Р Е Ш Е Н И Е №261521
02.12.2020 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20194/2019г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на исков спор.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, моли да се установи против ответника А.Б.М.,
ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца, със разкрита на нейно име партида с потребителски номер **********.
Водата била доставяна до обект на М., представляваща жилище на адрес ******************,
където имало два водомера , съответно с номера в картотеката на дружеството *************62
и ********63; отчитан бил обаче само
водомера с № *********62. На дата 19.11.2018г. страните сключили
споразумение за разсрочване на задълженията на М., по което тя платила сума от
150 лева. Останалите суми останали неплатени.
За периода от 23.01.2018 год. – 23.07.2019 г.
ищецът доставил до жилището на ул. ********** питейна вода, респективно отвел
за пречистване канална такава на стойност 599.50 лева, като за доставеното били
издадени съответните фактури. Въпреки издадените фактури и реалната доставка, равностойността на
доставеното останало незаплатено в сроковете , предвидени в общите условия между страните.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.
гр. дело № 13034/2019 год. на ПРС. Освен главницата ,в заповедта, била
заповядана за плащане и лихва ( обезщетение за забава) на стойност от 38.36 лв. за периода от
31.03.2018 год. – 30.06.2019 год. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
затова ищецът, комуто е бил даден срок по чл. 422 ГПК, иска от съда да установи
вземането със сила на пресъдено нещо и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът
е оспорил иска своевременно. Приема го за допустим, но неоснователен и
недоказан, като се отрича съществуването на договор между страните. М. не била
нито собственик на водоснабдения имот, нито потребител на доставяната от ищеца
вода. Искът се базирал на изходящи от ищеца частни документи със спорна
доказателствена годност - отчетните
документи (карнетите) били нередовно
водени, а същеврменно ищецът не бил спазил процедурата по чл. 23 от Общите
условия между страните. Моли се съдът да отхвърли исковете .
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че неплатената от
ответника сума за вода е 599.50 лева; лихвата за забава възлиза на 38.36 лева
за период от 31.03.2018г. до
30.06.2019г., а издадените фактури са редовно осчетоводени от ищеца. По
тях няма извършвани плащания. Със сумата от 150 лева съобразно споразумението
между страните са платени стари задължения на М., възникнали преди началото на
процесния период.
Вещото
лице по проведената графологична експертиза дава заключение , че част от
положените под карнетите подписи са положени от М., друга част – от неучастващо
в производството трето лице , за трета част изобщо не може да се каже от кого
са подписани.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени
сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има
идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ
на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е
водоснабдителен комунален оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Спорно е дали ответника е потребител на тези услуги.
На л. 80 от делото е представено копие
от нотариален акт №******, дело № **********г., нотариус ********** ,по силата
на която сделка, М. става собственик на имота, считано от 06.03.2017г;
същевременно от справката за вписани на името на ответника актове от Агенцията
по вписванията личи, че тя продължава да е собственик на имота и след крайната
дата на процесния период. Затова съдът приема, че ответника, като собственик на
имот с разкрита на нейно име партида, е страна по договор при общи условия за доставка на питейна вода
до имота, има качеството на потребител по смисъла на чл. 2 ал.1 т. 2
предл., последно от ОУ ( одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 09 от дата 11.08.2014г.),
и съответно – има и задължението да
плати стойността на доставеното. Следва в тази връзка да се отбележи и
споразумението между страните от дата 19.11.2018г., което е с характер на признание на вземането, и от
което личи , че М. се съгласила с това , че до 31.10.2018г ( вече в рамките на
процесния период) по нейната партида касателно процесното жилище вече има
натрупани задължения за доставена вода в размер от 553.18 лева.
Независимо , че иска по размер се базира на изходящи от ищеца частни документи, съдът приема, че е доставена до обекта вода в посочените количества. Не се спори, че имота е бил водоснабден, а се установява от заключението на графологичната експертиза, че ответника и дъщеря и Д. са полагали подписи в карнетите; съдържанието на последните не може да се приеме за недостоверно само поради това , че изхождат от ищцовото дружество , след като количеството на отчетената там вода съвпада с остойностеното такова във фактурите.
Исковете
са основателни в пълните си размери.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника. Възнаграждението на
юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева, като по този начин общия размер на разноските
на ищеца става 675 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено спрямо А.Б.М., ЕГН **********,***,
че в отношенията между страните , дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на
следните суми по договор при ОУ за
доставка на питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 7242 по частното гр. дело № 13034 по описа на ПРС за 2019г: 599.50
лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на заявлението – 06.08.2019г, до окончателното изплащане на
вземането, и лихва ( обезщетение за
забава) на стойност от 38.36 лв. за
периода от 31.03.2018 год. – 30.06.2019 год.
Осъжда А.Б.М., ЕГН **********,*** да
заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по двете производства в размер
на 675 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