Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Добрич, 24.08.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ нашести август, през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:

                                                                     

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

     При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №2221 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         

Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *, чрез юрисконсулт, с която срещу Т.А. А*, ЕГН **********,***, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-921,88 лв. (деветстотин двадесет и един лев и 88 ст), представляващи главница по договор за паричен кредит от 28.09.2016г., сключен между „*” ООД и ответника, по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата  16.11.2016г.;

-117,71 лв. (сто и седемнадесет лева и 71 ст.) договорна лихва за периода от 26.10.2016 г. до 24.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.11.2016г.;

         -744,37 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 37 ст./ представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2016 г. До 25.04.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.11.2016 г;

-356,79 лв. /триста петдесет и шест лева и 79 ст./ представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 16.11.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост)

-228,70 лв. (двеста двадесет и осем лева и 70 ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 17.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в установителното производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в установителното производство.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

- На *г. между Т.А. и „*” ООД е сключен договор за паричен заем.

-С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева.Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за кредит има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора  т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.

-С договора кредитополучателят се съгласил да заплати и договорна лихва в общ размер на 140,18лв., като общото задължение за връщане на заетата сума и плащане на договорната лихва било разсрочено на 34 погасителни вноски, всяка от по 33,53лв., като падежа на последната вноска изтичал на 24.05.2017г.

-В договора за кредит - чл. 7, ал. 4 и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заематепят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, В конкретния случай, поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 16.11.2016 г., която дата представлява падежа на седма погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 16.11.2016 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 356,79 лв.р представляваща 20 % от сумата от 1783,96 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

- Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;първа по ред ипотека;предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

С подписването на договора за заем, Заемателят  декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 821,62 лева, която е разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на 24,17 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 57,70 лева.

-Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните ло-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 228,70 лв. за периода от 17.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.

-Заемателят не  заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която погасил до момента е в размер на 177,84 лв., с която били погасени, както следва: главница: 78,12 лв., договорна лихва: 22,47 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 77,25 лв.

- На * г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 21.07.2017г. между „*“ ООД, ЕИК * и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2*, по силата на което вземанията на „*" ООД срещу Т.А. А*, произтичащи от Договор за паричен заем № 89080 от дата 28.09.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Приложение 1 от 21.07.2017 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 21.07.2017 г. , е представено само с данните на длъжника Т.А. А*, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.

-Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.

-Ищецът подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 1212/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд изцяло уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

Не се оспорва, че ответникът е сключил процесния договор за кредит.

Ответникът не е уведомяван за цесията. Уведомлението е изпращано до различен от постоянния адрес на ответника, поради което последния не бил надлежно уведомен. Ищецът няма права по отношение на исковите суми към ответника.

Оспорва се вземането за неустойка като противоречащо на добрите нрави, като противоречащо на закона - чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Сочи се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Неустойката за предсрочна и изискуемост също противоречи на добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост на договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума - главница, възмаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница би се начислявало обезщетение за забава за периода на забавата /неустойка за забава/.

С отговора се прави възражение за прихващане с вземането на ответника за неоснователно платени  суми за неустойки. С молба с вх.рег.№ 13235/28.07.2020г.  ответната страна прави        уточнение на възражението за прихващане с вземането на ответника да се счита за сумата от 77,41 лева, представляваща неоснователно платени суми за неустойки.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

На *г. между Т.А. и „*” ООД е сключен договор за паричен заем. В чл.3 Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева. Съгласно клаузите на чл.4 ал.1 от Договора, страните са постигнали съгласие, че с подписването му договора за кредит има силата на разписка.

          С договора кредитополучателят се съгласил да заплати и договорна лихва 40,80% в общ размер на 140,18лв., като общото задължение за връщане на заетата сума и плащане на договорната лихва е разсрочено на 34 седмични погасителни вноски, всяка от по 33,53лв., като падежа на последната вноска изтича на 24.05.2017г.

В договора за кредит - чл. 7, ал. 4 и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заематепят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 16.11.2016 г., която дата представлява падежа на седма погасителна вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Не е спорно за страните, че на 16.11.2016 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 356,79 лв.,  представляваща 20 % от сумата от 1783,96 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

Съгласно клаузите на чл.6 от сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

         издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

         поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в чл.9 ал.2 от Общите условия.

Чл.9 от Общите условия изискват поръчителите да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;първа по ред ипотека;предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

С подписването на договора за заем, Заемателят  декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Не е спорно за страните, че поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 821,62 лева, която е разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на 24,17 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 57,70 лева.

Освен това заемодателят начислил обезщетение за забава в размер на 228,70 лв. за периода от 17.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.

Ищецът признава, че Заемателят  заплатил само сумата от 177,84 лв., с която са погасени, както следва: главница: 78,12 лв., договорна лихва: 22,47 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 77,25 лв.

На * г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 21.07.2017г. между „*“ ООД, ЕИК *, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *, по силата на което вземанията на „*" ООД срещу Т.А. А**, произтичащи от Договор за паричен заем № * г. са прехвърлени, както следва 921,88лв главница, 117,71лв. договорна лихва, 1101,16лв неустойка, 61,35лв. лихва за просрочие, или общо 2202,10лв. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Приложение 1 от 21.07.2017 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 21.07.2017 г. , е представено само с данните на длъжника Т.А. А*.

По делото е представена обратна разписка за уведомление за извършената цесия, връчена на посочения в договора адрес на заемателя. Върху разписката е отбелязано, че пратката е непотърсена. Такова уведомление е изпратено и на друг адрес на ответника, но обратната разписка към товарителницата върната поради непълен адрес.

Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.

Ищецът подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 1212/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд изцяло е уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че остатъка от задължението на ответника по посочения договор за паричен заем, е в размер на общо на общо 2140.75 лв., от които: 921.88лв.-главница, 117,71 лв.- договорна лихва по седмични вноски с падеж за плащане от 26.10.2016 г. до 24.05.2017 г. вкл.,                744.37 лв. - договорна неустойка по чл.8 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, с падежи за плащане от 26.10.2016 г. до 24.05.2017 г. вкл. и 356.79 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост по чл.14 от ОУ.

           Вещото лице изчислява, че лихвата за забава, която ответникът дължи вследствие на забавеното плащане по посочения Договор за паричен заем, е в размер на 250.47 лв. Според счетоводните записвания на първоначалния кредитор „ * „ ООД - от извършените плащания от длъжника, е осчетоводено частично погасяване в размер на 77.71 лв. за неустойка по чл.8 от договора / таблица 1 .колона 9/.

Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни изводи:

          Правна квалификация: Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК.

         Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.

Заповедта не е връчена на длъжника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали ищеца -цесионер  в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е  допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България  и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност.

Съдът намира за безспорно установено наличието на облигационно отношение между ответника и „*” ООД. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

         По делото следва да се приеме, че „*”ООД е действало като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.

Договорът от 28.09.2016г. удостоверява отпускането на кредитния лимит на разположение на ответника, а уговорката, че подписването на договор е разписка за получената сума удостоверява изправността на заемодателя реално да предостави заетата сума на заемателя.

С оглед на това, следва да се приеме за установено, че за заемателя е възникнало задължение за връщане на сумата от 1000лв. главно задължение, ведно с уговорената договорна лихва върху него, начислена за периода от 26.10.2016 г. до 24.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска). Ищецът признава, че заемателят заплатил 177,84 лв., с която били погасени, както следва: главница: 78,12 лв., договорна лихва: 22,47 лв. При това непогасеното главно вземане е в размер на 921,88 лв. Размерът на претендираната за установяване непогасена договорна лихва не е оспорен и възлиза на 117,71 лв. 

         Относно търсените неустойки:  Претенцията на ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае и начислени неустойки.

          Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. В случая е и въведено в срока за отговор възражение за недействителност на неустоечните клаузи на няколко основания.

          Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение , противоречи на добрите нрави: Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.     В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 744,37 лв. Така предвидения размер е близо 70 % от цялата заета сума. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно  чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока – в тоя смисъл виж и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП проведено на 05.11.2015 г. – л. 72 от делото.

          Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение  и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 70 % от заетата сума. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума  допълнително с още 70 % от предоставената главница

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

Относно неустойката за предсрочна изискуемост следва да се посочи, че предсрочната изискуемост по договора не е настъпила, което е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията. Освен това уговорената неустойка в чл. 7, ал. 4 от договора също противоречи на добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост по договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница би се начислявало обезщетение за забава за периода на забавата /неустойка за забава/. Уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява еднократно, в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка обаче, противоречи на добрите нрави. Така уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на санкционната си функция и дава възможност на кредитодателя да претендира, както обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка от настъпването на предсрочната изискуемост.

Претенциите за неустойки -  744,37 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и 356.79 лв. неустойка за предсрочна изискуемост са неоснователни, поради противоречието на клаузите на чл. 7, ал. 4 и чл. 8 от процесния договор на добрите нрави, а неустойката за предсрочна изискуемост и поради ненастъпването на фактическия състав на вземането – предсрочната изискуемост на договора за паричен заем.

          Относно лихвата за забава:

Уговорката в чл. 7, ал. 1 от договора е, че в случай на забава, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до  неговото пълно погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой момент /от коя дата/ ще се претендира обезщетението за забава. В случая ищецът претендира обезщетение за забава от 17.11.2016 г. Лихвата за забава е дължима, но само върху главницата и вънаградителната лихва. Съдът кредитира ССчЕ в тази й част, тъй като вещото лице е изчислило обезщетението за забава именно върху сбора от главница и възнаградителна лихва. Тъй като претенцията на ищеца е в по-малък размер от установеното задължение от вещото лице от 250,47лв., претендираното вземане за лихва се дължи на „Сити Кеш” ООД.     

Относно легитимацията на кредитора:

          Вземанията по процесния договор са цедирани от „*“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1 по договор за продажба и прехвърляне на вземания, представен по делото. Към приложенията на исковата молба е представено пълномощно, с което цедента упълномощава купувача на вземането да  изпрати уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника.

По делото е представено уведомление от цесионера, изпратено на адрес на заемателя, посочен в договора. Върху обратната разписка е отбелязано обстоятелството, че пратката е непотърсена от адресата. В чл.17 ал.1 от Общите условия, неразделна част от договора е вписано, че всички писма, покани, съобщения и други документи между страните, ще се считат за получени и  и узнати от тях , ако бъдет доставени на официалнит адреси за кореспонденция, посочени при подписване на договора за заем. Страните се съгласяват при промяна на данните, в 3 дневен срок да уведомяват другата страна за новото обстоятелство.

Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД предвижда, че за да произведе действие по отношение на длъжника цесията следва да му бъде съобщена от стария кредитор. Нормата не поставя специални изисквания за начина и формата, по които това уведомяване следва да се извърши, като разумът е да се доведе до знанието на длъжника, че вече има нов кредитор, за да се предотврати опасността той да престира на нелегитимирано лице. Уведомяването следва да се извърши от стария кредитор – първоначален титуляр на вземането, тъй като, за длъжника, той е насрещната страна по правоотношението и, до заместването му, длъжникът е задължен да престира именно нему, за да се освободи от дълга. Съдебната практика безспорно прие и възможността и цесионера да съобщи за прехвърляне на вземането по пълномощие от цедента.

Доказването на уведомяването на длъжника за цесията от цедента може да бъде извършено при ангажиране на всички допустими доказателствени средства, но изхождайки от твърдението на страната, позоваваща се на този факт, за конкретните фактически обстоятелства по това съобщаване.

          В настоящия случай, правното твърдение на въззивника - цесионер е че длъжникът е бил известен за цесията, като се сочат получаване на изрични писмени уведомления до длъжника; връчване на уведомленията като приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано настоящото исково производство и фингирано връчване по чл.17 от договора на съобщенията, достигнали до адресите на длъжниците. Освен това се сочи съдебна практика, съгласно която при безспорно установяване на задължения по договора за заем, без значение за основателността на иска е дали е съобщена цесията на длъжника, доколокото съобщаването е уредедено за да го предпази от двойно плащане.

Относно изпратените по пощата уведомления от цедента до длъжника, разписките за връчването, представени пред съда, сочат, че съобщенията не са били доставени – оформени са като непотърсени на бланка на „Български пощи“ ЕАД и като такива с непълен адрес на друг куриер, различен от посочения в договора за кредит. Горното сочи, че те не са достигнали до адресата си и връчването на уведомление за цесията посредством тях не може да се счете за редовно.

Неоснователни са и изводи за фингирано връчване, с достигане на съобщенията до адресите на длъжниците, съгласно разпоредбата на чл.17 от сключения между страните договор. Не би могло да се приеме, че тази договорна клауза приравнява изпращането на съобщение до адрес, който не е променен, като не е удостоверено връчването му, на получаване на съобщението – липсва изрично отъждествяване на опита за доставяне на фактическото му получаване – в този смисъл и цитираното решение на ВКС по чл.290 ГПК № 148 от 2.12.2016 г. по т.д. № 2072/ 2015 г., І т.о.

По отношение на поддържаното становище за известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника, като приложения към исковата молба, следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът е представляван от назначени от съда особен представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на когото са били връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.

За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея. Не се споделя от настоящия състав мнението, че щом вземането е установено безспорно, уведомлението няма значение тъй като няма опасност длъжникът да плати два пъти.

В аспект на всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор, поради което правата на ищеца цесионер да търси вземанията си от заемополучателя не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и ищецът не би могъл да претендира изпълнение на задълженията по договора. Предявените искове са неоснователни.

Ответната страна не е направила разноски в установителното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *, срещу Т.А. А**, ЕГН **********,***, установителни искове за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 1212/19г. на РС Добрич, както следва:

-921,88 лв. (деветстотин двадесет и един лев и 88 ст), представляващи главница по договор за паричен кредит от 28.09.2016г., сключен между „*” ООД и ответника, по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата  16.11.2016г.;

-117,71 лв. (сто и седемнадесет лева и 71 ст.) договорна лихва за периода от 26.10.2016 г. до 24.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.11.2016г.;

         -744,37 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 37 ст./ представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2016 г. До 25.04.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.11.2016 г;

-356,79 лв. /триста петдесет и шест лева и 79 ст./ представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 16.11.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост)

-228,70 лв. (двеста двадесет и осем лева и 70 ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 17.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                     

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................

                                                                                               /С.Дженкова/