№ 70
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500107 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 351/18.01.2022 г. от Община П., ЕИК ....
против решение № 285/23.12.2021 г., постановено по г. д. № 564/2021 г. по описа на ОС –
Пазарджик в частта, с която е осъдена Община П. да заплати на ЦВ. Д. Т. ЕГН **********
сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане, настъпило на 01.07.2020 г. от
падане поради неравност на тротоар в гр. П., бул. „Г.Б.“, в района пред автобусната спирка
срещу старата автогара в града, ведно със законната лихва за забава от 01.07.2020 г. (датата
на увреждането) до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и в частта
за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 685/01.02.2022 г. от ЦВ. Д. Т. ЕГН **********
против решение № 285/23.12.2021 г., постановено по г. д. № 564/2021 г. по описа на ОС –
Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска ЦВ. Д. Т. ЕГН ********** над размера от
20 000.00 лева до пълния предявен размер от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
увреждане, настъпило на 01.07.2020 г. от падане поради неравност на тротоар в гр. П., бул.
1
„Г.Б.“, в района пред автобусната спирка срещу старата автогара в града, ведно със
законната лихва за забава от 01.07.2020 г. (датата на увреждането) до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното, в съответните части и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от ЦВ. Д. Т. ЕГН ********** от с. Б., община П., ул. „И.Н.“ № 7
против Община П., ЕИК .....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане, настъпило на 01.07.2020 г. от
падане поради неравност на тротоар в гр. П., бул. „Г.Б.“, в района пред автобусната спирка
срещу старата автогара в града, ведно със законната лихва за забава от 01.07.2020 г. (датата
на увреждането) до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендира
разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че, на 01.07.2020 г., в гр. П., бул. „Г.Б.“, в района
пред автобусната спирка срещу старата автогара в града, Т. е паднала. Това обстоятелство
не е спорно.
Посочено е, че падането е в резултат на неравност на тротоарната настилка
(липса на тротоарна плоча). Това обстоятелство се доказва от показанията на свидетел Д. Т.
(л. 155 от делото на ОС)
Посочено е, че в резултат на падането, на Т. са причинени телесни увреждания,
както следва: счупване на шийката на лявата раменна кост - ФРАКРУРА КОЛИ ХУМЕРИ
СИНИСТРА, разкъсно-контузни рани на меките тъкани на лицето в областта на носа и
брадичката,а също и кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 174/2020 г., изготвено от д-р
Б.Х.П. съдебен лекар и Началник в Съдебномедицинско отделение ОКПСМ при МБАЛ П.
АД от 10.07.2020 г. (л. 18 – 19 от делото на ОС), на Т. са причинени: счупване на лявата
раменна кост; контузия на главата с кръвонасядане по цялата буза с размери 8x4 см.;
кръвонасядане по външната част на брадичката от лявата страна с размери 5x2 см.; контузия
на лявата странична поясна област с масивно кръвонасядане с размери 26х11 см.; контузия
на лявото рамо с оток и масивно кръвонасядане с размери 24х14 см.; контузия на лявата
предмишница с кръвонасядане с размери 19х15 см.; контузия на лявата подбедрица с
кръвонасядане с размери 6x6 см.; разкъсно-контузна рана на лява подбедрица с размери
2
1х0,9 см.; контузия на лявото коляно с охлузване с размери 6x5 см. и кръвонасядане с
размери 17x8 см.; разкъсно-контузна рана на ляв глезен с размери 1 х 0,7 см.
Фрактурата на шийката на лявата раменна кост е довела до трайно затрудняване
движението на ляв горен крайник, разкъсно-контузните рани представляват разстройство на
здравето, неопасно за живота, а кръвонасядания и охлузвания, довели до болки и страдания.
Травмите са причинени чрез удар с или върху тъп предмет и добре отговарят да
са получени при описаното падане.
Според заключението на медицинската експертиза на Т. са причинени телесни
увреждания изразяващи се в счупване на шийката на лявата раменна кост и повърхностни
травми (кръвонасядания): на лицето отляво в областта на брадичката, по цялата буза, в
лявата странична поясна област, по предно-горната и странична повърхност на лявото рамо,
по лявата предмишница, по предната и странична повърхност на лявата подбедрица, както и
охлузване на кожата в област на лявото коляно.
В заключението изрично е посочено, че съществува връзка между инцидента и
уврежданията.
Не е спорно и се доказва от събраните доказателства, че инцидентът е станал на
тротоар към улица, която е публична общинска собственост на Община П. по чл. 3, ал. 3 и
чл. 8, ал. 3 от ЗП във вр. с § 6, т. 6 от ДР от ЗДП. Съгласно чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП,
общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища,
както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13
и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите
и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по
общинските пътища и улици, включително и тротоари за пешеходно придвижвана, с
отстраняването им във възможно най- кратък срок - чл. 167, ал. 1 от ЗДП. В качеството си на
юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други
лица, на които е възложила изпълнението им.
Както вече беше прието за доказано от свидетелските показания, включително и
от представения снимков материал, тротоарната настилка на мястото на инцидента е била с
нарушена цялост, неравна поради липсващи тротоарни плочи.
Няма твърдения или доказателства мястото на инцидента да е било обозначен
като препятствие за безопасно преминаване, за да изисква от движещите се повишено
внимание.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е допринесла
за вредоносния резултат, като не се е съобразила с конкретната обстановка.
Това възражение е основателно.
3
Видно от представените снимки, действително на мястото на инцидента липсват
тротоарни плочи и няма обозначения за това. Но падането е станало през светлата част на
деня и няма твърдения за допълнителни фактори, които да са могли да затруднят ищеца при
възприемане на околната действителност.
Основно свойство на всеки човешки индивид е чувството за самосъхранение. То
може да има различно съдържание и проявление в различни конкретни житейски ситуации.
В случая ищецът е вървяла по тротоара и е нормално и естествено да следи за пътя, по който
минава и да избере най - безопасния маршрут. Според фотосите, дори при съвсем
повърхностен преглед на терена може да се види, че някои плочи липсват. При това
положение, ако беше проявено елементарно чувство за самосъхранение ищецът, която е
била на 60 години, е следвало да отчете липсата на отделни плочки, да прецени дали това е
препятствие за нея и да съобрази своето поведение с конкретната обстановка.
Следва да бъде отбелязано, че, заедно с ищеца, по същия маршрут се е движела и
свидетел Д. Т., която не е паднала.
Следователно е налице съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в
проявена небрежност при възприемане на маршрута и годността за неговото преминаване.
Съдът намира, че това съпричиняване е в размер на 1/3.
Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице
хипотезата на чл. 49 от ЗДД. Ответникът следва да репарира причинените неимуществени
вреди, макар и без вина, тъй като носи отговорност за безопасността на изградената по
негово възлагане екопътека.
В исковата молба е посочено, че като резултат от инцидента са причини силните
болки в лявото рамо, обездвижването и изтръпването на ръката и подмишницата,
контузията на главата , довела до непоносими болки, особено непосредствено след
инцидента, болки и в очните дъна, гадене, виене на свят. Наложило се да спазва и специален
режим - да не се движи известно време, да не излиза на слънце, да не гледа телевизия, да не
чете. Физическото и състояние е увредено. Получените травми се отразили изключително
зле на психическото здраве. Била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, с
понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитвала
панически страх, че случилото се може да се повтори. Страхувала се, че инцидентът е
можело да завърши фатално за нея и е силно разтревожена от бездействието и липсата на
обезопасяване. Поради възрастта си, се възстановява изключително бавно и трудно. Твърди
се, че към настоящия момент не може да се грижи сама за себе си, което предполага до нея
да има постоянно човек, който да помага. От инцидента до днес живее при близките си.
Поради необходимостта от допълнително последващо лечение, провежданата до момента
терапия е с болкоуспокояващи лекарства е продължена за неопределено време.
Видно от показанията на свидетел Т., при посещението в болницата ищецът е
била прегледана от ортопед и било назначено рентгеново изследване. След като се прибрала
в къщи Т. имала нужда от помощ - свидетелката ходела всеки ден да помага при обличане,
4
къпане и други битови дейности. Когато я видяла вечерта след падането, ищецът не била
добре -охлузена, ожулена, със силни болки в областта на ръката. Бузата и била подута
цялата, имала болки по цялата лява страна на тялото - от главата до бедрото. Започнала
рехабилитация след третия месец и оттогава не спира да посещава рехабилитационни
процедури и провела дори иглотерапия. Започнала сама да се грижи за себе си шест месеца
след падането въпреки, че продължавала да изпитва болки в ръката и трудно я движела. Сега
е по-добре, но не е както преди инцидента. Сега е добре и психически, но след инцидента
била в шок и изживяла силен стрес.
Видно от показанията на свидетел Т., той пристигнал на мястото на инцидента
веднага след като сестра му му се обадила след падането на майка им. Заварил я седнала на
пейката на спирката. Била ударила ръката и главата си. В болницата се оплакала и от болки
в левия крак. Направено било рентгеново изследване и преглед от ортопед. Веднага била
сложена ортеза за обездвижване на ръката. Не било предписано лечение чрез обездвижване с
гипс или оперативно такова поради възрастта. След 2-3 месеца тръгнала на физиотерапии. В
началото след инцидента ищцата много плачела, но след като се изправила на крака и
тръгнала на рехабилитации, спряла да плаче. Преди падането ищцата била добре
психически. След падането ищцата била подпомагана в ежедневието си от дъщеря си - тя я
къпела, обличала, готвела и пазарувала.
Според заключението на медицинската експертиза, в частта за установяване на
вида и характера на получените от ищцата увреждания и търпените във връзка с тях болки и
страдания, вследствие на падането на 01.07.2020 г., Т. е получила телесни увреждания
изразяващи се в счупване на шийката на лявата раменна кост и повърхностни травми
/кръвонасядания/: на лицето отляво в областта на брадичката ,по цялата буза, в лявата
странична поясна област, по предно-горната и странична повърхност на лявото рамо, по
лявата предмишница, по предната и странична повърхност на лявата подбедрица, както и
охлузване на кожата в област на лявото коляно. Изписано е и е проведено консервативно
лечение в амбулаторни условия-имобилизация на счупването с мека превръзка по Дезо към
тялото /тип ортеза/ и обезболяващи средства. След свалянето на ортезата Т. е била насочена
за рехабилитация и е провела лечебна физкултура, електро и крио процедури, назначени от
физиотерапевт. Вещото лице заключава, че лечението е било правилно и според правилата
на добрата медицинска практика, съобразено с конкретното здравословно състояние и
възраст на ищцата. При правилно протичане на лечебния процес възстановяването относно
фрактурата изисква време в порядъка на 2-3 месеца. Възстановяването от
къвонасяданията изисква време от 2-3 седмици, охлузването - една седмица, а
заздравяването на разкъсноконтузните рани – 12 дни. В случая срокът за възстановяване -
увеличаване на обема на активните движения на раменната става и редукция на болката, се
дължи на придружаващи хронични, дегенеративни заболявания на опорно-двигателния
апарат. Към настоящия момент ищцата е напълно възстановена, като се изключи остатъчния
ефект от травмата в областта на лявото рамо, а именно ограничена от болков синдром
вътрешна ротация на лява раменна става с около 15 градуса и болки в крайните фази на
5
външна и вътрешна ротация на ставата,както и при страничното отвеждане на ръката над
100 градуса. Налице е и болка в средата на лявата скула. Направен е категоричен извод, че
описаните увреждания са в пряка причинно следствена връзка с падането на ищцата, както
и че за в бъдеще ищцата се очаква да има болки от метеотропен характер, свързани с
промяна на времето и че в крайните фази на активните движения -отвеждане на ръката в
страни и външна и вътрешна ротация на раменната става болките ще останат завинаги.
Вещото лице пояснява, че проблема с болките в раменната става са в резултат на
неправилно зарастване на фрактурата, което се дължи на повдигане и зарастване на
счупения костен фрагмент нагоре вследствие на спазъм на мускулатурата заради
изпитваната силна болка от самото увреждане. Експертът заключава, че неправилното
зарастване не е поради действия на Т. компрометирали оздравителния процес и
несъответстващи на назначеното й лечение. Останалите описани в исковата молба
оплаквания на ищцата: болки в коленете, болка и тръпнене в лявата ръка, синдром на
„закована пета“, хепастезия, гонартроза, главозамайване, главоболие не са във връзка и в
резултат от процесния инцидент.
При тази фактическа обстановка: претърпените медицински интервенции,
времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно
възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните и
семейни притеснения, затрудненото осъществяване на ежедневни дейности и при
приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от
30 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди.
Тъй като вече беше прието, че е налице съпричиняване в размер на 1/3, то посочената сума
следва да бъде редуцирана до 20 000.00 лева и този размер следва да бъде присъден на
ищеца, ведно с обезщетение за забавено плащане от датата на инцидента до окончателното
изплащане.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 20 000.00
лева, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи, макар и частично с други мотиви, е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Община П.
да заплати в полза на Държавата, по сметка на АС – Пловдив, сумата от 200.00 лева,
представляваща неплатена държавна такса за въззивното производство от Ц.Т. поради
освобождаване, а на адвокат Д.С. Т., рег. № .... сумата от 1 130.00 лева, представляваща
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция по съразмерност, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и на базата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да бъде осъдена ЦВ. Д. Т. ЕГН ********** от с. Б., община П., ул. „И.Н.“
№ 7 да заплати на Община П., ЕИК .... сумата от 477.00 (четиристотин седемдесет и седем)
лева, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285/23.12.2021 г., постановено по г. д. № 564/2021
г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК .... да заплати на Държавата, по сметка на
Апелативен съд – Пловдив сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща неплатена, но
дължима държавна такса за въззивното производство от Ц.Т..
ОСЪЖДА Община П., ЕИК .... да заплати на адвокат Д.С. Т., рег. № ...., в
качеството на пълномощник на ЦВ. Д. Т. ЕГН ********** сумата от 1 130.00 (хиляда сто и
тридесет) лева, представляваща възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция по съразмерност, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
на базата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЦВ. Д. Т. ЕГН ********** от с. Б., община П., ул. „И.Н.“ № 7 да
заплати на Община П., ЕИК .... сумата от 477.00 (четиристотин седемдесет и седем) лева,
представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7