространяването на зарази и т.н. Поради изложеното дължимото справедливо обезщетение
за този период съдът определя на 1 380
лв., което е изчислено съобразно заявената претенция от ищеца и съразмерно
на доказаната част от тази претенция.
2.
На
следващо място се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1
500 лв. /2 х 750 лв./ за два периода, в които ищецът твърди, че е бил в
Следствения арест – Пловдив – 01.01.2014 г. – 01.05.2014 г. и 01.05.2017 г. –
05.08.2017 г. По отношение на първия период има направено изрично възражение за
изтекла погасителна давност, при което претенцията следва да бъде отхвърлена
само на това основание, тъй като давността е изтекла към датата на подаване на
исковата молба. Отделно от това и двете претенции са изцяло неоснователни и
недоказани, като в същото време твърденията по исковата молба са изцяло
опровергани от представените от ответника справки /л.237 и л.243/, както и от
доказателствата към тях, тъй като не се установяват твърдяните нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС.
3.
На последно място се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 500 лв. за период 01.04.2015 г. – 01.04.2016 г., през който се твърди,
че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пазарджик. Установява се от
представените от ответника справки, че за част от периода – 20.02.2016 г. –
01.04.2016 г. ищецът не е бил в Затвора
Пазарджик, при което за този период претенцията е неоснователна само на това
основание. За останалата част от периода претенцията е частично основателна –
за времето от 01.04.2015 г. до 19.02.2016 г.,
през който от представената справка /л.281 и сл./ се установява, че е
бил настанен в помещение , което не отговаря на изискванията за минимална
жилищна площ от 4 кв.м., а останалите твърдения
в исковата молба за този период са опровергани от представената от
ответника справка. При липсата на други доказателства твърденията следва да се
приемат за недоказани. За този период дължимото обезщетение съдът
определя на 2 200 лв., което е изчислено съобразно
заявената претенция от ищеца и съразмерно на доказаната част от тази претенция.
Поради всичко изложено следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в посочените по-горе
размери, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, за периодите, в
които е установено и доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, а в останалата част
искът следва да се отхвърли.
От страна на адв. М. се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. В тази връзка и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер
на 342, 35 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не
се дължи.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на П.Т.Н., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както следва: за период 30.08.2016 г. до
01.03.2017 г. в размер на 1660 лв., за всички периоди в обхвата на периода 18.08.2017 г. – 02.11.2020 г., в които е било
допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, в размер на 1 380 лв., за период 01.04.2015
г. до 19.02.2016 г. в размер на 2200 лв., или общо 5 240 лв., ведно
със законна лихва, считано от 02.11.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 15 000 лв., както и за останалите периоди - 01.05.2014 г. до 01.04.2015 г., 01.06.2016
г. до 29.08.2016 г., 05.08.2017 г. до 18.08.2017 г., 01.01.2014 г. до
01.05.2014 г., 01.05.2017 г. до 05.08.2017 г., 20.02.2016 г. до 01.04.2016 г., както и за всички
периоди в обхвата на периода 18.08.2017
г. – 02.11.2020 г., в които не е било допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на адвокат Г.Г.М.,
със съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 342, 35 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от
съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: