|
Ответното дружество е оспорило исковете с твърдението, че притежава
сервитутно право за изграждането и експлоатацията на двата ел. стълба в имота
на ищеца.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се
установява следното :
Видно от нотариален акт за дарение
№ 87/2015г. на нотариус Я.,
ищецът е собственик на процесния имот.
Няма спор по делото, а това се установява и от заключенията на вещите
лица по СТЕ, че в имота на ищеца са изградени два стоманобетонни стълба и
електропроводни линии – ниско напрежение.
От заключението на в.л. А. е видно, че за изграждането на тези съоръжения
не е установено наличие на одобрен проект и издадено разрешение за
строеж. Възможността за застрояване и
ползване на имота се нарушава от посочените съоръжения, защото монтираните
въздушни електропроводни линии- ниско напрежение го пресичат в посока запад –
изток и запад- североизток, като в съдебно заседание вещото лице е
конкретизирало, че съоръженията ще пречат при самото извършване на
строителството.
От заключението на вещото лице К. се установява, че при проверка в
ответното дружество не е представен одобрен проект и разрешение за строеж,
както и данни за това, кога е изградена
ел. линия, част от която са процесните стълбове. Мрежата ниско
напрежение в имота на ищеца се захранва от трафопост „Шамака”, за който е съставен
акт № 788–26.06.2003г., в който е посочено, че обектът е включен в капитала
на ответното дружество. Трафопостът е придобит като актив /земя/ на
05.04.1996г. и е вписан в инвентарната книга на ответника с номер актив в САП
31131272, което е видно и от приложената счетоводна справка и извлечение от
салдата на активите / л. 82 и 83 от делото на ПРС/. От мрежата ниско
напрежение , изградена в имота на ищеца, са захранени два броя потребители:
С.Р.В. – потребител на ел. енергия от 1994г. и С.С.Н. – потребител на ел.
енергия от 2007г. Вещото лице е
посочило, че през 2007-2008г. е правена рехабилитация на трасето, при която
са подменени стари железотръбни стълбове с нови железобетонни такива, като не
му е била предоставена информация за промяна на трасето на електропровода. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че трафопостът, описан в
заключението му, е мачтов такъв и се намира на около 500 метра от имота на ищеца.
Данните за имотите, които са захранени от мрежата ниско напрежение, изградена
в имота на ищеца, вещото лице е взело от самите потребители. При посещението
си на място вещото лице е констатирало наличие на остатъци от стари
железотръбни стълбове, намиращи се в близост до процесните железобетонни
стълбове.
Като свидетел е разпитан И.Б.М.,
който установява, че знае имота на ищеца от 1988г. и там не е имало
електрически стълбове, а такива са поставени преди около 6-7 години.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че процесните стълбове са били изградени в
имота на ищеца при действието на сега действащи ЗЕ и за ответното дружество
не е възникнало сервитутно право по силата на отменения Закон за енергетиката
и енергийната ефективност, като и няма данни същото да е било вписано в
службата по вписванията или при възникването му да е било изплатено обезщетение
на собственика по реда на чл. 64 ал.4 ЗЕ в редакцията му към 2012г. След
влизане в сила на ЗЕ в полза на електроразпределителните дружества не може да
възниква сервитутно право ех lege, за
изградени съоръжения и същите следва да отговорят на изискванията на ЗЕ и
ЗУТ. По делото не са събрани доказателства в полза на ответното дружество да
е възникнало право на собственост или да е било учредено сервитутно право от
собственика на имота, както и изискванията на цитираните закони да са били
изпълнени в съответствие със строителните права и норми при поставяне на
процесните стълбове. Установено е, че
ответното дружество е поставило два железобетонни ел. стълба в имота
на ищеца без правно основание с което си действие пречат за нормалното ползване и застрояване
на имота и ответната страна следва да бъде осъдена да възстанови нормалното
състояние на имота на ищеца, като премахне
процесните два ел. стълба в имота.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а относно правилността му,
въззивният съд е обвързан от наведените в жалбата доводи.
В жалбата се поддържа, че се касае за съоръжения, изградени към 1996г.,
поради което и за дружеството е
възникнало сервитутно право по силата на отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност.
Пред настоящата
инстанция страните не са ангажирали доказателства.
Въз основа на установената в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС е
неоснователен. Основателността на иска по чл. 109 от ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, за която твърди, че е засегнат от неоснователното действие на
ответника и ответникът да е извършил неоснователни действия, с които пречи на
ищеца да упражнява своето право на собственост.
Безспорно установено по делото е, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот, в който са изградени два стоманобетонни стълба и електропроводни линии – ниско напрежение.
Спорният по делото въпрос е моментът на изграждане на процесните
съоръжения.
Основавайки се на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, въззивният съд намира, че процесните съоръжения са изградени
преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./- 16.07.1999г. Този извод съдът формира,
вземайки предвид констатациите в заключението на в.л. К., където изрично е
посочено, че мрежата ниско напрежение в имота на ищеца се захранва от
трафопост „Шамака”, заприходен като актив през 1996г., като от тази мрежа се
захранват двама потребители, единият от които е потребител на ел. енергия от
1994г., т.е. в случая се касае за съществуващи съоръжения към датата на
влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./. Извод за противното не би могъл да се направи
въз основа на показанията на св. М., който твърди, че се касае за нови
съоръжения, изградени преди 7-8 години. Тези показания се опровергават от
установеното от в.л. К. че през 2007-2008г. е правена рехабилитация на
мрежата, като старите стълбове са подменени с нови такива, без да е променяно
трасето на електропровода и при огледа
на място е установено наличие на остатъци от стари железотръбни стълбове,
намиращи се в близост до процесните железобетонни стълбове. Други
доказателства относно твърдението на ищеца, че съоръженията са изградени
около една година преди той да придобие правото на собственост, не са
ангажирани.
Изградените съоръжения в имота на ищеца съставляват енергиен обект по
смисъла на параграф 1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./ и по силата на закона - чл. 60 ЗЕЕЕ/ отм./ за тях като
съществуващи обекти е възникнало сервитутно право в полза на ответното
дружество, а съгласно пар. 26, ал.1 от Закона за енергетиката това право
запазва действието си и при съществуващата понастоящем правна уредба. Т.е. по
отношение на същите е неприложим чл. 62, ал.4 от ЗЕ, тъй като тази разпоредба
касае изграждане на съоръжения при действието на този закон, какъвто не е
настоящият случай.
Възникналото сервитутно право върху съществуващия енергиен обект следва
да се зачита от собственика на служещия имот – ищецът по делото, през чийто
имот преминава електропровода, поради което и не е налице неоснователно
действие, което да е предмет на защита с иска по чл. 109 от ЗС. Наред с това
въззивният съд намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
доказал, че процесните съоръжения му
пречат да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Същият твърди, че
му е издадено разрешение за строеж за
поставяне на ограда, но той не извършва строителството, тъй като, за да се
отстранят съоръженията, ще трябва да се премахне оградата. Т.е. ищецът не
твърди, че наличните ел. стълбове и електропроводни линии съставляват пречка
за поставяне ограда на имота му. Недоказани са и доводите, че имотът не може
да се ползва и застроява пълноценно. В.л. А. изрично е посочило, че
съществуващите съоръжения биха попречили при извършване на строителство в
имота, но липсват доказателства, че поради факта та изграждането им имотът не
подлежи на застрояване, съобразно предвижданията в плана.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, поради което и обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените пред двете инстанции разноски, включващи 68,56 лв. платена
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 902/25.10.2017г., постановено по гр.д. № 2040/2017г. по описа на Пернишкия районен
съд, като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** против "
Чез Разпределение България" АД със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. София 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе No 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, с ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
с който се иска съдът да осъди ответното дружество да премахне, изградените и
използвани от дружеството два стълба и електропроводни линии в собствения
имот на ищеца, представляващ Поземлен имот с идентификатор 55871.210.123 (пет
и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка, двеста и десет, точка, сто
двадесет и три) по КККР на гр. Перник, находящ се в гр. Перник, местността
„Шамак", с площ от 1045 (хиляда четиридесет и пет) кв. метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
при съседи: имот с идентификатор 55871.210.122, имот с идентификатор
55871.509.2014, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на " Чез
Разпределение България" АД със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. София 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе No 159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, с ЕИК: *********. съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на общо 168.56 лв. /сто шестдесет и осем лева и 56
ст./.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|