№ 4158
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110101956 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът С. В. Д. твърди, че на 16.09.2021 г. при управление на мотор марка
„Пиаджио“ с рег. № ****** претърпял ПТП в с. **. Излага, че микробус марка
„Фолксваген“, управляван от с. а. м., предприел неправилна маневра от левия банкет и
навлязъл в платно за движение, като му отнел предимството. Ищецът се блъснал в
микробуса, паднал с мотора, като се озовал под микробуса, който го влачил в продължение
на 10 метра. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол. Като причина за
настъпилото ПТП ищецът сочи виновното поведение на водача на микробуса.
Ищецът заявява, че вследствие на ПТП получил следните телесни повреди: дълбоки
охлузвания и рани по всички крайници, кръвонасядане, наранявания по торса, силни болки
в таз, корем и гърди. В продължение на един месец изпитвал силни болки, а движенията му
били затруднени около 3 месеца след деня на ПТП. Ползвал помощ от родителите си при
обличане и баня. Поддържа, че наред с физическите болки претърпял и психически
страдания. Сочи, че независимо от предприетите мерки за заличаване на белезите, същите са
видими и към настоящия момент и се отразяват на самочувствието му. Заявява, че има силен
и натраплив страх от превозни средства.
Твърди, че е предявил застрахователна претенция към „Застрахователно акционерно
дружество „*******““ АД, но счита, че предложеното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 550 лева не съответства на претърпените болки и страдания.
Заявява, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински
прегледи, лекарства и превързочни материали, в размер на 139.35 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати следните
суми:
1) сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 16.09.2021 г. в с. **, от
с. а. м., водач на товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № *******, за който е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
1
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 16.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 139.35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в извършени медицински разходи, причинени вследствие на гореописаното
ПТП.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество
„*******““ АД е депозирал писмен отговор, с който признава частично иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди /до сумата от 550 лева/ и изцяло иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, като оспорва първия иск за разликата над сумата от 550
лева до пълния предявен размер от 7000 лева. Твърди, че на 28.10.2021 г. отправил
предложение към ищеца за сключване на извънсъдебно споразумение, но последният не
взел отношение по него. Счита, че сумата от 550 лева съответства на интензитета на
понесените от ищеца болки и страдания. Що се отнася до претенцията за присъждане на
имуществени вреди, заявява, че още в хода на застрахователната преписка е признал, че
извършените от ищеца разходи за медицинско обслужване във връзка с процесното
застрахователно събитие са на стойност 139.35 лв. Оспорва искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1,
т. 2 КЗ.
Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. №
*******, за срок от 30.04.2021 г. до 29.04.2022 г. Излага, че С. Д. е подал до дружеството
уведомление за щета с вх. № **/20.09.2021 г. с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., въз основа
на което е образувана щета № 0411-970-0002-2021. В рамките на същата е изискано
наказателното постановление, съставено на водача на застрахования автомобил и към ищеца
е отправено предложение за сключване на извънсъдебно споразумение.
Излага, че от представената от ищеца по делото медицинска документация се
установява, че в своята съвкупност травматичните увреждания на ищеца са обусловили
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.
Оспорва за ищеца да са възникнали всички описани в исковата молба като вид и
характер вреди и тяхната продължителност. Оспорва възстановителният период след
претърпените увреждания да е продължил повече от 2-3 седмици. Оспорва твърденията на
ищеца, че и понастоящем продължава да търпи болки и страдания на физическо и
психологично ниво, че поради получените при ПТП увреждания е имал нужда от
продължителна чужда помощ, както и че изпитва страх от пътуване с превозни средства.
Счита, че дори и да се установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищеца,
последният с поведението си е способствал за продължителността на периода, през който е
търпял вреди, тъй като не е взел никакви мерки за преодоляването им.
Оспорва изключителната вина на водача с. а. м. за претърпяната от ищеца травма и
прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
Моли предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди да бъде отхвърлен над признатия размер от 550 лв. до претендирания размер от 7000
лева. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че за товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг.
2
№ *******, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, оформена в застрахователна полица № BG/23/121001233787 със срок на
действие от 30.04.2021 г. до 29.04.2022 г.; че на 16.09.2021 г. в с. ** е настъпило ПТП между
управлявания от ищеца мотор марка „Пиаджио“ с рег. № ****** и товарен автомобил марка
„Фолксваген“ с peг. № *******, управляван от с. а. м.; че вследствие на ПТП ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 139.35 лева.
Настъпването на процесното ПТП се потвърждава от приложения на л. 5 от делото
констативен протокол за ПТП от 16.09.2021 г., в който е отразено, че при същото е
пострадал ищецът С. В. Д.. С наказателно постановление № 21-0819-004135, влязло в сила
на 18.11.2021 г., на водача на товарния автомобил с. а. м. е наложено административно
наказание във връзка с процесното ПТП за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
В приобщения към писмените доказателства фиш за спешна медицинска помощ /л. 9/
е описано, че при прегледа на ищеца непосредствено след процесния инцидент е
констатирана съчетана травма на гърди и крайници. Видно от лист за преглед на пациент в
спешно отделение /л. 10/, последният е посетил спешния център в МБАЛ „Света Анна“, гр.
Варна, на 16.09.2022 г.
С исковата молба е представено медицинско удостоверение № 1063/2021 г., издадено
след проведен на 23.09.2021 г. преглед на ищеца. Констатирани са контузия на гръдния кош,
кръвонасядане в областта на левия горен крайник, ожулвания в описаните области, които в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочено е, че уврежданията са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин – вследствие на претърпяно на
16.09.2021 г. ПТП при управление на мотоциклет.
С отговора на исковата молба е представено уведомление за щета /л. 31-32/, от
съдържанието на което се установява, че на 20.09.2021 г. ищецът е предявил
застрахователна претенция пред ответното дружество във връзка с претърпените вследствие
на процесното ПТП вреди. С писмо от 27.09.2021 г. /л. 33/ застрахователят е изискал
допълнителни доказателства от ОДМВР-Варна, а именно – влязло в сила наказателно
постановление на виновния водач, като препис от същото му е предоставен на 21.10.2021 г.
/л. 35/. С писмо от 28.10.2021 г., получено от ищеца на 01.11.2021 г., ответното дружество
му е предложило сключването на извънсъдебно споразумение.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведените
автотехническа, съдебномедицинска и психологична експертиза.
В заключението по автотехническа експертиза механизмът на процесното ПТП е
описан по следния начин:
На 16.09.2021 г. мотоциклет „Пиаджио“ с рег. № ****** се движел в с. **, общ.
Варна, по ул. „*****“ в дясна лента на пътното платно в посока бензиностанция „Top
Petrol“, а товарен автомобил „Фолксваген“ с peг. № ******* бил спрян в левия банкет на
пътното платно. Пред дом №** водачът на товарния автомобил потеглил напред, предприел
маневра престрояване в дясна лента на пътното платно, в която се движел в права посока
мотоциклетът. Водачът на мотоциклета предприел спиране и паднал на дясната си страна
върху пътната настилка, като заедно с превозното средство започнал да се плъзга по посока
на първоначалното си движение, настигнал товарния автомобил и се ударил в задната му
част. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил в дясната лента за движение в посока към с.
**. Излага, че няма данни за обекти, които да са ограничавали видимостта на двамата
водачи. Съгласно заключението не са налице обективни данни за определяне скоростта на
двамата участници в процесното ПТП. Вещото лице излага, че водачът на товарния
автомобил е могъл да предотврати настъпването му, като пропусне мотоциклета преди да
навлезе в лентата, отредена му за движение. Счита, че водачът на мотоциклета не е могъл да
предотврати произшествието.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява, че
заключението е изготвено въз основа на представения по делото констативен протокол, като
3
са съобразени особеностите на пътното платно в района на местопроизшествието.
Настоящият състав кредитира заключението като компетентно изготвено, обосновано
и кореспондиращо с показанията на св. м., участник в процесното ПТП, с изключение на
извода на вещото лице, че ищецът не е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Следва
да бъде отчетено обстоятелството, че вещото лице не е разполагало с данни, въз основа на
които да определи скоростта на двете превозни средства преди настъпването на удара между
тях. В този смисъл и доколкото от показанията на св. м. се установява, че мотоциклетът се е
движел със скорост над разрешената в рамките а населено място, в посочената част
заключението е опровергано.
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза вследствие на
инцидента ищецът е претърпял следните увреждания: контузия и обширни ожулвания на
гръдния кош, обширни ожулвания на дясната ръка /от рамото до гърба на дланта/, както и
кръвонасядания по лява мишница и ляв лакът. Същите са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като е възможно да се получат по описания в
исковата молба механизъм. Вещото лице е посочило, че за пълното възстановяване от
констатираните травми са били необходими една-две седмици, без необходимост от
специфично лечение, като по делото липсват данни за настъпили усложнения. През
посочения период при болки се прилагат обезболяващи и унгвенти за мазане на засегнатите
от ожулванията участъци, като ищецът е могъл без чужда помощ да изпълнява ежедневните
си домашни функции.
В съдебно заседание вещото лице д-р В. Д. уточнява, че е възможно в първите дни
след инцидента ищецът да е изпитвал затруднения в битов план, но те не са били
съществени. Излага, че макар да са на голяма площ, констатираните ожулвания
представляват повърхностно нараняване на кожата.
Въз основа на представените по делото доказателства и проведеното изследване на
ищеца психологичната експертиза достига до заключението, че вследствие на процесното
ПТП са настъпили психически промени у ищеца, които са повлияли на начина му на живот.
Същият изпитвал силни болки, които нарушили психическия му баланс, емоционална
тревожност, потиснатост, депресивно настроение, имал проблеми със съня, ограничил
контактите си, временно прекъснал образованието си, бил зависим от близките си. И
понастоящем изпитва страх от пътуване с различни превозни средства. Вещото лице сочи,
че няма данни за настъпили психични разстройства у ищеца, не е провеждана консултация с
психиатър, не е приемал медикаменти. Излага, че към настоящия момент ищецът е в
относително добро общо състояние, но все още са налични симптоми на страх, напрежение
и безпокойство при участие в пътното движение.
Заключенията по съдебномедицинската и психологичната експертиза следва да бъдат
кредитирани в пълнота като компетентно изготвени, съответно на база представената по
делото медицинска документация и след проведено психологично изследване на ищеца.
Същите са подробни и убедително аргументирани.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени съобразно
правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:
От показанията на свидетеля с. а. м., се изяснява механизмът на процесното ПТП.
Същите следва да бъдат ценени като достоверни, тъй като свидетелят е незаинтересован от
изхода на делото. Наред с това самият той е участник в произшествието, като не отрича
собствения си принос в настъпването му. Св. м. сочи, че инцидентът се случил в светлата
част от денонощието, при ясно време. Излага, че паркирал микробуса си отляво на пътното
платно, срещу движението. Заявява, че преди да потегли се огледал и не забелязал друго
МПС в дясното огледало. Вече се движел с около 40 км/ч, когато чул, че водачът на
мотоциклета, който се движел зад него, натиска клаксона. Заявява, че мотоциклетът бил с
изключени фарове и се движел много бързо, като впоследствие водачът му признал, че
скоростта му е била 90 км/ч. След това мотоциклетът се блъснал в бордюра, паднал на
пътното платно и се ударил в микробуса. Св. м. сочи, че след настъпване на удара спрял и с
4
баща му слезли от микробуса. Водачът на мотоциклета се изправил, с тяхна помощ си
свалил каската и вдигнал мотоциклета. Видимо същият имал само натъртвания – наранени
били ръцете и краката му. Самият той казал, че е добре, разговарял с тях и се движел
самостоятелно до пристигане на близките си, които го накарали да легне на земята, докато
дойде линейка.
Свидетелят В. С. Д., баща на ищеца, заявява, че синът му му се обадил по телефона
непосредствено след инцидента, като около 5 минути след това той пристигнал на
местопроизшествието. На място заварил мотора и сина си на земята, а пред тях, в посоката
им на движение косо бил разположен микробусът. Цялата му лява ръка била охлузена, имал
наранявания по коленете, както и ожулвания по лявата част от торса. Екип на спешна
помощ го откарал в болница, където промили раните му, поставили му болкоуспокояващи
инжекции и около 23:00 часа го освободили за домашно лечение. След това не са
посещавали лекар, с изключение на прегледа при съдебен медик, като в дома им ги посетила
медицинска сестра, която им показала как трябва да се сменят превръзките. Св. Д. заявява,
че в първите дни след ПТП движенията на сина му били затруднени, същият изпитвал силни
болки, бил много уплашен и не можел да спи добре. Раните били много дълбоки и при всяка
смяна на превръзките се отваряли и започвали да кървят. Налагало се да се маже със
специални мехлеми. Отнело около месец раните да зараснат и да се махнат превръзките.
След това още около месец бил нужен, за да паднат коричките от раните, като в този период
ищецът изпитвал смъдене и споделял, че му става лошо при вида им. През този период той
се страхувал да пътува с кола, нямал желание да се среща с никого, спрял да посещава
занятия в университета за около 45 дни. Първоначално се налагало да му помагат при
къпане, защото раните не трябвало да се мокрят. Нужна му била помощ и за да се качва и
слиза по стъпала, тъй като го болели коленете. И понастоящем не управлява мотор, а кола –
само на кратки разстояния, като до университета ползва автобус.
Съдът не кредитира показанията на св. Д. в частта досежно интензитета на
претърпените от ищеца физически страдания и продължителността на възстановителния
период, тъй като в посочената част те се опровергават от заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза. В останалата част показанията му следва да бъдат ценени
като достоверни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования
делинквент; 3) претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
Наличието на първата от горепосочените материалноправни предпоставки е
безспорно между страните. Към момента на процесния инцидент по отношение на товарния
автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № *******, е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Между страните не е спорно и
обстоятелството, че на 16.09.2021 г. в с. ** е настъпило ПТП между управлявания от ищеца
мотор марка „Пиаджио“ с рег. № ****** и товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. №
*******, управляван от с. а. м., както и че вследствие на ПТП ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди. Спорни са въпросите относно механизма на
настъпването на произшествието и в частност – приносът на ищецът за настъпването му,
както и относно размера на претърпените неимуществени вреди.
Както от показанията на св. м., така и от заключението на автотехническата
експертиза се установява, че ПТП е настъпило вследствие на допуснато нарушение на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП от водача на товарния автомобил, който е навлязъл в лентата за движение на
5
управлявания от ищеца мотоциклет, като е отнел предимството му. Установява се обаче и че
самият ищец е допуснал нарушение на правилата за движение и конкретно – на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като в рамките на населено място се е движил със скорост от около 90 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. При липсата на обективни данни, въз основа на които да се
определи скоростта на движение на участниците в ПТП съдът намира, че досежно
посоченото обстоятелство следва да бъде дадена вяра на показанията на св. м.,
възпроизвеждащи в тази част извършеното от ищеца извънсъдебно признание на неизгоден
за него факт. В този смисъл възражението на ответника за съпричиняване, релевирано с
отговора на исковата молба, се явява основателно. В случая предвид допуснатото почти
двойно превишение на допустимата от закона скорост от страна на ищеца настоящият
съдебен състав намира, че следва да се приеме степен на съпричиняване от 50 %.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото ППВС се излага, че „то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В
процесния казус при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане, приложеното лечение
и продължителността на възстановителния период, а от друга страна – интензитета и
продължителността на преживените психически страдания.
По безспорен начин, както от приложената по делото медицинска документация, така
и от заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е получил контузия и обширни ожулвания на гръдния кош,
обширни ожулвания на дясната ръка /от рамото до гърба на дланта/, както и кръвонасядания
по лява мишница и ляв лакът, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Възстановителният период при подобни травми според вещото лице е с
продължителност 1-2 седмици, като не се налага специфично лечение извън приложението
на обезболяващи и унгвенти. Последното кореспондира и с показанията на бащата на
ищеца, който заявява, че по време на възстановителния период не са се наложили
посещения при лекар, като на сина му са били изписани „мехлеми“. Установените
физически увреждания имат характера на леки телесни повреди. Същите съгласно
заключението по съдебномедицинската експертиза не са засегнали съществено
възможностите на ищеца да се обслужва сам, като оздравителният период е по-кратък от
месец.
Що се отнася до преживените психически страдания, от заключението по
психологичната експертиза, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП са
настъпили психически промени у ищеца, които са оказани негативно въздействие върху
начина му на живот, без данни за психично разстройство, което да е наложило лечение или
прием на медикаменти. Установява се, че понастоящем психичното състояние на ищеца е
добро, макар все още да са налице симптоми на страх и безпокойство, свързани с участие в
движението по пътищата. Тези изводи кореспондират и с показанията на св. Д., съгласно
които до заздравяване на раните ищецът е ограничил контактите си, временно е спрял да
посещава занятия в университета, а страх от шофиране изпитва и досега.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът съобрази, че установените физически увреждания на ищеца имат характер на леки
телесни повреди и са отшумели за по-малко от месец. Същите не са наложили специфично
лечение и не са ограничили съществено възможностите на ищеца да задоволява
самостоятелно основните си потребности. Колкото до претърпените психически страдания,
техният интензитет не е довел до трайни промени в ежедневието на ищеца и естеството им е
такова, че с времето биха могли напълно да отшумят, особено предвид младата му възраст и
6
доброто му общо психично състояние. При съобразяване на всичко изложено настоящият
съдебен състав счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца
болки и страдания възлиза на 2000 лв.
Предвид изложеното и съобразно установения принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат исковата претенция следва да бъде уважена до сумата от 1000 лева,
като за разликата над нея до предявеният размер от 7000 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ на
ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху обезщетението,
считано от 11.11.2021 г., доколкото към тази дата е изтекъл предвиденият от закона срок от
15 работни дни от предоставянето на изискваните от застрахователя писмени доказателства
във връзка с предявената претенция.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
С отговора на исковата молба ответникът е признал изцяло иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца на последния
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски съразмерно на уважената част
от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Що се отнася до разноските по иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, същите следва да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Налице
са и двете предпоставки, визирани в цитираната разпоредба, доколкото с отговора
ответникът е признал иска изцяло, а от писмените доказателства се установява, че преди
образуване на производството същият е признал за основателна претенцията в тази част и е
изразил готовност за сключване на извънсъдебно споразумение.
Ищецът е представил доказателства за извършването на разноски, както следва: за
държавна такса в размер на 330 лева /от които 280 – по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и 50 – по иска за обезщетение за имуществени вреди/, за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева и за депозити за експертизи в размер на 300 лева. При
липса на изрично посочване в договора за правна защита и съдействие относно размера на
хонорара по всеки отделен предявен иск, съдът намира, че същият е уговорен поравно, т.е. в
размер от по 250 лева за всеки иск. От така описаните разноски тези за държавна такса от
280 лева, адвокатско възнаграждение от 250 лева и депозити от 300 лева са сторени във
връзка с иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съразмерно на
уважената част от иска, на ищеца следва да бъде присъдена част от тях в общ размер от
118.57 лева.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и изцяло разноските по иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. От представените
писмени доказателства се установява, че ответникът е извършил разноски в размер на 840
лева за адвокатско възнаграждение, както и в размер на 600 лева за депозити за експертизи и
30 лева за депозит за призоваване на свидетел. В случая свидетелят не е претендирал
заплащането на възнаграждение, поради което така внесеният депозит от 30 лева подлежи
на връщане и не следва да бъде съобразяван при разпределяне на разноските между
страните. Предвид липсата на изрична уговорка досежно размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение за двата иска поотделно, следва да се приеме, че същият е в размер от по
420 лева по всеки от тях. При съобразяване размера на реално извършените разноски от
ответника съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени такива в общ размер от
1315.71 лева.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Варна, обл. Варна,
СУМАТА ОТ 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 16.09.2021 г. в с. **, от
с. а. м., водач на товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № *******, за който е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 1000 /хиляда/ лева до претендирания размер от 7000 /седем хиляди/ лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
за периода от 16.09.2021 г. до 10.11.2021 г., включително.
ОСЪЖДА „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Варна, обл. Варна,
СУМАТА ОТ 139.35 лева /сто тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
медицински разходи, причинени вследствие на гореописаното ПТП, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Варна, обл. Варна,
СУМАТА ОТ 118.57 лева /сто и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Варна, обл. Варна, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, СУМАТА ОТ 1315.71 лева /хиляда триста и петнадесет лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8