Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         20 декември  2012 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав на …20 ноември 2012………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Н.Н.………………………….като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА…………….. гр. дело №  2834 по описа  за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                                Предявен е иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение с правното основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

                   Ищцата З.А. Делчевда твърди, че майката й Бонка Минкова Пенева сключила с първия ответник Д.С.С. договор от 24.11.2006 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 33, том II, рег. № 5725, нот. дело № 214 от 2006 г. на нотариус Веселина И., с № 089 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд Стара Загора. По силата на този договор Бонка Минкова Пенева прехвърлила на Д.С.С. по време на брака й с вторият ответник по делото С.В.С. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор № 68850.505.125.1.81 съгласно кадастралната карта, който е с № 47, находящ се на VIII етаж от жилищната сграда, находяща се в град Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 22, вход А; със застроена площ от 50,67 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-клозет, антре и балкон, при граници и съседи (по нотариален акт): от север - апартамент на Стоян Господинов и Д. Янева; от изток - стълбище и апартамент на Стоян Бонев Стоянов; от юг - апартамент на Стоян Бонев Стоянов; от запад - ул.”Хаджи Димитър Асенов”, заедно с прилежащото мазе № 10, с площ от 3,60 кв.м и таван № 26  с площ от 4,00 кв.м, както и 0,68 %  ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Прехвърлителката починала на 20.11.2010 г., а ищцата била неин наследник. Ищцата твърди, че още от самото начало на действието на процесния договор било налице пълно неизпълнение на поетите с него задължения. Не отговаряло на действителността и констатацията отразена в договора, че до неговото сключване, в продължение на четири години, били полагани всестранни грижи, гледане и даване на издръжка при нужда. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор прехвърлителката е страдала от заболявания - имала е ЕР на ТЕЛК, според което е била с 70 и 90% загубена работоспособност. Независимо от това, тя напълно се е самообслужвала, приготвяла си храна, почиствала си дома, пазарувала и други. Получавала  доходи от пенсия и месечни парични добавки по линия на социалното подпомагане, като лице с трайно увреждане общо в размер на около 240 лв. В продължение на повече от десет години, в жилището на прехвърлителката живеели и квартиранти, което допълвало нейните месечни доходи и й осигурявало възможност да води един сравнително осигурен и нормален за стандартите на страната ни живот. Ищцата твърди, че в нито един момент след сключването на договора, както и в продължение на предхождащите сключването четири години, страните по него не са живели съвместно. Ответницата не била полагала всестранни грижи, не била гледала прехвърлителката и не й давала издръжка. Било налице пълно неизпълнение на поетите с договора задължения. През 2009 г. здравословното състояние на прехвърлителката се влошило, тъй като претърпяла инфаркт. С ЕР на ТЕЛК № 1772/069 от 24.06.2009 г. й били определени 100% загубена работоспособност с чужда помощ пожизнено. Тя била напълно безпомощна, не може да се обслужва сама, а състоянието й изисквало непрекъснати и постоянни грижи от страна на длъжниците по договора. Независимо от това ответниците не предприели никакви действия за съвместно живеене или осигуряване на всестранните и пълни грижи и гледане. На прехвърлителката бил назначен личен асистент, който работел на шест часов работен ден и полагал всестранни грижи за тежко болното лице. Ищцата твърди, че след приключването на работния ден, Бонка Минкова Пенева била оставяна сама до следващия ден. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да развали до размера на полагащата й се като наследник 1/3 ид.ч., процесния договор.

            Ответниците считат, че искът е неоснователен. Твърдението, че в продължение на четири години преди подписване на договора ответниците не полагали грижи за прехвърлителката, не отговаряло на истината, защото самата прехвърлителка била направила изявление за полаганите за нея грижи. По отношение на този факт имало и влязло в сила решение № 568 от 05.01.2004 г. на СтОС, постановено по в.гр.д. № 817/2003 г., потвърдено с решение № 219 от 05.04.2006 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 407/2004 г. В периода след подписването на договора  ответницата твърди, че заедно с членовете на своето семейството и с помощта на трети лица непрекъснато полагала дължимия обем грижи за нея. Признава, че към датата на сключване на процесния договор прехвърлителката е страдала от заболявания, като е имала и експертно решение на ТЕЛК, с което е определена между 70 и 90% загубена работоспособност. Не било напълно вярно обаче твърдението, че през този период Бонка Пенева е можела напълно самостоятелно да се грижи за себе си. През периода от 1991 г. до 2002 г. тя била претърпяла два инфаркта, в резултат на което здравето й е било трайно увредено. Признава, че е получавала доходи освен от пенсията си и от наеми, но тези суми не й стигали за един спокоен и пълноценен живот на старини, а  заболяванията, които имала налагали ползването на скъпи лекарства и допълнителни разходи за профилактика. Твърди, че през периода от 2002 г. до 2009 г. ответницата Д.С. прекарвала голяма част от времето си с майка си, като се е грижела за нея. От друга страна прехвърлителката била чест гост в семейство на ответниците, като винаги заедно са празнували всички семейни празници. Няколко дни в седмицата ответницата обядвала или вечеряла с майка си, като е прекарвала спокойни следобеди или вечери с нея, почиствала е дома й, носела й е необходими продукти и вещи. Заедно  гледали и обсъждали телевизионни сериали, като за целта ответницата осигурила на майка си кабелна телевизия. На 01.05.2009 г. прехвърлителката получила инсулт, а не "масивен инфаркт" и това се случило в присъствието на ответницата, която незабавно извикала Бърза помощ и се опитвала да окаже първа помощ на майка си. След и като била изписана от болницата прехвърлителката била в много тежко състояние, което налагало интензивни грижи. В първите дни  ответницата била неотлъчно до майка си, като се грижи за нея денонощно. След като отпускът й свършил, тя потърсила друг начин да се грижи за своята майка. От месец юни 2009 г. за времето от деня, когато е на работа, тя наемала болногледачка - Златка, на която плащала със собствени средства по 180 лева месечно. Това положение продължило повече от половин година. В началото на 2010 г. ответницата научила за програмата "Личен асистент", осигурявана от Дирекция '"Социално подпомагане" - Стара Загора и решила да се възползва от нея. Асистентът бил на шест часов работен ден, след което при прехвърлителката били някой от ответниците. Грижите били изключително внимателни, тъй като не допуснали образуването на рани от залежаване. Тя ежедневно измивала болната, подсушавала я, обтривала със спирт и талкирала на проблемните места в областта на гърба. Средствата, които Бонка Пенева  получавала като пенсия и социални добавки, не са били достатъчни за нейната цялостна издръжка, като допълнителни средства са били осигурявани от ответниците. Ответницата твърди, че от момента, в който прехвърлителката получила инсулт, в апартамента никога не е имало наематели, тъй като там са пребивавали личния асистент през деня, а вечер е преспивала тя. Ответниците осигурявали средства за плодове, зеленчуци, които е било необходимо да бъдат пасирани и давани със сламка. Закупувани били допълнително памперси, мехлеми и мазила. Осигурили мобилен телефон за личния асистент, за да имат постоянна връзка с болната, в случай на необходимост. През зимния период пенсията на прехвърлителката не е била достатъчна за покриване на разходите за ток, вода и други консумативи, които отново са били доплащани от ответниците.

                   Ответниците представят писмени бележки, в които излагат съображения в подкрепа на фактическите си твърдения и правни доводи.

                   Съдът, като прецени доказателствата и доводите на страните по делото, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

                   Ищцата е дъщеря на Бонка Минкова Пенева, починала на 20.11.2010 г. Ответницата Д.С.С. също е нейна дъщеря, но от друг брак. Ответникът С.В.С. е съпруг на Д.С.С. – бракът им е сключен на 16.07.1972 г. С договор от от 24.11.2006 г. Бонка Пенева прехвърлила на Д.С. свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор № 68850.505.125.1.81 съгласно кадастралната карта, който е с № 47, находящ се на VIII етаж от жилищната сграда, находяща се в град Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 22, вход А; със застроена площ от 50,67 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-клозет, антре и балкон, при граници и съседи (по нотариален акт): от север - апартамент на Стоян Господинов и Д. Янева; от изток - стълбище и апартамент на Стоян Бонев Стоянов; от юг - апартамент на Стоян Бонев Стоянов; от запад - ул.”Хаджи Димитър Асенов”, заедно с прилежащото мазе № 10, с площ от 3,60 кв.м и таван № 26  с площ от 4,00 кв.м, както и 0,68 %  ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, срещу полаганите в продължение на четири години от приобретателката всестранни грижи, гледане и даване на издръжка, както и срещу задължение за всестранни грижи, гледане и даване на издръжка при нужда, които приобретателят се задължава да полага за в бъдеще и до края на живота на прехвърлителката и които грижи ще се изразяват в осигуряване на един нормален и спокоен живот, гарантиране на всичко необходимо за ежедневието, грижи при болест и немощ. От своя страна приобретателката Д.С.С. е приела прехвърления имот при посочените по-горе условия. Договорът е обективиран в нотариален акт № 33, том II, рег. № 5725, нот. дело № 214 от 2006 г. на нотариус Веселина И., с № 089 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд Стара Загора.

                   Освен тези обстоятелства, по делото е установено още, че Бонка Пенева е прехвърлила процесния недвижим имот с такъв договор за гледане и издръжка на ищцата З.А.Д., но този договор е бил развален с решение № 568 от 05.01.2004 г., постановено по в.гр.д. № 817/2003 година на Старозагорския окръжен съд, поради неизпълнение.

                   От представените медицински документи и от заключението на вещото лице д-р Н. се установява, че прехвърлителката Бонка Минкова Пенева е преживяла миокарден инфаркт през 1991 г. и от тогава е била на системна медикаментозна терапия за сърдечното заболяване. Била е също така на диспансерно наблюдение при кардиолог от 2001 г. За периода 2002 - 2005 г. е била два пъти хоспитализирана поради влошаване на сърдечното заболяване. От 01.05.2009 г. до 10.05.2009 г. прехвърлителката е била на лечение в Неврологичното отделение на МБАЛ „Проф. Ст. Киркович” поради претърпян исхемичен мозъчен инсулт. Вещото лице дава заключение, че за посочения период (2002 -2009 г.) Бонка Пенева е била с увредено здравословно състояние и е имало потребност от полагане на специални грижи. За периода от 24.06.2009 г. до датата на смъртта й – 20.11.2010 г., здравословното й състояние е било тежко. Било е невъзможно да извършва самостоятелни движения и е била обслужвана на легло.

                   За състоянието на прехвърлителката и полаганите за нея грижи са разпитани като свидетели З.К., Ж.Д. и В.С., от чиито показания се установява, че ответницата Д.С. е гледала майка си година и половина, след като получила инсулт – първоначално самата тя, но след като свършили всичките й отпуски, намерила жена, на която плащала. През деня осъществявала връзка с тази жена по мобилен телефон, който също закупила. В събота и неделя я гледала сама. Купувала памперси, кремове за рани, къпела я, хранила я. В дома била поддържана изрядна чистота – не можело да се каже, че има болен човек. Свидетелките Д. и К. твърдят, че и преди инсулта ответницата също полагала грижи за майка си – носела храна и плодове. Посещавала я, събирали се по празници.

                   Съдът дава вяра на тези свидетели, тъй като те имат непосредствени впечатления и установяват факти, които са възприели лично както за времето преди претърпяването на инсулта, така и след това.  И трите свидетелки са посещавали по различно време дома на баба Бонка и са виждали положението, в което е, и начина, по който тя е била обгрижвана. Показанията им се подкрепят и от показанията на свид. М.П.Г., която е била личен асистент на прехвърлителката септември 2010 г. Тази свидетелка установява, че е заварвала ответницата Д. сутрин, когато отива на работа в жилището на Бонка Пенева. Понякога сама е отключвала апартамента с ключ, който е получила от Д., и е намирала приготвена храна – в хладилника или на печката. Свидетелката не се е занимавала с личната хигиена на болната, защото това е вършела дъщеря й -  виждала е как тя я къпе.

                   При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за разваляне на процесния договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:

                   Според чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. В случая договорът, който се иска да бъде развален, е алеаторен, двустранен и възмезден по своята правна природа, но също така и ненаименуван, което означава, че страните са свободни да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая особеното е, че имотът е прехвърлен срещу вече положени грижи и срещу поемане на задължение за гледане и издръжка за в бъдеще. Положените грижи за минало време са признати от прехвърлителката и те не подлежат на установяване (Р-103-1997 г., ІІ г.о.; О-95-2011 г., ІІІ г.о.). За разрешаването на спора обаче това не е достатъчно, тъй като в договора не е посочено точно каква част от имота е прехвърлен за тези минали грижи. Затова съдът приема, че  договорът е алеаторен и задължението за гледане и даване на издръжка е неделимо. При това положение неизпълнението на задължението  след сключването на договора би влякло цялостното му разваляне. Това обаче е по принцип, защото както бе посочено по-горе, съдът намира искът за неоснователен, т.е. намира, че задължението по договора е изпълнено от приобретателката.

                   Страните са уговорили задължението за гледане и издръжка при нужда, което е конкретизирано като “гарантиране на всичко необходимо за ежедневието, грижи при болест и немощ”. Съдът намира, че тази уговорка следва да бъда съобразена при определяне на обема на задълженията, възникнали от договора за длъжницата. С други думи в настоящия случай не би могло да се търси незабавно изпълнение и цялата необходима издръжка и всички необходими грижи без да се третира въпросът за нуждата от грижи за приобретателката, защото страните за уговорили ограничения в обема им. В тази връзка следва, с оглед на твърдението в исковата молба, че прехвърлителката не е имала нужда от грижи до претърпяването на инсулта, тъй като макар и с увредено здравословно състояние, е могла да се обслужва и е получавала достатъчно средства за осигуряване на спокоен и нормален живот, да се отбележи, че в редица решения ВКС отхвърля разбирането, че щом прехвърлителят може сам да се обслужва или имал собствени средства за издръжката си, то приобретателят нямал задължение да го гледа и издържа и това е така именно защото договорът за прехвърляне на имот срещу задължения за гледане и издръжка е възмезден. Тази постановка обаче е неприложима в настоящия случай. Както бе посочено по-горе, съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора си и щом са уговорили грижите и издръжката да се престират при нужда, не би могло да се търсят без възникването й. Въпреки това, по делото е установено, че ответницата е полагала грижи за майка си и е отделяла нужното й внимание. От представените амбулаторни листове се установява, че поради здравословните оплаквания, датиращи отпреди претърпяването на инлуст (2007- април 2009 година), прехвърлителката е била под непрекъснат лекарски контрол и е било провеждано лечение.

                   Ищцата твърди в исковата си молба, че в нито един момент след сключването на договора, както и в продължение на предхождащите сключването му четири години, страните не са живяли съвместно, което не е спорно. Сам по себе си обаче този факт не може да доведе до извода, че алеаторното задължение не е изпълнявано (така Р-312-95, ІІ г.о.). Това е така, защото мястото на изпълнението на задължението на приобретателя по договора е местожителството на кредитора по времето на пораждането на задължението (Р-853-99, ІІ г.о.). В договора липсва уговорка между страните, от която да възникне задължение за приобретателката да създаде обща семейна среда и пр., а оттам и да живее заедно с прехвърлителката. Напротив. Страните са уговорили полагането на грижи и даването на издръжка при нужда, което предполага възможността задължението да бъде осъществявано и без общо съжителство, т.е. намерението на страните не е било такова.

           Неоснователно е и твърдението, че е налице неизпълнение, защото след претърпяването на инсулта непосредствените грижи за прехвърлителката са били полагани от личен асистент, а след приключването на работния ден тя била оставяна сама. То не бе подкрепено с нито едно от събраните по делото доказателства, от които се установява точно обратното. Дейността на личния асистент е била осъществявана в рамките на 6-часов работен ден, а през останалото време грижи е полагала ответницата. Това обстоятелство, както и вида на грижите, е установено от показанията на самият личен асистент – свид. М.Г., която сочи какво точно е вършела. От друга страна прякото изпълнение на задълженията на приобретателя не налага лично той да извършва всички действия и това е така, защото в по-голямата си част те са заместими. Този момент не се изключва дори и когато при сключването на договора прехвърлителят е бил мотивиран изключително от личните качества на приобретателя. Не е нужно всички действия по изпълнение на задължението му да бъдат извършвани лично от него, още повече, когато е налице обективна невъзможност (напр. приобретателят ходи на работа или лицето се нуждае от специализирани медицински грижи). Затова валидно ще бъде престирането, както когато е извършено от трети лица, когато действията са заместими, така и когато са извършени лично от приобретателя пък било то и когато не живее заедно с прехвърлителя. Важното е задължението да се изпълнява цялостно, системно и непрекъснато, съобразно уговореното в договора. В  случая е било точно така - прехвърлителката е получавала необходимите грижи в уговорения обем. Не се установи нито едно обстоятелство, което да сочи на неизпълнение на договорните задължения.

          На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв., за който има данни, че е внесен към момента на приключване на съдебното дирене.

 

          Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З.А. ***, ЕГН ********** против Д.С.С. с ЕГН ********** и съпруга й С.В.С. с ЕГН **********, двамата от гр. Стара Загора, бул. Славянски, № 2, вх.Г, ет.4, ап.80, иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне  до размера на 1/3 ид.ч. на договор от 24.11.2006 г., сключен между Бонка Минкова Пенева, починала на 20.11.2010 г., и Д.С.С., оформен с нотариален акт № 33, том II, рег. № 5725, нот. дело № 214 от 2006 г. на нотариус Веселина И., с № 089 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд Стара Загора, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника по договора.

 

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З.А. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

          Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: