МОТИВИ към Присъда № 15/23.05.2017г.
по НОХД № 104/2016г.
по описа на РС - Исперих
Районна прокуратура – Исперих е обвинила:
Б.С.Й.,***, ЕГН **********, за това, че на 01.08.2012г., 03.09.2012г., 01.03.2013г., 01.04.2013г.,
07.05.2013г., 01.07.2013г., 01.08.2013г., 02.09.2013г., 01.10.2013г.,
02.12.2013г., 02.01.2014г., 04.03.2014г., 01.04.2014г., 07.05.2014г.,
01.08.2014г., 01.09.2014г., 01.10.2014г., 03.11.2014г. в гр. Исперих, обл.Разград, при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице – младши инспектор при Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“, звено гр.
Исперих, в кръга на службата си е съставил официален документ – в Отчетен
картон за задължителна регистрация по настоящ адрес № 186/13.12.2011г. на
осъдения З.Е.С. ***, ЕГН ********** удостоверил неверни обстоятелства, а
именно, че на горепосочените дати в пробационната служба в гр.Исперих З.Е.С. е
положил подписи пред него в графите „подпис на осъдения“, с цел да бъде
използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства – престъпление
по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и
Г.О.К.,***, ЕГН **********,
за това, че на 02.06.2014г. в гр. Исперих, обл.Разград, като длъжностно
лице – инспектор при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград,
сектор „Пробация“, звено гр. Исперих, в кръга на службата си е съставила
официален документ – в Отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ
адрес № 186/13.12.2011г. на осъдения З.Е.С. ***, ЕГН ********** удостоверила
невярно обстоятелство, а именно, че на горепосочената дата в пробационната
служба в гр.Исперих З.Е.С. е положил подпис пред нея в графата „подпис на
осъдения“, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това
обстоятелство – престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Й. дава подробни обяснения, но не се
признава за виновен. Не отрича, че действително е удостоверявал в отчетния
картон на осъдения З.С., че се е явил в пробационната служба на инкриминираните
дати, без да го е виждал, но твърди, че е правил това в името на
колегиалността, по указания на подс.Г.К., доверявайки й се, че осъдения
действително се е явил. Заявява, че е изпълнявал указания на по-висшестоящ от
него и не е имал умисъл за извършено престъпление.
Подсъдимата Г. Куджуклу дава подробни обяснения, но не
се признава за виновна. За процесната дата 02.-06.2014г. нямала спомен как
точно се е случило всичко - дали е отсъствал колегата й Б.Й. и това е наложило
тя да се подпише. Твърди, че в нейната практика е обичайно осъдения да се яви и
пред него тя полагала подписа си. Естествено било при екипна работа да се
доверява на колегата с когото работи, често й се е случвало, да отсъства от
града, тъй като е била викана в гр.Разград и тогава в нейно отсъствие също били
полагани подписи от осъдени лица пред колегата й Б.Й.. След като се приберяла,
тя се подписвала.
Представителят на РП - Исперих поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказание „Лишаване от свобода” към средния размер и за двамата подсъдими,
чието изтърпяване да бъде отложено в условията на чл.66 от НК за изпитателен
срок от пет години, да се лишат подсъдимите от право по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК,
както и да се наложи пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност два пъти седмично за целия изпитателен срок.
Защитата на подсъдимия Й. в
лицето на адв.И.И. счита, че деянието е несъставомерно. Не отрича, че подзащитният
й има качеството на длъжностно лице и че действително се е подписвал в отчетния
картон на инкриминираните дати в това си качество. Същевременно твърди, че
липсвал прекия умисъл и изискуемата се от закона специална цел при извършване
на деянията от подс.Й.. Акцентира на
факта, че подс.Й. е би по-ниско в йерархията в сравнение с подс.К. и е
подписвал „на доверие“ отчетния картон, когато тя му кажела, дори и когато
подписите на осъденото лице не са били положени лично пред него в пробационната
служба в гр.Исперих. Доверявал се е на казаното от подс.К., че подписите са
били положени пред нея от осъденото лице и не е имал никакви съмнения в тази
насока. Пледира за оправдателна присъда, а алтернативно – за налагане на
наказание в минимума с приложение на чл. 66 от НК
Защитата на подс.К. в лицето на адв.Е.К. счита на
първо място, че деянието е несъставомерно, тъй като инкриминирания документ –
отчетен картон нямал характер на официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5
от НК. Според защита това е частен документ и пледира, ако се приеме, че
подзащитната й е извършила неправомерно деяние, да се приложи разпоредбата на
чл. 309 ал. 1 от НК. На второ място счита, че деянието е недоказано, тъй като
нито гласните доказателства, нито писмените такива доказвали по безспорен и
категоричен начин, че осъденото лице З.С. не е положил лично подписа си в отчетния
картон на инкриминираната дата в присъствието на подс.К..
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Б.С.Й. е роден на ***г***, български гражданин,
живущ ***, неженен, със средно образование, неосъждан.
Подс.Г.О.К. е родена на ***г***, български гражданин,
живуща ***, омъжена, с висше образование, неосъждана.
Подс.Й. бил назначен на длъжността „младши инспектор“ в
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“,
звено гр.Исперих със Заповед №
Л-4199/07.12.2005г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията. Основните задължения на подсъдимия съгласно длъжностната
характеристика били да осъществява
контрол при изпълнението на пробационните мерки, реализира наблюдение и
комуникация с правонарушителите, подпомага ресоциализационната работа с
осъдените, осъществява дейност по призоваване на осъденото лице в законовите
срокове, подпомага инспектор V – III степен при
изготвянето на досие на всеки правонарушител и и изготвяне на план цза
изпълнение на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, осъществява
контрол на осъдените по изпълнение на мярката „задължителна регистрация по
настоящ адрес, извършва проверки на осъдени на пробация съвместно с органите на
МВР, за да установи спазването на установените ограничения (л.238 т.2 ДП).
Подс.К. била назначена на длъжността „инспектор I степен“ в Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“, звено
гр.Исперих със Заповед №
ЛС-03-2123/03.10.2005г. на министъра на правосъдието. Основните задължения на
подсъдимата съгласно длъжностната характеристика били да осъществява дейности
по привеждане на присъдите в изпълнение, планира и организира
инивидуално-корекционна дейност с всеки правонарушител, разработва графици за
изпълнение на пробационните мерки и контролира тяхното спазване, като при
установени нарушение докладва незабавно на началника на службата.
Свидетелят З.Е.С. бил осъден в влязло в сила Споразумение
от 28.11.2011г. по НОХД №345/2011г. на РС – Исперих за извършено от него
престъпление по чл. 129 ал. 1 и чл. 143 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК на
наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес три пъти седмично за срок от 3 години,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 лв. за срок от 3
години. На 05.12.2011г. РП – Исперих е изпратила определението за изпълнение на
наказанието на началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград.
Наказанието „Пробация“ на св.С. е било приведено в изпълнение с начална дата
13.12.2011г.
Съгласно нормативните изисквания на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за прилагане на ЗИНЗС подс.К. изготвила планове за изпълнение
на трите пробационни мерки. Според плана
за изпълнение на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ (чл. 210 ал. 4 ЗИНЗС), утвърден от
началника на ОС „ИН“ и съгласуван с началника на РУП – гр.Исперих, св.С. е
следвало да изпълнява мярката чрез явяване и подписване три пъти седмично, в
сектор „Пробация“ звено гр.Исперих, пред длъжностно лице, в периода от 8.30ч.
до 12.0ч. и от 13.00ч. до 17.00ч., със срок от 13.12.2011г. до 13.12.2014г.
Като отговорник за тази мярка бил определен подс.Й.. Самата мярка се извършва чрез полагане на подпис
на осъдения в отчетен картон в съответствие с определената от съда периодичност (чл. 245 ал. 1
ППЗИНЗС, във вр. с чл. 210 ал. 1 ЗИНЗС). За целта
бил изготвен отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес № 186
от 13.11.2011г. на св.С.. По същия начин били изготвени индивидуални планове и за другите две мерки –
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за която отговорник
била подс.К. и „безвъзмезден труд в полза на обществото“, за която отговорник
бил подс.Й..
Според разпоредбата на чл. 245 ал. 5 от ППЗИНЗС контролът
по изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ
адрес се извършва от пробационен служител и се отразява в отчетния картон. При
установено нарушение се съставя констативен протокол. Конторлът в случая
се осъществявал именно чрез удостоверяване от страна на пробационния служител
чрез подписа си, че осъденото лице се е явило в пробационната служба и лично
пред него е положило подписа си. Видно от процесния отчетен картон №186 от
13.11.2011г. подс.Й. е удостоверил с подписа си, че св.С. се е явил в сектор
„Пробация“ звено гр.Исперих на следните дати: 01.08.2012г.,
03.09.2012г., 01.03.2013г., 01.04.2013г., 07.05.2013г., 01.07.2013г.,
01.08.2013г., 02.09.2013г., 01.10.2013г., 02.12.2013г., 02.01.2014г.,
04.03.2014г., 01.04.2014г., 07.05.2014г., 01.08.2014г., 01.09.2014г.,
01.10.2014г., 03.11.2014г. и лично пред него е положил
подписа си в графа „подпис на осъдения“. По този начин подс.Й. е отчитал, че за
посочения период св.С. е търпял наложеното му наказание.
През периода от 26.05.2014г. до 20.06.2014г. подс.Й. е
бил в платен годишен отпуск и през това време е бил заместван от подс.К., която
изпълнявала пробационните мерки на св.С.. Видно от процесния отчетен картон
№186 от 13.11.2011г. подс.К. е удостоверила с подписа си, че св.С. се е явил в сектор
„Пробация“ звено гр.Исперих на 02.06.2014г. и лично пред
нея е положил подписа си в графа „подпис на осъдения“. По този начин подс.К. е
отчитала, че за посочения период св.С. е търпял наложеното му наказание.
Същевременно от събраните писмени доказателства (справка за ползвани отпуски на подс.Й. и подс.К. – л.17 т.2 ДП, съдебна
поръчка до Централна прокуратура, Швейцария – л.160) се установява, че на процесната дата 02.12.2013г. подс.Й. е ползвал платен
годишен отпуск и не е бил на работа, а за процесните дати 01.04.2014г.,
07.05.2014г. и 02.06.2014г. св.С. е бил задържан в кантон Базел, Швейцария за
периода от 25.03.2014г.до 17.06.2014г. за изтърпяване на ефективна присъда
„лишаване от свобода“. За тези дати, както и за останалите процесни дати,
включени в обвинението, заключението на вещото лице по назначената
съдебно-почеркова експертиза е категорично, че подписите, положени в графите
„подпис на осъдения“ в отчетен картон №186/13.12.2011г. не са изпълнени от св.З.С..
По отношение на подписите в графа “пробационен служител“ в отчетния картон
срещу процесните дати, допълнителната експертизата е установила, че те са
положени съответно от подс.Й. и подс.К..
В края на месец октомври в РУ МВР гр.Исперих постъпил
сигнал от бившата съпруга на св.З.С., че той бил в чужбина и не изпълнявал
наложеното му с присъда наказание пробация, като вместо него се била подписвала
сестра му. Била извършена проверка, като били уведомени Прокуратурата и ОЗ
„Изпълнение на наказанията“ гр.Разград. На 03.11.2014г. св.Д.З. в качеството си
на началник на ОЗ „ИН“ гр.Разград поискал писмени обяснения от подс.Й. и подс.К.
относно възникнали проблеми в хода на работата на пробационната служба в
гр.Исперих и след като те го уведомили, че липсват такива, той назначил
тричленна комисия, с която извършили проверка на място. След като пристигнали в
пробационната служба в гр.Исперих комисията установила, че от всички отчетни
картони липсвали два – на св.С. и на още един осъден. Отчетният картон бил
донесен от кабинета на подс.К. лично от нея, като го предала на подс.Й. и му
обяснила, че св.С. се бил явил сутринта и бил положил подписа си пред нея.
Подс.Й. пред св.З. и членовете от комисията се подписал в графа „пробационен
служител“ .
Комисията извършила проверки и на други досиета на
осъдени лица, като били констатирани редица нарушения. За установените
нарушения при изпълнение на пробационните мерки по отношение на осъдения З.С.
била уведомена Окръжна прокуратура – Разград, като в последствие било
образувано и досъдебно производство. Спрямо двамата служители – Й. и К. било
образувано и дисциплинарно производство.
Изложеното се установява от показанията на свидетелите
Д.З., Е.С.М., отчасти от показанията на св.З.С. и обясненията на подсъдимите,
които частично кореспондират със свидетелските показания, както и от писмените
доказателства по делото.
За да е съставомерно деянието по чл. 311 ал. 1 НК
/т.нар. лъжливо документиране/ следва да са налице следните елементи от състава
на престъплението: деецът да е длъжностно лице и в кръга на службата си да има
задължението да съставя официален удостоверителен документ, в който да отрази
факти или обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност.
