О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
окръжен съд - Варна, ХІ-ти състав в закрито
заседание на 14.11.2023г., в
състав:
окръжен съдия: Михаил Михайлов
като разгледа докладваното гр.
дело №2174 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 265227/19.10.2023г. от ответниците И.О.Т., ЕГН **********,*** и Н.М.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Й., с която се иска
допълване на определение № 260207/12.10.2023г., постановено по гр. дело №
2174/2018г. на ВОС, в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е
депозиран писмен отговор от ищеца.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение определението постановено по делото, в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът не се
е прознесъл досежно разноските дължими на ответника.Молбата е депозирана в
срока по чл. 284, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане
по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че адв. Д.Й. е
надлежно упълномощен от ответниците И.О.Т. и Н.М.М., като процесуалното представителство и защита в производството по делото е
поето от процесуалния представител при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА (л.601
и л.602 от делото). Посочената хипотеза урежда предоставяне на правната помощ като
безплатна такава поради затруднено материално положение на ответника.
С оглед депозираното искане за допълване на посоченото определение, съдът
съобрази следното:
Разноски на страната се дължат при прекратява на съдебното производство,
включително и при частично прекратяване поради оттегляне или отказ от
иска. Определението на съда в тази част
е приключващо съдебното производство доколкото в тази, прекратена част на
същото, съдът няма да се произнесе с окончателен съдебен акт по същество,
поради което прекратителното определение се явява окончателен акт, следователно
на страната се дължат и разноски за съответната прекратена част.
При осъществяване на процесуална защита в хипотезата на чл. 387, ал.1, т.2
ЗА, съдът намира, че не е необходимо представяне на доказателства за материално
затруднение от страна на ответника, доколкото тази преценка за наличието на
финансова възможност или невъзможност да заплати възнаграждението за
процесуално представителство е предоставена не на съда, а на процесуалния
представител. За последния тежи риска в случай, че производството по делото, по
което е предоставил безплатна правна помощ приключи с неблагоприятен за
страната окончателен съдебен акт, да не получи възнаграждение за вложения труд
под формата на процесуално представителство. Наред с това съдът приема и практиката
по въпроса съдържаща се в Определение №
643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. № 2370/2022г. по описа на I тръг. отделение на
ВКС, с което е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че причината, която е обосновала
отказ от иск стои вън от поведението на страната. Отказът от иск е процесуално
действие на страната сезирала съда с този иск свързано с разпореждане с предмета
на спора, то се осъществява изцяло по нейна воля.Приемане на тълкувателно
решение по въпросите касаещи приложимото материално право по предмета на спора
не може да бъде разглеждано, като основание, което обуславя извършването на
едно или друго процесуално действие. Не може да бъде установено в
производството по делото поведение на ответниците, което да е обусловило
предявяване на исковете, в частта, в която производството по делото е
прекратено поради отказ от иск, за да бъде прието, че те нямат право на
разноски за съответната припадащата се на прекратяването част.
С процесното определение производството по делото е прекратено по предявен
иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника И.О.Т. на обща стойност на прекратената част в размер на
62112,52 лева, като останалата част, за която съдът е сезиран за отнемане на
незаконно придобито имущество след направения отказ възлиза на 13999,78 лева.
Общият материален интерес във връзка с осъщественото процесуално представителство
по делото възлиза на 76112,30 лева.
По отношение на ответника Н.М.М. обща
стойност на прекратената част възлиза в размер на 75640,40 лева, като
останалата част, за която съдът е сезиран за отнемане на незаконно придобито
имущество след направения отказ възлиза на 18400 лева. Общият материален
интерес във връзка с осъщественото процесуално представителство по делото
възлиза на 94040,40 лева.
В хипотезата на оказана безплатна правна помощ и съдействие на ответника,
адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за действително положените
усилия и съдът го определя съобразно действащата към момента на постановяване
на съдебния акт за разноските актуална материалноправна уредба, в който
смисъл Определение №576/31.10.2023г.,
постановено по гр. дело № 441/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Минималните размери на адвокатското възнаграждение са установени в
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същите са съобразно защитавания материален интерес.
Материалния интерес по делото се определя от стойността на имуществото, което е
предмет на предявените срещу ответниците искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата, общото минималното
възнаграждение за процесуално представителство по делото по отношение на
ответника Т. възлиза на 6781,23 лева, а по отношение на ответницата М. в размер
на 8173,23 лева. Съразмерно прекратената част на предявения иск срещу ответника
Т. се дължи възнаграждение за процесуално представителство в полза на
процесуалния представител в размер на 5533,91 лева, по отношение на ответника М.
в размер на 6574,05 лева или общо 12107,96 лева, която сума ищецът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва определение № 260207/12.10.2023г., постановено по гр. дело № 2174/2018г.
на ВОС, в частта на разноските, като:
Осъжда Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно
наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
с адрес: гр. София, ******да заплати на адвокат Д.П.Й.
*** със служебен адрес гр. Варна, ******, ет.1 сумата от 12107,96 (дванадесет хиляди сто и седем лева и 96 ст.) лева,
представляващи определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в производството по гр. дело № 2174/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд осъществено в полза на ответниците И.О.Т.,
ЕГН **********,*** и Н.М.М., ЕГН **********,***, съразмерно прекратената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и ответниците И.О.Т., ЕГН **********,*** и Н.М.М.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Й.
***.
окръжен съдия: