Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12487 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6 срещу А.И.Х. с
ЕГН ********** ***, с която по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед № 4988/30.06.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8709/2017г. по описа на ВРС
за следните суми: сумата от 1784,96 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 22.01.2013г.,
сключен между „Юробанк България” АД и А.И.Х., задълженията по който са
прехвърлени на „Е.М.” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 27.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 576,47 лева представляваща
договорна лихва за периода от 22.01.2013 г. до 18.01.2016
г..
В исковата молба са изложени твърдения, че
на 22.01.2013г. между „Юробанк България” АД и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер
на 1830 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 анюитетни
вноски с крайна дата на издължаване – 22.01.2018г. Първите 12 месечни вноски
били в размер на 43,21 лева, а следващите – 44,74 лева. Общото задължение за
главница, договорна лихва и такси възлизало на 2666,11 лева. На 18.01.2016г.
бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземяния, по силата на който
ищцовото дружество придобило от „Юробанк България” АД вземането спрямо длъжника по процесния
договор за кредит. За цесията длъжникът бил уведомен на 08.02.2016г. с писмо
уведомление, както и за предсрочната изискуемост на кредита. След уведомяване за
цесията длъжникът извършил доброволно плащане в размер на 200 лева, както
следва: на 27.01.2017г. – 50 лева, на 27.02.2017г. – 50 лева, на 31.01.2017г –
50 лева и на 02.05.2017г. – 50 лева. В случай, че не се приеме настъпване на
предсрочната изискуемост, ищецът настоява за присъждане на падежиралите вноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Оспорва легитимацията на ищеца като цесионер и
носител на правото да иска изпълнение. Счита, че същото не е придобито
надлежно, защото не е налице фактическо прехвърляне на вземането. Сочи се, че
представеният с исковата молба договор е за възлагане на вземания, с който се
визира започнат процес на прехвърляне на вземания с дата 17.05.2015г., но не се
упоменава конкретно закупуване на пакет от взеамания. Ответникът счита, че за
да е валиден договорът за цесия следва да отговаря на основани изисквания –
дата, срок, ясен или поне определяем предмет. Сочи се, че нито датата, нито
предметът на договора могат да бъдат определени. Оспорва се и уведомлението на
ответника за цесията, доколкото писмото, което е получено от длъжника, е
изпратено от цедента, а не от цесионера, без изрично упълномощаване. Оспорва се
и съдържанието на пратката, изпратена до ответника от ищеца с обратна разписка
за получаване от 08.02.2016г., доколкото от същата не става ясно какво точно е
получено. Отделно от това, се сочи, че липсва уведомление за предсрочната
изискуемост на дълга, с оглед на което се оспорва настъпването на същата.
Доброволните плащания ответникът твърди, че са извършени към нелегитимен
кредитор. Ответникът счита също, че при липса на предрочна изискуемост, е
недопустимо в хода на производството да се иска установяване на падежирали
вноски. Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
вземането за главница и лихви, включително за погасяване по давност на
падежиралите вноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор за
потребителски кредит № FL670126, че между ответника А.И.Х. и „Юробанк
България” АД е сключен договор за потребителски кредит от 22.01.2013г. По
силата на договора банката е предоставила на ответника кредит в размер на 1830
лева за срок от 60 месеца. Предвиденият краен срок за погасяване на кредита е
22.01.2018г. Представен е и погасителния план по договора.
Представен по делото е договор за възлагане на вземания между „Юробанк
България” АД и „Е.М.” ЕООД от 18.01.2016г. Със същия е уговорено „Юробанк
България” АДв качеството си на прехвърлител да прехвърли на „Е.М.” ЕООД в
качеството му на приобретател всички свои права, права на собственост, облаги и
участия върху и във вземанията, а приобретателят се задължава да приеме
прехвърляето. Предвидено е приключване н апроцеса по прехвърляне на взеамния в
най-кратък срок след като покупната цена бъде платена от приобретателя на
прехвърлителя на датата на влизане в сила.
Представен е и документ от 18.01.2016г., подписан от представители на
„Юробанк България” АД и „Е.М.” ЕООД като потвърждение на цесията. Съгласно
същия цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит ,
описаи вПриложение 1 към Потвърждението, като всички тези договори заедно са
наречени ”портфейл”, като цедентът се е съгласил да прехвърли на цесионера
вземанията по портфейла, а цесионерът се е съгласил да ги приеме при условията
на договор за цесия, сключен на 18,01.2016г. И двете страни потвърждават, че
цесията е в сила от 18.01.2016г. и на датата на приключване цесионерът е
придобил всички вземания на цедента във възка с портфейла.
