Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-208 19.03.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд гражданска колегия,
втори въззивен състав
На тринадесети октомври 2020
година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Ани Цветанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело
номер 1761 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 101/13.04.2020г., постановено по гр.
дело № 225/2018г. по описа на Районен съд – Поморие е прието за установено на
основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането на Етажната собственост на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, представлявана от Мартин Чолаков –
председател на УС на ЕС по отношение на ответника Д.А.Ш. в размер на сумата от
3 379, 32 лева, представляващи неплатени такси за поддържане и управление
и Фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. и 2016г., приети с Решение на ОС на ЕС
от 12.11.2014г. и сумата в размер от 396, 91 лева, представляваща мораторна лихва
върху сумата от 3 379, 32 лева за периода от 07.07.2016г. до 30.11.2017г.,
както и законната лихва върху сумата от 3 379, 32 лева от датата на
подаване на заявлението пред Районен съд – Поморие – 08.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, за които сума е издадена Заповед № 481 от
22.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гр. дело № 810/2017г. по описа на Районен съд – Поморие,
като иска в останалия размер за лихва над 396, 91 лева е отхвърлен като
неоснователен.
Против
постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Д.А.Ш. –
подадена чрез назначения му особен представител адвокат Веселина Балбазанова,
със съдебен адрес – гр. Бургас, пл. Пиротска № 21, ет. 1, офис 2, с която се претендира атакуваното
първоинстанционно решение да бъде обезсилено, както и да бъде обезсилена
издадената заповед за изпълнение. В жалбата се посочва, че първоинстанционният
съд не е обсъдил направеното възражение за недопустимост на иска, предвид това,
че не е налице идентитет по отношение на основанието на което се претендират
сумите, на което се претендират сумите, за които е издадена заповедта на
изпълнение и основанието, на което се претендират същите с исковата молба. Посочва
се, че първоинстанционният съд не е взел предвид и останалите направени
възражения и оспорвания относно това, че ответникът не дължи претендираните
суми на сочените основания и в търсените размери. В жалбата се посочва, че въз
основа на така приетото решение на ЕС годишна такса за разходи следва да бъде
заплатена на посоченото в самото решение дружество, а не на етажната
собственост, която реално не е извършвала дейност по поддръжка и управление на
етажната собственост през процесния период, както и не е направила разходи за
това.
В
съдебно заседание въззивната страна – Д.А.Ш. чрез назначения му особен
представител – адвокат Балбазанова поддържа въззивната жалба и счита, че следва
да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ с
адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 чрез своя процесуален
представител – адвокат Стоичков депозира по делото писмен отговор на въззивната
жалба, в който посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно и въззивната
жалба следва да бъде отхвърлена. В писмения отговор се посочва, че е
неоснователно оплакването за липсата на материалноправна легитимация на ЕС на
„Феста Апартмънтс Поморие“ по отношение на заявените права. Посочва се, че е
неоснователно оплакването за неправилно определяне на размера на признатите
етажни разходи и за неправилно установяване на задължението в левовата му
равностойност.
В
съдебно заседание – въззиваемата етажна собственост чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и счита, че оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени три иска от Етажна собственост на „Феста
Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 против Д.А.Ш.,
с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовата
етажна собственост, че ответника дължи сума в размер на 3 379, 32 лева,
представляващи задължение на годишните разходи за управление и поддържане на
общите части и вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г., както и сума
в размер от 481, 58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
07.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законовите лихви върху главниците от
датата на завеждане на заповедното производство до окончателното изплащане на
сумата.
Безспорно
е, че предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК след постановена Заповед
№ 481 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.12.2017г.
постановена по частно гр. дело № 810/2017г. по описа на Районен съд – Поморие,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и
постановено Разпореждане от 08.03.2018г. по частно гр. дело № 810/2017г. по
описа на Районен съд – Поморие, че заявителят може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщение за
постановеното разпореждане е връчено заявителя – Етажна собственост на „Феста
Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 на дата –
13.03.2018г., а искът е предявен в изискуемия се едномесечен срок от
съобщението, а именно – на 12.04.2018г., поради което и настоящата инстанция
намира, че са спазени изискванията на чл. 415, ал. 4 от ГПК и предявеният иск е
допустим и правилно първоинстанционния съд го е разгледал и е постановил
решение по съществото на спора.
Ответната
страна – Д.А.Ш. чрез назначения му особен представител – адвокат Веселина Балбазанова
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е
недопустим порази липса на идентитет между предявените със заповедното
производство и исковото производство претенции. Това възражение се поддържа и
във въззивната жалба, поради което и настоящата инстанция следва да го разгледа
преди да разгледа спора по отношение на основателността на заявените претенции.
Безспорно
е, че частно гр. дело № 810/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е
образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, депозирано от Етажна собственост „Феста апартмънтс Поморие“ с адрес – гр.
Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 против Д.А.Ш., с което се претендира да бъде
разпоредено длъжника да заплати на етажната собственост сума в размер от 3379,
32 лева, представляваща неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за
2015г. и за 2016г., приети с Решение по т. втора от дневния ред на проведеното
на 12.11.2014г. Общо събрание на етажната собственост, съобразно притежаваните
от длъжника недвижими имоти в етажната собственост, както и сума в размер от
481, 58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.07.2016г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. В
заявлението подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането.
Въз
основа на депозираното заявление, Районен съд – Поморие е постановил Заповед №
481 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.12.2017г. по
частно гр. дело № 810/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, по силата на
която е разпоредил длъжника Д.А.Ш. да заплати на Етажна собственост „Феста
апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 сума в
размер от 3379, 32 лева – парично вземане, произтичащо от неизпълнение на Решение
на Общото събрание на ЕС о 12.11.2014г. за заплащане на такси за поддръжка,
управление и ремонт за 2015г. и за 2016г., както и сума в размер от 481, 58
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.07.2016г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението - 08.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
При
връчването на заповедта, първоинстанционният съд не е открил лично длъжника и е
връчил книжата по делото на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, след което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск
относно съществуването на своето вземане.
Видно
от депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК искова молба ищцовата страна - Етажна
собственост „Феста апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис
І“ № 211 е предявила иск за съществуване на своето вземане, като изрично в
петитума на исковата молба е посочила, че претендира да бъде прието за
установено, че ответната страна дължи на етажната собственост сума в размер на
3 379, 32 лева формирани от задължението му за заплащане на годишни
разходи за управление и поддръжка на общи части и вноски към Фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2015г. Въз основа на депозираната искова молба, съдът е
образувал гр. дело № 225/2018г. по описа на Районен съд – Поморие. В открито
съдебно заседание, проведено на 20.02.2020г. по гр. дело № 225/2018г. по описа
на Районен съд - Поморие, процесуалният представител на ищцовата страна е
направил уточнение на претенцията, като е посочил, че претендираната сума в
размер на 3 379, 32 лева представлява суми за заплащане на годишни разходи
за управление и поддръжка на общи части и вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“
за 2015г. за 2016г. и съдът е приел така
направеното уточнение и е постановил своето решение именно в съответствие на
така направеното уточнение.
При
това положение и като взе предвид, че ищцовата страна валидно е уточнила своята
претенция и съдът е приел така направеното уточнение и е постановил своето
решение именно в съответствие с уточнението на претенцията, то настоящата
инстанция намира, че между заявените претенции в заповедното производство и
претенциите, предмет на исковото производство, образувано по реда на чл. 415,
ал. 4 от ГПК е налице идентитет и атакуваното първоинстанционно решение не е
недопустимо на това основание и това възражение, посочено във въззивната жалба
е неоснователно.
Ответната
страна по предявения иск – Д.Ш. чрез своя назначен особен представител депозира
по делото писмен отговор в първоинстанционното производство на основание чл.
131 от ГПК, в който посочва, че се оспорват изцяло предявените искове, тъй като
размерът на таксите е неправилно определен. Посочва се, че така приетата
годишна такса е неопределяема, предвид липсата на конкретизация в решението на
етажната собственост дали таксата се определя на база реална площ на съответния
самостоятелен обект или на база площта на съответния самостоятелен обект с
включени квадратни метри общи части от сградата, в която се намира
самостоятелния обект. В отговора се посочва, че въз основа на прието решение от
страна на етажната собственост е избрано дружество, с което етажната
собственост да сключи договор за поддръжка и управление на етажната собственост
и тези такси следва да се дължат именно на това дружеството.
За
да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се
установява обстоятелството, че на проведено общо събрание на етажната
собственост е взето решение размерът на таксата за поддържане на общите части
на етажната собственост да възлиза на сума в размер от 9 евро, като в тази
такса е включена и таксата от 2 евро на кв.м., която се заделя за Фонд „Ремонт
и обновяване“ и за ответната страна е възникнало задължението да заплати
претендираните суми.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
По
делото е представен Протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ – гр. Поморие от 12.11.2014г., от
който е видно, че е проведено общо събрание на етажната собственост, на което е
взето решение да бъде избрано „Феста хотели“ АД за компания за управление и
поддръжка и е утвърдена годишна такса за поддръжка в размер на 9 евро/кв.м. без
ДДС съгласно предложената от „Феста хотели“ АД оферта и със същото решение се
упълномощава УС на ЕС да подпише договор а управление и поддръжка с избраната
компания. От цитирания протокол се установява и обстоятелството, че общото събрание
е взело решение да се създаде Фонд за ремонт и обновление в рамките на
годишната такса за управление и поддръжка.
По
делото не се спори относно обстоятелството, че ответната страна – Д.Ш.
притежава правото на собственост по отношение на недвижим имот – апартамент,
находящ се във ваканционно селище, хотел и ***, а именно – апартамент 386Б,
находящ се в блок Г на пето ниво, със застроена площ от 67, 32 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 28, 67
кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот,
върху който е построена сградата. По делото не е спорен и факта, че общата
квадратура на обекта, притежаван от ответника, ведно с общите части възлиза на
95, 99 кв.м. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27 от 24.02.2009г., том
ІІ, нот. дело № 219/2009г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен
съд – Поморие.
Действително
– видно от представения по делото Протокол от 12.11.2014г. за проведено Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекса „Феста Апартмънтс
Поморие“ – гр. Поморие е избрана компания за управление и поддръжка и е
упълномощен УС на ЕС да подпише Договор за управление и поддръжка с избраната
компания, а именно – „Феста хотели“ АД, но по делото такъв сключен договор не е
представен. При това положение, настоящата инстанция намира за неоснователно
въведеното възражение от ответната страна, че дължимите такси за поддръжка и
управление следва да бъдат заплатени на избраното от общото събрание дружество
– „Феста хотели“ АД, а не на самата етажна собственост
По
делото няма данни взетите решения на ОС на ЕС да са атакувани по реда на чл. 40
от ЗУЕС, поради което и следва да се приеме, че те са влезли в законна сила и
следва да бъдат изпълнявани от етажните собственици.
Безспорно
е, че на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост
собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, а на основание т. 8 от цитираната разпоредба са
длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост. Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения
срок, председателят на Управителния съвет (Управителя) може да подаде заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК,
като прилага препис от решението на Общото събрание. В този смисъл, съдът
приема, че кредитор на задълженията на всеки отделен собственик за заплащане на
такси за поддръжка и управление на общите части на сградата с оглед единствено
разпоредбите на ЗУЕС е самата етажна собственост.
По
делото няма данни за 2015г. и за 2016г. ответника по делото да е заплащал такса
поддръжка и управление на общите части, за да се приеме, че с плащането се е
погасила и дължимостта на сумите и при това положение, настоящата инстанция
намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които са направени от
първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК и препраща
към изложените от съда мотиви.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемата
етажна собственост и да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 900 лева – сума в размер на 300 лева, представляващи внесени разноски за
особен представител и сума в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение
за адвокат за настоящата инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от обективно
съединените искове е под 5 000 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 от 13.04.2020г., постановено по гр.
дело № 225/2018г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Д.А.Ш., гражданин на Руската федерация,
регистриран по Булстат с № *********, с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“
№ 211, вх. Г, ет. 4, ап. 386Б да заплати на Етажна собственост „Феста
апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – Председател на Управителния съвет на
Етажната собственост сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща
направените по делото разноски за адвокат пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.