№ 70
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря РадиА. Д. Андреева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262404/18.07.2022 г. по гр.д. № 16712/2019 г. на СГС, I-3 състав е
отхвърлен предявения от А. Й. Н. и В. Л. Н. против Столична община иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Й. Н. и В. Л. Н. са
собственици на следния недвижим имот: апартамент № 10 с площ от 90,33 кв. метра,
на петия етаж във вход „А“ на блок *** на адрес бул. „***“ в ***, заедно с
прилежащите му избено помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за нея върху
общинска земя, който ап. 10 е заснет в кадастралната карта на гр. София, одобрена със
заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на СГКК - София, като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.10, с адрес: гр. ***,
бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 10, с предназначение: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи части: избено помещение
№ 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от общите части на сградата;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.2932.2055.1.11 и
68134.2932.2055.1.76, под обекта: 68134.2932.2055.1.7 и над обекта:
68134.2932.2055.1.13, ведно с направените по делото разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН е НЕДОКАЗАН.
А. Й. Н. и В. Л. Н. са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното
решение, с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния
закон. Жалбоподателите поддържат, че Столична община не е стА.ла собственик на
спорния ап. 10 на основание чл. 5, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС и решението от 28.10.2002 г. по адм.д. № 1978/2001 г. на СГС, III – е състав, тъй
като не е осъществен фактическия състав на възстановяване на собствеността на
1
бившите собственици на отчуждения имот. Искането за отмяна на отчуждаването не
било направено от всички съсобственици, между които били и синовете на А. Н. - В. Н.
и И. Н., които наследили своите части от баща си Л.. Изложени са още доводи, че
посочено от жалбоподателите съдебно решение от 28.10.2002 г. по адм.д. № 1978/2001
г. на СГС, III-е състав, с което е отменено отчуждаването, обвързва със сила на
пресъдено нещо страните само по въпроса дали ищецът е носител на потестативното
право, чиято защита търси, т.е., дали са налице предпоставките за отмяна на
отчуждаването. Вещноправният ефект на отменената с решението заповед за
отчуждаване можел да се прояви само ако е налице завършен фактически състав на
придобивното основание – искането за отмяна на отчуждаването да е направено от
всички съсобственици на имотите, които са дадени като обезщетение заради
отчуждаването; имотите, дадени като обезщетение, да се намират в патримониума на
лицата, които са обезщетени с тях или в този на техните наследници. Посочено е още,
че решението по гр.д. № 1566/2007 г. на СГС няма сила на пресъдено нещо по
отношение на В. Н. и А. Н., тъй като праводателят на първия не бил стрА. по него, а
втората придобила част от собствеността от сина си И., който също не е бил стрА. по
делото. Жалбоподателят сочи още, че погрешно СГС приема, че е налице задължение
за ищеца В. и брат му И. да поискат отмяна на отчуждаването и твърди, че това е само
тяхно право. Въз основа на изложеното, жалбоподателите молят първоинстанционното
решение да бъде отменено и да бъдат признати за собственици на спорния имот на
заявеното основание.
Столична община е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по
остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:
В исковата молба се твърди, че ищците А. Й. Н. и В. Л. Н. са съсобственици на
апартамент № 10 с площ от 90,33 кв.м., на петия етаж във вход „А“ на блок *** на
адрес: бул. „***“ в гр. ***, заедно с прилежащите му избено помещение № 10 с площ
от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж за нея върху общинска земя. Апартамент № 10 е заснет в
кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-9994-
27.09.2019 г. на началника на СГКК - София, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.2055.1.10, с адрес: гр. ***, бул. „***“, № ***, бл. ***, вх. А,
ет. 5, ап. 10, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ
90,33 кв. метра; с прилежащи части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и
1,204% идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж -68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под обекта:
68134.2932.2055.1.7 и над обекта: 68134.2932.2055.1.13.
Твърди се, че А. Н. и съпругът й Л. Н. придобили правото на собственост върху
2
спорния самостоятелен обект въз основа на Нотариален акт за собственост върху
жилище, построено върху държавно място № 58, том II, дело 212/87 г. на Ж. Б. -
нотариус при Ленински районен съд – София, от ЖСК „60 години Октомврийска
революция“ в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването
му било по време на брака им и в резултат на съвместен принос. А. Н. била член на
посочената ЖСК, като обезщетена с ап. 10 в новостроящата се нейна сграда - бл. ***,
на пети етаж във вход „А“, в кв. 297 на ж.к. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“, със
Заповед № РД-34- 530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 от ЗТСУ и Заповед № РД-
35-1627/18.5.1981 г. на Председателя на СОНС по чл.100, ал. 1 ЗТСУ. След
прекратяването на съпружеската имуществена общност поради смъртта на Л. Н. на
11.07.1996 г., неговата идеална част от правото на собственост върху спорния
апартамент била наследена от преживялата съпруга А. Н. и от двамата му синове И. Н.
и В. Н..
С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 162, том II,
peг. № 8618, дело № 338/2011 г. от 09.06.2011 г. на Нотариус Ц. С., рег.№ *** в НК,
вписан в СВ на 09.06.2011 г., вх. peг. № 23234, акт 102, том LVII, дело № 12376/2011 г.,
партидна книга 166506, И. Н. дарил на майка си А. Н. своята 1/6 идеална част от
апартамента.
Ищците твърдят, че ответникът Столична община оспорва правото им на
собственост върху процесния апартамент и неоснователно го смята за своя собственост
на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 ЗОС, чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и влязлото в сила решение от 13.03.2007 г. по гр. дело № 7226/2005 г.
на СРС, с което общината е призната за собственик на процесния имот и на посоченото
основание. Ищците считат, че Решението от 13.03.2007 г. по гр.д. № 7226/2005 г. на
СРС няма сила на пресъдено нещо по отношение на ищеца В. Н. и праводателя на А. Н.
- другият неин син И. Н., защото те не са били стрА. по тези дела и не са стА.ли
правоприемници на някоя от страните по тях по време на разглеждането им или след
постановяване на решенията по тях. Считат, че Столична община не е стА.ла
собственик на спорния имот на основание чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, защото искането по чл. 4 от същия закон за възстановяване на
правото на собственост не е направено от всички собственици на трите апартамента,
които са дадени като обезщетение заради отчуждаването със Заповед № РД-34-
530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ на имот пл. № 698 от кв.1, м.
„МА.стирски ливади“, ул. „***“ в гр. ***. Заявяват, че актът за отмяна на
отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има двойно
вещноправно действие - възстановява правото на собственост върху отчуждения имот
на бившите му собственици или на техните наследници и връща в патримониума на
държавата правото на собственост върху имота, даден като обезщетение заради
отчуждаването, а, след изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ, обн. в ДВ, бр. 96 от 1999
г. - прехвърля правото на собственост върху дадения като обезщетение имот от
обезщетените лица или наследниците им на общината. Двете страни на вещноправното
действие били неделими една от друга и настъпвали само едновременно. За да
придобие общината право на собственост не било достатъчно да има влязъл в сила акт
за отмяна на отчуждаването. Нужно било още даденият в обезщетение имот да е
собственост на лицата, които искат отчуждаването и те да са поискали отмяната. В
случая ищецът В. Н., който също бил собственик на ап. 10, не бил искал отмяна на
отчуждаването. Следователно отменящото отчужаването съдебно решение не било
породило действие нито в посока отмяна на отчуждаването, нито в посока придобиване
от Столична община на дадения в обезщетение имот.
Въз основа на изложеното ищците предявяват иск и молят съда да признае за
установено по отношение на ответника Столична община, че те двамата - А. Й. Н. и В.
3
Л. Н. са собственици на описания по – горе недвижим имот, на основание участие в
ЖСК като обезщетение за отчужден имот, наследяване и дарение (уточнено в
становище от 26.02.2021 г.)
Ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорвал иска както недопустим и неоснователен. Твърди, че процесният
имот е общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 3138,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 ЗОС, чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и на основание влязло в сила съдебно решение на СРС от 13.03.2007
г., постановено по гр. дело № 7226/2005 г. на I ГК, 39-ти с-в. Сочи, че, съгласно чл. 5,
ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., при отмяна на отчуждаването отстъпените в
обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на
решението за отмяна.
Поддържали са, че е неоснователно твърдението на ищците, че не всички
собственици са искали отмяна на отчуждаването и поради това Столична община не е
стА.ла собственик на спорния недвижим имот. Заявява, че, съгласно разпоредбите на
чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и по отношение
наследниците на страните - синовете на Л. Н., както и на техните правоприемници.
Същите са разполагали и със законова възможност, която не са упражнили да предявят
претенцията си за отмяна на отчуждаването и по реда на чл. 31, ал. 1 от Закона за
общинската собственост.
Искали са от съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства:
По делото е представена заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-34-
530 от 11.02.1981 г., на ИК на СГНС, съгласно която, на основание чл. 95 от ЗТСУ
(отм.), е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се на ул. „***“ №
***, съставляващ парцел от кв. 297, местност „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“,
собственост на М. Й. М. – 1/3 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда и 1/3 от 84.80 % ид.
ч. от дворно място, на Й. Й. М.- 2/3 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда и 2/3 ид. ч. от
84.80 % ид. ч. от дворно място, А. Й. М. - вътрешна жилищна сграда и 15.20 % от
дворно място. Имотът се отчуждава за улица и учебно-технически център на СБА,
зеленчуков пазар, шумни битови услуги, вторични суровини, автомивка. В заповедта е
посочено, че собствениците М. М., Й. М. и А. М. следва да бъдат обезщетени с
отстъпване на недвижим имот - жилище в новострояща се жилищна сграда бл. *** от
ЖСК „60 години Октомврийска революция“ – кв. 297. Посочено е какво точно жилище
ще бъде предоставено в обезщетение, съобразно конкретна молба на всеки от
собствениците и според големината на неговото семейство.
Представен е и акт № 10030 от 30.03.1982 г. за държавна собственост на
недвижим имот по отношение на дворно място с пространство от 965 кв. м. застроено
с масивна жилищна сграда, състояща се от сграда-сутерен и два етажа, паянтова
постройка и сграда на един етаж, като акта е издаден на основание заповед за
отчуждаване на недвижим имот № РД-34-530 от 11.02.1981 г., на ИК на СГНС.
По делото е приета и цялата преписка рег. № 51/1980 г., послужила за издаване
на посочената Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-34-530 от 11.02.1981
г., на ИК на СГНС. Видно от същата всеки от тримата М. М., Й. М. и А. М. са
депозирали декларации, в които са посочили, че желаят да бъдат обезщетени с
апартаменти в новостроящ се блок, като всеки е посочил колко голям да е този
апартамент съобразно броя на членовете на семейството му. Направени са оценки на
отчуждените имоти, като частта на А. Н. е оценена на 8 547.67 лева. Издадени са
заповеди, с които на всеки от отчуждените собственици се определя конкретен
апартамент, с който да бъде обезщетен и неговата цена. Относно А. Й. (М.) Н. е
4
издадена Заповед № РД-35-1627/18.05.1981 г., с която й е определен в обезщетение в
бл. *** на ЖСК „60 г. Октомврийска революция“ апартамент 10, на 5 ет., вх. А, с площ
90.33 кв.м., на стойност 21 092 лева, както и гараж на стойност 4117 лева. Тя не е
освободена от заплащане на сумата по реда на чл. 91, ал. 1 ЗТСУ.
С Протокол за разпределяне жилищата на жилищна сграда на ЖСК „60 години
Октомврийска революция“, бл. *** в кв. ***, ***, на А. Й. Н. е разпределен ап. 10, вх.
А с площ 90, 33 кв.м. и гараж.
С нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно
място от ЖСК „6о години Октомврийска революция“ – гр. София, № 58, т. II, дело
212/1987 г. от 28.01.1987 г. на Ж. Б. – нотариус при Ленински народен съд – София А.
Й. Н. е придобила собствеността върху следния апартамент: № 10, находящ се на пети
етаж в сградата на бул. „***“ № ***, вх. А, с площ 90.33 кв.м.
На 17.07.1992 г. Й. Й. М. е депозирал пред кмета на СО заявление за отмяна на
отчуждаването на поземления имот, остА.л необхвА.т от мероприятия, като е посочил,
че децата му А. и М. са му предоставили правото да иска отмяна на отчуждаването.
Представени са декларации от М. М. и А. М. в този смисъл. С решение от 29.03.1994 г.
по гр.д. №442/1992 г. на СГС е потвърден мълчалив отказ на кмета да отмени
отчуждаването.
Видно от удостоверение за наследници на Й. Й. М., същият е починал на
********** г. и е оставил като наследници съпругата си Б. И. М., дъщеря си А. Й. Н. и
сина си М. Й. Н..
На 22.05.1998 г. Б. М., А. Н. и М. М. са депозирали пред кмета на СО молба, с
която са поискали да бъде отменено отчуждаването на свободното дворно място,
отчуждено по преписка № 51/1980 г.
На 05.07.2001 г. е постановен Отказ на искането за отмяна на отчуждаване на
недвижим имот № РД-54-120.
С решение от 28.10.2002 г. постановено по ах. д. № 1978/2001 г. по описа на
СГС, III-е състав е отменена заповед № РД-54-120/05.04.2001 г. на кмета на СО, с
която не се уважава искането на Б. М., А. Н. и М. М., последните двама на свое
основание и тримата като наследници на Й. Й. М., като незаконосъобразна и с него е
възстановява на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони
собствеността върху част от имот пл. № 698 от кв. 1, м. „МА.стирски ливади“, ул.
„***“, гр. София, с площ от 530 кв.м. по буквите АБДЕА от скица на вещото лице,
представляваща неразделна част от решението. Решението е влязло в сила на
05.02.2003 г.
С решение от 13.03.2007 постановено по гр. д. № 7226/2005 г. по описа на СРС,
39 състав, частично отменено с решение от 08.01.2008 г. постановено по гр. д. №
1566/2007 г. по описа на СГС , II- В състав и решение № 1001 от 18.12.2009 г. по гр. д.
№ 2758/2008 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е отменена отменителната част на
решението на СГС, са отхвърлени предявените искове от Б. И. М., А. Й. Н. и М. Й. М.
срещу Столична община с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за установяване
по отношение на ответната стрА., че не била придобила правото на собственост по
силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС върху три недвижими имота, измежду които и процесния апартамент 10. Решението
е влязло в сила на 18.12.2009 г. В мотивите на посочените решения има данни, че А. Н.
е доплатила разликата в оценките на отчуждения и дадения в обезщетение имот в
размер на 13 897 лева.
С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 162, т. II,
рег. № 8618, дело № 338/09.06.2011 г. на нотариус Ц. С., И. Л. Н. е дарил на майка си
5
А. Й. Н. 1/6 ид.ч., придобита по наследство, от следния съсобствен имот: апартамент №
10 с идентификатор 68134.1932.2055.1.10, с адрес: гр. София, бул. „***“ № ***, бл.
***, вх. А, ет. 5, ап. 10, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1;
с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв.
метра и 1,204% идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под
обекта: 68134.2932.2055.1.7 и над обекта: 68134.2932.2055.1.13.
При така установеното от фактическа стрА., настоящият съдебен състав намира
следното от правна стрА.:
По допустимостта на първоинстанционното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е недопустимо в
частта му по част от иска на А. Й. Н., предвид следното:
От проведеното през 1981 г. и сл. на отчуждително производство по чл. 95
ЗТСУ (отм.) по преписка № 51/1981 г. се установява, че А. Н. (по баща М.) е един от
тримата собственици на отчуждените недвижими имоти, предмет на посоченото
отчуждително производство, както и че същата, по нейна молба, е била обезщетена с
апартамент и гараж в новострояща се сграда от ЖСК „60 години Октомврийска
революция“, построена върху държавна земя. Със Заповед № РД-35-1627/18.05.1981 г.,
този апартамент е бил конкретно определен - ап. 10 във вх. А на сградата. Полученото
обезщетение е имотно, а не парично (така и решение № 1001 от 18.12.2009 г. по гр. д.
№ 2758/2008 г. по описа на ВКС, IV ГО). По силата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) предишният
собственик, чийто имот е отчужден, придобива собствеността върху имота, получен
като обезщетение, по силата на самата заповед на оргА. по чл. 96 ЗТСУ (отм.)
Следователно, А. Н. не е стА.ла член на ЖСК по общия ред, а е стА.ла такъв член по
право, предвид отстъпването на ап. 10 в обезщетение от държавата по отчуждителна
процедура. Не се установява по делото отчужденият имот да е бил семейна общност
между А. Н. и нейния съпруг. Не се установява още освен А. Н. с апартамент 10 да е
бил обезщетен и нейният съпруг. Посоченото в Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г.
изброяване на членовете на семейството на А. Н., включително нейния съпруг, не води
до обезщетяване на всички тях, а служи само за ориентир относно големината на
жилището, с което А. Н. следва да бъде обезщетена. Съответно в Заповед № РД-35-
1627/18.05.1981 г., като обезщетено лице е посочена само А. Н., а не и членове на
нейното семейство, в частност нейния съпруг.
В същото време обаче, предвид разликата в оценката на отчуждения имот и този,
даден в обезщетение на А. Н., тя е следвало да доплати тази разлика. Както е посочено
по-горе, има данни, че тя е заплатила 13 897 лева. Тъй като заповедта по чл. 100 ЗТСУ
(отм.) е влязла в сила по време на брака й с Л., сключен през 1963 г., а и доплащането е
стА.ло по време на брака й, на основание чл. 19, ал. 2 СК (отм.) частта от имота, чиято
стойност е заплатена с общи средства, е стА.ла СИО, доколкото няма данни това да са
лични средства на съпругата и презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) не е оборена.
Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира за частично
основателно твърдението на А. Н., че е придобила процесният ап. 10 в СИО със
съпруга си Л., но само за частта, платена с общи средства. Частта, която е придобита
като обезщетение за отчуждаване на личен имот, до неговата стойност, е нейна лична
собственост. От тук са основателни и твърденията, че след смъртта на съпруга й, тя и
двамата и сина са придобили идеални части от собствеността върху апартамента по
наследство от Л., или, съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, тя е придобила 4/6
ид.ч. от имота, макар и идеалните части да следва да се изчисляват само върху частта
от имота, придобита в СИО, а не както смята ищцата – върху целия имот.
Установява се от друга стрА. по делото, че А. Н. е била стрА. в исковото съдебно
6
производство с ответник Столична община по гр. д. № 7226/2005 г. по описа на СРС,
39 състав, по което е бил предявен отрицателен установителен иск за собственост
относно процесния апартамент № 10 и този иск е отхвърлен с влязло в сила решение.
При отрицателните установителни искове ищецът отрича съществуването на
спорното право. Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало
и поради това няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право
се поражда. Предмет на спора по отрицателния установителен иск е правото на
собственост на ответника. Той следва да удостовери съществуването на
претендираното от него право като изчерпи в заведения процес всички основания, въз
основа на които то е могло да се породи до постановяване на решението. Като
последица от това силата на пресъдено нещо /СПН/ при отрицателния установителен
иск има по-широки обективни предели от СПН по положителен установителен иск.
Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет
се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо го основание, а
с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания.
Ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за
правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след
приключване на устните състезания, въз основа на които е било постановено влязлото
в сила решение. Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, СПН има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези (правопораждащ факт и съдържание).
Тя съвпада по предмет със СПН по положителен установителен иск на ответника
срещу ищеца (така напр. и Решение № 977 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 3358/2008 г. на
ВКС I г. о.и Решение № 60215/15.07.2022 г. по гр.д. № 3616/2020 г. на ВКС, IV г.о.).
Следователно, с решението по гр. д. № 7226/2005 г. по описа на СРС, 39 състав е
установено със сила на пресъдено нещо (съобразно диспозитива на решението), че
Столична община е собственик на процесния ап 10, на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, т.е., вследствие отмяна на
отчуждаването по преписка № 51/1980 г. по реда на посочения закон. Този въпрос не
може да бъде пререшаван между страните в друго съдебно производство, на основание
чл. 299, ал. 1 ГПК. Следователно, и доколкото А. Н. е била стрА. (ищец) по посоченото
дело и е обхвА.та от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението
по него, с което е установено, че Столична община е собственик на имота, (като по
това време е била собственик на най-малко 4/6 ид.ч. от имота) недопустимо е тя да
води положителен установителен иск за собствеността върху посочения имот, освен
ако не се позовава на факти и обстоятелства (придобивно основание), настъпили след
приключването на съдебното дирене по гр. д. № 7226/2005 г. по описа на СРС, 39
състав. Видно от твърденията по исковата молба, А. Н. се позовава на придобивно
основание, предхождащо приключването на съдебното дирено в предходното съдебно
производство, което прави искът й недопустим и производството по същия е
подлежало на прекратяване по силата на разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК. Като не е
прекратил производството в тази му част, а се е произнесъл по същество по един
недопустим иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което
подлежи на обезсилване, а производството в тази му част, на прекратяване. Това се
отнася за тази част от иска, която А. Н. е предявила като собственик на такава част от
процесния имот, каквато е придобила лично и като наследник на съпруга си Л.,
починал през 1996 г., а именно 4/6 ид.ч. За частта, която тя е придобила през 2011 г.
като дарение от сина си И. Н. (според твърденията на ищцата и според нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижим имот № 162, том II, peг. № 8618, дело №
338/2011 г. от 09.06.2011 г. на Нотариус Ц. С., - 1/6 ид.ч.) посоченото не се отнася, тъй
като А. е придобила 1/6 ид.ч. по дарение, направено след влизане на решението по
7
отрицателния установителен иск в сила, а по това дело синът И. не е бил стрА..
По отношение иска на В. Н. за собственост на 1/6 ид.ч., придобита по
наследство от баща му Л., както и по отношение иска на А. Н., предявен като
собственик на 1/6 ид.ч. от имота, каквато се твърди да е придобила като дарение от
сина си И., същият е допустим, доколкото В. и И. не са участвали в предходното
съдебно производство относно собствеността върху ап. 10 срещу Столична община и
не са обхвА.ти от силата на пресъдено нещо по това дело. Освен това ищците твърдят,
че са собственици на имота за посочените части на имота по наследство от Л. Н., който
придобил заедно с А. Н. в условия на СИО при участие в ЖСК, както и че Столична
община също претендира да е собственик на същия, като смущава упражняването на
правото на собственост на ищците, поради което имат интерес от предявяването на
положителен установителен иск за собственост в посочените части.
По основателността на иска, предявен от А. Н., предявен на основание дарение
на 1/6 ид.ч. от сина си И., както и иска на В. Н..
Искът е неоснователен. При отмяна на отчуждаването, което в случая е стА.ло с
влязло в сила решение, по силата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в
обезщетение жилища или други обекти стават общинска собственост по силата на
решението за отмяна. С отмяната на отчуждаването е настъпило по силата на закона
разместване в собствеността и получените в обезщетение имоти са върнати в
патримониума на общината. (така и решение № 1001 от 18.12.2009 г. по гр. д. №
2758/2008 г. по описа на ВКС, IV ГО). Неоснователно е оплакването на
жалбоподателите, че не е настъпил двупосочният вещноправен ефект на отмяната на
отчуждаването, тъй като не всички съсобственици са подали искане за отмяна.
Доколкото обезщетена при отчуждаването на неин личен имот е била само А. Н., не и
членовете на нейното семейство, то изискването на чл. 7, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС тук е неприложимо. Отмяна на отчуждаването могат да
искат само лицата, от които е извършено отчуждаването и съответно са обезщетени,
или техните наследници (така и чл. 1 от посочения закон), а не и лица, които са
получили собствеността му чрез сделка или по друг начин (поради доплащане с
парични средства при режим на СИО). Дори обаче това да не беше така, отмяната на
отчуждаването в случая е сторено с влязло в сила решение, което дори да е
неправилно, е породило своите последици, включително вещноправните и настоящият
съдебен състав следва да го зачете.
Предвид изложеното, дори ищците да са придобили собствеността върху
сочените от тях части от процесния недвижим имот по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и
свързаното с това участие в ЖСК от стрА. на А. Н. и последвалото наследяване на
съпруга й Л., те са загубили собствеността поради отмяната на извършеното
отчуждаване, вследствие което притежаваните от тях идеални части от имота са
преминали в собственост на общината на основание чл. 5 ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Искът е поради това неоснователен и подлежи на
отхвърляне. В тази му част първоинстанционното решение е правилно като краен
извод, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от въззивното производство право на разноски
има въззиваемият. Той не е сторил такива, но е бил защитаван от юрисконсулт, на
когото съдът определя възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 350
лева, платимо от жалбоподателите.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262404/18.07.2022 г. по гр.д. № 16712/2019 г. на СГС,
I-3 състав в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. Й. Н. против Столична
община положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в частта
му, с която А. Й. Н. претендира право на собственост на основание участие в ЖСК
като обезщетение след отчуждаване и наследяване от съпруга си Л. Н. за 4/6 ид.ч. от
апартамент № 10 с площ от 90,33 кв. метра, на петия етаж във вход „А“ на блок *** на
адрес бул. „***“ в София, заедно с прилежащите му избено помещение № 10 с площ от
4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж за нея върху общинска земя, който ап. 10 е заснет в кадастралната карта на
гр. София, одобрена със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на
СГКК - София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1932.2055.1.10, с адрес: гр. София, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 10,
с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра;
с прилежащи части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални
части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под обекта: 68134.2932.2055.1.7 и
над обекта: 68134.2932.2055.1.13, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262404/18.07.2022 г. по гр.д. № 16712/2019 г. на
СГС, I-3 състав в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. Н. срещу
Столична община иск за собственост върху 1/6 ид.ч. от описания по-горе имот,
придобита по наследство от баща му Л. Н. и с която е отхвърлен предявеният от А. Й.
Н. срещу Столична община иск за собственост в частта, в която същата претендира
собственост на 1/6 ид.ч. от описания по-горе имот по дарение от сина си И. Н., с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Й. Н., ЕГН ********** и В. Л. Н., ЕГН ********** да заплатят
на Столична община юрисконсултско възнаграждение пред САС в размер на 350
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9