№ 1113
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501012 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на
Община – град Варна против Решение № 260612 от 22.02.2021 година,
постановено по гр.дело № 7254/2020 година, по описа на ВРС, с което съдът е
уважил исковата претенция на Е.И.Х. е приел за установено в отношенията й
с Община – Град Варна, че ответникът не е собственик на следния имот:
поземлен имот с площ от 1027 кв.м. и идентификатор
10135.5401.3116,съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК изменена със Заповед КД-14-03-1897/23.07.201 Зг. на началника на
СГКК-Варна, находящ се в град Варна, район Аспарухово, с.о."Боровец
Север", при граници: 10135.5401.4010,10135.5401.3117,
10135.5401.4169,10135.5401.9555, на твърдяното придобивно основание от
ответника - АЧОС № 10201/02.08.2019г, на основание чл.124,ал.1 от ГПК,
както и с което е била осъдена Община – град Варна да заплати в полза на
Е.И.Х. с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес:
***, съдебен адресат, тел.*********, сумата от 1674.31лв., представляваща
сторени по делото разноски, съгласно списъка на разноските по делото, на
1
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата, се изразява несъгласие с постановеното решение и се
настоява съдът да постанови друго, с което атакувания акт да бъде отменен;
излага се, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че в случая не е била
завършена процедурата по придобиване на процесния имот, т.е. той не е бил
изкупен по реда на ЗСПЗЗ, следователно не би могъл да се придобие по
давност, т.к. е налице законова забрана за придобиване по този начин на
държавни и общински имоти.По същество искането е решението да бъде
отменено, а претенцията – отхвърлена.
Отговор по делото е постъпил само от страна на Е.И.Х., чрез адв.Ф., с
които се настоява, че атакувания съдебен акт се явява правилен и е редно да
бъде потвърден.
В съдебно заседание по делото въззивника Община – Варна, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Е.И.Х., редовно призована, не се явява, но чрез
адв.Ф. моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по искова молба
на Е.И.Х. против Община Варна, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на следния имот: ПИ с
площ от 1027 кв.м. и идентификатор 10135.5401.3116,съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК изменена със Заповед КД-14-03-
1897/23.07.201 Зг. на началника на СГКК-Варна, находящ се в град Варна,
район Аспарухово, с.о."Боровец Север", при граници:
10135.5401.4010,10135.5401.3117, 10135.5401.4169,10135.5401.9555, на
твърдяното придобивно основание от ответника - АЧОС № 10201/02.08.2019г.
На база на посочените твърдения в исковата молба става ясно, че тя
/ищцата/ се явява наследник на баща си И.Ц.Х., починал на *** година.В
полза на последния е било учредено право на ползване върху процесния имот
от 1988 година по силата на Постановление № 26 на Министерски съвет и
Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4
от 26.07.1988г. на ИК на ОбНС - гр.Варна. Предпоставките за придобиване
правото на собственост от наследодателя към датата на неговата смърт са
били налице, тъй като последният е установил владение върху имота от
посочения по-горе момент в трайно установените му граници и то е било
2
упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до смъртта му.Няма
данни имота да е бил изкупен.Ищцата сочи още, че след неговата смърт през
2008 година и до този момент тя владее имота непрекъснато,
необезпокоявано, явно и трайно, като в него има две постройки № №
10135.5401.3116.1 и 10135.5401.3116.2; той е ограден с телена мрежа
закрепена на бетонови колове. Също сочи, че в имота има трайни насаждения,
а освен това той е електрифициран и водоснабден.
Ищцата сочи още, че през 2018 година е направила опит да се сдобие с
КНА по обстоятелствена проверка и след като се е обърнала за съдействие
към Общинските власти е установила, че досежно процесния имот няма
съставени АДС, АОС до момента, няма извършвано отчуждаване и
възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и други.След подадената
молба-декларация, Община Варна е актувала имота на основание чл.2, ал.1,
т.7 от ЗОС и е съставила АЧОС с №10201 от 02.08.2019г. с дв.вх.№ 20132 при
АВ гр.Варна. Същият този акт удостоверява несъществуващо право на
Община Варна, тъй като последната не е придобила правото на собственост
върху имота на посоченото в акта основание и изобщо на някой от
предвидените способи в чл.2 от ЗОС.Ищцата се позовава на протекла в нейна
полза придобивна давност за периода от 2008 до 2018 година.
Ответната страна – Община – Варна е оспорила исковата молба, като е
посочила , че е придобила имота по силата на закона, като съгласно чл.2, ал.1,
т.7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне
на АЧОС №10201/02.08.2019г., общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени в собственост на общината със закон.Също общинските власти
са посочили, че наследодателя на ищцата, в лицето на И.Х.Ц. - записан в имот
1879 по КП към ПКП на м.„Боровец-север" не фигурира в списъка на
„платили ползватели".
Пред ВРС от фактическа страна е било установено, а не се спори и от
страните, че ищцата се явява единствен наследник и дъщеря на И.Х.Ц.,
починал на ***год.
Видно е също, че в полза на Цветков е предоставен за ползване,
съгласно Постановление № 26 на Министерски съвет и Националния съвет
на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4 от 26.07.1988г. на
ИК на ОбНС - гр.Варна, следния имот Хавра в размер на 800 кв.м.,находяща
се в землището на ***.Не е спорно, че имота е снабден с ел енергия, която е
заплащана.
Съгласно приобщена към доказателствата по делото молба-декларация
за признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване
на обстоятелствена проверка се установява, че от Дирекция „ОСИСД“ при
община Варна, Областна администрация Варна и община Варна, Дирекция
МДТ е вписано, както следва : от Дирекция „ОСИСД“ при община Варна,че
за имота е издадено удостоверение рег.№АУ060113ВН-009ВН от
30.07.2019год. от кмета на Община Варна; От Областна администрация
3
Варна,че за имота е издадено удостоверение ОП-19-9400-471/1/ от
12.11.2019год. и от община Варна, че е издадено удостоверение изх.
№МДТ19000001ВН/02.01.2019год.
Така описаните в молбата –декларация удостоверения са приети към
доказателствата по делото от л.12 до л.15.
Приобщен към доказателствата по делото е Акт №10201 за частна
общинска собственост, съставен на 02.08.2019 година за ПИ с идентификатор
10135.5401.3116 с площ от 1027кв.м.,находящ се в град Варна,с.о. „Боровец-
Север“ по КК и КР . В акта за частна общинска собственост е вписано
следното основание: чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС.
Прието към доказателствата по делото е кореспонденция между
органите, които подписват молба-декларацията и Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, видно от
която за имота е открита процедура по съставяне на АОС.
Приети по делото са извадка от регистър за имот 3116 в град
Варна,разписен лист, както и заверен препис от таблица за разпределение на
кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план на
местност „Боровец-север“ кв.Галата, град Варна.
Към доказателствата по делото е приета заповед №РД-12-7706-313 от
19.10.2012год. на областен управител на област с административен център
Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 на
местност „Боровец-север“, землище кв.Галата, община Варна, област Варна,
като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а
останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по
параграф 4,ал.2 от ПВР на ЗСПЗЗ.
От изготвената по делото съдебно техническа експертиза става ясно, че
И.Ц.Х. се предоставя за ползване хавра с площ от 800 кв.м., местност
„Самодивска поляна", при граници: Й. Ж., път, увраг.Кадастралния план на
„Западно от Галата от 1979 г., с попълване 1989 г., предоставеният за
ползване имот на И.Ц.Х. с горното удостоверение е нанесен в плана с № 1879,
с площ измерена аналитично 980 кв.м. и е записан в разписния лист на
И.Х.Ц., при граници: имот № 1878 на Цветан Ив. Илиев, път и от две страни -
скат.На комбинирана скица № 1, имот № 1879 е изчертан с червени линии и
червен надпис.Експерта сочи още, че е налице пълна идентичност между
имот № 1879 от кадастралния план на „Западно от Галата от 1979r., с
попълване 1989 г. и предоставеният за ползване имот на И.Ц.Х. с
удостоверение от 23.08.1988г. Съгласно кадастралния план на „Западно
от Галата от 1979 г., с попълване 1989 г., с попълване 1996г., одобрен със зап.
№ Р-115/29.04.1996г., границата между имоти №№: 1878 и 1879 се променя,
като промяната е нанесена със зелени линии /лист 69 от делото/, а имотите
получават нови номера, съответно имот № 1878 става № 3117, а имот № 1879
става № 3116.На комбинирана скица № 1, имоти №№: 3117 и 3116 са
4
очертани със зелени линии и зелен надпис.За имоти №№: 3117 и 3116 от
кадастралния план, няма съставен разписен лист.Съгласно помощния план
към плана новообразуваните имоти на с.о. „Боровец - север", одобрен със
заповед № РД-12-7706/313/19.10.2011 г. на Областен управител на Област
Варна и таблицата за разпределение на площите, имот № 1879 с площ от 989
кв.м. е записан на И.Х.Ц., при граници: имот № 1878 на Й.Д. Ж., път и от две
страни - скат.В ПНИ, ПИ 3116 съответстващ на 1879 е записан на
„неидентифициран собственик, при граници: НИ 3117 на К.Г.Л., път № 9555
и от две страни - НИ 4169 скат на имот на Община Варна.Имот с
идентификатор 10135.5401.3116, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-
18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК изменена със Заповед
КД-14-03- 1897/23.07.201 Зг. на началника на СГКК-Варна, находящ се в град
Варна, район Аспарухово, с.о."Боровец Север", е идентичен с имота
предоставен на И.Ц.Х. с Постановление №26 на Министерски съвет и
Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4
от 26.07.1988г. на ИК на ОбНС - гр.Варна.Идентичността е установена по
местонахождение и граници на процесния имот.Съгласно общия устройствен
план на Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на
Министъра на МРРБ, процесният имот с идентификатор 10135.5401.3116
попада в зона с отреждане „Жм2" - жилищна устройствена зона с ниско
застрояване с допълнителни специфични изисквания.Процесният имот №
10135.5401.3116 от кадастрална карта на гр. Варна, адм. район „Аспарухово",
одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., изм. със заповед № КД-14-03-
1897/23.07.2013 г.,на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА, е периода преди
колективизацията до 2000г., когато с решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна, са утвърдени околовръстните полигони на новите
селищни образувания, е бил земеделски имот. Съгласно изброените по - горе
кадастрални планове, същият е бил лозе. В последствие тези терени
попадат под разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не губят земеделския
си характер 29.05.2000г., с обособяване на околовръстните полигони на
селищните образувания.Конкретно за процесния имот не се откриват данни,
същия да е бил одържавен и да е съставен акт за държавна собственост, както
и да е включен в ТКЗС или ДЗС,имотът е предоставен за ползване по реда на
пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на лицето И.Ц.Х. съгласно удостоверение от
23.08.1988г., / лист 6 от делото/.За същия не се откарват данни в ОСЗ - Варна,
за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ;Не се откриват данни за издадена заповед
по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният имот не съставлява земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ.Според в.л. в него са изградени Масивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. стояща се от две стаи и баня
+ тоалет заедно.Кладенец, водомерна шахта, септична яма.Трайни
насаждения: две мушмули, три смокини, три бадема, четири праскови, три
дюли, два ореха, три сливи, една череша.Имотът е ограден от всичките си
страни с ограда от бетонови колове и оградна мрежа. - Имотът е
електрифициран и водоснабден.
Изслушани са свидетели Л. Х. А. и М.Д.Б., които сочат, че познават
ищцата от много години, че тя има имот в местност „Боровец – север“; че
5
този имот е бил на нейния баща ; че този имот е дворно място, оградено,
водоснабдено и електрифицирано.Че към този момент ищцата живее там;
свидетелките описват имота и подобренията в него, като заявяват, че не са
ставали свидетели някой да оспорва собствеността.
При тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на
претенцията, като се е позовал и на съдебна практика – конкретно Р №
249/04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г., I ГО, Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.
№1403/2010г., I ГО, Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г., I ГО, Р №
109/25.05.2016г. по гр.д. № 356/2016г. на ВКС, I ГО.
Виждането на настоящия съд е следното:
ВРС е приел, че ищцовата страна е сред кръга на правоимащите по
смисъла на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предвид това, че е в полза на нейния
наследодател е било валидно учредено право на ползване сред актовете,
подробно посочени в § 63 на ПМС № 456/1997 година, даващи права на
гражданите по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.В тази връзка е било издадено и
Удостоверение № от 23.08.1988 година /вж.л.6/.Също ВРС е посочил, че това
удостоверение е достатъчно доказателство, свързано с правото на ползване и
е приел, че това право е било трансформирано в право на собственост.
Съобразно установената практика на ВКС и предвид твърденията на
ищцовата страна, самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост
върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя страна нормата на
чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира
върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща
се държи „ като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта
за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се
установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма спор,
че основното доказателство за установяване на придобивна давност са
гласните доказателства, каквито са били ангажирани в този
процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след
анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При позоваване
на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена
фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е
6
давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от
оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
От наличните по делото данни – конкретно показанията на свидетелите
Л. А. и М.Б. става ясно, че първоначално наследодателя на ищцата, а по късно
и тя самата са обработвали имота, че същия е ограден, че в него са налични
постройки и че до момента тяхната собственост не е била оспорвана, в
частност тази на ищцовата страна за посочения период от 2008 година до
2018 година.Също те обръщат внимание, че имота е водоснабден и
електрифициран; че в него са били засети овощни дървета; плодоползвали са.
От друга страна ВОС, приема, че общинските власти не могат да
противопоставят права, т.к. на първо място съставения АЧОС няма
конститутивен ефект, а отразеното в него придобивно основание по чл.2 ал.1
т.7 от ЗОС не е било сбъднато.Съобразно последната норма, общинска
собственост са онези имоти и вещи, придобити от общината чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.В случая тази норма
директно препраща към нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ, според която Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост.Съдът приема, че тази хипотеза в случая
не е била изпълнена, следователно позоваването от страна на общинските
власти на нормата на чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС е неоснователно.
При наличните данни – конкретно заявените от ищцовата страна
свидетелски показания, съдът приема, че тя от своя страна е изпълнила
всички законови изисквания да промени субективното си отношение към
процесния имот и от негов владелец да се превърне в собственик.Тези права
са установени и доказани в рамките на настоящия процес и те действително
отричат правата на общинските власти.
Предвид горното, съдът приема, че решението се явява правилно и
следва да се потвърди.
С оглед на горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260612 от 22.02.2021 година,
постановено по гр.дело № 7254/2020 година, по описа на ВРС, шестнадесети
състав.
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати в полза на Е.И.Х., ЕГН
********** сумата от 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет / лева,
7
представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС – възнаграждение
за адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8