Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001
гр. Хасково,
10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на
единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христина Жисова
при участието на секретаря
Михаела Стойчева, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр.д. № 632 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД от М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. „Сакар“ № 2.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.А., Община
Хасково, респ. е потребител на услугите предоставяни на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД Хасково под абонатен № 77426. Като потребител и доставчик
отношенията помежду им се регулирали не от индивидуално сключен договор, а били
уредени от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация“ЕООД, гр. Хасково, одобрени от КЕВР.
Ищецът сочи, че откакто притежава имота от повече от 10 години, водоснабдяването
било кошмарно - почти от 1/4 до 1/5 от годината през различни периоди от време
изобщо нямало вода. След пущането й, често водата била мътна, с неприятна
миризма и цвят на разредена нафта. На практика, същата била негодна за каквато
и да е употреба - дори и за поливане. Отделно от това, некачествената вода
причинявала и много други проблеми: вследствие на изключително замърсената
вода, авариите в бойлера и автоматичната пералня били чести, а инсталираната от
него соларна система за ползване на топла вода станала негодна. За 12 години
два пъти сменял бойлер, а автоматичната пералня била негодна за употреба и не
била използвана от години. Пак поради замърсената вода монтираната соларна
система за отопление на вода, често дефектирала от запушванията. За да не се
носи вода от града в туби за миене и елементарна хигиена, ищецът се принудил да
инсталира 2,5 куб.м. цистерна с хидрофор. В същото време правел опит да разреши
проблема с водата с направата на 30 метров сондаж, но поради спецификите на
терена (скали и т.н.), сандажът не дал нужния резултат и бил неизползваем. Това
довело до значителни разходи за ищеца във връзка с осигуряване на количества
вода за хигиенни нужди, както и до претърпяването на значителни вреди
вследствие замърсената вода. В селото нямало изградена и отводнителна
канализация и решаването на този проблем също коствал за ищеца значителни
средства. Ищецът твърди, че измервателният уред „начислявал“ допълнителна
консумация от въздуха, който преминавал през него при честите спирания на водата
и това негово отчитане се трупало към дължимата сметка за потребена вода.
Ищецът посочва, че е закупил и преустроил имота с идеята за алтернатива на
градското жилище поради близостта си до града и възможността за целогодишно
обитаване. Но проблемите с водоснабдяването правели ползването и обитаването на
имота изключително трудно и безсмислено. Сочи, че отправил жалба за качеството
на водата в с.Александрово, доставяна от ответника „ВиК" ЕООД Хасково вх.
№ 97-00-671/31.08.2020 г. в РЗИ-Хасково. От РЗИ получил отговор, че препращат
жалбата по компетентност до „ВиК" ЕООД Хасково и го уведомяват, че със
Заповед № СК-03- 70/27.04.2007 г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/ - Хасково,
водата от зона на водоснабдяване Брягово, захранваща с питейна вода с. Брягово
и с. Александрово, общ. Хасково; с. Поляново, общ. Харманли и с. Константиново,
общ. Симеоновград е временно ограничена за пиене и приготвяне на храна във
връзка с констатирани трайни отклонения по показателите манган, амониеви йони и
мътност. Горецитираната заповед била в сила и към днешна дата. Това означавало,
че от 2007 год. в продължение на 13 години доставчикът на водата не е
изпълнявал задълженията си за доставка на питейна вода по смисъла на Наредба №
9/2001 год., а търси и събира от потребителите на доставяната от него „услуга“
за доставка на питейна вода без правно основание след като доставял негодна за
тази цел вода. Съгласно изпратената на ищеца справка изх. № 1665 от 13.10.2020
год, на „ВиК" ЕООД Хасково за последните три години, е заплатил сумата
588,19 лв. за общо изразходвано количество 228 куб.м. негодна питейна вода,
забранена за каквато и да е употреба. Това означавало, че сумата от 588,19 лв.
била получена от ответното дружество за доставка на питейна вода, каквато не е
извършвало и поради това същата следвало да бъде възстановена на ищеца, със
законовата лихва от датата на поканата, което е сторил с молба вх. № 1429 от
22.10.2020 год. и чийто размер до момента на подаване на настоящата искова
молба възлизал на 23,00 лв. В същото време ищецът твърди, че писмено е уведомил
ответника „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Хасково, че отказва да плаща
текущи задължения за потребление на вода до момента, в който започне да му бъде
доставяна питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001год. В отговор на
уведомлението, било отбелязано от ответното дружество, че ищецът може да се
откаже от техните услуги, което било в противоречие на Общите условия и
задължението на дружеството на ответника да доставя питейна вода до
потребителите, както и че при неплащане на задълженията за доставка на вода,
водоснабдяването в имота на ищеца ще бъде прекъснато. Ответното
дружество-доставчик следвало да изпълнява задължението си по закон и за което
било създадено, какъвто бил и предмета му на дейност, а именно да доставя питейна
вода до абоната си, вкл. и до ищеца. Задълженията на ВиК оператора били
определени от закона и от общите му условия (които били приложими спрямо
договора с абоната, сключен при общи условия) и основното от тях било да
доставя питейна вода на абоната. И това си задължение той трябвало да изпълнява
точно и добросъвестно и за това да получава съответното възнаграждение. Като
кредитор имал право да иска доставчикът-длъжник и ответник в настоящия случай
да изпълнява задължението си по закон и по Общите му условия да му предоставя
услугата - доставка на питейна вода. Тъй като ответното дружество не
изпълнявало задължението си за доставка на питейна вода, то съгласно чл.79 от ЗЗД за ищеца съществувало правото да иска от него изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Но само
обезщетението за забавата и пълното неизпълнение не съответствали на правния му
интерес да получава питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001 год., поради
което за него съществувало и правото да иска ответното дружество да бъде
задължено да изпълнява задълженията си по доставка на питейна вода точно и
постоянно. В глава 6-та от Общите условия на ответното дружество били упоменати
дължимите неустойки при неизпълнение, а в чл.52 и чл.53 - такава дължими от
него неустойки към абонатите му, но в предвидените хипотези попадало само
частичното му неизпълнение за неуведомяване при планирано прекъсване на
водоснабдяването или да предоставя алтернативно водоснабдяване, като е
предвидил такава в размер на 10% от месечната сметка, а определени случаи - или
50 лв. или 100 лв. В тях не била предвидена неустойка или обезщетение при пълно
неизпълнение на задължението. От друга страна, ЗЗД в чл.82 предвиждал, че
длъжникът, в случая дължи обезщетение, което обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза. Същите трудно можели да бъдат определени, тъй като вредите
били твърде големи, но в минимален размер това били разходите по закупуване на
вода в туби от магазина като ищецът ги определя на 25лв. месечно.
Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 588,19 лева, получена като
възнаграждение за доставена вода при пълно неизпълнение на задължението му по
Наредба № 9/20001 год. за доставка на питейна вода, сумата в размер на 23,00
лева, представляваща законна лихва върху нея, считано от 22.10.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата до датата на пълното изплащане на
задължението; ответното дружество да бъде задължено на основание чл.79 от ЗЗД
да изпълнява задължението си да доставя питейна вода в с.Александрово,
отговаряща на изискванията на Наредба № 9/2001 год., а за времето, през което
ответното дружество не изпълнява задължението си за доставка на питейна вода по
смисъла на Наредба № 9/2001 год. да заплаща на ищеца месечно обезщетение в
размер на 25,00 лева; във връзка с това искане с оглед разпоредбата на чл.90 от ЗЗД да му бъде разпоредено да изпълнява задължението си заплащане на
потребената вода, отчитана ежемесечно от ответното дружество, след като то
изпълнело задължението си за доставка на годна за пиене вода по Наредба №
9/2001 год., както и да бъде разпоредено на ответното дружество да не прекъсва
водоснабдяването на имота до изпълнение на неговите задължения за доставка на
вода, съответветстваща на изискванията на Наредба № 9/2001 год.
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
в полза на ангажиран от ищеца адвокат.
С влязло в
сила протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.10.2021 г.,
потвърдено с Определение № 501 от 08.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 679
по описа за 2021 г. на ОС Хасково, производството е частично прекратено по
отношение на исковите претенции на ищеца, формулирани в точка 4 и точка 5 от
петитума на исковата молба, с които във връзка с разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД
се иска разпореждане на съда да се задължи ищеца да изпълнява задължението си
за плащане на „потребената” вода, отчитана ежемесечно от ответното дружество,
след като то изпълни задължението си за доставка на годна за пиене вода,
съгласно Наредба № 9/2001 год. и да се
разпореди на ответното дружество да не прекъсва водоснабдяването на
имота до изпълнение на неговите задължения за доставка на вода, съответстваща
на изискванията на Наредба № 9/2001 година, поради липса на правен интерес.
Ответникът оспорва
основателността на предявените искове. Посочва, че „ВиК“ ЕООД гр.
Хасково бил оператор, който поддържал и експлоатирал водопроводната и
канализационната мрежа на област Хасково, но не бил собственик на тези мрежи,
не продавал вода, а купувал същата от Министерството на околната среда и водите
Басейнова Дирекция „Източно- беломорски район“ (БД-ИБР), след което
я доставял до крайния потребител срещу заплащане на такса за осъществената
водопреносна и канализационна услуга. Ответникът бил изряден платец към
Басейнова Дирекция „Източно- беломорски район" (БД-ИБР), поради което не
било налице неизпълнение на законово или договорно задължение от страна на
„ВиК" ЕООД гр. Хасково, в следствие на което да са настъпили
претендираните в исковата молба на ищеца вреди. Действително със Заповед №
СК-03-70/27.04.2007г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/ Хасково било ограничено
ползването на вода за питейно-битови нужди за с. Александрово и за останалите
населени места включени в системата за водоподаване „Брягово". Тази
система за водоподаване „Брягово", която включвала и с. Александрово се
поддържала и експлоатира от„ВиК" ЕООД гр. Хасково. Същата система
функционирала, но липсата на водоподаване за питейно-битови нужди се дължала на
трайни отклонения в показателите за качеството на водата. БД-ИБР и община
Хасково били отговорните лице, които следвало да осигурят необходимото качеството
на водите, които от своя страна да бъдат доставени до крайния потребител от
„ВиК" ЕООД гр. Хасково. За да отговаряла водата, доставяна в с.
Александрово на всички изисквания за питейно-битови нужди било необходимо да
бъдат изградени пречиствателни съоръжения. Изграждането на пречиствателни
съоръжения не било от компетентността и възможностите на „ВиК" ЕООД гр.
Хасково. Ответното дружество било само оператор на водопроводната и
канализационната мрежа на област Хасково, а собственици на тези мрежите били
всички общини в областта. Ответникът оспорва твърденията на ищеца от исковата
молба, а именно: - че ищецът не следва да заплаща потребената от него вода, тъй
като същата не отговоряла на изискванията за питейно-битови нужди, тъй като за
да бъде извършена доставката на вода до имота на ищеца „ВиК" ЕООД гр.
Хасково било закупило тази вода от БД-ИБР, а също така е
заплатило всички разходи, свързани с преноса и канализационните услуги свързани
с тази доставка; - че ищецът е претърпял загуби и пропуснати ползи във връзка с
доставената му вода от „ВиК“ ЕООД.
Иска присъждане на направените по делото
разноски като прави възражение за прекомерност на исканите такива от ищеца.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че ищецът е потребител на ВиК услуги, доколкото същият е собственик на
водоснабден имот в с.Александрово, общ.Хасково, видно и от приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
1837, том X, рег. № 13805, дело № 1497 от 23.12.2008 г. на Нотариус рег. № 081
на НК Христина Колева, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8925 от
23.12.2008 г., акт № 3, том XXVI, дело № 6066.
Съгласно
справка изх. № 1665/13.10.2020 г., издадена от ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за извършени плащания на изконсумирано и
отчетено количество вода по партида № 869/76 на адрес: с. А.с титуляр М.Т.Ц.
към 13.10.2020 г., за периода от 01.10.2017 г. до 11.09.2020 г., отчетеното
доставено количество вода по посочения партиден номер възлиза общо на 225 куб.м. вода, а не както се твърди
от ищеца 228 куб.м., както и че за периода 01.10.2017 г. до 11.09.2020 г.,
ищецът е платил общо сумата от 571,76 лв. за доставени му ВиК услуги в периода 02.10.2017 г. до 24.09.2020
г. по изброени в справката фактури, а не както е изчислил последния общо
платената от него сума на 588,19 лева.
Липсва спор и
относно обстоятелството, а и същото се установява от писмо с изх. №
97-00-671#1/02.10.2020 г. на РЗИ-Хасково до управителя на ответното дружество и
до ответника, че със Заповед № СК-03-70/27.04.2007 г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/-Хасково,
водата от зона водоснабдяване Брягово, захранваща с питейна вода с.Брягово и
с.Александрово, общ.Хасково, с.Гюляново, общ.Харманли и с.Константиново,
общ.Симеоновград е временно
ограничена за пиене и
приготвяне на храна във връзка с констатирани трайни отклонения по
показатели манган, амониеви йони и мътност. Посочено е още в писмото, че горецитираната заповед е в сила към датата на уведомяването от страна
на РЗИ - 02.10.2020 г.
Писмото до ищеца е изпратено във връзка с
негова жалба с вх. рег. № 97-00-671/31.08.2020 г. до Директора на РЗИ –
Хасково, препратена по компетентност на ответника, относно качествата на
водата, предназначена за питейно-битови цели, неотговарящи на изискванията на
Наредба № 9 от 16.03.2001 г., приобщена също към доказателствения материал по
делото.
С писмо изх. №
1818/03.11.2020 г. ищецът е уведомен от ответника, че по повод искане и
уведомление с вх. № 1429 от 22.10.2020 год., че ще преустанови заплащането на
задълженията си, то има редица възможности като доброволно се откаже от
услугите на доставчика на услугата или фактически преустанови използването на
вода от мрежата му.
Приложени по
делото от ищеца са и Протоколи от РЗИ Хасково за периода 20.03.2016 г. до
15.12.2022 г. във връзка с осъществен мониторинг на водите, в това число и
относно качеството на водата по конкретни показатели и на водата, доставяна с
водоноски в конкретно посочени във всеки протокол населени места. В пет от
съдържащите се по делото протоколи (за периодите 16.04.2021 г. – 30.04.2021 г.; 16.06.2021 г. – 30.06.2021 г.; 01.07.2021 г.
– 15.07.2021 г.; 01.01.2022 г. – 15.01.2022 г. и 01.12.2022 г. – 12.12.2022 г.)
са посочени и данни за извършен мониторинг на води за водоноски за с.
Александрово, общ.Хасково.
За правилното
изясняване на делото, по искане на ответника, съдът назначи съдебно-счетоводна
и съдебно техническа експертизи, чиито заключения приема изцяло като
компетентно и обективно изготвени, а и неоспорени от страните.
От
заключението на назначената ССчЕ се установява, че за процесния период от
10.09.2017 г. до 11.09.2020 г. общо шест автомобила са снабдявали с питейна
вода, доставяна с водоноски населените места от водоснабдителната система с.
Брягово, в която освен село Александрово, са включени и селата Брягово,
Константиново и Поляново. След извършена проверка на всички пътни листове на
шестте автомобила за посочения период, констатациите по отношение на които
подробно и в табличен вид са описани в експертизата по години, дати и съответно
моторно превозно средство, вещото лице е отразило, че на 26.08.2020 г. и на
27.08.2020 г. са съставени пътни листове за автомобил „*******“ с рег. №
********** по направление Хасково, Александрово, Константиново.
Според
заключението на вещото лице Е.А. по извършената от нея експертиза, „ВиК"
ЕООД Хасково предоставя вода само и единствено за питейно-битови цели.
Разяснено е в експертизата, че водоизточникът, от който се подава вода за
питейно-битови цели на с. Александрово, общ. Хасково, обл. Хасково и от който е доставяна вода с водоноски
в същото населено място е вододайна
зона ПС „Брягово". Същата е въведена в експлоатация от
01.06.1983 г. и е част от вододайната зона ПС „Източната зона" – Хасково, състояща се от 15 броя тръбни
кладенци /ТК/, находяща се в селата Стамболийски и Подкрепа, общ. Хасково
съгласно издаденото Разрешително за водовземане от подземни води, чрез
съществуващи (дублирани) водовземни съоръжения № 31510610/27.08.2018 г.,
Решение № РР-3422/20.11.2018 г. и Решение № РР-3552/05.06.2019 г. за изменение
на разрешителното на Директора на БД ИБР-Пловдив за водоползване от подземни
води черпещи води от подземно водно тяло (ПВТ) с код BG3G0000NQ009 - Пopoви води в Неоген - Кватернерен водоносен хоризонт-Хасково
с разрешена цел на водовземане обществено питейно - битово водоснабдяване на
гр. Хасково като титуляр на разрешителното е „ВиК" ЕООД-Хасково.
Разрешеният годишен воден обем е 2 838 240,0 м³/годишно. Срокът
на действие на разрешителното е с начален срок 27.08.2018 г. и краен срок 27.08.2023
г. За вододайната зона ПС
„Източната зона"-Хасково има
изградена санитарно-охранителна зона /СОЗ/, учредена със Заповед №
CО3-M-369/10.10.2019 г. на Директора на БД ИБР-Пловдив. Към системата за
водоснабдяване „Брягово", която ответното дружество поддържа няма
изградени пречиствателни съоръжения за вода за питейно- битови цели, а водата
се пречиства чрез хлориране и се дезинфекцира с воден разтвор на натриев
хипохлорит за обща санитарна употреба и дезинфекция на водата преди да се пусне
във водопроводната мрежа. Водата която
постъпва в помпената станция се хлорира и се дезинфекцира с воден разтвор на
натриев хипохлорит за обща санитарна употреба
и дезинфекция на водата.
Установено е от вещото лице А., че „ВиК"
ЕООД-Хасково провежда непрекъснат вътрешен контрол и допълнителна планова
дезинфекция, за която има предвидени допълнителни мерки за контрол с цел
постигане качеството на водата предназначена за питейно-битови цели преди
пускането и във водопреносната мрежа или да се налее в цистерните. Има изграден
мониторингов пункт за вземане на проби определен съвместно с РЗИ-Хасково. Същия
е включен в мониторинговата програма на оператора, одобрена от РЗИ-Хасково,
която съдържа водоизточниците, мониторинговите пунктове, зоните за
водоснабдяване и пунктовете за пробонабиране одобрени от РЗИ-Хасково.
Със Заповед №
СК-03-70/27.04.2007 г. на Директора на РИОКОЗ(РЗИ) -Хасково, водата от зона
водоснабдяване Брягово, захранваща с питейна вода с.Брягово и с. Александрово,
общ.Хасково, с.Поляново, общ.Харманли и с. Константиново, общ.Симеоновград е
временно ограничена за пиене и приготвяне на храна във връзка с констатирани
трайни отклонения по показатели манган, амониеви йони и мътност.
Според
заключението, ответното ВиК дружество,
като оператор на водопроводната и канализационната
мрежа на област Хасково
и титуляр на разрешителното заплаща такса за правото на водовземане, съгласно
издаденото разрешително и определена в тарифата на Министерския съвет по чл.194
от Закона за водите (ЗВ). Ежегодно до 31 януари на следващата година задължение
на титуляра било да представи информация пред БД ИБР-Пловдив информация
съгласно чл.194б от ЗВ за изчисляване на дължимата такса и след потвърждение с
писмо от БД ИБР-Пловдив до 31.03 на следващата година заплаща същата по
бюджетната сметка на БД ИБР-Пловдив.
Констатирано
е, че на местата за мониторинг има монтирани водомери за ползване на водите,
които са до 2 м. от устията на кладенците, като преди и след водомерните възли
има монтирани спирателни кранове, нивомери за измерване на водното ниво и
кранове за вземане на водни проби , които са непосредствено след водомерните
устройства.
„ВиК"
ЕООД-Хасково в съответствие с издаденото разрешително представя на БД
ИБР-Пловдив резултати от пълен физико-химичен и радиологичен анализ на
добиваната подземна вода (преди третирането й), съобразно изискванията на Наредба
№1/10.10.2007 г. (изм. и доп. ДВ бр. 102/23.12.2016 г.) за проучване, ползване и опазване
на подземните води от тръбните кладенци и микробиологичен анализ на добивната
подземна вода ( преди третирането й), съобразно
изискванията на Наредба №9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, за да се определят показателите за
ежегодно изследване. Имало изготвен и представен План за собствен мониторинг на
ПВ от дублираните тръбни кладенци, в съответствие с изискванията на чл.70 от
Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите, който е представен в БД
ИБР-Пловдив. РЗИ- Хасково извършвал контролен мониторинг на качествата на
питейната вода от 126 броя зони на водоснабдяване, подаващи вода за населените
места в област Хасково, съгласно изискванията на Наредба № 9, ДВ бр.30/2001 г.,
посл. изм. ДВ бр.6/2018г., „За качествата на водата, предназначена за
питейно-битови цели".
Според вещото
лице, за процесния период 01.10.2017 г. - 11.09.2020 г. и съгласно изнесената
информация от РЗИ-Хасково в населените места където е спряно водоподаването на
питейна вода, същото се извършва с водоноски от регламентирани водоизточници, отговаряща
на Наредба № 9, за гр. Хасково и населени места от зони на
водоснабдяване с трайни отклонения по показатели мътност, манган и желязо, за
което са наложени ограничения за ползване на питейната вода.
През 2017 г. били взети проби от
питейна вода при потребителите от централно водоснабдени населени
места по показатели, които са включени в постоянния мониторинг и резултатите
показват несъответствие по показатели мътност, манган и желязо с Наредба №
9/2001 г. подробно описани в Таблица 1, 2 и 3 от Констативно съобразителната
част.
За 2018 г. на сайта www.rzi-haskovo.org на РЗИ-Хасково нямало
изнесени данни от извършван мониторинг по микробиологични и химични изследвания
от Централно водоснабдяване - показатели група А и група Б, ведомствени
водоизточници, местни водоизточници и чешми, минерални водоизточници, плувни
басейни, цистерна за пълнене на водоноските и водоноски като липсвала
информация за установени отклонения от контролираните показатели.
За 2019 г. РЗИ-Хасково извършвал
мониторинг по микробиологични и химични изследвания от Централно водоснабдяване
- показатели група А и група Б, ведомствени водоизточници, местни водоизточници
и чешми, минерални водоизточници, плувни басейни, цистерна за пълнене на
водоноските и водоноски, нямало установени отклонения от контролираните показатели.
Според данните
в Доклада за анализ и оценка на качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели в Хасковска област за 2020 година в населените места където е спряно водоподаването на
питейна вода в населените места от зони на водоснабдяване с трайни отклонения и
наложени ограничения за ползване на питейната вода, същото се извършва
с водоноски от
регламентирани водоизточници, отговаряща на Наредба № 9, за гр. Хасково. През 2020г. РЗИ-Хасково е
извършило изследвания на 778 броя проби по микробиологични показатели, като от
тях 3 броя проби не отговарят по показател коли форми.
През 2020г.
питейната вода за град Хасково и в 11 зони на водоснабдяване на територията на
област Хасково е била ограничена за пиене и приготвяне на храна, вкл. и за зона Брягово - с. Брягово, с.
Поляново, с. Александрово, общ.
Хасково и с. Константиново, общ. Симеоновград (трайни отклонения по показател: манган,
желязо, мътност, цвят).
Изводът на вещото лице е, че за периода
01.10.2017 г. до 11.09.2020 г. ответникът извършва микробиологичен
контрол на питейни води по Наредба №
9/2001 г. на МЗ, МРРБ и МОСВ на
водоноските, които зареждат с. Александрово, общ. Хасково, обл. Хасково
от регламентирани източници отговарящи на Наредба № 9/2001 г. по показатели
Коли форми и Ешерихия коли. Резултатите и по двата показателя са в норма, тоест
съобразно извършените изследвания и проучвания вещото лице е заключило, че
водата, предоставяна в село Александрово, общ.Хасково от централно
водоснабдяване не е годна за пиене, но тази предоставяна за питейно-битови цели
от водоноските се зарежда от регламентирани източници, отговарящи на качеството
на водата по Наредба № 9/2001 г. и е годна за пиене. В устния си доклад в
съдебно заседание, проведено на 11.01.2023 г. изяснява, че установеното
количество манган във водата, доставяна в село Александрово, я прави негодна,
вкл. и за битови нужди.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, вр. чл.82 и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Според
настоящия съдебен състав, първият и вторият от тях, а именно осъдителните
претенции за заплащане на сумата от 588,19 лева, получена от ответника като
възнаграждение за доставена вода при твърдяно пълно неизпълнение на
задължението му по Наредба № 9/2001 год. за доставка на питейна вода и на
сумата в размер на 23,00 лева, представляваща законна лихва върху нея, считано
от 22.10.2020 г. до датата на предявяване на иска – 22.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата до датата на пълното изплащане на
задължението, са процесуално допустими, доколкото ищецът претендира обезщетение
за неизпълнение на задълженията на длъжника – ответник във връзка с
облигационното правоотношение между тях - договора при ОУ за получаване на ВиК
услуги. Неоснователно е в тази връзка възражението на ответника за противното,
доколкото макар и не съвсем коректно ясно е конкретизиран от ищеца периода, за
който се претендира това обезщетение, а именно за три години.
Формулираните
обаче в т.2 и т.3 на исковата молба искания на ищеца, а именно ответното
дружество да бъде задължено на основание чл.79 от ЗЗД да изпълнява задължението
си да доставя питейна вода в с.Александрово, отговаряща на изискванията на
Наредба № 9/2001 год., а за времето, през което ответното дружество не
изпълнява задължението си за доставка на питейна вода по смисъла на Наредба №
9/2001 год. да заплаща на ищеца месечно обезщетение в размер на 25,00 лева,
тоест иск за реално изпълнение на договорното задължение, съдът намира за
недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, като
съображенията в тази насока са следните:
Чл.124, ал.2 ГПК допуска по изключение възможността да бъде предявен иск за изпълнение на
повтарящи се задължения, дори и изискуемостта им да настъпва след постановяване
на решението, каквито без съмнение се явяват коментираните и претендирани от
ищеца притезателни права. Съгласно трайната съдебна практика, предмет на иска по чл.124 ал.2 от ГПК обаче могат да бъдат повтарящи се задължения, чиято изискуемост зависи само и единствено от настъпването на срока, но
не и от предварителното или
едновременното изпълнение на насрещна престация от страна на ищеца или от
бъдещо поведение на ответника. В противен случай осъждането за бъдещи
платежи ще противоречи на материалноправните отношения между страните по делото
и ще злепостави едната от страните по правоотношението. И според
настоящия съдебен състав, във връзка с ответните възражения в тази насока,
претендираните от ищеца права не попадат в хипотезата на чл.124 ал.2 ГПК, тъй
като тяхната изискуемост не зависи единствено от изтичане на определен срок. В
този смисъл, бъдещата доставка на вода с питейни качества, зависи от
изпълнението и на насрещната престация на ищеца да заплаща консумираните ВиК
услуги за изтеклия период, а в случай, че ищецът не изпълнява собствените си
парични задължения да заплаща консумираните ВиК услуги, то ВиК операторът има право
да преустанови временно подаването на вода до водоснабдения имот на потребителя
по силата на цитираните вече Общи условия на ВиК оператора. Вярно е още, че изпълнението на задължението на ВиК оператора
не е абсолютно безусловно и не произтича единствено от изтичане на определен
срок, а е обусловено и от проявлението или отсъствието на различни странични
фактически обстоятелства, като напр. предвидените в чл.41 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни услуги възможности на оператора
правомерно да преустанови частично или напълно водоподаването, вкл. и без
предварително уведомяване на потребителите, в т.ч. и при неизпълнение на
задължения на потребителя. Ето защо настъпването на изискуемостта на
задължението да доставя вода с питейни качества на ищеца е обусловено не само
от изтичането на определен срок, а и с проявлението на различни обстоятелства,
в това число и изпълнение на задължения от страна на ищеца.
И по отношение
на искането да бъде осъден ответникът да плаща месечно обезщетение в размер на
25 лв., за времето в което не предоставя питейна вода съгласно Наредба № 9/2001
г., не е налице условието, изискуемостта на задължението да настъпва единствено
и само от изтичането на определен срок като в този случай условността на
претенцията е с още по-голям интензитет отколкото коментираната дотук. Дали
ответникът ще изпълни задължението си да доставя вода с питейни качества
съгласно нормативните изисквания, в какъв обем и в какъв период, са все
обстоятелства, които ще се осъществят в бъдеще и няма как нито да се предвидят,
нито да се оценят преди осъществяването им. В този смисъл и тази претенция се
явява недопустима.
По изложените
съображения, според настоящия съдебен състав, в тези си части исковите
претенции за реално изпълнение на договора, съчетани с претенция за обезщетение
за неизпълнение са недопустими, тъй като изискуемостта на повтарящото се
задължение на ответника не зависи
единствено от изтичането на определен срок. Когато още от правното
твърдение, съдържащо се в исковата молба е видно, че предмет на търсената с
осъдителния иск защита е вземане, чиято изискуемост ще настъпи след
постановяване на решението, с което се иска той да бъде уважен, а неговият
размер е обусловен от бъдещото поведение на ответника, производството по него
ще е недопустимо образувано и следва да бъде прекратено поради наличието на
процесуална пречка за развитие на исковия процес, каквато е липсата на правен
интерес.
Разгледани по същество, допустимите
според настоящия съдебен състав два иска са изцяло неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, като
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението – чл.82 ЗЗД.
Липсва спор по
делото, че ответникът е потребител на В и К услуги, а ищцовото дружество –
доставчик на такива, тоест че помежду им са налице договорни отношения относно
обект с партиден № 869/76, находящ се в село Александрово, общ.Хасково.
Следователно между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
чиято правна регламентация се намира в Закона за водите /ЗВ/, Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор ''ВиК'' ЕООД – Хасково /ОУ/, публикувани на Интернет страницата
му.
Безспорно е още, че ищецът е „ВиК оператор“, по смисъла на
чл.198 ал.1 ЗВ, и
като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Община Хасково,
където се намира и процесния имот.
Съгласно §1,
ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото се
установява и от представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1837, том X, рег. № 13805, дело № 1497 от 23.12.2008 г. на
Нотариус рег. № 081 на НК Христина Колева.
С оглед изложеното, следва
да се приеме, че ответникът има качеството
на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги
за процесния имот,
за което при ищеца на негово име е била открита партида с
номер 869/76 относно
водоснабдяването и канализацията на имота,
намиращ се в село Александрово, общ. Хасково.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че източник на облигационното правоотношение между страните е договора
при ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като
за възникването му не е необходимо сключването
на индивидуален договор между тях.
С факта на присъединяване към водопроводната система на ответника, потребителят
е обвързан от ОУ на дружеството. Те са влезли в сила, като според ал.4 от
същия текст, съответстващ и на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след
влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. В настоящия
случай липсват наведени твърдения, нито са установени данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу ОУ, поради което следва да
се приеме, че между страните е било налице облигационно отношение по продажба
на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди, с
включените в него права и
задължения, съгласно Наредба № 4 и ОУ.
Основно
задължение на ищеца като потребител по това правоотношение е да заплаща
отчетеното количество вода в 30 -
дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума като не са полемични в
случая цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените
услуги. От представената
от ищеца справка, изходяща от ответното дружество от 13.10.2020 г., за
извършени плащания на изконсумирано и отчетено количество вода по партида №
869/76 на адрес: с. Александрово с титуляр М.Т.Ц. към 13.10.2020 г., за периода
от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г., е установено, че отчетеното доставено
количество вода по посочения партиден номер възлиза общо на 225 куб.м. вода, а
не както се твърди от ищеца 228 куб.м., както и че за периода 01.10.2017 г. до
11.09.2020 г., ищецът е платил общо
сумата от 571,76 лв. за доставени му
ВиК услуги в периода 02.10.2017
г. до 24.09.2020 г. по изброени в справката фактури, а не както е изчислил
последния общо платената от него сума на 588,19 лева.
От друга
страна ответникът като ВиК- оператор е следвало да снабдява потребителите с вода с
питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство – чл.7 т.1 от ОУ. Спорът по делото се свежда именно до изпълнение на това
задължение на ответното дружество, респ. до това дали отклоненията в качествено
отношение на изпълнението или т.нар. „лошо“ изпълнение от негова страна, могат
да се приравнят на пълно неизпълнение, обуславящо основателност и на предявения
от ищеца иск.
Тук следва да се посочи, че
изискванията за качеството на питейната вода са уредени в Наредба №
9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели,
издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Министъра на околната среда и водите /Наредба 9/. На
основание чл.6, т.3 вр. чл.38, т.6 от ОУ, ВиК операторът може да спре подаването на вода напълно или частично без
предварително уведомяване на потребителите по силата на решение, издадено от
компетентен орган в съответствие с действащото законодателство. Според
чл.10 ал.5, вр. с чл.10 ал.3 от Наредба 9, в случай че питейната вода
представлява потенциална опасност за здравето поради несъответствие със
стойностите на показателите по приложение № 1 или друга причина, органите на
ДЗК забраняват подаването на
питейна вода
или ограничават употребата й, като незабавно уведомяват потребителите за
това и им предоставят необходимите съвети. Съгласно чл.7, т.12 от ОУ, ВиК
операторът е длъжен да предоставя алтернативно водоснабдяване с питейна вода,
включително с водоноски, когато е налице прекъсване на водоснабдяването с
питейна вода за повече от 12 часа.
В случая несъмнено е установено, че
със Заповед № СК-03-70/27.04.2007 г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/-Хасково,
водата от зона водоснабдяване Брягово, захранваща с питейна вода с.Брягово и
с.Александрово, общ.Хасково, с.Поляново, общ.Харманли и с.Константиново,
общ.Симеоновград е временно ограничена за пиене и приготвяне на храна във
връзка с констатирани трайни отклонения по показатели манган, амониеви йони и
мътност като от уведомителното писмо до ищеца от РЗИ – Хасково, както и от
заключението по назначената техническа експертиза се установява, че
горецитираната заповед е в сила и към 02.10.2020 г. От същата експертиза се
установява още, че за процесния
период 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г. ответникът извършва
микробиологичен контрол на питейни води по Наредба № 9/2001 г. на МЗ, МРРБ и МОСВ на водоноските, които зареждат с. Александрово, общ. Хасково,
обл. Хасково от регламентирани източници отговарящи на Наредба № 9/2001 г. по
показатели Коли форми и Ешерихия коли, както и че водата, предоставяна в село
Александрово, общ.Хасково от централно водоснабдяване не е годна за пиене, но
тази предоставяна за питейно-битови цели от водоноските се зарежда от
регламентирани източници, отговарящи на качеството на водата по Наредба 9 и е
годна за пиене.
По аргумент от
противното следва, че подаваната питейна вода е била годна да
служи за хигиенно-битови нужди, доколкото относно твърденията на ищеца,
че през различни периоди от време е липсвало водоподаване, че водата е негодна
за каквато и да е употреба, както и че лошото й качество е довело до аварии в
ел. уреди и монтирана соларна система, в т.ч. че измервателният уред „начислявал“
допълнителна консумация от въздуха, който преминавал през него при честите
спирания на водата и това негово отчитане се трупало към дължимата сметка за
потребена вода, не бяха ангажирани от негова страна каквито и да е било
доказателства, макар и такива да бяха допуснати от съда. Единствена индиция в
тази насока се съдържа в устния доклад на вещото лице А. в съдебно заседание,
но изразеното от нея хипотетично допускане, че наличието на завишени количества
манган в доставяната на ищеца от ответника вода в процесния имот не е годна за
каквато и да е било употреба, конкретно за пране и миене на съдове, не се
базира на извършен експертен анализ и както тя самата посочва, следва да се
направи специално изследване. При това положение, щом фактите не са установени
и доказани, то не могат да възникнат и техните правни последици, респ. следва
да се приеме, че твърденията на ищеца са неоснователни.
Въз основа на
горепосочената заповед на РЗИ Хасково и чл. 7, т.12 от ОУ обаче, за ответното
дружество е
възникнало задължение да осигури алтернативно водоснабдяване с питейна вода,
която да е годна да се използва за пиене и готвене. В изпълнение на това си
задължение, ответникът е организирал водоснабдяване чрез водоноски като видно от приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, в с.Александрово се предоставя питейна
вода от водоноски, която се контролира от „ВиК" ЕООД Хасково и от РЗИ-
Хасково, като констатацията на вещото лице е, както бе посочено вече, че тази вода е годна за пиене. От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза пък се установява, че такова алтернативно
водоснабдяване с водоноски е осъществявано, вкл. и в село Алексадрово на дати,
предхождащи депозирането на исковата молба - 26.08.2020 г.
и 27.08.2020 г.,
вкл. и преди ищецът да сезира с жалба РЗИ - Хасково на 31.08.2020 г.
Всичко
изложено дотук
и тъй като ползването на доставяната по водопроводната мрежа питейна вода от
местен водоизточник от „ВиК" ЕООД Хасково е ограничено по силата на
административен акт на компетентен държавен орган води до извода, че
облигационното задължение на ответното дружество да доставя питейна вода се е
трансформирало, като за него се е породило задължение да доставя алтернативно
питейна вода за пиене и готвене, наред с доставяната вода по водопроводната мрежа.
От доказателствата по делото се установява, че ответното дружество е
изпълнило това си задължение и е осигурило алтернативно водоснабдяване чрез
водоноски, както бе посочено по-горе. Освен това е доставяна на ищеца и вода за
хигиенно-битови нужди по водопроводната мрежа,
разходваните количества от която същият е заплащал своевременно.
Ето защо
следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на облигационното задължение
от страна на ответника, поради което искът за заплащане на сумата от 588,19
лева, получена като възнаграждение за доставена вода при пълно неизпълнение на
задължението му по Наредба 9 за доставка на питейна вода се явява изцяло
неоснователен като в полза на
ответника се е породило правото му да получи дължимата сума за ползваните от ищеца
В и К услуги, респ. задължението на последния да я плати.
Освен това и
само за пълнота на изложението следва да се посочи, че искът не е доказан и по
размер. В случая ищецът иска връщане на сумата, която е платената от него за
доставена му от „ВиК" ЕООД Хасково питейна вода за 3 годишен период –
02.10.2017 г. до 24.09.2020 г. и която последният е изчислил на претендираната
сума. На първо място, математическия сбор от извършените от него плащания
съобразно представената по делото справка от ответника, цитирана на няколко
пъти по-горе е изчислен от съда /а и от ответника/ и възлиза не на 588,19 лева,
а на 571,76 лв., т.е. за разликата от 16,43 лв. не са изложени твърдения и не
са представени доказателства защо и как се претендират – като претърпяна загуба
или като пропусната полза и съответно потребените куб.м. вода са сумирани на
225 куб.м., а не на 228 куб.м.
С оглед
неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за
заплащане на сумата в размер на 23,00 лева
- законна лихва върху 588,19 лв.
за периода 22.10.2020 г. до 22.03.2021 г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се установява, че такова
не се дължи.
Предвид
изложеното съдът намира, че исковете по чл.79, ал.1, вр. чл.82 и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът
претендира разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва
да се присъдят такива в размер общо от 1584,50 лв. – възнаграждения за вещи
лица.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.****************, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.
„Сакар“ № 2, искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 588,19 лева, получена като възнаграждение за
доставена вода при пълно неизпълнение на задължението по Наредба № 9/16.03.2001 г. за
качеството на водата, предназначена
за питейно-битови цели, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на околната
среда и водите, ведно със
законната лихва върху нея до изплащане на задължението, както и на сумата в
размер на 23,00 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от
22.10.2020 г. до 22.03.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявените от М.Т.Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.*******************, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.
„Сакар“ № 2, искове „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково да бъде
задължено да изпълнява задължението си да доставя питейна вода в
с.Александрово, общ.Хасково, обл.Хасково, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на околната среда и водите, както и за заплащане на
месечно обезщетение в размер на 25,00 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 632
по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково в
тази му част, като недопустимо.
ОСЪЖДА М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес:
гр.*****************, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар“ № 2, сумата в размер на 1584,50 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.