В Приложение 1 към потвърждението, което съдържа прехвърлените вземания,
е посочено и вземането по договор № FL670126 от 22.01.2013г. от А.И.Х.
за сумата от 1784.96 лева главница, 696.47 лева лихва
и 80 лева такси и разноски с краен срок на издължаване 22.01.2018г.
Представено е уведомление за
прехвърляне на вземанията до отетника от ищцовото дружество, действащо от името
и за сметка на „Юробанк България” АД, както и писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанетопо договора за кредит 22.01.2013г. Към
писмата е приложена товарителница, в която изрично е отбелязано съдържанието на
пратката – уведомление за цесия Юробанк и уведомление по чл.20 от ЗЗЛД. Удостоверена е
доставка на пратката на 09.02.2016г. на Деян Ант. Х. – син.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че първоначалният размер по процесния договор за кредот е 1830
лева, като същият е предоставен и преведен/усвоен по разплащателна сметка на
титуляра А.И.Х. на 22.01.2013г. Непогасените задължения по кредита към датата
на договора за сеция 18.01.2016г. е в размер на 2416.16 лева ( в т.ч. главница
от 1784.96 лева, договорна лихва от 514.29 лева и лихва за забава от 116.91
лева), а към датата на предсрочнта изискуемост 08.02.2016г. е в размер на
2428.41 лева (в т.ч. главница от 1784.96 лева, договорна лихва от 521.25 лева и
лихва за забава от 121.93 лева). Непогасените задължения към датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2017г. и датата на изготвяне
на заключението – 05.04.2018г. по вариант на вещото лице е в размер на 2559.30
лева, а по данни на „Е.М.” ЕООД е в размер на 2712.30 лева. За периода от
22.01.2013г. до 05.04.2018г. по договора са извършени погашения в размер на
282,04 лева, от които до датата на договора за цесия - 82,04 лева, в т.ч. 45.04 лева за главница,
36,38 лева за договорна лихва и 0,62 лева за лихва за забава, а след догвоора
за цесия – 120 лева за лихва за забава и 80 лева по данни на ищеца за неплатени
такси по разплащателната сметка.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да установи,
при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор
за кредит, изпълнение на задълженията на
банката по него, размера на претендираната главница и
договорна лихва, валидно сключен договор за цесия, по силата на който е
придобил процесните вземания, както и уведомяване на ответника за
цесията от страна на цедента.
Безспорно се установи сключването на договора за кредит между „Юробанк
България“ АД и ответника А.И. Харитoнов. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила сумата от 1830
лева по сметка на кредитополучателят, който от своя страна е усвоил сумата.
Съдът
намира за установено обстоятелството по сключване на договор за цесия между „Юробанк България“ АД и ищцовото
дружество. Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице фактическо
прехвърляне на вземания, а само договор за възлагане на вземания. Поделото
освен договора за възлагане на вземания е представено и споразумение между
страните, с което се потвърждава цесията от двете страни по нея, които са се
съгласили, че визираната в договора за възлагане дата на приключване е
18.01.2016г. и цесията е в сила от този момент. От представеното Приложение 1
към потвърждението безусловно се установява, че вземането по процесния кредит е
част от портфейла на прехвърлени вземания, предвид че са посочени номера и
датата на сключване на договора, длъжника, крайния падеж и конкретно дължимите
суми.
По
отношение на уведомяването за цесията се установи, че ответникът е получил
уведомление от новия кредитор от името и за сметка на стария. В самия договор
за цесия – чл.5.1.1 е предвидено уведомлението на длъжниците
да стане по този начин. Действително липсва доказателство за изрично пълномощно
от страна на цедента за цесионера да уведоми
длъжника. Въпреки това очевидно длъжникът е научил за прехвърлянето, още
повече, че не е спорно, а и се установява от заключението на ССчЕ, че след цесията е заплатил вноски по кредита в полза
на цесионера. От друга страна неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането ( в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай длъжникът не е изпълнил в полза на стария кредитор,
напротив – започнал е изпълнение в полза на новия кредитор.
