Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 30.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 705/2018 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от М.К.Х. и Н.С. Н.– Х.против „АЛИАНЦ БАНК България“ АД за отричане съществуването на ипотечното право поради погасяване на вземането, обезпечено с него.
В молбата се твърди, че ищците са обезпечили изпълнението по договор за банков кредит, сключен между „АЛИАНЦ БАНК България“ АД и „Лиал Апипродукти“ ООД /в несъстоятелност/ на 02.08.2008 г., като са учредили в полза на ответника ипотека, а изявленията им са обективирани в нотариален акт за договорна ипотека № 120, том I, рег. № 1287, дело № 104 от 2010 г. В полза на ответника срещу „Лиал Апипродукти“ ООД /в несъстоятелност/ е издаден изпълнителен лист по т. д. № 46/2016 г. на ОС Ловеч и е образувано изпълнително дело пред ЧСИ Петров, като изпълнението е насочено към имотите, предмет на учредена ипотека от ищците. Ищците твърдят, че вземанията на ответника по договора за банков кредит са изискуеми на 06.12.2010 г. /дата на първата непогасена вноска/, а към дата на образуване на делото, по което е издаден изпълнителния лист, на база на който се провежда принудата срещу имотите на ищците, възможността за принуда е погасена. С погасяване на вземанията изпълнението, на което е обезпечено с ипотека, е погасено и ипотечната право в полза на ответника.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че поради погасяване по давност на вземанията, обезпечени от ищците, е погасено и ипотечното право.
В депозирания по делото отговор ответникът твърди, че последно плащане по договора за банков кредит е направено на 26.05.2011 г. С решение от 07.01.2013 г. по т. д. № 5417/2011 г. на СГС спрямо кредитополучателя „Лиал Апипродукт БГ“ ООД е открито производството по несъстоятелност, с което всички вземания по договор за банков кредит от 07.08.2008 г. са станали изискуеми. Вземанията по договора за банков кредит, обезпечен с ипотека от ищците, са предявени на 11.09.2012 г., с което погасителната давност е прекъсната.
В съдебно заседание представителя на ответника признава, че първата просрочена вноска по кредита, обезпечен с ипотека от ищците, е 06.12.2010 г.
В хода на делото ищците се представляват от адв. Т., която същество излага становище за основателност на заявената отрицателно установителна претенция, като съображения развива в писмени бележки.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Кожухарова, която по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция и съображения в тази насока, които доразвива в писмени бележки.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между „Алианц Банк България” АД и „Лиал Апипродукт БГ” ООД е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият е предоставил на втория кредит в размер на 225 000,00 евро за оборотни средства със срок за усвояване 30 календарни дни от датата на подписването му. Кредитът е предоставен за ползване по посочена в договора разплащателна сметка. Страните са договорили сумата по кредита, ведно с начислените по него лихви, такси, неустойки и комисионни да се възстанови в срок до 06.08.2009 г. С анекси от 05.06.2009 г., 15.02.2010 г., 22.03.2010 г. и 11.10.2010 г. страните по договорната връзка са уговорили изменения в срока на действието й, като съгласно последния договорен погасителен план /по споразумение от 11.10.2010 г./ кредитът следва да се върне на 53 вноски в периода 06.10.2010 г. до 06.02.2015 г.
За обезпечаване изпълнението по договора за кредит, сключен между „Алианц Банк България” АД и „Лиал Апипродукт БГ” ООД, К. М. Х. и Н.С. Н.– Х.са учредили в полза на „Алианц Банк България” АД ипотека върху свой поземлен имот, находящ се в с. Лакарево, обл. Ловеч, ведно с изградената в него постройка, индивидуализирани съгласно действащата кадастрална карта, което се установява от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 120, том I, рег. № 1287, дело № 104 от 2010 г. В пункт първи от договора за ипотека са отразени условията на договора за кредит и е посочено, че при обявяване на договора за предсрочно изискуем банката изпраща на кредитополучателя писмено известие, с което му дава седмодневен срок, в който да погаси всички задължения по договора. В пункт втори на договора е отразено, че неплащането на която и да е месечна вноска по договора от кредитополучателя прави изискуемо цялото вземане и банката има право да го събере.
Страните не спорят, че първата просрочена вноска по кредита, обезпечен с ипотека от ищците, е 06.12.2010 г., като това се установява и от ангажираното по делото извлечение от сметка на длъжника „Лиал Апипродукт БГ” ООД за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. Последно изпълнение е предложено по договора на 26.05.2011 г., което се установява от ангажираните по дето извлечения от сметката на длъжника по години в периода 2011 г. до 2017 г.
С решение от 07.01.2013 г. по т. д. № 5417/2011 г. по описа на СГС „Лиал Апипродукт БГ” ООД е обявен в несъстоятелност. Със същото решение е поставено прекратяване дейността на дружество, обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му и е разпоредено да се пристъпи към осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
С молба, адресирана до СГС по т. д. № 5417/2011 г., „Алианц банк България” е предявила вземане срещу дружеството „Лиал Апипродукт БГ” за сумата от 307 263,18 евро, произтичащо от договора за банков кредит от 07.08.2008 г. и анекси към него, обезпечени с договори ипотеки върху два недвижим имота, собственост на М.К. Харамбиев и Н.С. Н.– Х.. Вземането е предявено на 11.09.2012 г. и включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Лиал Апипродукт БГ” ООД по т. д. № 5417/2011 г. по описа на СГС.
С решение от 27.12.2016 г. по т. д. № 46/2016 г. по описа на ОС Ловеч „Лиал Апипродукт БГ” ООД /в несъстоятелност/, М.К. Харамбиев и Н.С. Н.– Х., като ипотекарни длъжници, са осъдени да заплатят на „Алианц банк България” АД сумата от 167 600,00 лева – част от неплатена главница – неизплатен остатък от договор за кредит от 07.08.2008 г. С решение № 248/17.11.2017 г. по в. т. д. № 298/2017 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново решенето на ОС Ловеч е обезсилено в частта, в която М.К. Харамбиев и Н.С. Н.– Х., като ипотекарни длъжници са осъдени да заплатя на „Алианц банк България” АД сумата от 167 600,00 лева – част от неплатена главница – неизплатен остатък от договор да кредит от 07.08.2008 г., като производството по делото в тази част е прекратено.
Въз основа на подадена молба от „Алианц банк България” АД и издаден в нейна полза изпълнителен лист от 06.03.2018 г. по т. д. № 46/2016 г. на ОС Ловеч, пред ЧСИ Велислав Петров е образувано изпълнително дело № 1060/2018 г. срещу „Лиал Апипродукт БГ” ООД /в несъстоятелност/. Принудителното изпълнение е насочено към ипотекирано имущество и е насрочен опис. Казаното се установява от уведомление за опис на недвижимо имущество по изп. д. № 1060/2018 г., адресирано до М.К.Х., в качеството му на ипотекарен длъжник.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за отричане съществуването на ипотечно право с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците са обезпечили изпълнението на задължение за плащане на суми по договор за банков кредит, отпуснат от ответника в полза на дружеството „Лиал Апипродукт БГ” ООД, като са учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот. Длъжникът по договора за кредит не го е обслужвал редовно. Първата просрочена от него вноска по договора е на 06.12.2010 г., а последно изпълнение той е предложил на 26.05.2011 г. С решение от 07.01.2013 г. дружеството „Лиал Апипродукт БГ” ООД е обявено в несъстоятелност.
Ищците поддържат тезата, че ипотечното право е погасено, поради погасяване по давност на главното вземането /вземането по договора за банков кредит/, изпълнението на което те са обезпечили със свое имущество. Изложените в тази насока доводи в исковата молба и писмените бележки не могат да се споделят по следните съображения:
Ипотеката е акцесорно право. Тя се прекратява с прекратяването на главния дълг и то изцяло. Ипотеката се погасява и при погасяване на дълга /главница, лихви и разноски/ от трети лице, които не са страна на облигационната връзка; при отказ на кредитора, извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа; при новация, когато кредиторът не е уговорил със собственика на имота ипотеката да премине към новото вземане; ако актът, от който произхожда главното вземане, е нищожен; при погиване на имуществото, което служи като обезпечение; сливане на ипотекарния кредитор и собственика на имота, служещ като обезпечение и при погасяването по давност на вземането, изпълнението на което е обезпечено. В производството се поддържа, че е налице последното от основанията за погасяване на ипотечното право.
Вземанията по договор за банков кредит се погасяват с петгодишна давност. Давността тече за всяка вноска от датата на падежа й, а при обявяване на кредита за предсрочно изискуем от настъпване на уговорените в договора предпоставки /неплащането на определен брой вноски/, след упражнено право от страна на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен /арг. т. 18 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В отношенията между третото лице, обезпечило изпълнението на задължение по правоотношение, по което не е страна, със свое имущество, и кредитора не тече отделна давност. Аргументи за това могат да се почерпят от разпоредбата на чл. 151 ЗЗД. Според нея собственикът на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, в това число и възражението за изтекла давност. Изтичането на давността поражда право в полза на длъжника по облигационната връзка да се позове на нея. Ако той не стори това на давността може да се позове ипотекарния длъжник. От тук следва, че собственикът на ипотекираното имущество упражнява чуждо, а на свое право да се позове на давността, с изтичането на законовия срок, в поза на длъжника. За длъжника и собственика на ипотекираното имущество не тече отделна давност, с която се погасява възможността за принуда.
С оглед на казаното, с неплащането на първата вноска по договора за банков кредит /06.12.2010 г./ вземанията по договора не са станали автоматично предсрочно изискуеми. Неизпълнението е открило възможност пред кредитора /банката ответник/ да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Действия в тази насока не са предприети. Обстоятелството, че в договора за учредяване на ипотека страните по кредитното правоотношение и ипотекарните длъжници са вписали, че неплащането на която и да е вноска по кредита прави изискуемо цялото вземане, не променя направения извод. Предсрочната изискуемост на вземания по договор за банков кредит не настъпва автоматично /арг. от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/, а след упражнено право от кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уговорка в този смисъл е вписана и в договора за учредяване на ипотека /пункт I, стр. 2-ра, изречение предпоследно/, като тя възпроизвежда такава от договора за банков кредит.
Вземанията по договора за банков кредит за станали изискуеми с обявяване на длъжника в несъстоятелност /на 07.01.2013 г./ по аргумент от чл. 617, ал. 1 ТЗ. Те са предявени и приети в производството по несъстоятелност с молба от 11.09.2012 г., с което давността по отношение на тях е прекъсната /арг. чл. 685а, ал. 1 ТЗ/.
В рамките на развилото се през 2016 г. производството пред ОС Ловеч /т. д. № 46/2016 г./ банката ответник се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника по договора за банков кредит. Това й е дало възможност тя да насочи изпълнението към даденото в обезпечение имущество, собственост на ищците. Производство е допустимо, въпреки образуваното по несъстоятелност срещу длъжника по договора за банков кредит. Това е така, тъй като откриването на производството по несъстоятелност не е основание за спиране дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица /чл. 637, ал. 5 ТЗ/. С издадения въз основа на решението изпълнителен лист кредиторът е овластен с правото да води принуда и да се удовлетвори от имуществото на трето лице, дадено като обезпечение, тъй като то не е част от масата на несъстоятелността.
Казаното дава основание да се заключи, че вземането, изпълнението, по което ищците са обезпечили със свое имущество, не е погасено по давност, т. е. ипотечното право съществува. Това е основание за отхвърляне на заявената установителна претенция.
За пълнота на изложението, съдът следва да потвърди, че поддържа съображенията за допустимост на производството по делото, изложени в определението за насрочване. Ангажираните в хода на производството доказателства /протокол от проведено открито съдебно заседание по т. д. № 46/2016 г. по описа на ОС Ловеч/ не променят застъпената позиция. Това се подчертава отново, тъй като съображения за недопустимост са изложени от ответника в ангажираните от него писмени бележки.
При изхода на спора без уважение следва да се остави искането на ищеца за присъждане на сторените разноски. В тяхна тежест следва да се възложи заплащането на сторените от ответника разноски. По делото ответникът е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи възнаграждение от 150,00 лв., което да се възложи за заплащане на ищците. Доказателства за други сторени разноски в производството по делото не са ангажирани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Х., с ЕГН ********** и Н.С. Ниношена – Х.с ЕГН **********, двамата с адрес *** против „Алианц Банка България” АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” иск за отричане съществуването на ипотечно право по договор за ипотека, обективирана в нотариален акт № 120, том I, рег. 1287, дело № 104 от 2010 г., поради погасяване по давност на вземанията по договор за банков кредит № 30783/07.08.2008 г. и анекси към него, сключен между „Алианц Банка България” АД и „Лиал Апипродукт БГ” ООД
ОТХВЪРЛЯ искането на М.К.Х. и Н.С. Ниношена – Хараламбиева, с горните данни, за присъждане на сторени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.К.Х. с ЕГН ********** и Н.С. Ниношена – Х.с ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплати на „Алианц Банка България” АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - сторени разноски в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: