Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.10.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11541 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 72596 от 14.04.2020 год., постановено по
гр.дeло № 71396/2018
г. на
СРС, І Г.О., 41 състав, са осъдени
Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, по предявен
от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
и съдебен адрес:***, офис 43, иск с правно основание чл.109 вр.чл.52 ЗС, да
преустановят неправомерните си бездействия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г.
да упражнява правото на собственост върху имот с идентификатор 11394.1796.396,
находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396
в кв.88 по плана на гр.София, местност
„с.Владая“, като премахнат намиращите се в имота им с пл. № 1796/ идентификатор
11394.1796.2124/ с административен адрес: с.Владая, ул.******, три броя
широколистни дървета от вида клен, разположени до имота на ищеца на
материализираната на място ограда по запад-югозападна граница за първото от тях
с височина 10,20 м., на разстояние 8 см. от същата за второто от тях с височина
3,5 м. и на разстояние 8,10 см. от същата за трето от тях с височина 3 м. С решението на съда е отхвърлен предявения
от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
и съдебен адрес:***, офис 43, срещу Й.К.П.
и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, иск с правно основание
чл.109 вр.чл.51 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си
действия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г. да упражнява правото на
собственост върху имот с идентификатор 11394.1796.396, находящ се в с.Владая,
ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София,
местност „с.Владая“, като допуснат до имота им с пл.№ 1796/ идентификатор
11394.1796.2124/ с административен адрес: с.Владая, ул.“******технически лица
за трасиране на място на линия, заключена между точки 2-Р-Т-С на скица 4,
неразделна част от изготвената по делото съдебна техническа експертиза на вещо
лице инж.Ч.. С решението на съда е отхвърлен предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
офис 43, срещу Й.К.П. и Л.И.Г., двамата
с адрес: *** и съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответниците за солидарно заплащане на сумата от 1500 лева за
претърпени неимуществени вреди в периода 2015 г. - 2018 г., изразяващи се в
преживян стрес, повлиял негативно заболяване от диабет, падане на стойностите
на кръвната захар, сърцебиене и високо артериално налягане, породени от
бездействие на ответниците за извършване на подкастряне и премахване на кленове
и допускане на избуяване на растителност по материализираната на място ограда
по запад-югозападната граница на собствения му имот с идентификатор 11394.1796.396,
находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396
в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, недопускане на технически
лица за извършване на трасиране на границата на собствения му имот и поставяне
на кабел за високо напрежение в същия имот. С решението на съда са осъдени на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен
адрес:***, да заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, сумата от 314 лева, представляваща
сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция. С решението на
съда е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
офис 43, да заплати на Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***,
сумата от 666.67 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази
съдебна инстанция. С определение № 194011, постановено в закрито заседание по гр.дело
№ 71396/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав е изменено решение №
72596/14.04.2020 г. по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, I Г.О., 41-ви
състав по молба вх.№ 5064374/02.06.2020 г. от Г.С.Г., както следва: ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, да
заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, сумата от 614 лева, представляваща
сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция, и е оставена без уважение молба вх.№
5075615/18.06.2020 г. ответниците Й.К.П. и Л.И.Г. за изменение на решение №
72596/14.04.2020 г. по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, I Г.О., 41-ви
състав в частта за разноските.
В срока по чл.259 от ГПК, решението
на СРС, І Г.О., 41 състав е обжалвано и от
двете страни по делото.
Ищецът по делото Г.С.Г., гр.София, обжалва
решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника му адв.Р.П., в частта, с която са
отхвърлени предявените от него обективно съединени осъдителни искове, с искане
същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените осъдителни
искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата
се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници Л.И.Г. и Й.К.П., чрез пълномощника си
адв.Д.Г. оспорват жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Въззивниците-
ответници Л.И.Г. и Й.К.П., обжалват решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника им адв.Д.Г.,
в частта, с която са
осъдени на основание чл.109 от ЗС
да преустановят неправомерните си бездействия, с които
неоснователно пречат на Г.С.Г. да упражнява правото на собственост върху имот с
идентификатор 11394.1796.396, находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908
кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, като премахнат
намиращите се в имота им с пл. № 1796/ идентификатор 11394.1796.2124/ с
административен адрес: с.Владая, ул.******, три броя широколистни дървета от
вида клен, разположени до имота на ищеца на материализираната на място ограда
по запад-югозападна граница за първото от тях с височина 10,20 м., на
разстояние 8 см. от същата за второто от тях с височина 3,5 м. и на разстояние
8,10 см. от същата за трето от тях с височина 3 м. Молят съда решението да бъде отменено в
обжалваната част, като неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила по съображения изложени във
въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен изцяло така предявения негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС,
като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец Г.С.Г., чрез
пълномощника си адв.Р.П. оспорва подадената от ответниците въззивна жалба, като
неоснователна. Моли съда, въззивната жалба, като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение, в обжалваната от ответниците част- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от Л.И.Г. и Й.К.П.,
подадена чрез пълномощника им адв.Д.Г. срещу определение № 194011 от 09.09.2020
год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 71396/2018 г. по
описа на СРС, І Г.О., 41 състав, в частта, с която е изменено решение №
72596/14.04.2020 г. по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 41
състав по молба с вх.№ 5064374/02.06.2020 г. от Г.С.Г., като са осъдени на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен
адрес:***, да заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
офис 43, сумата от 614 лева, представляваща сторени в производството разноски
за тази съдебна инстанция. В частната жалба се излагат доводи за неправилност
на определението в обжалваната му част. Молят съда да отмени определението в
обжалваната му част и да остави без уважение молбата на ищеца за присъждане на
разноски.
Ответникът по частната жалба- Г.С.Г., чрез
пълномощника си адв.Р.П. оспорва частната жалба, като неоснователна по
съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор на подадената
частна жалба. Моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по
съображения изложени в частната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
По въззивната жалба, подадена от
ищеца Г.С.Г., съдът приема следното:
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени
от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от
ищеца Г.С.Г. срещу ответниците Й.К.П. и Л.И.Г., обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в
жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът приема
за изцяло неоснователни изложените от ищеца основни доводи във въззивната жалба
за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при
постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в
жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към
законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по
същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са
процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за
допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания не са направени с въззивната жалба. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати съществени
процесуални нарушения от СРС, изложени в
депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от
първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Въззивният съд не споделя изложените от
въззивника- ищец доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на
материалния закон.
Като
неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба на
ищеца за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във
въззивната жалба решението в обжалваната от ищеца част е правилно. Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства.
На следващо място, съдът приема,
че във въззивната жалба на ищеца не са изложени конкретни доводи за
неправилността на обжалваното решение /единствените фактически доводи в жалбата
са свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила/. С оглед на това, при липсата на допуснато от
районния съд нарушение на императивни материалноправни норми и при съобразяване
на характера на производството по въззивно обжалване по действащия ГПК,
представляващо ограничен въззив, при който за да се извърши проверка на правилността на решението, въззивникът
следва да посочи в какво се изразява неправилността на първоинстанционния акт
според него, въззивният съд няма правомощието да формира собствени изводи по
съществото на спора, а с това и за правилността на съдебния акт, а следва да го
потвърди в съответната част. Ако жалбата не
съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт,
същата е допустима и подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е
въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга
проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт. В процесния
случай във въззивната жалба на ищеца не са изложени конкретни доводи за
неправилност на решението в обжалваната от него част, като изложените доводи,
съдът намира, че не са съобразени с изразеното
от СРС в диспозитива на обжалваното решение, като констатация относно спорното
право.
В
т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се
ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като
констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с
ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с
решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно
неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят
изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора".
Релевираните възражения на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или
правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на
обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и
съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество,
доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за
несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното
право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност.
Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно
спорното право, а изложеното в мотивите - само по изключение досежно
възраженията за право на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. С
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си
част не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим
към конкретното дело Граждански процесуален кодекс, е разрешен по задължителен
за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение.
Според дадените указания, на обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се
произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени
факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни
последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет
на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от
решението по съществото на правния спор. В този смисъл са решение №
167/09.11.2010 г. по т.дело № 1012/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о., определение №
60521/28.09.2021 г. по т.дело № 1532/2020 г. на ВКС, Т.К., І т.о. и други.
На следващо място, въпреки, че съгласно
разпоредбата на чл.260, т.3 от ГПК въззивната жалба следва да съдържа
"указание в какво се състои порочността на решението", липсата на
указание относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и
съответно не е основание за оставянето й без движение и последващото й връщане
/по аргумент от чл.262, ал.1 и 2 от ГПК/. Във въззивната жалба или в подадено
преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва
да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок жалбоподателят не може да
допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи неправилност на
решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на императивни
материалноправни норми. Да се приеме обратното /че жалбоподателят може да
допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението неограничено,
до приключване на делото пред въззивната инстанция/ би обезсмислило въведените
в чл.266, ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване на делото с нови факти и
доказателства. /в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №
246 от 23.10.2013 г. по гр.дело № 3418/2013 г., Г. К., І г.о. на ВКС/. С оглед
на това и предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на ищеца, във
връзка с незаконосъобразността на решението в обжалваната от него част,
относими към предмета на спора, въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна
проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а
по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СРС на
основание чл.272 ГПК. С оглед на което правилно са отхвърлени предявените обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД,
като неоснователни и недоказани.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца
част, включително и в частта на разноските присъдени в полза на ответниците,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По въззивната жалба, подадена от
ответниците Л.И.Г. и Й.К.П., чрез пълномощника им адв.Д.Г., срещу решението в
частта, с която е уважен иск с правно основание чл.109 от ЗС, съдът приема
следното:
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Искът по чл.109 от ЗС е
средство за правна защита на собственика на един имот срещу всяко неоснователно
действие или създадено състояние, което не накърнява владението на собственика,
но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения му имот
според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи
неправомерността на действие или бездействие на трето лице, с което се пречи на
собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице да
преустанови това свое неправомерно действие или да премахне последиците от
него. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено
вещно право, в т.ч. и на сервитут, а легитимиран
ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху
чуждата вещ и ограничава правата на собственика.
В процесния случай, с оглед данните
по делото и събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице
елементите от фактическия състав на чл.109 ЗС, тъй като по делото не е
установено, че засаждането на дърветата/ 3 броя кленове/ от ответниците в имота
им, макар и в нарушение на отстоянията по чл.52 ЗС, създава пречки за
използването на съседния имот собственост на ищеца, като обща предпоставка за
ограниченията на собствеността, с оглед на съседство, предвидени в закона-чл.50
ЗС. Настоящата въззивна инстанция намира, че основателността на исковата претенция с правно основание
чл.109 ЗС, предполага необходимост от доказване по делото на противоправно
поведение на ответниците, което да създава пречки на ищецът-собственик на
съседния имот да упражнява пълноценно и в пълен обем своето право на
собственост. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото от страна
на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗС собственикът на един недвижим имот не
може да посажда дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1,5 м. за средните и 1 метър за ниските. Като борави с
понятията ,,високи, средни и ниски дървета” законът не дава легална дефиниция на същите. Отговор
на въпроса кои дървета са високи, средни и ниски, се съдържа в чл.94, ал.2 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделни
видове територии и устройствени зони, според която ниски дървета са тези с
височина до 2,5 м., средни -тези с височина до 5,0 м., а високи дървета- тези с
височина над 5,0 м., т.е по отношение на процесните широколистни дървета-
кленове/ 3 броя/ очевидно нормативно предвидените в чл.52 от ЗС отстояния не са
спазени. Обстоятелството обаче, че процесните широколистни дървета- дървесен
вид клен/ 3 броя/ се намират на отстояние под нормативно установеното с нормата
на чл.52 ЗС не е достатъчно, за да обоснове необходимост от премахването им по
реда на чл.109 ЗС. Негаторният иск дава правна защита срещу неправомерните
действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване
правомощията на собственика спокойно, необезпокоявано и в пълен обем според
предназначението на вещта. С оглед на това, за да са налице предпоставките за уважаване на този
иск следва по делото да се установи наличие на неоснователно действие и това
именно действие да пречи на ищеца - собственик да упражнява пълноценно своето право
на собственост. От друга страна защитата
на собствеността по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се
ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в
които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да
ги надхвърля. Ето защо, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът,
предявил иска по чл.109 ЗС, следва да посочи какви са извършените от ответника
действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това
основание, както и на формулирания петитум, съдът е длъжен да даде защита на
спорното право. В настоящия случай ищецът Г.С.Г., чиято е била
доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че засаждането на дърветата в имота на ответниците накърнява правото
на собственост на ищеца и създава обективни пречки за пълноценното ползване на
собствения на ищеца съседен имот. Самият факт на неспазване на нормативно
установените отстояния в чл.52 ЗС не обуславя извод за смущаване на правото на
собственост на ищеца, доколкото по делото не е доказано неоснователното
въздействие върху вещта да има реален израз на препятствие за упражняване на
вещното право. Противно на доводите на ищеца, от съвкупната преценка на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства не се
установяват неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите
правомощия на ищеца, които да оправдаят премахване на процесните широколистни
дървета- дървесен вид клен/ 3 броя/.
При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от
двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение,
като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната от ответниците част,
включително и в частта относно разноските присъдени в полза на ищеца, като
постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да бъде постановено
решение, с което предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на процесните 3 броя широколистни дървета- дървесен вид
клен се
отхвърли, като неоснователен.
При този изход на спора и с оглед подадената частна жалба, следва
да бъде отменено и обжалваното от ответниците определение № 194011 от 09.09.2020 год./ по чл.248 от ГПК/, постановено
в закрито съдебно заседание по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, І Г.О.,
41 състав, и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците своевременно поисканите и направени от тях/
включително неприсъдени такива/ в производството пред двете съдебни инстанции разноски в размер на
сумата от 1573,33 лв., съгласно приложен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 72596 от 14.04.2020 год., постановено по гр.дeло № 71396/2018
г. на
СРС, І Г.О., 41 състав, в частта, с която са
осъдени Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес:
*** и съдебен адрес:***, по предявен от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
офис 43, иск с правно основание чл.109 вр.чл.52 ЗС, да преустановят неправомерните
си бездействия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г. да упражнява правото на
собственост върху имот с идентификатор 11394.1796.396, находящ се в с.Владая,
ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, като премахнат
намиращите се в имота им с пл. № 1796/ идентификатор 11394.1796.2124/ с
административен адрес: с.Владая, ул.******, три броя широколистни дървета от вида
клен, разположени до имота на ищеца на материализираната на място ограда по
запад-югозападна граница за първото от тях с височина 10,20 м., на разстояние 8
см. от същата за второто от тях с височина 3,5 м. и на разстояние 8,10 см. от
същата за трето от тях с височина 3 м., както и в
частта, с която са осъдени на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен
адрес:***, да заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, сумата от 314 лева, представляваща
сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция, както и определение № 194011 от
09.09.2020 год./ по чл.248 от ГПК/, постановено в закрито съдебно заседание по
гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС,
І Г.О., 41 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
офис 43, срещу Й.К.П. и Л.И.Г.,
двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждането на Й.К.П. и Л.И.Г. да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на Г.С.Г. да упражнява правото си на собственост върху имот с
идентификатор 11394.1796.396, находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908
кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, като премахнат
намиращите се в собствения им имот с пл.№ 1796/ идентификатор 11394.1796.2124/
с административен адрес: с.Владая, ул.******, три броя широколистни дървета от
вида клен, разположени до имота на ищеца на материализираната на място ограда
по запад-югозападна граница за първото от тях с височина 10,20 м., на
разстояние 8 см. от същата, за второто от тях с височина 3,5 м. и на разстояние
8,10 см. от същата, за третото от тях с височина 3 м., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72596 от
14.04.2020 год., постановено по гр.дeло №
71396/2018 г. на СРС, І Г.О., 41 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, срещу Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и
съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.109 вр.чл.51 ЗС за осъждане на ответниците
да преустановят неправомерните си действия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г.
да упражнява правото на собственост върху имот с идентификатор 11394.1796.396,
находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396
в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, като допуснат до имота им с
пл.№ 1796/ идентификатор 11394.1796.2124/ с административен адрес: с.Владая,
ул.“******технически лица за трасиране на място на линия, заключена между точки
2-Р-Т-С на скица 4, неразделна част от изготвената по делото съдебна техническа
експертиза на вещо лице инж.Ч., в частта
с която е отхвърлен предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***,
офис 43, срещу Й.К.П. и Л.И.Г., двамата
с адрес: *** и съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответниците за солидарно заплащане на сумата от 1500 лева за
претърпени неимуществени вреди в периода 2015 г. - 2018 г., изразяващи се в
преживян стрес, повлиял негативно заболяване от диабет, падане на стойностите
на кръвната захар, сърцебиене и високо артериално налягане, породени от
бездействие на ответниците за извършване на подкастряне и премахване на кленове
и допускане на избуяване на растителност по материализираната на място ограда
по запад-югозападната граница на собствения му имот с идентификатор 11394.1796.396,
находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396
в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, недопускане на технически
лица за извършване на трасиране на границата на собствения му имот и поставяне
на кабел за високо напрежение в същия имот, както и в частта, с която е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:***, офис 43, да заплати на Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен
адрес:***, сумата от 666.67 лева, представляваща сторени в производството
разноски за тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Г.С.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Р.П., да заплати на Й.К.П. и Л.И.Г., и двамата със съдебен адрес:***,
адв.Д.Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1573,33 лв. / хиляда
петстотин седемдесет и три лева, и 33
стотинки/, представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски.
РешениеТО в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД/ в която е потвърдено решението
на СРС/ не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК, а в останалата част може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.