По въпроса
за предсрочната изискуемост съдът намира, че изявлението на цесионера за
обявяване на същата, не е достигнало до длъжника. По делото е представено писмо
адресирано до ответника, с което се обява предсрочната изискуемост, но не и
доказателство за получаване на писмото. В представената товарителница е вписано
съдържанието на същата, като е посочено уведомление за цесия и уведомление по
чл.20 от ЗЗЛД. Липсва посочване, че пратката съдържа уведомление за предсрочна
изискуемост. Доколкото изрично в товарителницата е вписано съдържанието на
пратката, макар и това да не е задължително, следва да се счита, че същата
удостоверява освен датата на получаване и съдържанието на пратката. В този
смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл.235
от ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
погасителния план по договора за кредит поетапно са падежирали
вноските по същия, като към датата на приключване на устните състезания е
настъпил и крайният падеж на кредита – 22.01.2018г. При вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаване заявлението по чл.417 ГПК, не може да бъде
игнорирана съществуващата облигаторна връзка между
страните, обосноваваща конкретни задължения, поети от кредитополучателя.
Липсата на точно изпълнение на така поетите задължения, без настъпила
предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница
и лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в
исковото производство по чл.422 ГПК. Длъжникът- ответник по иска дължи
изпълнение, макар и само до онази част от задължението по отношение, на която е
настъпил падежът, договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че
вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може да се отрече съществуване на самото вземане, като се отхвърли искът в
обема на безспорно установеното задължение по отношение на падежиралите
вноски – в този смисъл Решение № 15 от 09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС,
І т.о. По въпроса за задължението на съда да установи падежиралите
вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното
обявяване на предсрочната изискуемост са постановени и други решения на ВКС по
чл.290 от ГПК – Решение № 7 от
19.05.2017г. по гр.д. № 60053/16г., І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по
т.д. 1357/16г., Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. №851/16г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, І т.о. и др.
Както бе
посочено, в настоящия случай не само са налице падежирали
вноски, но е настъпили и крайният падеж на договора за кредит. Следователно
дължима се явява цялата неизплатена главница по същия.
Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за неоснователно. При договора за
кредит кредиторът предоставя на длъжника еднократно главницата като цяло за ползване
до изтичане на краен срок, в случая - 22.01.2018г. Връщането на предоставените парични
средства на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява предварително съгласие на кредитора да приема
изпълнение на части, като облекчение на лихвената тежест за длъжника.
Разсрочването на части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски не
превръща главницата в периодично платима и за нея остава приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
считано от последния падеж на част от главница (Решение № 28 от 5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК Решение № 261 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай давността не е изтекла по отношение на нито едно от вземанията,
доколкото самият договор за кредит е сключен на 22.01.2013г., а исковата молба
е подадена 25.08.2017г. Отделно от това, се установи, че ответникът след
цесията е направил доброволни плащания, които също са прекъснали давността.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасените към датата на
изготвянето й суми за главници по процесния договор за кредит са в общ размер
от 1784,96 лева.
По гореизложените
съображения съдът намира, че искът за установяване дължимостта на главницата се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на договорната
лихва се установи от договора за кредит (чл.3), че такава е уговорена. Всички
вземания по договора, включително това за договорна лихва са цедирани от банката на ищцовото
дружество. Т.нар договорна лихва представлява цената за ползване на паричните
средства по договора за кредит. Договорната лихва е част от анюитетните
вноски по договора за кредит, които както бе посочено по-горе се погасяват с
обща петгодипна давност, като същата не е настъпила
по отношение на нито една от вноските.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасените към датата на
изготвянето й суми за за договорна (възнаградителна) лихва) по процесния договор за кредит са в
общ размер от 576,47 лева. Предвид изложеното искът за установяване дължимостта
на договорната лихва също се явява и основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски в размер на 76,17 лева за платена
държавна такса и 250 лева за депозит за вещо лице, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 47,23 лева за платена държавна
такса.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.И.Х. с ЕГН ********** *** дължи
на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6
следните суми: сумата от 1784,96 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 22.01.2013г., сключен между „Юробанк България” АД и А.И.Х., задълженията по който са
прехвърлени на „Е.М.” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г. и сумата от 576,47 лева представляваща договорна
лихва за периода от 22.01.2013 г. до 18.01.2016 г., за които суми е
издадена Заповед № 4988/30.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8709/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.И.Х.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-6 сумата от 326,17
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 47,23 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: