Определение по дело №574/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подс. В. Д. П., чрез неговия защитник А. А. С., против Присъда № 1098 / 06.02.2012 год., постановена от Районен съд – гр. Б. по н.о.х. дело № 1071 / 2011 год.

Според подадената въззивна жалба, поддържана от защитника и в съдебното заседание пред въззивния съд, обжалваната присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Застъпва се тезата, че обвинението срещу подс. П. не е доказано по несъмнен начин и деянието е несъставомерно. Ето защо се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подс. В. П. да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, изр.1, пр.1 от ЗДвП.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, П. спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подсъдимият П. Д. В. е признат за виновен в това, че на 01.05.2010 год. около 04.00 часа на ПП1 Е 79, в района на км. 371+100, П. управление на лек автомобил марка „Ланча Либра” с рег. № ..., собственост на С. С. В. от гр. С., с посока на движение Б. – С., е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП / чл.21, ал.1 от ЗДвП – като водач на превозно средство от категория „В” е бил длъжен П. избиране скоростта на движение на пътно превозно средство, да не превишава скоростта на движение от 90 км/ч за извън населени места, се е движил със скорост 104 – 105 км/ч; чл.20, ал.1 от ЗДвП – като водач на превозно средство е бил длъжен да контролира непрекъснато моторното превозното средство, което управлява и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП - П. избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия-нощно време в условията на ограничена видимост/, в резултат на което е допуснал ПТП като е навлязъл с управлявания от него лек автомобил в насрещната лента за движение и е предизвикал страничен сблъсък с движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка “Мерцедес”, мод. 290 TD с рег. № ..., собственост на Ю. К. Т. от село Д., общ. С., управляван от А. А. П. от село К., общ. С., като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лекия автомобил марка “Мерцедес”, мод. “290 TD” с рег. № .... на стойност 7 500, 00 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, изр.1, пр.1 от ЗДвП, за което и на основание същият текст и чл. 54 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г от НК на подс.П. Д. В. му е наложено и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 година. Наред с това, подсъдимият следва да заплати сумата от 530.00 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и пълно са изяснени всички обстоятелства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че както в жалбата, така и в съдебното заседание пред въззивния съд не се постави въпросът за събиране на нови доказателства. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Д. В. е на 59 години, италиански гражданин, с разрешен статут на продължително пребиваване на гражданин на ЕС, с адрес в Р Б : гр. Б., ул. ”А. В.” № 11, ЛНЧ * /л.58 от ДП/. Същият е неосъждан /л.53/.

Видно от показанията на св. С. В. /л.33/ с нотариално заверено пълномощно от 29.03.2010 год. /л.61 от ДП/ свидетелката упълномощила подс. В. П. да управлява в страната и чужбина притежавания от нея лек автомобил “Ланча Либра” с рег. № ... /л.60 ДП/, както и предоставила автомобила на същия.

В ранните часове на 01.05.2010 год., свидетелите Ю. К. Т., А. А. П., И. Р. З. и О. П. Н. /л.30-33/, пътували от с. Д., Общ. С. за гр. С. с лек автомобил марка “Мерцедес” Е 290 TD с рег. № ..., собственост св. Т. /л.59 ДП/. Първоначално управлявал св. Т., но на бензиностанция, находяща се в близост до гр. Г. Д. същият предал управлението на автомобила на св. А. П. и седнал на седалката до водача. Свидетелите З. и Н. седели на задната седалка.

Около 04.00 часа лекият автомобил, управляван от св. П. се движел по ПП 1 Е 79, в района на км. 371+100 (преди картинг пистата на Б. - на правия участък преди първия десен завой) в посока на движение С. - Б., със скорост около 80-90 км/ч. В този момент свидетелят забелязал, че срещу него /в неговото платно за движение/ се движи друг лек автомобил, а именно л.а. марка „Ланча Либра” с рег. № ..., собственост на св. В., управляван в този момент от подс. В. П.. Последният се движел със скорост около 104-105 км/ч. Свидетелят П. намалил скоростта на движение и минал възможно най-вдясно на своята лента за движение, но въпреки това последвал страничен удар между двата автомобила.

В следствие на страничния сблъсък лекия автомобил с марка “Мерцедес”, мод. 290 TD с рег. № ... се завъртял и се ударил с предната си част в мантинелата на отсрещната лента на движение, след което последвало още едно завъртане и се спрял в покой в дясното платно за движение (в посока към гр. Б.). От своя страна, след удара, автомобилът на подсъдимия се насочил към левият банкет на пътното платно и в края на мантинелата, оставяйки следи върху асфалта от острите части от механизма на окачване на предното ляво колело /което се откъснало П. удара/ продължил движеното си по пръстта на банкета, преминал левия банкет и през крайпътните храсти се спуснал по ската на долу и спрял. Подсъдимият излязъл от автомобила, след което напуснал местопроизшествието.

След сблъсъка на двата автомобила свидетелите Ю. К. Т., А. А. П., И. Р. З. и О. П. Н., които не били получили наранявания, сигнализирали за ПТП на телефон 112.

На мястото на местопроизшествието пристигнали полицейски служители, сред които и св. Л. К. – младши автоконтролъор към ОДП-Б., група ПП /л.29-30/. П. извършения оглед и по намиращите се на пътя следи и наклонени храсти полицейските служители открили автомобила на подсъдимия, изоставен на около 150 м. извън пътя в крайпътни храсти, констатирайки, че водачът му е напуснал местопроизшествието. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум /л.4-13 от ДП/.

Същия ден – 01.05.2010 год., около обяд подс. В. П. се свързал със св. С. В. и обяснил, че е претърпял ПТП с лекия автомобил “Ланча Либра” с рег. № ..., който му е предоставила за ползуване. Същият споделил, че е управлявал автомобила и е заспал на волана. От показанията на св. Л. К. става ясно, че след произшествието подс. В. П. се е явил с преводач в ПУ – С., а на 03.05.2010 год. е бил съставен и Протокол за ПТП /л.57 от ДП/.

Видно от заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза, че към момента на ПТП и двата автомобила са били технически изправни, но след претърпения сблъсък са станали негодни за експлоатация. Скоростта на движение на автомобилите в района на ПТП е била: на лек автомобил марка “Ланча либра” начална скорост от 104-105 км/ч., а в мястото на удара – равна на 104-105 км/ч, на лекия автомобил марка “Мерцедес” начална скорост от 84-85 км/ч., а в мястото на удара равна на 86-87 км/ч. Вещото лице е посочило и механизма на настъпване на ПТП произшествие: На 01.05.2010 год. около 04:00 часа по ПП 1 Е 79 в района на 371 +100 км. с установената скорост лек автомобил “Ланча либра” с ДК № ... се движил в посока гр. Б. - гр. С.. На 300 м. след автополигона на правия участък преди първи десен завой е навлязъл в лявата лента, където е предизвикал страничен сблъсък с насрещно движещ се лек автомобил марка “Мерцедес” мод. 290 ТД, с ДК № ..., управляван от св. П., като ПТП е завършило с причиняване на имуществени увреждания на двата автомобила. Мястото на удара е в дясната лента на платното за движение в посока гр. С. - гр. Б.. Причина за настъпване на ПТП са от субективен характер, тъй като към дата и часа на събитието не са съществували обективни предпоставки от технически или друг характер за възникване на опасност от ПТП. Вещото лице е посочило, че предвид механизма на протичане на автопроизшествието намира, че под влияние на натрупаната умора през деня и недоспиване се стигнало до загуба на управление, респ. навлизане на лек автомобил марка „Ланча Либра” в лявата лента за движение и предизвикал удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес” /което се установява и от показанията на св. В./. Стойността на причинените щети на лек автомобил с марка “Мерцедес” е оценена на 7 500 лв.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подсъдимият П. Д. В. на 01.05.2010 год. около 04.00 часа на ПП1 Е 79, в района на км. 371+100, П. управление на лек автомобил марка „Ланча Либра” с рег. № ..., собственост на С. С. В. от гр. С., с посока на движение Б. – С., е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП / чл.21, ал.1 от ЗДвП – като водач на превозно средство от категория „В” е бил длъжен П. избиране скоростта на движение на пътно превозно средство, да не превишава скоростта на движение от 90 км/ч за извън населени места, се е движил със скорост 104 – 105 км/ч; чл.20, ал.1 от ЗДвП – като водач на превозно средство е бил длъжен да контролира непрекъснато моторното превозното средство, което управлява и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП - П. избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия /нощно време в условията на ограничена видимост/, в резултат на което е допуснал ПТП като е навлязъл с управлявания от него лек автомобил в насрещната лента за движение и е предизвикал страничен сблъсък с движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка „Мерцедес”, мод. 290 TD с рег. № ..., собственост на Ю. К. Т. от село Д., общ. С., управляван от А. А. П. от село К., общ. С., като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лекия автомобил марка „Мерцедес”, мод. “290 TD” с рег. № ... на стойност 7 500, 00 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, изр.1, пр.1 от ЗДвП.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост - подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

П. изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимия П. Д. В. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, изр.1, пр.1 от ЗДвП.

По възраженията на защитника:

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, че причинените щети не са значителни, поради което и деянието е несъставомерно по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, във вр. с чл.342 ал.1 НК. Критерият “значителни имуществени вреди”, визиран в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”а” от НК, е анализиран в редица актове на Върховния съд на Р България, а съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Така в Тълкувателно решение № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК се сочи, че: “Значителните вреди като квалифициращ признак от състава на някои престъпления обхващат само имуществените вреди, а не и неимуществените такива. Това най-ясно се разбира, като се сравнят съставите на имуществените престъпления, където са предвидени като квалифициращ елемент. Дали вредите са обикновени или значителни се определя, като се сравни стойността на повреденото, унищоженото, разпиляното или запаленото обществено имущество със стойността на имуществото, което има в собственост или оперативно управление ощетеното държавно предприятие или учреждение, кооперация или обществена организация. От значение е обаче и абсолютният размер на вредата. Ако относителната й стойност е голяма, а по абсолютния си размер е незначителна, няма да има значителна вреда по смисъла на закона”. Наред с това, видно от Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС: “Значителна имуществена вреда по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. "а" или "значителна повреда" по смисъла на чл. 341, б. "а" НК има тогава, когато е значителна по абсолютна стойност и едновременно с това е значителна по отношение увреденото транспортно средство или друго имущество. Така например увреждането в размер на 1000 лв. е значително по абсолютна стойност, но преценено по отношение на определени превозни средства (параход, самолет, влакова композиция), може да не се окаже значително по смисъла на чл. 341, б. "а", респ. чл. 343, ал. 1, б. "а" НК. Или увреждането в размер на 400 лв. на един мотоциклет е значително по отношение на транспортното средство, но не е значително по абсолютна стойност, поради което това увреждане не може да се третира като значително по смисъла на чл. 341 "а", респ. чл. 343, ал. 1, б. "а" НК”. Отново в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС: "Значителни имуществени вреди", причинени на държавата, кооперациите, обществените организации или гражданите, са тези, които са на стойност не по-малко от 1000 (хиляда) лева. В тях не се включват имуществени вреди от телесни повреди или смърт”.

В случая видно от заключението на вещото лице увреждането на МПС на пострадалия е от такова естество, че ремонтът е икономически нецелесъобразен. Налице е тотална щета на МПС, тъй като разходите за възстановяване на повредите надвишават 75 - 80% от неговата пазарна стойност. Изложените в таза насока доводи и съображения от вещото лице се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага да бъдат изтъквани повторно. Ето защо с оглед на така направената оценка на причинените щета и съобразявайки указанията и критериите от визираните актове на ВС е очевидно, че същите следва да бъдат квалифицирани като значителни, а деянието съставомерно по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, във вр. с чл.342 ал.1 НК.

Неоснователни са възраженията, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Същите са били направени и в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, като в мотивите на обжалваната присъда са получили обоснован отговор. Действително по делото не са събрани преки доказателства, че именно подс. В. Д. П. е управлявал МПС л.а. марка „Ланча Либра” с рег. №... към момента на извършване на инкриминираното деяние. От друга страна трайната съдебно практика приема, че косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл.303, ал.2 НПК, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, П. които е извършено престъплението. В случая настоящия състав счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства в тяхната съвкупност съставляват система от факти, свързани помежду си с главния факт, тъй като водят до извод, който е единствено възможен и изключва всички останали. Обосновано и законосъобразно районният съд е кредитирал показанията на св. С. В. и полицейския служител – св. Л. К., като липсват причини да се поставя под съмнение надеждността на тези свидетели и достоверността на показанията им. Същите са анализирани във взаимовръзка с показанията на останалите свидетели, заключенията на експерта и релевантните писмени доказателства - представеното нотариално заверено пълномощно от 29.03.2010 год. и Протокол за ПТП. Изложените в тази насока доводи и съображения се споделят изцяло и от въззивния съд. Обсъдени са показанията и в частта, инкорпорираща производни доказателствени факти /възпроизвеждане на извънпроцесуални признания на подсъдимия/, като последните са ценени П. спазване на принципните положения в доктрината и съдебната практика за ролята на производните доказателства като средство за установяване на първични доказателства и за тяхната проверка; и за недопустимост на подмяната на първични фактически данни с производни доказателствени факти, освен в хипотезите на обективна невъзможност за приобщаване по делото на първични доказателства. Съобразена е практиката на ВКС, че полицейският служител може да установява П. разпита му като свидетел извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да ги е възприел. П. това следва да се отбележи, че осъдителната присъда не се основава единствено на свидетелско показание на полицейски служител за извънсъдебно признание за извършено престъпление и между свидетелското показание на полицейския служител и останалите доказателствени средства не се установяват съществени противоречия, поставящи под съмнение достоверността на установеното от него относно направеното самопризнание.

По отношение възражението, че в случая ПТП не е настъпило П. условията на ограничена видимост, видно от заключението на вещото лице, който е извършил и оглед на място, “ПТП е станало през тъмната част на денонощието в условията на ограничена видимост, на около 100 м след плавен ляв завой, гледано към Б.” /л.37 от ДП/. По смисъла на § 6, т.55 и 56 от ДР на Закона за движението по пътищата "Намалена видимост" е налице П. здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни, а "Ограничена видимост" е налице П. стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта.

За извършеното престъпление от подс. В. Д. П. съставът на районния съд му е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. Наред с това, на основание чл.343г от НК на подсъдимия му е наложено и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 година. За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по чл.36 от НК наказания, съдът е съобразил вида и размера на предвидените такива за престъплението по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, като са съобразени цялостно данните за съдебното му минало, семейно и материално положение. Ето защо П. индивидуализацията на наказанието и реализирането на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия въззивният съд също намира за адекватно на обществената опасност на престъплението определените с обжалваната присъда по вид и размер наказания. Съдът счита, че наложените в конкретния случай наказания ще способствуват за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и предотвратяване извършването на други престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1098 / 06.02.2012 год., постановена от Районен съд – гр. Б. по н.о.х. дело № 1071 по описа за 2011 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.