Според съдебната практика престъплението е довършено със самото съставяне на
документа с невярно съдържание, като не се изисква причиняване на щета или
някакъв друг резултат. От субективна страна деянието се извършва с пряк умисъл,
като е необходимо деецът да съзнава, че при съставянето на документа внася в
него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставения документ да
бъде използван като доказателство за тези обстоятелства
Безспорно по делото се установи, че двамата подсъдими
са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а“ от НК – с цитираните
заповед № Л-4199/07.12.2005г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията и заповед №
ЛС-03-2123/03.10.2005г. на министъра на правосъдието на подс.Й. и на подс.К. им
е било възложено да изпълняват със заплата, постоянно служба в държавно
учреждение - Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор
„Пробация“, звено гр.Исперих. В задълженията на подс.Й. съгласно длъжностната
му характеристика влиза и осъществяването на контрол на осъдените по изпълнение
на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“. Съгласно изготвения
план по чл. 210 ал. 4 от ЗИНЗС именно подс.Йорданове бил определен за
длъжностното лице, пред което св.С. е бил длъжен да се явява и подписва
първоначално три пъти седмично, а в последствие един път месечно, за изпълнение
на тази пробационна мярка. За целта и съгласно изискванията на нормата на чл.
245 ал. 1 от ППЗИНЗС е бил съставен и официален документ – отчетен картон
№186/13.12.2011г., в който св.С. полагал подписа си, а подс.Й., съгласно
нормата на чл. 245 ал. 4 от ППЗИНЗС е следвало да осъществява контрола по
изпълнение на пробационната мярка и да отрази в отчетния картон, че именно на
посочената дата осъденото лице се е явило пред него и е положил подписа си, с
което и удостоверявал, че се търпи и наложеното наказание. В тази връзка съдът
следва да отбележи, че не споделя възраженията на защитата на подс.К., че
отчетния картон не представлявал официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, а бил частен такъв и поради тази причина деянието се явява несъставомерно
по чл. 311 ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 93 т.5 от НК „официален
документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице
в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложената му функция. В процесният случай отчетния т картон е документ, който
е издаден именно по установения ред и форма, предвидени в нормативен акт – чл.
245 ал. 1 от ППЗИНЗС от длъжностни лица – пробационни служители „инспектор“ и
„младши инспектор“, в кръга на службата им – именно като пробационни служители,
които осъществяват контрола по изпълнение на пробационната мярка. Т.е. налице
са всички елементи, които характеризират отчетния картон именно като официален
документ.
По отношение на изпълнителното деяние в настоящия
случай се събраха достатъчно доказателства, които по категоричен начин
доказват, че именно двамата подсъдими на процесните дати са съставили официален
документ, в който удостоверили неверни обстоятелства. Подс.Й. не отрича, че е
имало доста случай, когато е подписвал отчетния картон на св.С. без той лично
да се е явявал пред него, приемайки „на доверие“ твърденията на подс.К., че
осъдения се бил явил и се бил подписал пред нея. Същевременно от
съдебно-почерковата експертиза се установява, че на процесните дати подписите в
графа „подпис на осъдения“ не са били изпълнени от св.С.. Защитата оспорва тази
експертиза, като счита, че на първо място тя не била доказателствено средство,
а на второ място изтъква, че вещото лице не било изследвало всички групи
признаци на подписа на свидетеля, както и че сравнителните образци от подписите
на св.С. не били снети пред вещото лице. Съдът не приема тези възражения на
защитата и кредитира изцяло заключението на вещото лице поради следните
съображения: На първо място следва да се отбележи, че експертизата е способ за
доказване, предвиден в НПК (чл. 136 и сл.,
чл. 144 и сл. от НПК). Тя се назначава, когато за изясняване
на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на
науката, изкуството, техниката, с каквито съдът не разполага. В случая са
използвани именно такива специални знания в областта на графологията, за да се
установи дали процесните подписи са положени от св.С.. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените въпроси, в съдебно заседание разшири изложението си
и поясни, че е изследвало и трите групи признаци, касаещи подписа на едно лице,
макар да не е протоколирал всичко. Колкото до възражението на защитата, че
сравнителните образци не били снети пред вещото лице, следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.146 от НПК не поставя такива изисквания. Съгласно ал. 1 от
цитираната норма органът, който назначава експертизата, може да изиска образци
за сравнително изследване. Само вземането на образци за сравнително изследване,
свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване
в човешкото тяло, се извършва от специално посочени лица, съгласно разпоредбата
на чл. 146 ал. 4 от НПК, като вземането на образци от подписа не попада в тази
категория. Следователно законът по никакъв начин не поставя специални
изисквания за вземането на образци от подпис и обстоятелството, че не са снети
пред вещото лице не опорочава извършената експертиза.
На следващо място – заключението на вещото лице, че
подписите в графа „подпис на осъдения“ не са положени от св.С., се потвърждава
косвено от писмените доказателства – справката за ползваните отпуски от подс.Й.
и справка от Централна прокуратура, Швейцария. От справката за отпуски е видно,
че на 02.12.2013г. той е бил в отпуск и фактически не е могъл да удостовери
дали действително св.С. се е явил в пробационната служба и е положил подписа си
в отчетния картон. Справката от Централна прокуратура, Щвейцария, получена чрез
изпълнена съдебна поръчка, от своя страна установява, че за периода
25.03.2014г. – 17.06.2014г. св.С. е бил задържан в Швейцария за изпълнение на
наказание „лишаване от свобода“. Т.е. той не е бил в България и фактически не е
могъл да се яви в пробационната служба в гр.Исперих и да положи подписа си в
отчетен картон на дати 01.04.2014г., 07.05.2014г. и 02.06.2014г. В тази връзка
неоснователно е възражението на защитата на подс.К., че не следвало да се взема
предвид справката от Евроджъст, тъй като тя съдържала само едни сведения, за
които нямало безспорни и категорични данни дали отразеното е вярно или не. Тази
справка, касаеща задържането на св.С. в Швейцария е получена по съответния ред,
предвиден в НПК – чрез изпращане на съдебна поръчка до съдебните власти в
Швейцария. Съответно от Централна прокуратура, Швейцария са предоставили
официално исканата информация и като такава тя не оспорена по никакъв начин от
събраните поделото доказателства. Напротив, по делото е налична и справка за
задграничните пътувания на св.С., както и бюлетин №169 от 17-18.06.2014г. (л.26-27 т.1 ДП), от които е видно, че действително св.С. е депортиран
от Швейцария на 17.06.2014г., каквато информация е подадена и в справката от
Швейцария. Действително първоначалната информация е получена именно чрез
съдействието на Евроджъст, както българският представител в Евроджъст е
съдействал за изпращане и получаване на съдебната поръчка, но справката от
Централна прокуратура, Швейцария е официална и предоставената с нея информация
изхожда именно от съответния държавен орган.
На трето място - показанията на св.С. и св.Д.З. също
отчасти потвърждават факта, че на дата
03.11.2014г. осъденият не се е явил и подс.Й. въпреки това е подписал отчетния
картон, удостоверявайки явяване, като е приел казаното от подс.К..
По този начин за съда се налага извода, че макар
осъденото лице да не се е явило на процесните дати в пробационната служба в
гр.Исперих и да не е положило подписите в графа „подпис на осъдения“ в отчетния
картон, двамата подсъдими са удостоверили
със своите подписи неверни обстоятелства - че той е сторил това, т.е.
търпял е наложената пробационна мярка.
Защитата на подс.Й. пледира, че дори и подзащитнитният
й действително да е удостоверил неверни обстоятелства в процесния отчетен
картон, то това не е сторено умишлено, а още по-малко със специалната,
предвидена в закона цел. Твърди се, че подсъдимият не е схващал, че върши нещо
нередно, а още по-малко, че удостоверявал с подписа си неверни обстоятелства.
Основната теза на защита се гради на базата на заявеното от подс.Й. в съдебно
заседание относно организацията на работа в пробационната служба в гр.Исперих,
а именно – че често се е случвало подс.К. да му предоставя отчетния картон на
осъденото лице вече подписан и той, приемайки казаното от нея, „на доверие“ се
подписвал в графата „подпис на пробационния служител“. Защитата се опитва да
обясни поведението на подс.Й. с положението му в йерархията – той бил подчинен
на подс.К. съгласно длъжностната си характеристика, подпомагал я в работата й и
поради тази причина е приемал и изпълнявал безусловно казаното от нея.
Съдът възприема тази теза изцяло като защитна, целяща
да омаловажи стореното от подс.Й. и да го оправдае, поради следните
съображения: Подс.Й. е длъжностно лице и като такъв е работил дълги години – от
1991г. до 2005г. е бил надзирател в затвор, а от 2005г. – мл.инспектор в
пробационна служба. Това му служебно положение в държавни институции, особено в
такива, отговарящи за изпълнение на наказания, наложени с присъди за извършени
престъпления, предполага много добро познаване и стриктно спазване на преките
му задължения и на съответните нормативни разпоредби. Подс.Й. е бил длъжен да
контролира изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ на св.С., като ЗИНЗС, ППЗИНЗС и длъжностната му характеристика
подробно, точно и ясно са разписали по какъв начин следва да става това. Видно
е както от обясненията на самия подсъдим, така и от писмените доказателства по
делото, че той е бил много добре запознат със задълженията си и съответно как
следва да ги изпълнява. Подс.Й. е заявил в съдебно заседание, че знае, че
трябва да извършва контролни проверки на осъдените лица и когато констатира нарушения,
независимо от какъв вид са, следва да състави констативен протокол и да уведоми
началника на пробацията. Освен това е бил наясно и с начина, по който следва да
се контролира изпълнението на мярката „задължителна регистрация по настоящ
адрес“. При това положение обяснението на подс.Й., че бил подписвал отчетния
картон „на доверие“ и „в името на колегиалността“, без „скрит умисъл“ звучи
нелогично, професионално и житейски необосновано. Подсъдимият е съзнавал
високата отговорност, която носи с действията си предвид характера на службата
му и предвид функциите, възложени му от Държавата – да съблюдава за точното и
стриктно изпълнение на наложено с присъда наказание. Бил е наясно, че полагайки
подписа си в отчетния картон на процесните дати, той на практика удостоверява,
че св.С. се е явил пред него в пробационната служба и се е подписал. В
действителност обаче подс.Й. е бил с ясното съзнание, че на тези дати той не е
виждал св.С. и осъденото лице не се е подписало пред него. По този начин
подсъдимият ясно е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства именно с цел
да бъде използван отчетния картон като доказателство за тези обстоятелства – че
св.С. се е явил пред него на процесните дати и лично е поставил подписа си.
Законът е категоричен за начина, по който е следвало да се изпълнява мярката и
длъжностното лице е било длъжно точно да го спазва именно с оглед гарантиране
на интересите на държавата и обществото – да бъде приложена индивидуалната и
генерална превенция при изпълнение на наказанията. Всяко отклонение от
предвидения ред, всяко нарушение, независимо от вида му, е следвало да бъде
докладвано на началника от подс.Й.. Вместо да стори това, той е предпочел в
продължение на повече от две години „на доверие“ и „в името на колегиалността“
да удостоверява неверни обстоятелства в официален документ.
Обясненията на подс.Й., че всъщност той никога не бил
имал съмнения, че осъденото лице действително било дошло в пробационната служба
и се било подписало пред колегата му – подс.К., също не го оправдават. Самият
той заявява в съдебно заседание, че се е случвало когато е отсъствал поради
отпуск или по болест и е бил заместван от подс.К., е следвало тя да се подпише
в графата „пробационен служител“, но въпреки това се подписвал отново той „в
името на колегиалността“. Т.е. Б.Й. е бил наясно, че не е редно, когато той
отсъства от службата и е заместван, в последствие той да удостоверява
обстоятелства, случили се в негово отсъствие. Незнанието още по-малко оправдава
подсъдимия, особено пък за длъжностно лице, какъвто е случая.
Подс.Куйджукщлу от своя страна не успя да даде логично
обяснение защо е удостоверила в отчетния картон, че осъдения С. е се е явил в
пробационната служба на 02.06.2014г. и се е подписал пред нея. Заявява, че няма
спомен как точно е станало, като същевременно се опитва да обяснява, че в хода
на екипната им работата с подс.Й. се налагало да се доверява на човека, с
когото работи. В тази връзка често се било случвало, когато тя отсъствала от
службата и осъден дойдел за среща, да се подписва пред подс.Й., а в
последствие, когато тя се върнела – подписвала се за съответната мярка. Тези
обяснения на подс.К. съдът също възприема като защитна теза, с която се опитва
да се оневини и да прехвърли вината за случилото се на колегата си. Видно е
обаче от събраните писмени доказателства, че за процесната дата 02.06.2014г.
подс.Й. е бил в отпуск и е бил заместван именно от подс.К., т.е. тя е
отговаряла за контрола по изпълнението на мярката „задължителна регистрация по
настоящ адрес“. Същевременно по
категоричен начин се доказа, че за периода от 25.03.2014г. до 17.06.2014г. св.С.
е отсъствал от България, тъй като е бил задържан от властите в Швейцария и
фактически е невъзможно да се е явил лично на 02.06.2014г. в пробационната
служба в гр.Исперих пред подс.К., за да положи подписа си в отчетния картон.
При това положение, полагайки подписа си в отчетния картон на св.С. на дата
02.06.2014г. подс.К. е била наясно, че удостоверява неверни обстоятелства и го
е направило именно с цел да удостовери, че на процесната дата осъденото лице е
изпълнило наложената му пробационна мярка.
В заключение за съда се налага извода, че деянията и
на двамата подсъдими са съставомерни както от обективна, така и от субективна
страна, авторството им е доказано по категоричен и несъмнен начин.
За пълнота на изложението съдът е длъжен да отбележи,
че не кредитира показанията на св.В.М.. Видно е от разпита на свидетелката, че
тя заявява, че на дата 02.11.2014г. се били явили заедно със св.С. в
пробационната служба в гр.Исперих и той лично се бил подписал в отчетния
картон. Същевременно от събраните по делото доказателства, включително и
показанията на самия св.С., се установява, че на тази дата осъденият не се е
явявал в пробационната служба, такава дата за регистрация липсва в отчетния
картон. Вероятно защитата на подс.Куйджукле се опита да докаже, че на дата
02.06.2014г. св.С. се е явил и лично се е подписал, поне в този смисъл бяха
поискани да бъдат допуснати гласни доказателства – разпит на св.М.. Но поради
неизяснени причини в съдебно заседание свидетелката беше категорична, че датата
е била именно 02.11.2014г. При това положение показанията на св.М. като
изолирани и противоречащи на останалите събрани доказателства, не следва да
бъдат кредитирани от съда.
Колкото до показанията на св.Е.М., същите потвърждават
в голяма степен показанията на св.З. относно извършената проверка на
03.11.2014г. и направените констатации от него, а именно, че св.С. не
пребивавал на посочените от него адреси и по този начин допринасят, макар и
косвено за изясняване на фактическата обстановка.
Така с деянията си Б.Й. и Г.К. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311
ал. 1 от НК, като за подс.Й. е извършил деянието и в условията на продължавано
престъпление съгласно чл. 26 ал. 1 от НК:
-
На инкриминираните дати 01.08.2012г.,
03.09.2012г., 01.03.2013г., 01.04.2013г., 07.05.2013г., 01.07.2013г.,
01.08.2013г., 02.09.2013г., 01.10.2013г., 02.12.2013г., 02.01.2014г.,
04.03.2014г., 01.04.2014г., 07.05.2014г., 01.08.2014г., 01.09.2014г.,
01.10.2014г., 03.11.2014г. в гр.
Исперих, обл.Разград, подс.Й. при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице – младши инспектор при Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“, звено гр. Исперих, в кръга на
службата си е съставил официален документ – в Отчетен картон за задължителна
регистрация по настоящ адрес № 186/13.12.2011г. на осъдения З.Е.С. ***, ЕГН **********
удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на горепосочените дати в
пробационната служба в гр.Исперих З.Е.С. е положил подписи пред него в графите
„подпис на осъдения“, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство
за тия обстоятелств;
- На инкриминираната дата 02.06.2014г. подс.К. ***, като длъжностно лице –
инспектор при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор
„Пробация“, звено гр. Исперих, в кръга на службата си е съставила официален
документ – в Отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес №
186/13.12.2011г. на осъдения З.Е.С. ***, ЕГН ********** удостоверила невярно
обстоятелство, а именно, че на горепосочената дата в пробационната служба в
гр.Исперих З.Е.С. е положил подпис пред нея в графата „подпис на осъдения“, с
цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това обстоятелство.
От обективна страна елементите на
изпълнителното деяние са налице – двамата подсъдими са длъжностни лица – подс.Й.
като мл.инспектор, а подс.К. като инспектор в пробационна служба гр.Исперих. И
двамата са действали в кръга на службата си – като лица, отговарящи за контрола
и изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ съгласно длъжностните им характеристики и нормативните актове, са
съставили официален документ – отчетен картон за задължителна регистрация по
настоящ адрес №186/13.1.2011г. на З.Е.С.. Този отчетен картон е официален
документ, тъй като реда и формата му на издаване именно от длъжностно лице са
изрично посочени в ППЗИНЗС. Именно в този отчете картон двамата подсъдими са
удостоверили с подписите си неверни обстоятелства – че на процесните дати
осъденият З.С. се е явил пред тях в пробационната служба и е положил подписа си
в графа „подпис на осъдения“. Това удостоверяване и двамата подсъдими са
извършили именно с цел да бъде използван този отчетен картон като доказателство,
че З.С. се е явил в пробационната служба и се е подписал, като по този начин се
удостовери, че той е търпял наложената пробационна мярка.
Подсъдимият Й. е
извършил няколко деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, което квалифицира деянието му
като продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК.
От субективна страна, подсъдимите са действали със
знание за общественоопасния характер на извършените от тях деяния и желание за
настъпване на неблагоприятните последици от тях, с оглед на което съдът
възприема виновно тяхното поведение, при форма на вината - пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Субективният елемент на престъплението се
обективира в изпълнителните деяния на престъпните прояви, в предшестващите и
последващите същите събития и действия на подсъдимите. Същите са съзнавали, че полагайки
подписите си в отчетния картон на процесните дати удостоверяват неверни
обстоятелства, тъй като осъденото лице в действителност не се е явило и не се е
подписало, но въпреки това са се подписали. Налице е и специалната цел, а
именно – и двамата подсъдими са целели така издадения от тях официален документ
- отчетен картон, да послужи като доказателство, че осъденото лице се е явявало
и подписвало пред тях. Именно отчетният картон е средството, с което се
удостоверява, че осъденото лице действително е търпяло наложената пробационна
мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, за чието изпълнение
отговарят двамата подсъдими.
Предвид изложеното съдът признава подс.Б.С.Й. за
виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Действайки
по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият
ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на
общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на
личността си, наказание. При определяне на същото съдът отчете висока
обществена опасност на деянието, предвид неговия обект – засягат се обществени
отношения, свързани с една от важните функции на Държавата, а именно –
издаването на официални документи и документооборота. Освен това по-високата
степен на обществена опасност се определя и от обстоятелството, че с така
издадения официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства, се
засяга и друга и друга важна държавна функция - репресивната функция във връзка
с изпълнението наложените с влезли в сила съдебни актове наказания. Допълнително
отегчаващо вина обстоятелство е и факта, че подсъдимият е осъществил няколко
деяния /18/ в непродължителен период от време, което говори за упоритост в
умисъла. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства са чистото му съдебно
минало, добри характеристични данни.
За извършеното от
подсъдимия Б.Й. престъпление по чл. 311
ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.
37 ал. 1 т. 6 НК. Отчитайки предходното, съдът му налага наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, ориентирано над минимума, а именно
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Последното поради
по-ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, липсата
на данни за други противообществени прояви, не следва да търпи ефективно и
предвид наличието на предпоставките на
чл.66 от НК, следва да бъде ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Освен това съдът счита за
необходимо на подс.Й. да бъде наложено и наказанието по чл 37 ал. 1 т. 6 НК,
като бъде лишен от право да заема държавна длъжност в Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ – София за срок от две години.
Предвид изложеното съдът признава подс.Г.О.
Куйджукле за виновна в извършване на престъплението, за
което е обвинена. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и
субективна страна подсъдиматат ангажира наказателна отговорност и следва да
понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на
обществена опасност на личността си, наказание. При определяне на същото съдът
отчете висока обществена опасност на деянието, предвид неговия обект – засягат
се обществени отношения, свързани с една от важните функции на Държавата, а
именно – издаването на официални документи и документооборота. Освен това
по-високата степен на обществена опасност се определя и от обстоятелството, че
с така издадения официален документ, в който са удостоверени неверни
обстоятелства, се засяга и друга и друга важна държавна функция - репресивната
функция във връзка с изпълнението наложените с влезли в сила съдебни актове
наказания. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства са чистото й съдебно
минало, добри характеристични данни, има семейство.
За извършеното от
подсъдимата Г.К. престъпление по чл. 311
ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години,
като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК. Отчитайки
предходното, съдът му налага наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, ориентирано над минимума, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Последното поради по-ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия, липсата на данни за други противообществени прояви, не
следва да търпи ефективно и предвид наличието на предпоставките на чл.66 от НК, следва да бъде ОТЛОЖЕНО за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Освен това съдът счита за
необходимо на подс.К. да бъде наложено и наказанието по чл 37 ал. 1 т. 6 НК,
като бъде лишен от право да заема държавна длъжност в Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ – София за срок от една година и шест месеца.
Наказанията на подс.К. съдът определя в по-нисък размер в
сравнение с този на подс.Й., предвид обстоятелството, че тя е извършила само
едно деяние.
Съдът приема, че така наложените наказания ще окажат
необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на
подсъдимите и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК за превенция.
По изложените съображения, възприемайки по този начин
обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: