Решение по дело №324/2023 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ АНД № 324/23 г.

Проведено е ДП № 182/22 г. по описа на ОД МВР -Търговище, срещу
С. П. К. от гр.Омуртаг, с ЕГН ********** за престъпление по чл.313, ал. 1 от
НК.
С постановление от 18.04.2023 година, РП-Търговище е направила
предложение по чл.375 от НПК във вр. с чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност, като материалите по делото са
внесени в съда за произнасяне по реда на чл. 375 и сл. от НПК
Обв. С. К. не се явява лично. За него, като процесуален представител
се явява адв. С. А.. Възражения във връзка с полученото от него
постановление, не са правени. Защитата не оспорва констатациите и
събраните доказателства в ДП , както и изложената фактическа обстановка.
Пледира за освобождаване на обв. Христов от наказателна отговорност,
предвид предпоставките по чл. 78а от НК, като наложеното адм. наказание
„глоба“ да бъде към минималния предвиден в закона размер.
ТРП , редовно уведомена, не изпраща представител.
След преценка на представените и приети по ДП № 182/22 г
доказателства ,в рамките на фактическите констатации, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
В хода на проведеното разследване е установено следното:
Обвиняемият С. П. К., ЕГН ********** е роден в България, но от 2008
г. до настоящия момент той и цялото му семейство се е изселило в Република
Германия на адрес - 80339 9 - ************ като завръщанията им в страната
са инцидентни и кратки.
Като роден в Република България обвиняемият притежавал българско
гражданство и българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, издадено през 2009 г., срокът на което изтичал през 2019
г. и той решил да го поднови. Българско СУ МПС обаче съгласно чл. 151.
ал.5 от Закона за движение по пътищата може да бъде издадено само на лица,
,.които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че
се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“.
Обв. К. пристигнал в гр. Търговище на 04.02.2019 г. и посетил ПП при
ОДВР - Търговище, където съгласно процедурата подал заявление №
523/04.02.2019 г. за подмяна на СУМГ1С пред св. В.Б. - системен оператор,
действащ в качеството си на орган на власт при ОДМВР- Търговище. Към
него той попълнил писмена декларация по смисъла на чл.13, ал.1, т.6 от
Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУ МПС, с
която декларирал невярното обстоятелство, че е установил „обичайно
1

пребиваване“ в Република България съгласно чл. 151, ал.5 вр. параграф 6, т.46
от ЗДвП , а именно на адрес в гр.О., ул. "Т." № ....
Съпоставяйки това обстоятелство на 06.02.2019 г. ОД на МВР-
Търговище издало на К. СУ МПС № *********/06.02.2019 г., валидно за
категории АМ, В1 и В до 06.02.2029 година.
След получаване на СУМПС обв. К. веднага отпътувал за Република
Германия, където местните компетентни органи установили, че документът
му е издаден в нарушение на изискванията за „обичайно пребиваване“ на
лицето в Република България съобразно разпоредбата на чл.151, ал.5 във вр. с
параграф 6, т.46 от ЗДвП и на 07.11.2022 г. уведомили в България ГДНП при
МВР.
В последствие на 28.12.2022 г. във Федерална Република Германия на
обвиняемия било издадено тамошно СУМПС.
Съгласно параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП - „обичайно пребиваване в
Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на
различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. В
конкретния случай обвиняемият последните 12 последователни месеца
обхващат периода от 04.02.2018 г. до 04.02.2019 г. Извършена е справка в
АИС „ГК“, видно от която К. е прекарал 6 дни на територията на България за
посочения период.
Видно от доказателствата по делото обвиняемият няма и никога не е
имал сключен трудов договор в Република България. За лицето няма данни за
социално и здравно осигуряване по КСО и 330 за периода от 01.01.2017 г. до
момента.
Чрез получена информация по международния обмен за наличие на
издавано на името на К. СУМПС в Германия, както и за подмяна на такова с
еквивалент в Германия е установено, че в Германия на К. е издадено СУМПС
на 28.12.22 г. въз основа на подменено българско СУМПС от 18.02.2009 г.
По данни от АИС „ГК“ последното регистрирано напускане на
България от К. е на 19.08.2022 г. през ГКПП Аерогара Варна, а справка на
задграничните му пътувания сочат, че той е прекарал 6 дни на територията на
страната през последните 12 последователни месеца за времето от 04.02.2018
г. до 04.02.2019 г., т.е. не се покрива изискуемият минимум от 185 дни.
Видно от свидетелските показания обвиняемият не поддържа тесни
връзки с други лица от България, които да сочат тясна обвързаност с мястото,
където той е адресно регистриран в страната.
2

В хода на разследване била изготвена техническа експертиза, която
установила, че подписът положен в декларацията подадена в с-р ПП по
принадлежи и е поставен от обв. К..
При така изложеното , съдът приема от правна страна, че обв. С. П. К.
от гр. Омуртаг на 04.02.2019 г. в гр. Търговище, сектор „ Пътна полиция“
при ОД на МВР-Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното
си пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от ДР на ЗДвП в Република България,
в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство, с което
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл - от 2008 г. обвиняемият живее във Федерална Република
Германия и знае, че не е пребивавал 185 дни през последните 2 месеца в
България, в самата декларация ясно е посочено смисълът на декларираните
обстоятелства, както и през цялото време той е имал възможност да подмени
документите си в страната, в която пребивава поС.но, но въпреки това
съзнателно е декларирал обратното.
Самото деяние притежава типичната степен на обществена опасност на
престъпленията от този вид и в случая не би могло да поддържа извод за явна
незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Макар
личните данни за дееца да са положителни, то доказателствата получени от
контролните органи в ФРГ сочат, че извършеното от него е оказало влияние
върху обществените отношения свързани с документо оборота и в друга
държава от ЕС.
Наказанието, което се предвижда за това престъпление е до 3 години
лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно
РПТ е счела, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване
от наказателна отговорност на обв. С. П. К.. ЕГН ********** от гр. Омуртаг.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б.Ц. В.Б., М.И., Е.Д. и Р.М., обясненията на обвиняемия в ДП,
заключението на ВЛ по изготвената почеркова експертиза и другите писмени
доказателствени материали по делото.
Предвид гореизложените обстоятелства, след като по делото не са
направени възражения по отношения фактическите констатации от
Постановлението, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и
след преценка на събраните в нак. производство доказателства и в рамките на
3

фактическите положения в Постановлението.
Обв. С. К. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, видно
от дадените от него обяснения по ДП. Описва фактическата обстановка и
авторството на деянието. Проявява съжаление и пълно разкаяние за
стореното. Моли за налагане на наказание към минимума, предвиден в
закона.
При наличие на предпоставките за това, след като призна обвиняемия
за виновен по повдигнатото обвинение, съдът освободи от наказателна
отговорност С. П. К., като му наложи на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
административно наказание “Глоба” в размер на 1000 / хиляда/ лева. При
определяне размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на С. К.- съдействие за разкриване на обективната
истина относно механизма и авторството на деянието , проявено съжаление и
разкаяние, материалното съС.ие на дееца, видно от представената декларация
за семейно е материално съС.ие, като счете, че за превъзпитанието му ,
наложеното адм. наказание глоба , към минимума, ще изиграе
превъзпитателно и възпиращо въздействие върху него.
Обв. С. К. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Търговище
сумата от 201.85 /двеста и един лев и осемдесет и пет стотинки/ разноски за
възнаграждения на ВЛ от ДП.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	85
Дата:	15 май 2023 г. (в сила от 31 май 2023 г.)
Съдия:	Анна Стефанова Димитрова

Дело:	20233530200324
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 април 2023 г.

Решение по дело №324/2023 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите